Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Стокообменът между Швеция и България нараства постоянно през последните години и се е удвоил от 1995 г. насам. За 9-те месеца на годината шведският експорт за България е нараснал с 50% в сравнение със същия период на 2004 г. Сериозни инвестиционни намерения заявяват от шведския концерн SAAB. Компанията проявява интерес към предстоящия военен търг за закупуването на нов многоцелеви изтребител за Българската армия със шведския модел JAS39 Gripen. SAAB притежава 100% компанията Gripen International, която отговаря за маркетинга и продажбите на самолетите по света. 

Господин Мьолер, с какво мислите да спечелите българското правителство, за да ви избере като партньори?

Кжел Мьолер:

Ако разгледаме изтребителите например, ние предлагаме много конкурентна цена за нови самолети и най-ниските експлоатационни разходи. Същевременно осигуряваме много конкурентен финансов пакет - уникални схеми за лизинг или лизинг с последваща покупка, и всичко е придружено с офсетна програма за индустриално сътрудничество. Това може да е значим фактор при един прозрачен и честен процес на вземане на решение за покупка на свръхзвукови изтребители. 

Смятате ли, че България е привлекателно място за инвестиции?

Кжел Мьолер:

Няколко шведски компании в рамките на Инвестор груп, основния акционер на SAAB, вече са инвестирали в България и присъстват на българския пазар. Инвестор груп е най-старият промишлен холдинг в Швеция, обединява в уникална мрежа от бизнесконтакти големи компании като SAAB, Ericsson, Electrolux, Scania, Volvo. Оборотът на Инвестор груп за 2002 г. е 150 млрд. USD. Ако всички ние в Инвестор насочим вниманието си към българския пазар, можем наистина да повлияем на икономическото развитие на страната ви. Освен това в момента компаниите преместват производството си от Западна Европа към Азия и може да намерят междинна спирка в България. Това е възможност, която трябва да сграбчите. 

Какъв вид офсет и в какъв размер на инвестициите можем да очакваме, в случай че се стигне до военна сделка за изтребителите Gripen?

Кжел Мьолер:

Част от сделката с всяка една държава е, че вие купувате нещо, което струва известна сума пари, и в същото време получавате нещо в замяна, а то балансира бюджета. Обикновено има първоначално изискване за поне 100% от стойността на сделката, които се връщат като инвестиции или като приходи от износ от България за трети държави. Но после идва времето на преговорите, когато двете страни трябва да кажат какво искат. Ако предположим, че новите самолети започнат да оперират до стандартните 3-5 години след подписването на сделката, до 10 години връщането на инвестицията не само ще бъде гарантирано, но и ще бъде надвишено. В Унгария например има няколко големи шведски компании, които работят по изпълнението на офсетната програма на Gripen. Сред тях е и Electrolux, която преди две години сама осигури 5% от износа на цялата държава. В Чехия пък сме се съсредоточили основно върху средните и малките предприятия в цялата страна. Изпълняваме офсетните си задължения дори преди договорените срокове. 

Може ли този пример от Чехия и Унгария да бъде пренесен в България? има ли необходимите условия, за да се повтори това и у нас?

Кжел Мьолер:

Убеден съм, че ако имаме договор, това ще се случи. В Южна Африка работим в областта на селското стопанство, минното дело и други области. Това, което ни дава предимство, е широкото портфолио на Инвестор груп, което е уникално в бизнессредите. Например в Тайланд работихме по проект за привличане на туристи с по-големи финансови възможности, както това се случва в Испания, където те дори си купуват летни къщи, играят голф. Относно България също смятам, че нашето портфолио може да й пасне. 

Какво ще препоръчате за България - директен или индиректен офсет?

Кжел Мьолер:

Част от пакета трябва да бъде насочена към способността да се поддържа нашият продукт в страната ви - конкретно необходимите софтуерни продукти за неговите модификации. Останалото трябва да бъде насочено към гражданските сектори на икономиката, които да бъдат развивани. Може би в България има райони, които се нуждаят от икономически тласък. 

Конкретно кои компании може да очакваме в офсетната програма?

Кжел Мьолер:

В България вече са Ericsson, Volvo, Skania, SKF. Има и друга компания - General Electric, производител на двигателите за изтребителите Gripen, която е наш партньор. 

В Унгария има една допълнителна възможност - споразумение за т. нар. предварителен офсет, което обаче не е предвидено в българското законодателство. Това недостатък ли е?

Кжел Мьолер:

Ако бях министър на икономиката на България, със сигурност моментално щях да създам такива предварителни офсетни споразумения. Това ще осигури възможност компании като SAAB да инвестират, преди да получим какъвто и да било договор. А това е добре за България. 

А ще го направите ли, в случай че законът бъде променен и се регламентира такава възможност?

Кжел Мьолер:

Да, разбира се. Веднага ще започнем да обсъждаме всички бизнесвъзможности с България. Правим това в много държави и няма да е необичайно. 

В случай че България срещне известни финансови трудности, когато стане член на ЕС, бихте ли се съгласили на отсрочки в изплащането на лизинга за Gripen например?

Кжел Мьолер:

В Унгария имаме договор за лизинг на изтребителите за 10 г. и последващо закупуване. Така икономиката не затъва в дългове преди фактическата покупка. В Чехия договорът е само за лизинг и след изтичането на 10-годишния период те ще решат дали да купят самолетите. 

Какво ще препоръчате в българския случай?

Кжел Мьолер:

Някои страни плащат изцяло, други - на траншове, след известен гратисен период от 4 години например. Плащането на вноските може да бъде и стъпаловидно. Това е нормално за една икономика, която навлиза в ЕС и има да покрива много други изисквания. 

българският премиер ще посети Швеция в началото на декември, имате ли планирани срещи с него?

Кжел Мьолер:

Обикновено като представители на шведската промишленост имаме възможност да се срещаме с такива високопоставени държавни лица. 

Кога да Ви очакваме отново със списък от предложения?

Кжел Мьолер:

Това е постоянен процес. Дискутирахме възможностите и с предишното правителство, когато експремиерът Симеон Сакскобургготски беше в Швеция, но на този етап не сме получили писмо-намерение /request for proposal/, с което България да поиска от нас оферта. Няма и споразумение за предварителен офсет. Това ни кара да прилагаме този подход - повече слушаме и обсъждаме. 

Разочарова ли Ви това отлагане на преговорите в България?

Кжел Мьолер:

Много дълго време съм работил по такива проекти, за да съм разочарован. Зная, че тези преговори отнемат много време. Проектът е огромен и всяко правителство трябва да прецени времето, когато да вземе подобно решение. Става дума за много пари, но от тази гледна точка вярвам, че може да сме много добър партньор на България. 

В кои области на българската икономика водите разговори с потенциални партньори?

Кжел Мьолер:

Проверяваме възможностите да се установят научни бизнесцентрове в България. Там предприемчиви студенти основават малки фирми и се провеждат основни изследвания за бизнеса. Тези места дават зелена светлина на иновациите, основават и развиват малки компании. Ericsson, Nokia и SAAB преместиха малка част от офисите си в тези центрове, за да използват идеите и иновациите, които се раждат там.