Целта на Европейската комисия за достигане на 3% от БВП за инвестиции в научни изследвания и иновации до 2020 г. досега търпи провал. Това заяви др. Гьорг Лихт от Центъра за европейски икономически изследвания на конференция “Иновациите: Двигател на икономическия растеж”, на която Econ.bg е медиен партньор.

Според него трябва да се фокусираме върху иновациите в малките фирми. Също така е необходимо да се постигне добро сътрудничество между бизнеса и научните среди. Лихт даде пример с германската фирма за производство на инструменти Carl Zeiss. Чрез сътрудничеството си с академичните среди при производството на микроскопи тя е достигнала до нова теория за микроскопа и е заела лидерска позиция при производството му.

Двигателят на фирмите при решението за инвестиции в иновации е печалбата. Кризата обаче е намалила възможностите за такива инвестиции в някои страни и е задълбочила разликата в тази област между Северна и Южна Европа. Докато страни като Италия, Испания, Гърция и България намаляват бюджетите си за научна дейност, такива като Германия ги увеличават, посочи Лихт.

Високият дефицит трябва да подтиква правителствата да инвестират в наука и иновации, а не обратното, смята експертът.

В България едва 0,57% от БВП отива за научна дейност. През последните 10 години сме под очаквания потенциал по отношение на иновациите въпреки реформите, призна по време на конференцията зам.-министъра на икономиката Красин Димитров.

Лихт изрази мнение, че правителствата в Европа трябва да се опитат да стабилизират развитието а научната дейност в частния сектор.