Специално за Econ.bg.

- Г-н Горчилов, бихте ли представили основните цели и мисия на новата работна група "Интернет и телекомуникации" към БАИТ, чиито председател сте?

Николай Горчилов:

- Работната група "Интернет и телекомуникации" към БАИТ възприема правото на комуникация като основно човешко право. Мисията на групата е да прави комуникациите и достъпа до информация, който те осигуряват по-лесни, по-достъпни, по-ефективни, по-удовлетворяващи.

Телекомуникациите, наред с енергетиката и транспорта са ключови за всяка икономика. Затова проблематиката на бранша не касае само фирмите от сектора, а цялата икономика и цялото общество на България.

В тази връзка работната група си поставя за цел работата по три ключови теми. Първата е стимулиране развитието на Информационно общество в България.

За да се случи това трябва да се осигури конкурентна среда в областта на Интернет и телекомуникациите, в съответствие с европейските ценности и практики. Именно това е и втората ключова тема на работната група. Разчитаме да положим солидни основи, чрез активно участие в обществения дебат за новата правна рамка, която в момента се създава във връзка с падането на монопола в края на тази година.

Както при всяка браншова организация, работната група  "Интернет и телекомуникации"  към БАИТ защитава общите интереси на сектора.

- Кои са конкретните задачи, които си поставя работната група?

Николай Горчилов:

- В конкретен план до края на 2002 година задачите са създаване на подходяща правна рамка за либерализация на телекомуникациите, което включва пълен достъп до последната миля, равни публични условия за взаимно свързване на мрежи, разходно-ориентирани цени на операторите със значително пазарно влияние, независим регулаторен орган с адекватни правомощия.

Други цели, които трябва да постигнем са създаване на обществен мониторинг върху Интернет съдържанието в българското пространство и работа по еEurope+ - инициативата за Електронна Европа на Европейския съюз, което включва изграждането на eGovernment и eEducation.

- Какво ще последва след дерегулацията на телекомуникационния пазар?

Николай Горчилов:

- Монополът на БТК изтича на 31 декември 2002 година. След тази дата на телекомуникационния пазар могат да влязат други оператори.

На практика националният телеком ще остане фактически монополист още дълго. Нито лицензирането на алтернативни оператори, нито изграждането на инфраструктура в страната стават за месец или два. Европейската практика показва, че бившите монополи остават със значително пазарнo влияние години след либерализацията на пазара.

С други думи след 2002 година БТК ще бъде фактически монополист, но с намалени спрямо сегашните ограничения за държавния монопол, записани в Закона за далекосъобщенията. Това наричаме "развързан монопол" – ситуацията, в която до определена степен изпаднаха европейските държави.

Неотдавна Европейската комисия обвини Deutsche Telekom, че определя неправомерно високи цени на конкуренти за достъп до "последната миля". Компанията получи срок от два месеца да изравни цените с тези за собствените си клиенти, за да не бъде глобена.

Мерките срещу Deutsche Telekom дойдоха след подобни действия на Еврокомисията срещу Интернет подразделението на France Telecom - Wanadoo и холандската KPN.

Ние имаме добрият шанс да вземем мерки навреме. Тази цел си поставя Работната група за Интернет и телекомуникации към БАИТ. Новият Закон за далекосъобщенията следва да създаде новите правила на играта още преди 1 януари 2003 г. Още повече, че България е в процес на преговори за присъединяване към ЕС - което е утвърден национален интерес и безспорен приоритет в политиката на страната.

- Какви според вас трябва да бъдат основните задачи на новия закон за далекосъобщенията?

Николай Горчилов:

- Основната задача пред новия Закон за далекосъобщенията и съпътстващите го правни актове е да се създадат навреме условия за конкурентна среда на телеком пазара. Това изисква конструктивен диалог между администрация, браншови организации и бизнес.

Промените в ЗД трябва да задължат БТК да предоставя услуги за пренос на своите конкуренти при условия не по-лоши, както на собствените си клиенти или за своите дъщерни компании. Това ще даде възможност на новите оператори да предлагат сравними и конкурентни цени. В подкрепа на това становище е Регулацията на Европейския парламент и Съвета на Европа за освободения достъп до "последната миля" от 5.12.2000 г.

Законът трябва да гарантира, че всеки оператор, който отговаря на определен набор единствено технически изисквания може да свърже мрежата си с тази на БТК и другите оператори при равни публични условия.

За да се предпази пазара от дъмпинг на оператори със значително пазарно влияние, те трябва да бъдат задължени да предоставят услугите си на разходно-ориентирани цени. В случая пазарният дял би трябвало да се разглежда по услуги.

Евентуална опасност е ситуацията, при която има промени в ЗД, но няма адекватни нормативни актове за неговото приложение - например процедури за лицензиране на телеком оператори. Това ще блокира сектора и ще създаде предпоставки за злоупотреба с монополно положение. Тази хипотеза би била по-лоша от регулирания монопол.

- Кои са ключовите фактори за конкурентна среда на телеком пазара?

Николай Горчилов:

- Ключовите фактори за конкурентна среда на телеком пазара са осигуряване на пълен достъп до "последната миля" ("local loop" / "last mile" – медния чифт до крайния потребител) за конкурентните оператори, гарантиране на правото за взаимно свързване на мрежите за глас и данни при регулирани условия, разходно-ориентирани цени на операторите със значително пазарно влияние, гарантиране на независимост и адекватни правомощия на регулаторния орган в областта на телекомуникациите, всички мерки за осигуряване на конкурентна среда да бъдат взети навреме – още преди отдапането на монопола на 01.01.2003 г. Всички стъпки за гарантиране на конкуренцията в телеком сектора трябва да се вземат достатъчно рано. Тези, за които има техническа възможност следва да се регламентират още преди падането на държавния монопол. Затова е необходим проект и обществена дискусия по него час по-скоро.

БАИТ и компаниите от бранша сме готови за конструктивен диалог с държавната администрация и професионалните организации. Вярваме, че това е пътят да се подготви добра правна рамка, която балансирано да защитава конкуренцията, интересите на потребителите и да ни предпази от грешки, на които сме свидетели.

Мерките срещу Deutsche Telekom дойдоха след подобни действия на Еврокомисията срещу Интернет подразделението на France Telecom - Wanadoo и холандската KPN.

Ние имаме добрият шанс да вземем мерки навреме. Тази цел си поставя Работната група за Интернет и телекомуникации към БАИТ. Новият Закон за далекосъобщенията следва да създаде новите правила на играта още преди 1 януари 2003 г. Още повече, че България е в процес на преговори за присъединяване към ЕС - което е утвърден национален интерес и безспорен приоритет в политиката на страната.

- Какви според вас трябва да бъдат основните задачи на новия закон за далекосъобщенията?

Николай Горчилов:

- Основната задача пред новия Закон за далекосъобщенията и съпътстващите го правни актове е да се създадат навреме условия за конкурентна среда на телеком пазара. Това изисква конструктивен диалог между администрация, браншови организации и бизнес.

Промените в ЗД трябва да задължат БТК да предоставя услуги за пренос на своите конкуренти при условия не по-лоши, както на собствените си клиенти или за своите дъщерни компании. Това ще даде възможност на новите оператори да предлагат сравними и конкурентни цени. В подкрепа на това становище е Регулацията на Европейския парламент и Съвета на Европа за освободения достъп до "последната миля" от 5.12.2000 г.

Законът трябва да гарантира, че всеки оператор, който отговаря на определен набор единствено технически изисквания може да свърже мрежата си с тази на БТК и другите оператори при равни публични условия.

За да се предпази пазара от дъмпинг на оператори със значително пазарно влияние, те трябва да бъдат задължени да предоставят услугите си на разходно-ориентирани цени. В случая пазарният дял би трябвало да се разглежда по услуги.

Евентуална опасност е ситуацията, при която има промени в ЗД, но няма адекватни нормативни актове за неговото приложение - например процедури за лицензиране на телеком оператори. Това ще блокира сектора и ще създаде предпоставки за злоупотреба с монополно положение. Тази хипотеза би била по-лоша от регулирания монопол.

- Кои са ключовите фактори за конкурентна среда на телеком пазара?

Николай Горчилов:

- Ключовите фактори за конкурентна среда на телеком пазара са осигуряване на пълен достъп до "последната миля" ("local loop" / "last mile" – медния чифт до крайния потребител) за конкурентните оператори, гарантиране на правото за взаимно свързване на мрежите за глас и данни при регулирани условия, разходно-ориентирани цени на операторите със значително пазарно влияние, гарантиране на независимост и адекватни правомощия на регулаторния орган в областта на телекомуникациите, всички мерки за осигуряване на конкурентна среда да бъдат взети навреме – още преди отдапането на монопола на 01.01.2003 г. Всички стъпки за гарантиране на конкуренцията в телеком сектора трябва да се вземат достатъчно рано. Тези, за които има техническа възможност следва да се регламентират още преди падането на държавния монопол. Затова е необходим проект и обществена дискусия по него час по-скоро.

БАИТ и компаниите от бранша сме готови за конструктивен диалог с държавната администрация и професионалните организации. Вярваме, че това е пътят да се подготви добра правна рамка, която балансирано да защитава конкуренцията, интересите на потребителите и да ни предпази от грешки, на които сме свидетели.