Специално за Econ.bg

Интервю на Ралица Стоянова

"Обществото дава лош пример на учениците", смята Даниела Йовкова, учител по биология в СОУИЧЕ "Св. Климент Охридски" в Благоевград и директор на частно училище за подготовка на кандидат-студенти "Образователни технологии". С нея разговаряхме за системата на средното образование у нас, за пропуските в нея, за мотивацията на учениците, както и за начина на провеждане на държавните зрелостни изпити и възможността те да бъдат вход за висшите учебни заведения.

Г-жо Йовкова, масова практика сред дванайсетокласниците е да ходят на частни уроци, за да се подготвят за матурите. Това значи ли, че учителите са по-мотивирани да преподават в частното, отколкото в държавното училище?

Даниела Йовкова:

По-скоро учениците са по-мотивирани да работят, когато си плащат. Мотивацията на учителите е еднаква и в държавното, и в частното училище, но когато работи в условията на масовото училище, учителят е длъжен да се справя с аномалиите в психическото развитие на някои ученици. Освен това има най-малко 18 ученици (като класовете с 18 ученици са малко), обикновено даже са от 25 до 34 ученици. С 34 ученици за 45 минути се работи много по-трудно, отколкото с 3 или 5 ученици за един час.

Кои са слабите страни на българското средно образование?

 Даниела Йовкова:

Липсата на каквато и да било мотивация сред 80% от учениците. Всъщност 20% от учениците, които са мотивирани, трябва да устояват на съпротивлението на немотивираните и затова те предпочитат да посещават частни уроци, при които поне по-голямата част от учениците са мотивирани.

А след като матурите са задължителни, не би ли трябвало всички ученици да са еднакво мотивирани?

 Даниела Йовкова:

Не. В практиката на матурите учениците все още нямат нито равен старт, нито равен финал. Матурите се провеждат в различни училища. В различните училища, въпреки че квесторите не са от училището, в което са учениците, има учители, които си позволяват, грубо казано, да флиртуват с учениците, които пазят, мислейки си, че им правят добро, а всъщност те компрометират матурите. Има цели стаи, в които е давано да се преписва, други стаи, в които не е дадено дори да се обмени поглед. Това означава, че нашите ученици не са поставени при равни условия. В това, честно казано, не мога да видя  Министерството на образованието и самата организация на матурите, а по-скоро лични качества на някои от колегите, които са квестори. Все пак има и липса на контрол, защото е градска клюка кои преподаватели дават да се преписва и кои не. По принцип, ако има желание човек да не допусне повтаряне на тези лоши практики, има начин да бъдат прекратени.

Според Вас добра идея ли е матурите да са входящ изпит за висшите учебни заведения?

Даниела Йовкова:

Бих казала да, защото по принцип те трябва задължително да бъдат част от бала, който се формира. Има обаче учебни заведения с по-специфични специалности. Според мен би трябвало поне в част от учебните заведения да остане някакъв допълнителен изпит, който е свързан с тяхната специфика. Но матурата трябва да бъде един елемент от формирането на бала задължително.

Какви знания трябва да притежават учениците, завършващи средното си образование?

Даниела Йовкова:

Това е много комплексен въпрос. По принцип има държавни образователни изисквания по всички предмети, но първо, в нашата образователна система тези изисквания не са абсолютно прецизни. Казано е, че учениците трябва да знаят това и това понятие, няколко десетки понятия, но не е казано в каква дълбочина. Тоест, за да е ясно какво трябва да знаят учениците, когато завършат, трябва да има много по-сериозна разбивка в тези държавни образователни изисквания. Второ, според мен би трябвало нашите ученици да имат по-скоро практическа насоченост, отколкото теоретични знания, защото българското училище, държащо на традицията, че ученикът трябва да преразкаже урока,  в много случаи кара учениците да назубрят, а не да разбират това, което им се преподава. Би трябвало да има и съвсем практически задачи в матурите, а не само такива, които да представят какъв обем от учебното съдържание е научил съответният ученик. Според мен българското училище много изостава от европейската практика да дава чисто практически житейски познания на учениците - да речем как да се представи, когато отиде някъде за 5 минути, как да отстоява своя позиция, как да представи намеренията си за проект или каквото и да било друго. Все още в методите на обучение не са навлезли тези нови практики...или по-скоро в методите на оценяване не са навлезли, въпреки че много от колегите се опитват да ги въвеждат в часовете. Ако трябва да обобщим: конкретизиране на научните знания, които трябва да са възприети от учениците, практическа насоченост и по-скоро овладяване на някакви нови презентационни умения за продаване на човека на пазара на труда.

Училищното образование дава ли нужните практически умения за бъдещо професионално развитие?

Даниела Йовкова:

 Категорично не. От години наблюдавам ученици, които са били пълни отличници и са били безупречни в училище и които в крайна сметка не се реализират добре. Има и други, които не са били чак толкова добри като ученици, а след това се реализират по-добре от първите. Това означава, че или ние не преподаваме в училище това, което е нужно, за да се реализира човек по-нататък в живота, или по някакъв начин тези по-слабите ученици са улавяли елементите, които ги правят по-продуктивни за в бъдеще.

Споделяте ли тиражираното мнение, че учениците четат все по-малко и стават все по-неграмотни?

Даниела Йовкова:

Това е сигурно, да.

А на какво се дължи това?

Даниела Йовкова:

 На пълната демотивация. Ученикът има пред себе си примера на възрастните. От една страна той много добре се ориентира, децата са много по-адаптивни в средата, в която живеят, от възрастните. И едно дете, което живее в дадена среда, се стреми да бъде като този, който в момента се чувства най-добре. За съжаление в нашата действителност най-добре се чувстват хора, които много малко знаеха, много обичат да рискуват и които демонстрират безнаказаност, наглост, простотия и така нататък. След като те живеят добре и могат да си позволят да карат хубави коли, да носят хубави джи-ес-ем-и всичко да им е „на 6", както казват учениците, значи това е един добър пример, който ученикът трябва да следва. За него се превръща в пример за глупак човекът, който е учил цял живот, ходи сутрин от 9 вечер до 6 на работа, изпълнява си ангажиментите и в крайна сметка получава заплата не по-голяма от 500 лева. Обществото дава лош пример, според мен, на учениците. И учениците следват този пример, който за тях е добър. Всеки би искал да живее при минимално съпротивление на средата. И ако дори съвестните хора бъдат оставени да получават заплата и да просперират, без да работят, аз мисля, че никой не би ходил на работа. И абсолютно ги разбирам учениците, защото за тях учителят не е пример, тъй като той е учил, ходи на работа, взима си часовете и е с 500 лева заплата. Еди кой си не е учил, направил е по някакъв начин някакво богатство и си позволява да живее "хайлайф".