Специално за ECON.BG
- Арх. Камиларов, какво е значението на архитектурата за един град?
Арх. Борис Камиларов:
- Целият град представлява архитектура. Това, което се нарича градоустройство и което продължава в самата архитектура е средата, в която всички ние живеем. От тази гледна точка, значението на архитектурата за един град е всеобхватно. Организацията на един град в смисъл на транспорт, на ранжиране на различните му зони, снабдяване с отопление, вода, електричество, газификация е предмет на една интердисциплинарна дейност, в която участват градостроители, архитекти, инженери, социолози, синоптици и т.н. В крайна сметка, обаче, това, което се вижда го правят архитектите. Това е средата, в която живеем – сградите, градинките, тротоарите, градският дизайн. Дейността на архитектите прави града по-удобен или по-неудобен за живеене, по-красив или по-грозен.
- София какъв град е според Вас?
Арх. Борис Камиларов:
- София в момента е доста разнебитена. В столицата вече има над 1 милион жители и в отделните зони градът предлага по-добри или лоши условия за живот. Като тъкан, като канаваца, София е с добри условия. За съжаление, някои от районите се развалят поради комерсиални интереси. Централната представителна част от града има свой характер. Това е задължително, за да може човек да си спомни за един град. За съжаление, това още е един неизплатен дълг от страна на архитектите. Все още хората се възхищават повече от старата архитектура, отколкото от новата. Това са неща, които не могат да се решат отведнъж. Когато общественият организъм боледува, не може една от съставките му да е наред. Правят се опити нещата да се решат, но все още съществува малко "слугуване" на не дотам изискан вкус на инвеститори, опити всички знания да се покажат в една задача. Това е неизживяна тенденция, която ще улегне с течение на времето. Никъде по света не се говори за стил. Говори се за съвременна модерна архитектура. От време на врем в света се появяват неостилове, тежнения към едно или друго. Получава се една синусоида – когато се залитне в много модерното, на хората им писва и има връщане към романтиката. Така се ражда разнообразието.
- Може ли архитектурата на България да бъде причина за нарастване на туристическия поток към страната?
Арх. Борис Камиларов:
- Архитектурата може да бъде една от причините. Разбира се, тя не може да е единствена причина. Градове като Жеравна, Копривщица, Созопол, Несебър сами по себе си представляват туристически интерес. Много по-силен фактор за развитие на туризма би могло да бъде разработването на голямото ни богатство – балнеоложките извори. България е залята от такива извори. Сандански, например, е известен, като климат и вода, сред медиците в цяла Европа. Ако разработим тези балнеоложки центрове по подобие на морското ни крайбрежие и ако, ние като архитекти, намерим адекватно овладяване на тези места, това ще означава красота и удобство. Човек възприема нещата с всичките си сетива. Красотата се възприема с очите, но ако няма удобство, смисълът се губи. Нашето изкуство се занимава не само с красотата и формата, но и със съдържанието и удобството. Авторът на една сграда трябва да отчете и претвори достатъчно добре средата й. Дейността на архитектите в търговския закон се нарича услуга. Ние правим услуга. Когато хората, за които се прави тази услуга, те осъждат, това може да се дължи на неразбиране, на по-просто мислене. Когато, обаче, успееш да направиш нещо, което се приема от хората, това вече възпитава. Когато една къща се харесва на човека, това означава, че архитектът е опитал да възпита нещо ново и трайно.
- Какви са задачите на Съюза на архитектите в България?
Арх. Борис Камиларов:
- Преките задачи на съюза са да се грижи за правата на своите членове. В крайна сметка, архитектурата има своето очевидно значение за обществото. Целта ни е точно това, да търсим по-доброто планиране на града и на сградите.
В нашето общество трябва да се чува гласа на гражданите. Още по-полезно е, когато се чува гласа на група граждани, обединени от общи интереси. В България не е така. Оказва се, например, че Законът за авторското право е променен, без хората, които са засегнати от промени да бъдат уведомени. Създава се работна група за промяна на закона за културата. Питаме защо се налага промяната, на което ни отговорят, че няма средства. Съюзът на архитектите излиза с три мотивирани предложения, които се отхвърлят. Според данъчните закони, разходите за дейности на съюзи, като нашия не се признават. Това е абсурдно. Нашите дейности са именно за културата, а разходите не ни се признават. Тези същите пари отиват в държавата и за култура отиват едва 1.5%. Друг пример е отпадането на конкурсите във връзка с устройство на територията. В крайна сметка, какво се получава за гражданското общество? Казва се, че всички възможни елементи на гражданското общество са участвали в работна група, което е смешно.
- Как си представяте архитектурата на бъдещето?
Арх. Борис Камиларов:
- Архитектурата на бъдещето, като форма и конструкция, няма да има ограничения. Технологиите са толкова напреднали, че възможностите са необятни. Вероятно, ще има нов изблик на форми, адекватни на усещането на хората. Същността на архитектурата ще бъде в това, че ще бъде удобна. В много случаи, тя вече е такава.
- Архитектурата може да бъде една от причините. Разбира се, тя не може да е единствена причина. Градове като Жеравна, Копривщица, Созопол, Несебър сами по себе си представляват туристически интерес. Много по-силен фактор за развитие на туризма би могло да бъде разработването на голямото ни богатство – балнеоложките извори. България е залята от такива извори. Сандански, например, е известен, като климат и вода, сред медиците в цяла Европа. Ако разработим тези балнеоложки центрове по подобие на морското ни крайбрежие и ако, ние като архитекти, намерим адекватно овладяване на тези места, това ще означава красота и удобство. Човек възприема нещата с всичките си сетива. Красотата се възприема с очите, но ако няма удобство, смисълът се губи. Нашето изкуство се занимава не само с красотата и формата, но и със съдържанието и удобството. Авторът на една сграда трябва да отчете и претвори достатъчно добре средата й. Дейността на архитектите в търговския закон се нарича услуга. Ние правим услуга. Когато хората, за които се прави тази услуга, те осъждат, това може да се дължи на неразбиране, на по-просто мислене. Когато, обаче, успееш да направиш нещо, което се приема от хората, това вече възпитава. Когато една къща се харесва на човека, това означава, че архитектът е опитал да възпита нещо ново и трайно.
- Какви са задачите на Съюза на архитектите в България?
Арх. Борис Камиларов:
- Преките задачи на съюза са да се грижи за правата на своите членове. В крайна сметка, архитектурата има своето очевидно значение за обществото. Целта ни е точно това, да търсим по-доброто планиране на града и на сградите.
В нашето общество трябва да се чува гласа на гражданите. Още по-полезно е, когато се чува гласа на група граждани, обединени от общи интереси. В България не е така. Оказва се, например, че Законът за авторското право е променен, без хората, които са засегнати от промени да бъдат уведомени. Създава се работна група за промяна на закона за културата. Питаме защо се налага промяната, на което ни отговорят, че няма средства. Съюзът на архитектите излиза с три мотивирани предложения, които се отхвърлят. Според данъчните закони, разходите за дейности на съюзи, като нашия не се признават. Това е абсурдно. Нашите дейности са именно за културата, а разходите не ни се признават. Тези същите пари отиват в държавата и за култура отиват едва 1.5%. Друг пример е отпадането на конкурсите във връзка с устройство на територията. В крайна сметка, какво се получава за гражданското общество? Казва се, че всички възможни елементи на гражданското общество са участвали в работна група, което е смешно.
- Как си представяте архитектурата на бъдещето?
Арх. Борис Камиларов:
- Архитектурата на бъдещето, като форма и конструкция, няма да има ограничения. Технологиите са толкова напреднали, че възможностите са необятни. Вероятно, ще има нов изблик на форми, адекватни на усещането на хората. Същността на архитектурата ще бъде в това, че ще бъде удобна. В много случаи, тя вече е такава.
