Възобновяемите енергийни източници се разпространяват все повече в икономически развитите страни. Един от най-ефективните и леснодостъпните е слънчевата светлина. Въпреки неограничените ѝ възможности като безплатен енергиен източник, обаче, генерирането ѝ е слабо застъпено у нас.

Родни земеделски учени стигнаха до извода, че соларната енергия може да намери широко приложение в селскостопанския сектор. Пловдивският Институт по изследване и развитие на храните (ИИРХ) е изобретил ефективна сушилня за плодове, зеленчуци и гъби, която се захранва единствено от слънчевите лъчи. Впоследствие, съвместно с Института по планинско животновъдство, град Троян, учените от "града на тепетата" разработват и две модификации на изобретението.

Повече за слънчевата сушилня и нейните нововъведения ни разказа доц. д-р Огнян Карабаджов от ИИРХ.

Базовият тип сушилня е съвсем опростен модел, който може да се конструира от подръчни материали. Няколко дъски, черен и прозрачен полиетилен и ситна метална мрежа е всичко, което е необходимо на един производител, за да използва самоделната машина за продукцията си.

Моделът се състои от четири основни детайла: слънчев загревател на въздух, сушилна камера, комин и стойка, която придържа камерата. Храните, предвидени за сушене, се поставят в чекмеджето (или чекмеджетата) на сушилнята камера. На няколко места са разположени парчета от металната мрежа, които да предпазват продуктите от насекоми.

Принципът на действие е следният: Външният въздух постъпва през долната част на колектора, поема топлината от дъното на слънчевия загревател (покрит с черен полиетилен) и, затоплен, влиза в камерата, под чекмеджета с плодовете. След като премине през мрежестите дъна и продуктите върху тях, той отнема част от влагата им и излиза през комина.

Методът се оказва много ефективен. Когато в края на 2010 г. са проведени първите тестове на този базов модел, резултатите показват, че за 20 часа действие влажността в нарязани на осмина сини сливи се ограничава до 50%.

Слънчева сушилня - базов модел. Снимка: ИИРХ

На аналогичен принцип работи първата модификация на сушилнята. Разликата в случая е, че при по-новия модел коминът също действа като слънчев колектор и създава допълнителна тяга на въздуха.

По-сложна е втората модификация на устройството – модел, снабден с рекуператор (топлообменник) в долната част на комина си. Той служи, за да затопля външния студен въздух чрез излизащия от камерата топъл. Така постъпващият отново въздух се дозагрява и се увеличават тягата и движението му в цялата система. Тук е важно отделните елементи да бъдат добре уплътнени.

Подобрената и усложнена конструкция е призната за полезен модел от Българското патентно ведомство, уточнява доцентът. След модификацията, температурата в сушилнята би могла да се повиши с допълнителни от 4 до 8 и така сезонът за сушене да се удължи до късната есен.

Две са основните предимства на разработените сушилни, подчертава доц. д-р Карабаджов. Преди всичко, те работят без директно слънчево нагряване или, с други думи, на сянка. Това спомага за запазването на биологично активните вещества на плодовете, като освен това се избягва тяхното неравномерно оцветяване.

Второто предимство е, че този тип конструкции са много изгодни. Освен, че работят с безплатна енергия, базовият модел е максимално опростен. "Всеки по-сръчен и находчив човек може да го изработи с евтини и подръчни материали", казва неговият създател.

Що се отнася до времето за сушене, то зависи от няколко фактора – от външната температура, от интензивността на слънцегреенето, от самите продукти и от натоварването, което те оказват на машината. В зависимост от сезона, от количеството на слънчевите лъчи и от влажността на въздуха, температурата на сушене се движи в границите 30-50°С.

Изобретението, заедно със своите модификации, е предназначено за дребния селски производител. Освен "редовните" плодове, чрез него могат да бъдат оползотворени и окапалите. През следващите няколко години, добавя Карабаджов, Институтът ще разшири гамата от произвеждани модели сушилни.

Оказва се, че, въпреки че България е бедна на енергийни ресурси, тя изразходва до 7 пъти повече енергия за производството на единица изделие спрямо средното ниво за държавите в Европейския съюз (ЕС). Ето защо, от 2007 г. насам енерго- и водоспестяващите технологии в хранителната промишленост са основен предмет на научноизследователска дейност на ИИРХ.

Първият проект, който пловдивските учени разработват, е за използването на вторичните (отпадни) топлини в консервната промишленост. Продължение на тази тема е следващата разработка – за използването на нископотенциалните топлини при създаването на сушени продукти с междинна влажност. Този тип топлинно захранване се извършва с ниска температура (за ниска се смята тази в рамките на 30-70°С). Към нископотенциалните топлини спадат отпадните топлини, използвани в промишленото производство на храни. Те могат да се използват повторно в друга част на производствената верига, например за отопление и за получаване на битова гореща вода.

Пример за такъв тип технология са термопомпените инсталации, които също са енергийно икономични. Изследванията на ИИРХ сочат, че една такава система регистрира много по-малък разход на енергия за загряването на вода или въздух до около 50°С, в сравнение с други използвани за това методи. От своя страна, термопомпената сушилня дава много добро качество на продукцията в сравнение с класическите въздушни сушилно. Обработените от нея плодове, зеленчуци и гъби са с ниско микробно съдържание, което ги прави екологично чисти.

При тази технология недостатъкът е, че процесът на сушене е сравнително дълъг, за сметка на предимството, че качествата на използваната суровина се запазват в максимална степен, подчертава доцентът.