Специално за Econ.bg:
- Достигна ли вече обслужването в българските хотели и ресторанти необходимото ниво?
Благой Рагин:
- Ако оценяваме качеството на обслужване по шестобалната система, то на нашите хотели трябва да се пише около 3.5 – 4. Първият частен хотел беше открит преди 15 години, минахме през един период на плавна подмяна на собствеността от държавна към частна, по време на който бяха изградени над 1600 хотела. Цялата ни енергия тези години беше насочена към построяване на новата база, реновиране на приватизираната и не ни останаха сили, енергия и средства да обърнем внимание на културата на обслужване. От една година почти 98% от собствеността е в частни ръце и сега на дневен ред е именно повишаването на културата на обслужване. В новия закон на асоциацията ни беше даден приоритет по отношение на културата на обслужване. Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация трябва да дава становище по професионалната подготовка на кадрите при категоризиране на хотелите. Целта е обновените, реновирани и новопостроени хотели да се изпълнят със знаещи, можещи и перспективни кадри. В момента, на голяма част от кадрите им липсва практика. Ние ще компенсираме това. От тази година стартираме серия от преквалификации за работещите в туризма. Когато влиза в нашата гилдия, съответният кадър не представлява само себе си, а представлява цял отрасъл. Целта е да издигнем нивото на българския туризъм, професионализмът да стой над всичко. Ще обявим война на аматьорството и се надявам до няколко години да успеем да повишим културата на обслужване.
- По какъв начин се отразява приватизацията върху развитието на отрасъла?
Благой Рагин:
- Отговорът на този въпрос е само един – по-положително нещо от приватизацията в отрасъла няма. Само свободният, разкрепостеният човек може да създава материални блага и ценности. Хора, които чакат нареждане отгоре не могат да творят. Колегите, които бяха много дисциплинирани при плановата икономика не можаха да се реализират при пазарната и обратно, по-самоволните хора се реализират сега. Пазарната икономика е нестандартно мислене – трябва да произведеш продукт с ниска себестойност и да можеш да то продадеш, което е по-трудното. Приватизацията в туризма приключи преди 3-4 години и в резултат, туризмът е единственият отрасъл в българската икономика, който има ръст, при това доста голям. За тази година ръстът е 8.9%, а ако не беше срива с руския, турския и украинския пазар, щяхме да имаме над 20% ръст. Надяваме се въпросът с тези пазари да бъде решен, нишата да бъде запълнена и българският туризъм да заеме полагащото му се място, като водещ отрасъл в икономиката. Туризмът може да играе ролята на локомотив, който да издърпа и селското стопанство, и леката промишленост, и занаятите, и транспорта. Туризмът е износ "на място".
Приватизацията се отрази много добре, въпреки че процесът беше труден. Надяваме се, че в бъдеще темпът, с който ще се реновират приватизираните хотели ще бъде още по-голям. Само за тази година по Черноморието се строят над 30 хотела, при това с много бързи темпове, предстой откриване на кабинков лифт в Банско и съоръжения за изкуствен сняг в Пампорово и Банско. Амбицията ни е приходите от туризма до 2007 г. да се увеличат двойно. Ако не ни попречат независещи от нас обстоятелства се надяваме, че ще изпълним тази амбиция, за да може България да заеме полагащото й се място.
- Как оценявате данъчната и лицензионната политика в бранша?
Благой Рагин:
- Получиха се някои аномалии, като например увеличаването с пъти на лиценза за цигари и алкохол в заведенията на хотелите. Това не само, че не увеличи приходите в бюджета, но доведе до нелегални продажби. Административните лостове не са ефективни. Трябва да се види каква тежест може да понесе тази икономика, този бранш. Същите аномалии се получиха по отношение на патента. Облагането не беше диференцирано. Никои от бранша не отказва да плаща данъци, въпросът е как да бъде разпределена тежестта, така че да бъде вързан бюджета на страната и същевременно, бизнесът да може да работи, да се развива и да увеличава потенциала си.
- Има ли условия за участие на самия туристически бранш в процесите, които се отнасят до туристическата индустрия?
Благой Рагин:
- Между нас и Правителството има диалог, макар и не всичките ни искания да се изпълняват. Времето ще покаже как сме се развивали, трябва да стиковаме нещата в движение и да променяме курса, така че да направим една работеща икономика.
- Приоритетен отрасъл ли е туризмът и свързаните с него дейности в България?
Благой Рагин:
- Борим се туризмът да бъде приоритетен отрасъл. На думи той е такъв, но на практика, все още не е. Например, ДДС за организирания туризъм у нас е 7%, а за вътрешния туризъм и за индивидуални гости е 20%. В съседните ни страни – Гърция, Турция, Испания данъкът е 7%. За момента над 800 000 българи са почивали в Турция, което означава че сме изнесли около 800 милиона евро, а оттам са дошли едва 20 000 турци. Борим се да бъдем изравнени с конкурентите ни.
- Как гледате на идеята за една обща политика на държавите в Югоизточна Европа в областта на туризма?
Благой Рагин:
- Това е една моя мечта. Вече 5-6 години Асоциацията се бори за реализиране на тази идея с Гърция и Турция. Единственият проблем, който поставят гърците е да им гарантираме сигурността. Трите държави можем да излезем на външния пазар и да бъдем по-конкурентни. Поотделно ние сме малки и ще бъдем по-интересни като дестинация, ако се обединим. Ние сме три държави с три различни култури, с три различни кухни. Едновременно сме близки и далечни – Гърция със своята история, ние със съчетанието на прабългарско и славянско и Турция с ориенталската култура и учтивост. Това има бъдеще и колкото по-бързо се интегрираме с развитите държави, толкова интересът към нас ще е по-голям. България постепенно ще става пример за другите държави и на нас вече ще се гледа като на желан партньор. Имаме голям шанс да реализираме тази балканска политика, която ще даде ново лице на Европа.
- Получиха се някои аномалии, като например увеличаването с пъти на лиценза за цигари и алкохол в заведенията на хотелите. Това не само, че не увеличи приходите в бюджета, но доведе до нелегални продажби. Административните лостове не са ефективни. Трябва да се види каква тежест може да понесе тази икономика, този бранш. Същите аномалии се получиха по отношение на патента. Облагането не беше диференцирано. Никои от бранша не отказва да плаща данъци, въпросът е как да бъде разпределена тежестта, така че да бъде вързан бюджета на страната и същевременно, бизнесът да може да работи, да се развива и да увеличава потенциала си.
- Има ли условия за участие на самия туристически бранш в процесите, които се отнасят до туристическата индустрия?
Благой Рагин:
- Между нас и Правителството има диалог, макар и не всичките ни искания да се изпълняват. Времето ще покаже как сме се развивали, трябва да стиковаме нещата в движение и да променяме курса, така че да направим една работеща икономика.
- Приоритетен отрасъл ли е туризмът и свързаните с него дейности в България?
Благой Рагин:
- Борим се туризмът да бъде приоритетен отрасъл. На думи той е такъв, но на практика, все още не е. Например, ДДС за организирания туризъм у нас е 7%, а за вътрешния туризъм и за индивидуални гости е 20%. В съседните ни страни – Гърция, Турция, Испания данъкът е 7%. За момента над 800 000 българи са почивали в Турция, което означава че сме изнесли около 800 милиона евро, а оттам са дошли едва 20 000 турци. Борим се да бъдем изравнени с конкурентите ни.
- Как гледате на идеята за една обща политика на държавите в Югоизточна Европа в областта на туризма?
Благой Рагин:
- Това е една моя мечта. Вече 5-6 години Асоциацията се бори за реализиране на тази идея с Гърция и Турция. Единственият проблем, който поставят гърците е да им гарантираме сигурността. Трите държави можем да излезем на външния пазар и да бъдем по-конкурентни. Поотделно ние сме малки и ще бъдем по-интересни като дестинация, ако се обединим. Ние сме три държави с три различни култури, с три различни кухни. Едновременно сме близки и далечни – Гърция със своята история, ние със съчетанието на прабългарско и славянско и Турция с ориенталската култура и учтивост. Това има бъдеще и колкото по-бързо се интегрираме с развитите държави, толкова интересът към нас ще е по-голям. България постепенно ще става пример за другите държави и на нас вече ще се гледа като на желан партньор. Имаме голям шанс да реализираме тази балканска политика, която ще даде ново лице на Европа.
