Резюме от доклада на фондация "Отворено общество" - "Дефиницията за енергийна бедност в България - съдържание и приложения с акцент върху силно уязвими и маргинализирани групи" с автори Боян Захариев и Илко Йорданов.
България е на финалния етап от приемането на официална дефиниция за енергийна бедност. Дефиницията е резултат от дълги експертни проучвания с използване на експериментални данни и пилотно тестване. Финалният й вариант ще бъде разработен след завършването на консултативен процес с участието на експерти от държавната администрация, академичните среди, неправителствени организации, сдружения на работодатели и представители на синдикатите.
Обсъждането на дефиницията е проведено в специално създадена Комисия за енергийна ефективност и преодоляване на енергийната бедност към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка. По всичко личи, че финалният вариант на дефиницията, макар и силно опростен, ще е подходящ да обслужва, от една страна, мащабните инвестиции в обновяването на енергийната ефективност на жилищния сграден фонд, а от друга - енергийното подпомагане на най-нуждаещите се измежду енергийно бедните.
Докато по основното съдържание на дефиницията остава да бъдат уточнени последни детайли, въпросът с нейното приложение стои по съвсем различен начин. Анализът на резултатите от становищата на различни експерти показва, че използването на дефиницията за целите на енергийното обновление на сградите може да стане по начин, който няма да приоритизира енергийно бедните и може дори да доведе до увеличаване на енергийното неравенство.
Прилагането на дефиницията за целите на енергийното подпомагане на най-енергийно бедните до момента не е било предмет на сериозна дискусия. Сред част от експертите в администрацията на ключови министерства, както и сред представители на бизнеса и независими енергийни експерти, а вероятно и сред други участници в публичните обсъждания, се е оформило разбирането, че отпускането на адекватни енергийни помощи е вторична задача спрямо инвестициите в енергийно обновление. Това разбиране се свързва с насоките, заложени в различни документи на ЕС по отношение на енергийната ефективност, декарбонизацията на икономиката и намаляването на енергийната бедност. Според нас внимателният прочит на цитираните от експертите документи на ЕС по тези теми не потвърждава такава еднозначна позиция, която освен това не би съответствала на натрупаните научни и експертни знания по темата за енергийната бедност.
Участието на енергийно бедните в програмите за енергийно обновяване на сградите ще се насърчава чрез покриване изцяло или на голяма част от техните разходи за санирането на сградите, в които те са собственици на жилища. Този вид стимул не гарантира по никакъв начин адекватното включване на енергийно бедни във въпросните програми - при такъв подход делът на санираните жилища, собственост на енергийно бедни, може лесно да се окаже значително по малък от техния дял в общия жилищен фонд.
Причината за това е, че програмите залагат на личната инициатива на собствениците в рамките на етажната собственост. Освен това санирането на сгради с малък процент енергийно бедни ще позволи постигането на по-голям количествен ефект при равни други условия. Трябва да се признае, че подобна двусмисленост в насоките и препоръките се среща и в някои от големите изследователски проекти с европейско финансиране.
Начинът решително да се даде приоритет на обновяването на жилища, обитавани от енергийно бедни, е да се започне със санирането на сгради, обитавани от най-висок процент енергийно бедни или сгради, в които най-висок дял от жилищата са собственост на енергийно бедни. Очевиден приоритет могат да станат общинските жилища, в които са настанени социално слаби семейства, следвани от сградите, разположени в квартали и населени места с най-високи показатели за енергийна бедност или с най-високи стойности на по-широк кръг от показатели за множествена депривация. Към момента в плановете за прилагане на дефиницията за енергийна бедност липсва както идеята да се приоритизират сгради с висок дял на енергийно бедните собственици или обитатели, така и елементи на териториален подход.
На практика не се предвижда и обхващане на еднофамилните сгради, макар че нито в дефиницията за енергийната бедност, нито в някакви общи насоки има нещо, което да препятства тяхното включване в програмите. Очаква се това да стане в неопределен бъдещ период. На практика при сегашните темпове на финансиране обновяването дори на основна част от многофамилните сгради, които се нуждаят от обновяване и повишаване на енергийната ефективност, няма да стане в обозримо бъдеще, т.е. в рамките на период, през който, от гледна точка на темповете на смяна на технологиите и икономическите промени, би имало смисъл да се правят конкретни прогнози. Това означава, че редът на еднофамилните сгради да бъдат енергийно обновени с публична подкрепа може никога да не дойде. Голяма част от хората, живеещи в крайна енергийна бедност, са обитатели на еднофамилни сгради. Това включва и преобладаващата част от живеещите в неформални жилища.
На сегашния етап от плановете за прилагане на дефиницията за енергийна бедност не се предвижда инвестициите в декарбонизация чрез енергийно обновяване на жилищните сгради да допринесат по някакъв начин за решаването на проблемите с неформалните жилища, които нерядко са концентрирани в групи, включително части от квартали, цели квартали и значителни сегменти от населени места. Коментарите от експерти от държавната администрация показват, че инвестициите в декарбонизация не се разглеждат като възможност за решаване на проблемите с незаконното строителство, причинено от крайна бедност, а напротив - решаването на проблемите с неформалните жилища със засега неизвестни механизми се описва като задължителна предпоставка за самото използване на инвестициите в зелена икономика и зелени жилища.
Изтъкват се правни аргументи, а именно, че подпомагането на хора, живеещи в постройки, които от гледна точна на текущото законодателство не трябва да съществуват или да бъдат обитавани, би нарушило закона и като цяло би стимулирало неспазването на законите. Съвсем очевидно е, че появата на "джобове на бедност" с незаконни постройки е станало в рамките досегашните правила и политики, което само по себе си свидетелства, че нещо в тях не е сработило както трябва. Следователно решаването на този проблем изисква някаква сериозна смяна на подхода - някаква иновация в публичните политики чрез използването на реално наличните инструменти и ресурси и най-вероятно - чрез промяна в действащото законодателство.
Промяната в законодателството не представлява нарушение на действащите закони, а само признание за тяхната неефективност, нецелесъобразност или несъответствие на променената реалност. Ако значителна част от инвестициите с европейски средства в достатъчно продължителен период не бъде насочена почти изцяло към намаляването на енергийната бедност, това ще бъде една необратимо пропусната възможност, а не просто временно забавяне. Подпомагането на енергийно бедните най-вероятно дава възможност и за постигане на по-голям ефект по отношение на намаляване на вредните емисии.
За подобряване на енергийната ефективност на енергийно бедните домакинства е необходимо да се развият програми за подпомагане на преминаването към нови отоплителни технологии и за подмяна на електроуредите на домакинствата. Немалка част от енергийно бедните са принудени да ползват остарели електроуреди, които увеличават потребената електроенергия и увеличават риска от енергийна бедност. В някои от по-големите общини има примери за такива програми, но техният обхват е необходимо да се разшири. Може да са полезни и примерите за дизайна и прилагането на подобни програми в други страни от ЕС.
В предишните програми за саниране на сгради разходите на всички собственици в одобрените сгради, независимо от социалния им статус и доходите, са били покривани изцяло. Твърде вероятно е този подход да е довел до насочване на значителен публичен ресурс към домакинства, които не са енергийно бедни и такива, които могат сами да покрият разходите си за енергийно обновление. Разумното използване на средствата е много важно предвид голямата стойност на инвестициите в подобряването на енергийната ефективност и на фона на нужди, многократно превишаващи средствата за подобни инвестиции, които не могат да бъдат осигурени в рамките на текущия хоризонт на планиране.
Според оценки на участвалите в дискусиите експерти броят на енергийно бедните надхвърля 8 до 10 пъти броя на досегашните бенефициенти по мерки и инструменти за намаляване на бедността. Енергийно бедни могат да се окажат до 50% от домакинствата. Тези оценки правят още по-наложително приоритизирането.
Нашето разбиране е, че най-естественият и ефективен от икономическа, социална и екологична гледна точка подход за приоритизиране е да се обхващат първо най-бедните измежду живеещите в енергийна бедност, дори това да налага коренна промяна на досегашния модел на финансиране, сериозни законодателни промени и базисно обновяване на програмния инструментариум. Едновременното справяне с енергийната бедност, енергийната несправедливост и движението към по-зелена икономика изисква непрекъснати иновации.