Специално за Econ.bg.
- Г-н Тончев, на какво се дължи увеличеният брой туристи, посетили страната ни през това лято?
Цветан Тончев:
- За активния летен туристически сезон през 2002 г. очакваме ръст на туристите и валутните постъпления от тях около 10 %. Миналата година валутните постъпления бяха около 1 200 000 000 USD. Тази година очакваме 1 300 000 000 USD. България е малка държава с малък по мащаби туризъм. Благодарение на рекламата, която направиха големите немските туристически фирми, значително се увеличи броя на германските туристи у нас през това лято. Друга причина за добрия туристически сезон са инвестициите, които направиха тези корпорации. Немските инвестиции за подобряване на българските хотели бяха около 150 млн. лв. Подобри се и стандарта на легловата база. Почти 60-70 % от легловата база беше модернизирана. Около съществуващите хотели се създадоха много модерни развлекателни съоръжения, което помага за привличане на повече туристи. Тази година, макар че метеорологичните условия бяха лоши, активните дни за туризъм са близо 150, което е още един фактор за успешния туристически сезон.
- Какво е съотношението на българските и чуждестранните туристи почивали през това лято в страната ни?
Цветан Тончев:
- Чуждестранните туристи са 95 %, а българските - 5%. Около 300-350 млн. USD ежегодно отива за почивката на българите в чужбина. Главно в Турция, Гърция и други държави. Ако успеем да намалим цените за родните туристи, ще успеем да ги задържим тук, което би имало добър ефект за туризма.
- Какво смятате, че трябва да бъде направено, за да продължи България да изгражда своя имидж като туристическа страна?
Цветан Тончев:
- Tрябва да имаме няколко млрд. долара приходи, които да се инвестират в този бранш, както Хърватия например. Туризмът в световен мащаб увеличава своя ръст, независимо от събитията в САЩ през миналата година. Държавите, които увеличиха своите цени през туристическия сезон, като Гърция например, пострадаха. И ние трябва да използваме това. По отношение на данъците, сме благодарни, че проблемът с ДДС намери разрешение в голяма степен. Искаме част от ДДС да се отделя за рекламата на българския туризъм. Защото не може със средства от 6 млн. лева да се сравняваме с Турция например, която отделя 20 млн. долара само за рекламиране на вътрешния пазар. Ние трябва съсредоточим усилията си и да присъстваме на всички туристически борси.
- Какво смятате, че е нужно да се направи за защита на родните туристи от необичайно високите цени по Черноморието през активния сезон?
Цветан Тончев:
- Цените, които българските туроператори имат за чуждестранните туристи, са добри. Съотношението търсене-предлагане-цена също е добро. За съжаление, вътрешните цени не са добри както за чуждестранните туристи, така и за българските. За някои стоки и услуги има увеличение от близо 100 %.
Трябва да се разбере, че предлагането изпреварва търсенето. В този случай смятам, че държавният контрол трябва да се повиши. Това ще помогне и за ограничаване на сивата икономика в бранша. Също така трябва да има съдействие от страна на кметствата. Те трябва да се включат активно в преодоляване на тези явления.
Промени се структурата на туристите от Русия и Украйна. Сега идват предимно детски групи, които нямат достатъчен финансовия потенциал. Затова трябва да се подобри визовият режим с Русия и Украйна, да се открият консулствата там за улесняване издаването на визи, както беше обещано. Тази година Русия има 25 млн. туристи в чужбина. Те са на 3-4 място по брой на туристите в света, а ние ги губим в момента.
- Кои са основните проблеми пред българския туризъм, които пречат за максималното използване на потенциала на страната ни като туристическа дестинация?
Цветан Тончев:
- Голям проблем на българския туризъм е качеството на услугите. Отношението на обслужващия персонал към туристите трябва да се подобри.
Друг въпрос, който трябва да се реши е териториално-селищното устройство на туристическите комплекси. Приватизацията, която беше направена, породи много неясноти. Ние предлагаме да се създадат специфични акционерни дружества, които да поддържат инфраструктурата на почивните бази и околната среда. Към териториално-селищното устройство се отнася и закона за концесиите. Получава се парадокс, защото плажните ивици се считат за земеделски земи. Ние предлагаме да се определи кое е земеделска земя и кое не. Друг проблем е, че част от плажовете, отдадени на концесия, лишават хотелите от възможността да ползват пясъчните ивици. Цените на плажовете и таксите за ползване на съоръжения по тях са много високи. Ние предлагаме намаляване на цените на концесиите до 2 лв/кв.м. Държавата трябва да предприеме действия по отношение на концесиите и териториалното устройство. Основен фактор за непълното използване на потенциала на страната ни като туристическа дестинация е и липсата на национален превозвач.
Трябва да се разбере, че предлагането изпреварва търсенето. В този случай смятам, че държавният контрол трябва да се повиши. Това ще помогне и за ограничаване на сивата икономика в бранша. Също така трябва да има съдействие от страна на кметствата. Те трябва да се включат активно в преодоляване на тези явления.
Промени се структурата на туристите от Русия и Украйна. Сега идват предимно детски групи, които нямат достатъчен финансовия потенциал. Затова трябва да се подобри визовият режим с Русия и Украйна, да се открият консулствата там за улесняване издаването на визи, както беше обещано. Тази година Русия има 25 млн. туристи в чужбина. Те са на 3-4 място по брой на туристите в света, а ние ги губим в момента.
- Кои са основните проблеми пред българския туризъм, които пречат за максималното използване на потенциала на страната ни като туристическа дестинация?
Цветан Тончев:
- Голям проблем на българския туризъм е качеството на услугите. Отношението на обслужващия персонал към туристите трябва да се подобри.
Друг въпрос, който трябва да се реши е териториално-селищното устройство на туристическите комплекси. Приватизацията, която беше направена, породи много неясноти. Ние предлагаме да се създадат специфични акционерни дружества, които да поддържат инфраструктурата на почивните бази и околната среда. Към териториално-селищното устройство се отнася и закона за концесиите. Получава се парадокс, защото плажните ивици се считат за земеделски земи. Ние предлагаме да се определи кое е земеделска земя и кое не. Друг проблем е, че част от плажовете, отдадени на концесия, лишават хотелите от възможността да ползват пясъчните ивици. Цените на плажовете и таксите за ползване на съоръжения по тях са много високи. Ние предлагаме намаляване на цените на концесиите до 2 лв/кв.м. Държавата трябва да предприеме действия по отношение на концесиите и териториалното устройство. Основен фактор за непълното използване на потенциала на страната ни като туристическа дестинация е и липсата на национален превозвач.
