Специално за Econ.bg

- Г-н Христосков, кои са основните промени в параметрите на бюджета на НОИ за 2003 г.?

Йордан Христосков:

- В закона за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2003 г. се предвиждат приходи в размер на 3017 млн. лева и разходи от 3954 млн. лева. Разликата от около 940 млн. лева ще се допълва от държавния бюджет и се състои от две компоненти. Първата компонента са трансфери в размер на 682 млн. лева, предоставени от държавния бюджет за извършване на плащания, които по закон са за сметка на бюджета. Това са различните видове социални и персонални пенсии, които не са свързани с трудовата дейност, но се изплащат от НОИ. Семейните помощи за децата са в размер на 176 млн. лева, здравните осигуровки на пенсионерите са 170 млн. лева и 18 млн. лева са здравни осигуровки на децата до 18 г. По закон това е политика осъществявана от държавата с бюджетни средства, като за извърщване на плащанията се използва институционалният капацитет на института. 382 млн. лева са субсидия от държавния бюджет за покриване на недостига на средства във фонд Пенсии. Имаме дефицит само във фонд Пенсии е резултат на това, че пенсионната реформа все още е на етап, при който имаме бавно нарастване на възрастта за пенсиониране и намаляване броя на пенсионерите и същевременно, запазване на реалния размер на пенсиите, и дори малък реален растеж всяка година. По наши предварителни разчети, дефицитът във фонд Пенсии ще бъде покрит от собствени приходи от осигурителни вноски в периода 2007-2008 г.

- Страхувате ли се от допълнителен дефицит?

Йордан Христосков:

- НОИ приключи 2002 г. с остатък от неизползвани субсидии от държавния бюджет в размер на 92-93 млн. лв. За тази година наистина е възможен допълнителен дефицит. Рискът идва от това, че субсидията от държавния бюджет е по-малка и от това, че се разчита на допълнителни приходи от нови политики по подобряване на събираемостта, чиито ефект още не е проверен в практиката. Тези нови политики са в две посоки. Първата е вече започналата регистрация на трудовите договори в НОИ, като целта е да привлечем голяма част от заетите в сивата икономика без трудови договори в официалната икономика, т.е. да увеличим броя на осигурените лица. Втората насока са минималните осигурителни прагове. И двете политики са насочени към подобряване на приходите в НОИ. Ефектът им е оценен приблизително на 162 млн. лева, но са възможни колебания и именно оттук идват рисковете, които крие бюджетът на НОИ за 2003 г.  Заедно с това, остават всички рискове, които важат и за държавния бюджет – евентуален по-нисък икономически растеж от очаквания, влошаване на международната конюнктура и по-ниска заетост. Бюджетът на НОИ е по-чувствителен по отношение на тези стандартни рискове, защото приходите при нас са единствено върху доходи от трудова дейност, за разлика от държавния бюджет.

- Вече са определени минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии. Какви ще са последиците за работниците, за бизнеса и за осигурителната система като цяло?

Йордан Христосков:

- Философията на минималните осигурителни доходи по икономически дейности и групи професии цели да даде по-голяма социална сигурност, като минималният осигурителен доход съответства на професията и на необходимата степен на социална защита. Другата основна цел на минималните осигурителни прагове е да се създаде нормална бизнес среда, равнопоставеност на стопанските субекти в икономическото пространство. Коректните работодатели категорично поставят въпроса за тази неравнопоставеност изразяваща се в наемане на работна сила без трудови договори и масово осигуряване на минимална работна заплата и подкрепят въвеждането на минималните осигурителни прагове. Упреците от страна на  некоректните работодатели, че това е бюрократизация и връщане към централното планиране са неоснователни. 2/3 от минималните осигурителни доходи на практика бяха договорени между работодателските и синдикалните организации, а останалата 1/3 бяха определени по експертен път, отново с представители на синдикатите, работодателите и правителството. Договорените суми на минималните осигурителни прагове отразяват реалното състояние на търсенето и предлагането на работна сила.

- Очаквате ли затруднения по ефективното прилагане на минималните осигурителни прагове?

Йордан Христосков:

- Не очаквам да има затруднения по въвеждането на минималните осигурителни прагове и по регистрацията на трудовите договори. Използваме стандартна класификация на икономическите дейности на Евростат, която се използва и в страните членки на ЕС. Класификацията на професиите също е стандартна и е базирана на една класификация на Международна организация по труда. Въпрос на управленска култура е тези класификации да се ползват от всеки предприемач, защото цялата информация - за стопанската конюнктура, за пазара на труда, за кадровата политика, която се дава в статистически справочници и аналитични материали, е на основата на стандартните класификации. Всеки предприемач трябва да знае къде е неговото място по тази класификация, коя е определящата му икономическа дейност в стопанския мир. Всеки предприемач трябва да има своя политика по управление на човешките ресурси и да разпределя работниците си по стандартните класификации. Първите сигнали, които получаваме показват, че работодателите не са затруднени в ползването на класификациите. Те са публикувани в нашата Интернет страница, скоро ще издадем брошура с подробни методически указания, даваме и консултации. Може да се очаква неразбиране от страна на недобросъвестни работодатели, които погрешно разбират пазарната икономика като липса на каквато и да е регламентация и стандартизация, но добросъвестните предприемачи се справят много успешно.

- Как бихте определил социалната политика в България? Какви трябва да са приоритетите за 2003 г.?

Йордан Христосков:

- Социалната политика е функция на икономическата политика и съответно не може да бъде по-различна от нея. През последните години се наблюдава съхраняване на тенденцията на бавно нарастване на реалните доходи, като резултат на стопанския растеж. 2003 г. би могла да бъде определена като по-социално ориентирана. И държавният, и нашият бюджет са по-социално ориентирани. От една страна, имаме реален растеж на доходите, и особено на пенсиите. Нарастването на пенсиите на хората с най-ниски доходи в реално измерение е по-високо, отколкото е нарастването на заплатите в бюджетната сфера. Заплатите в бюджетната сфера кумулативно ще бъдат увеличени за цялата година с 5.3 %, докато пенсиите ще бъдат увеличени с 6.2 %. В сферата на социалното подпомагане се постига по-висок растеж на помощите на базата на специфични коефициенти. Разпределението на ресурсите не е на базата на минималния гарантиран доход на калпак, а има насочване точно към хората в нужда. През 2003 г. ресурсите са повече и са по-добре разпределени. Това е единият положителен аспект на социалната политика. Вторият положителен аспект е промяната на начина на подпомагане на хората в трудоспособна възраст. Досега по-голямата част от тях разчитаха на обезщетение за безработица или помощи от службите за социално подпомагане, докато през 2003 г. те ще генерират доходите си, ще получават възнаграждение срещу труд в различните програми за заетост. Разбира се, в тази насока трябва да се предприемат мерки за трайна заетост, защото ако се разчита на субсидираната заетост и през следващите години, то този позитивен момент ще се превърне в негативен. Типичен пример за това е Германия, където в източните провинции дълго време се поддържаше изкуствена заетост на около 4,5 млн. работници. Анализаторите  са категорични, че тази политика вече има много негативни последици, защото се отнемат ресурси на бизнеса и се намаляват възможностите за създаване на трайни и ефективни работни места. За настоящата година, обаче, този аспект е все още позитивен за България.

- Философията на минималните осигурителни доходи по икономически дейности и групи професии цели да даде по-голяма социална сигурност, като минималният осигурителен доход съответства на професията и на необходимата степен на социална защита. Другата основна цел на минималните осигурителни прагове е да се създаде нормална бизнес среда, равнопоставеност на стопанските субекти в икономическото пространство. Коректните работодатели категорично поставят въпроса за тази неравнопоставеност изразяваща се в наемане на работна сила без трудови договори и масово осигуряване на минимална работна заплата и подкрепят въвеждането на минималните осигурителни прагове. Упреците от страна на  некоректните работодатели, че това е бюрократизация и връщане към централното планиране са неоснователни. 2/3 от минималните осигурителни доходи на практика бяха договорени между работодателските и синдикалните организации, а останалата 1/3 бяха определени по експертен път, отново с представители на синдикатите, работодателите и правителството. Договорените суми на минималните осигурителни прагове отразяват реалното състояние на търсенето и предлагането на работна сила.

- Очаквате ли затруднения по ефективното прилагане на минималните осигурителни прагове?

Йордан Христосков:

- Не очаквам да има затруднения по въвеждането на минималните осигурителни прагове и по регистрацията на трудовите договори. Използваме стандартна класификация на икономическите дейности на Евростат, която се използва и в страните членки на ЕС. Класификацията на професиите също е стандартна и е базирана на една класификация на Международна организация по труда. Въпрос на управленска култура е тези класификации да се ползват от всеки предприемач, защото цялата информация - за стопанската конюнктура, за пазара на труда, за кадровата политика, която се дава в статистически справочници и аналитични материали, е на основата на стандартните класификации. Всеки предприемач трябва да знае къде е неговото място по тази класификация, коя е определящата му икономическа дейност в стопанския мир. Всеки предприемач трябва да има своя политика по управление на човешките ресурси и да разпределя работниците си по стандартните класификации. Първите сигнали, които получаваме показват, че работодателите не са затруднени в ползването на класификациите. Те са публикувани в нашата Интернет страница, скоро ще издадем брошура с подробни методически указания, даваме и консултации. Може да се очаква неразбиране от страна на недобросъвестни работодатели, които погрешно разбират пазарната икономика като липса на каквато и да е регламентация и стандартизация, но добросъвестните предприемачи се справят много успешно.

- Как бихте определил социалната политика в България? Какви трябва да са приоритетите за 2003 г.?

Йордан Христосков:

- Социалната политика е функция на икономическата политика и съответно не може да бъде по-различна от нея. През последните години се наблюдава съхраняване на тенденцията на бавно нарастване на реалните доходи, като резултат на стопанския растеж. 2003 г. би могла да бъде определена като по-социално ориентирана. И държавният, и нашият бюджет са по-социално ориентирани. От една страна, имаме реален растеж на доходите, и особено на пенсиите. Нарастването на пенсиите на хората с най-ниски доходи в реално измерение е по-високо, отколкото е нарастването на заплатите в бюджетната сфера. Заплатите в бюджетната сфера кумулативно ще бъдат увеличени за цялата година с 5.3 %, докато пенсиите ще бъдат увеличени с 6.2 %. В сферата на социалното подпомагане се постига по-висок растеж на помощите на базата на специфични коефициенти. Разпределението на ресурсите не е на базата на минималния гарантиран доход на калпак, а има насочване точно към хората в нужда. През 2003 г. ресурсите са повече и са по-добре разпределени. Това е единият положителен аспект на социалната политика. Вторият положителен аспект е промяната на начина на подпомагане на хората в трудоспособна възраст. Досега по-голямата част от тях разчитаха на обезщетение за безработица или помощи от службите за социално подпомагане, докато през 2003 г. те ще генерират доходите си, ще получават възнаграждение срещу труд в различните програми за заетост. Разбира се, в тази насока трябва да се предприемат мерки за трайна заетост, защото ако се разчита на субсидираната заетост и през следващите години, то този позитивен момент ще се превърне в негативен. Типичен пример за това е Германия, където в източните провинции дълго време се поддържаше изкуствена заетост на около 4,5 млн. работници. Анализаторите  са категорични, че тази политика вече има много негативни последици, защото се отнемат ресурси на бизнеса и се намаляват възможностите за създаване на трайни и ефективни работни места. За настоящата година, обаче, този аспект е все още позитивен за България.