Специално за Econ.bg.
- Реши ли се вече проблема с недостига на направления за преглед при специалист? На какъв принцип се отпускат формулярите?
Славчо Богоев:
- Съществуват няколко системи на заплащане на медицински услуги, някои от които по-затворени, други по-отворени. Капитацията, бройката на глава от населението, получена при делене на бюджета и броя граждани, е затворена система, която не може да повиши разходите над планираните. Може само да се отчете дали разходите са били достатъчни или не. Съществуват и смесени полуотворени системи, при които освен тази капитация се заплаща и конкретно свършена работа. В повечето страни се прилага или първото, или второто. В много малко държави системата е отворена, което носи риск от завишаване разходите на обществото за здравно обслужване. Когато говорим за пазар и пазарни отношения, изхождаме от презумпцията, че продавачът и купувачът са равнопоставени и еднакво информирани за желанията си. Ако купувачът поиска да закупи химикалка, може да има претенции да пише червено или да е златна, но когато отиде при лекар, не може да каже, че не иска ЕКГ или, че иска определен медикамент. Възможността за завишаване на разходите чрез нецелесъобразни действия, като с ненужни изследвания съществува и всяка държава и обществото като цяло се опитват да я намалят. Фактически това означава да се стимулират лекарите, тъй като семейните лекари са пазачи на системата. Те трябва да филтрират потока от болни, като тук нямам предвид спешността. В случаите, когато тяхната компетентност е превишена, те трябва да дадат направление към специалисти. В момента е трудно да се отговори на въпроса колко талони имат семейните лекари, колко са специалистите и дали са равномерно разпределени, тъй като системата сега се развива. Действително Касата се опитва да ограничи разходите и по този административен начин. Съществуват и по добри начини, като например чрез контрол на добрата медицинска практика от страна на медицинска камара, лекарският съюз, от страна на касата като платец по договор. Този въпрос съществува пред всяко общество и предполагам, че ще се решава постепенно.
- Как се контролира отпускането на медикаменти, финансирани от НЗОК?
Славчо Богоев:
- Информацията за всяко отпуснато лекарство се засича от три страни. Първата информация е дали лицето е здравно осигурено. В България осигурените са над 95%, т.е. тук попадат почти всички граждани. Разбира се, това е въпрос на документи и плащане от страна на работодателя на здравните вноски, което често не се прави или документите не се оформят както трябва. Второто, което постъпва в касата е копие от рецептата издадена от джи-пи-то или болничния лекар. Третият документ е от аптеката, където се изписва медикамента, цената, от коя аптека е взето лекарството, на кой е дадено и кой го е предписал. При наличие на такава система, тези три информации, които се засичат в касата, дават възможност на касата да плати. Ако лицето не е здравно осигурено, ако специалистът няма лиценз за даден медикамент или ако аптеката не е с редовни документи, касата няма да плати. Системата в момента е доста тромава и подлежи на оптимизиране.
- Основен проблем в здравната ни система е Бързата помощ, която е с намален състав и не успява да покрие повикванията на гражданите. Не трябва ли акцентът, особено в етап на реформи, да бъде именно върху спешната медицинска помощ?
Славчо Богоев:
- Това е основна грижа на държавата. Почти навсякъде по света Бързата помощ е държавна. Спешната помощ не прави разлика между здравно осигурен или неосигурен, беден или богат. Тя просто винаги е налице, за да осигури директно достъп до системата, без стандарта на специалисти или прегледи. Специално в България в Бързата помощ се извърши известна реформа. Тя се отдели от болниците, в момента се води като бюджетна организация вън от болниците. Оптимизира се движението на линейките със система от GPS, във всяка линейка има устройство, което показва къде се намира в момента. Веднага се отчете намаляване на разходите, курсовете станаха по-кратки и реакцията по-бърза. Развитието на Бързата помощ е много важно, тъй като тя коригира реформата в болниците. Идеята е, че болниците трябва да бъдат оптимизирани, да бъдат с голям капацитет и добър персонал, но за да могат да бъдат и близо до гражданите, Бързата помощ трябва да е по места и да осигурява транспортирането. На практика Бързата помощ се развива, но с държавни средства. Сега и за в бъдеще тя няма да мине на заплащане от Касата.
- Как предвиждате да продължи здравната реформа? В кои основни насоки ще работи Министерството?
Славчо Богоев:
- В момента най-важното са болниците. Има доста болници, които са малки, с не толкова квалифициран персонал, където качеството на медицинското обслужване е ниско. По медицинските стандарти те би следвало да се закрият, но от друга страна те изпълняват важна социална функция. За да могат големите болници, които са гръбнака на системата да канализират и поемат потоците при евентуалното преобразуване на малките болници в заведения тип доболнична помощ, ще са необходими редица инвестиции и развитие на тези болници. Практически парите не могат да станат повече, въпросът е системата да е по-евтина и съответно по-ефективна.
- Това е основна грижа на държавата. Почти навсякъде по света Бързата помощ е държавна. Спешната помощ не прави разлика между здравно осигурен или неосигурен, беден или богат. Тя просто винаги е налице, за да осигури директно достъп до системата, без стандарта на специалисти или прегледи. Специално в България в Бързата помощ се извърши известна реформа. Тя се отдели от болниците, в момента се води като бюджетна организация вън от болниците. Оптимизира се движението на линейките със система от GPS, във всяка линейка има устройство, което показва къде се намира в момента. Веднага се отчете намаляване на разходите, курсовете станаха по-кратки и реакцията по-бърза. Развитието на Бързата помощ е много важно, тъй като тя коригира реформата в болниците. Идеята е, че болниците трябва да бъдат оптимизирани, да бъдат с голям капацитет и добър персонал, но за да могат да бъдат и близо до гражданите, Бързата помощ трябва да е по места и да осигурява транспортирането. На практика Бързата помощ се развива, но с държавни средства. Сега и за в бъдеще тя няма да мине на заплащане от Касата.
- Как предвиждате да продължи здравната реформа? В кои основни насоки ще работи Министерството?
Славчо Богоев:
- В момента най-важното са болниците. Има доста болници, които са малки, с не толкова квалифициран персонал, където качеството на медицинското обслужване е ниско. По медицинските стандарти те би следвало да се закрият, но от друга страна те изпълняват важна социална функция. За да могат големите болници, които са гръбнака на системата да канализират и поемат потоците при евентуалното преобразуване на малките болници в заведения тип доболнична помощ, ще са необходими редица инвестиции и развитие на тези болници. Практически парите не могат да станат повече, въпросът е системата да е по-евтина и съответно по-ефективна.