100 млн. лева годишно са необходими за развитие на транспортната инфраструктура

14.07.2004 | 01:00
по статията работи: econ.bg

 

Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

 

- Господин Мирчев, транспортът в страните от евросъюза формира над 10% от брутния вътрешен продукт. Какво трябва да се направи, за да отговори нашата транспортна система на европейските изисквания?

Йордан Мирчев:

- Транспортът е факторът, който прави българската икономика по-конкурентна на международните пазари и дава възможност все по-активно да участваме в разпределението на средствата, които международните финансови институции отпускат за развитието на инфраструктурата. Само съвременните транспортни технологии може да възстановят част от транзитните товари, които сега заобикалят България, а това е неизползван досега резерв в размер до 100 млн. лв. годишно за финансиране на инфраструктурата. До края на тази година правителството трябва да приеме национална транспортна стратегия, която да включва два периода - от 2005 до 2007 и от 2007 до 2012 г. Необходимо е да се намери и трайно решение за по-ефективно усвояване на чуждите инвестиции, защото това рефлектира върху средствата, които се отделят от бюджета за развитие на транспортната инфраструктура. Тук включвам и пътната инфраструктура, защото тя е част от националната транспортна система. Според мен нейното място е към Министерството на транспорта и съобщенията.

- Предстоящото приемане на страната в ЕС поставя нови изисквания към транспортната политика. Какво трябва да съдържа тази политика?

Йордан Мирчев:

- Изпреварващото развитие на транспортната инфраструктура и технологии за превоз са в основата на икономическия растеж в страните от Евросъюза. Развитието на такива важни за бизнеса у нас сектори като туризма, достъпа на българските стоки до международните пазари са непосредствено свързани със състоянието на транспорта. Ако България желае да използва географското си положение и да привлече повече транзитен транспортен поток, приоритет за страната през следващите години трябва да стане повишаването на конкурентоспособността на транспортната мрежа. Това е основен момент и в Европейската транспортна стратегия до 2010 г. Европа е поставила на първо място издигането на по-високо ниво на железниците и железопътните транспортни услуги, модернизацията на инфраструктурата и прилагането на екологични технологии. За да сме в синхрон с европейските приоритети, трябва да работим за интегриране на транспортната ни система в трансевропейската транспортна мрежа, за повишаване на конкурентоспособността ни на базата на модернизация на инфраструктурата съобразно европейските стандарти и по-широко прилагане на екологичните технологии. Друг приоритет е по-доброто използване на еврофондовете - пред- и следприсъединителните, на основата на дългосрочна програма за развитието на транспортната инфраструктура.

- Успяхме ли да синхронизираме напълно законодателството в областта на транспорта и съобщенията с европейските правни норми?

Йордан Мирчев:

- Основните задачи на евроинтеграцията ни в законодателството са изпълнени. Ще разгледам само нерешените проблеми. В автомобилния транспорт не е изяснен въпросът с премахването на трудностите, които срещат пътниците при преминаване на граничните преходи и територията на страната. Необходими са по-високи изисквания по отношение на издаването на лицензи и разрешителни за достъп до пазара на транспортни услуги. Създават се успоредни направления, при които едновременно се предлага железопътна и автомобилна услуга. Това натоварва допълнително бюджета със субсидии и компенсации. Сериозен проблем представлява и състоянието на автомобилния парк. В момента над 85% от моторните превозни средства са над 10 години. Изискванията към международните превозвачи ще стават все по-строги след 2005 г., в Европа от 2000 г. действат екологичните стандарти Евро 3 и Евро 4.

- Какви са проблемите пред морския и речния транспорт?

Йордан Мирчев:

- Във водния транспорт предстоят най-важните действия, които ще позволят да се постигне подобряване на управлението. Това са приватизацията на Параходствата Български морски флот и Българско речно плаване. Отдаването на концесия на пристанищната инфраструктура ще повиши значително капацитета и технологията на обработката на корабите и товарите в морските и речните портове.

- Най-важните задачи във въздухоплаването?

Йордан Мирчев:

- Тук трябва да се преодолее несъответствието между изпреварващото развитие на туристическия бизнес и нивото на транспортното обслужване. Това трябва да е приоритет за следващите от три до пет години. Необходими са инвестиции от около 100 млн. EUR, които да бъдат реализирани с концесионирането на летищата Варна и Бургас, с приватизацията на България Ер, с разширението на летище София и изграждането на новия център за управление на въздушното движение.

- Най-бавно вървят реформите в железопътния транспорт...

Йордан Мирчев:

Това е наистина така. Необходимите инвестиции за подобряване на жп услугите, за изграждането на национална мрежа от далечни, крайградски и регионални влакове и жп инфраструктура, която да позволи скорост от 160 км/час, не е по силите на страната. Необходима е конкуренция между повече жп превозвачи. Концесионирането на линии при финансово нестабилни превозвачи и нисък капацитет на използване на инфраструктурата трудно ще привлече инвеститори. Най-подходящата форма за това е създаването на смесени търговски дружества с преобладаващо чуждестранно участие както за операторска дейност, така и за поддържане на инфраструктурата.

 

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
Блондинка звъни на оператора си: - Извинете, не ми работи интернетът... - А вие с рутер ли сте? Кратко мълчание... - Не, сама съм!!!
На този ден 13.12   1294 г. – Папа Целестин V абдикира от папството, което е първият случай на абдикация на папа в историята на католицизма. 1519 г. – Експедицията на Фернандо...