Специално за Econ.bg.

- Господин Каролев, какво е състоянието на българския капиталов пазар и какви са възможностите и перспективите за неговото развитие?

Владимир Каролев:

- През 2001 г. бе подобрена цялостната инфраструктура и технологичното ниво на Българска фондова борса – София и се разшири кръга на услугите за преките участници в борсовата търговия. С последните промени в законовата уредба се засилиха и правата на миноритарните акционери. Има и известно увеличение на оборота на свободния пазар – с 50% през 2001 г. в сравнение с 2000 г., както и засилено използуване на приватизационния сегмент на борсата. Все повече се забелязва и интерес към финансиране чрез облигационни заеми (засега издавани от търговски банки), които биват листвани на БФБ.

Въпреки постигнатия напредък обаче, българският капиталов пазар значително изостава от фондовите пазари в страните от Централна и Източна Европа. Потвърждение на това са малкият брой нови емисии, липсата на атрактивни ценни книжа за търгуване, ниската ликвидност и слабо разширяващата се инвестиционна общност. Според мен БФБ няма да се развие, ако правителството не се съгласи да листне 34-49% от всички големи държавни фирми, които подлежат на приватизация като БТК, НЕК и Булгаргаз.

- Какви предимства ще осигури раздържавяването на структуроопределящи предприятия чрез фондовата борсата?

Владимир Каролев:

- На първо място механизмът на приватизацията на структуроопределящи предприятия чрез БФБ гарантира равнопоставеност и прозрачност на процеса, което е изключително важно. Освен това, най-после на БФБ ще има една критична маса от атрактивни ценни книжа и по този начин ще се увеличи и пазарната капитализация на борсата и показателите за ликвидност. Предполагам, че освен български институционални инвеститори, при листването на компании като БТК например, чрез БФБ в България ще инвестират и международни портфейлни инвеститори.

- Как ще се отрази пускането на компенсаторни инструменти на борсата върху развитието на българския капиталов пазар?

Владимир Каролев:

- Реализирането на компенсаторните инструменти се превърна в истинска "сага" защото няколко поредни правителства не поискаха да направят необходимото за пълното им оползотворяване. Според мен, новата уредба на статута на компенсаторните инструменти е много правилна. Те стават безналични, ще се търгуват само на борсата и това ще доведе до премахване на възможността да се манипулира тяхната цена, защото всяка сделка с такъв инструмент ще бъде явна за всички участници в капиталовия пазар. Самото администриране на процеса по използуването на компенсаторни инструменти става по-лесно, по-ефективни и по-евтино. И накрая, най-после компенсаторните инструменти ще могат да се реализират директно срещу акции от атрактивни фирми, които ще бъдат пуснати само срещу този инструмент.

- Вие бяхте противник на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, в новия закон този орган остана. Как ще коментирате това?

Владимир Каролев:

- Аз винаги съм бил по принцип противник на този орган защото той е излишен и в десетгодишната история на АП винаги е използуван само за прокарване на интересите на политическия елит, който е на власт през съответния мандат на НС. В същото време този орган винаги е бил безконтролен – откакто съществува, той нито веднъж не се е отчитал пред Народното събрание, което избира надзорниците. И по време на предизборната кампания и непосредствено след спечелването на изборите от НДСВ, икономическият екип на НДСВ винаги е настоявал за премахването на този орган – напр. в интервю за в-к "Банкер" от август 2001 г. и председателят на Икономическата комисия Валери Димитров и Председателят на бюджетната комисия Иван Искров заявяват, че с новия Закон за приватизация ще се премахне институцията НС на АП. За съжаление, това не стана защото болшинството депутати от всички парламентарни групи поискаха да си запазят лоста за лобизъм и прокарване на лични интереси.

- Ще успее ли правителството да изпълни амбициозната си приватизационна програма за тази година?

Владимир Каролев:

- Според мен, от гледна точка на планираните в бюджета приходи от приватизация, правителството ще преизпълни плана си. Очаквам успешна приватизация на Биохим, а даже ако бъде избран до края на юни международен консултант за ДСК, то е напълно възможно до края на годината да има и избран купувач за Банка ДСК. Не съм много сигурен дали ще успеят да приключат в рамките на 2002 година приватизацията на Булгартабак, за който не виждам нито един солиден инвеститор от участвуващите в сегашната процедура. За БТК няма стратегически инвеститори, но това е нормално пред вид факта, че всички големи международни компании от този сектор са в сериозна финансова криза. За мен е ясно, че БТК по-скъпа няма да стане и затова би следвало да се продаде и на финансови инвеститори при отсъствието на стратегически. Що се отнася да приватизацията на по-малките фирми, то тя върви според мен успешно по новата схема – само срещу "кеш" и без да има преференции за никого. Слава богу, новият Закон за приватизация премахна възможността за нагласена приватизация с РМД-та и скритите зад тях политици и местни "бизнесмени".

- Каква е оценката Ви за бизнес-климата в страната?

Владимир Каролев:

- Бизнес-климатът в една страна не може да се промени решително за месеци и даже за година. Правителството на Симеон Сакскобургготски засили макроикономическа стабилност чрез намаляване на разходите за държавната администрация (150 млн. лева по-малко в бюджет 2002 спрямо 2001), чрез по-ефективно управление на външния и вътрешен държавен дълг и чрез засилване на финансовата дисциплина в публичния сектор. И населението, и бизнеса би следвало да са доволни, че бяха намалени преките данъци (и данък печалба и данък общ доход) и, че се съкрати с един месец срока за възстановяване на кредита по ДДС. Те, обаче, все още чакат обещаните от НДСВ законодателни мерки за решително подобряване на важни аспекти на т.н. бизнес среда, най-вече чрез повишаване на качеството и експедитивността на данъчната и митнически администрации, намаляване и опростяване на разрешителните, лицензионни и съгласувателни режими и др.

Според мен през следващата година правителството и парламентът следва да се фокусират най-вече върху тези проблеми.

- Коя, според Вас, е най-силната движеща сила, която ще осигури голям потенциал за бъдещото развитие на българската икономика?

Владимир Каролев:

- Според мен икономическата политика на "Новото време", базирана на теорията на "икономиката на предлагането", предполага условия за висок икономически растеж, тъй като тя стимулира (чрез ниски преки данъци, например) инвестициите и производството. Разбира се, за да се постигне устойчив висок икономически растеж е необходимо и решително подобрение на бизнес-климата в страната, в това число на ефективността и обективността на правораздавателната система в България, която според мен днес е изключително неефективна, бавна и податлива на корупция. Ако тези проблеми се решат, аз вярвам, че ще има значително увеличение на чуждестранните инвестиции в България, което ще даде голям тласък на българската икономика.

- Аз винаги съм бил по принцип противник на този орган защото той е излишен и в десетгодишната история на АП винаги е използуван само за прокарване на интересите на политическия елит, който е на власт през съответния мандат на НС. В същото време този орган винаги е бил безконтролен – откакто съществува, той нито веднъж не се е отчитал пред Народното събрание, което избира надзорниците. И по време на предизборната кампания и непосредствено след спечелването на изборите от НДСВ, икономическият екип на НДСВ винаги е настоявал за премахването на този орган – напр. в интервю за в-к "Банкер" от август 2001 г. и председателят на Икономическата комисия Валери Димитров и Председателят на бюджетната комисия Иван Искров заявяват, че с новия Закон за приватизация ще се премахне институцията НС на АП. За съжаление, това не стана защото болшинството депутати от всички парламентарни групи поискаха да си запазят лоста за лобизъм и прокарване на лични интереси.

- Ще успее ли правителството да изпълни амбициозната си приватизационна програма за тази година?

Владимир Каролев:

- Според мен, от гледна точка на планираните в бюджета приходи от приватизация, правителството ще преизпълни плана си. Очаквам успешна приватизация на Биохим, а даже ако бъде избран до края на юни международен консултант за ДСК, то е напълно възможно до края на годината да има и избран купувач за Банка ДСК. Не съм много сигурен дали ще успеят да приключат в рамките на 2002 година приватизацията на Булгартабак, за който не виждам нито един солиден инвеститор от участвуващите в сегашната процедура. За БТК няма стратегически инвеститори, но това е нормално пред вид факта, че всички големи международни компании от този сектор са в сериозна финансова криза. За мен е ясно, че БТК по-скъпа няма да стане и затова би следвало да се продаде и на финансови инвеститори при отсъствието на стратегически. Що се отнася да приватизацията на по-малките фирми, то тя върви според мен успешно по новата схема – само срещу "кеш" и без да има преференции за никого. Слава богу, новият Закон за приватизация премахна възможността за нагласена приватизация с РМД-та и скритите зад тях политици и местни "бизнесмени".

- Каква е оценката Ви за бизнес-климата в страната?

Владимир Каролев:

- Бизнес-климатът в една страна не може да се промени решително за месеци и даже за година. Правителството на Симеон Сакскобургготски засили макроикономическа стабилност чрез намаляване на разходите за държавната администрация (150 млн. лева по-малко в бюджет 2002 спрямо 2001), чрез по-ефективно управление на външния и вътрешен държавен дълг и чрез засилване на финансовата дисциплина в публичния сектор. И населението, и бизнеса би следвало да са доволни, че бяха намалени преките данъци (и данък печалба и данък общ доход) и, че се съкрати с един месец срока за възстановяване на кредита по ДДС. Те, обаче, все още чакат обещаните от НДСВ законодателни мерки за решително подобряване на важни аспекти на т.н. бизнес среда, най-вече чрез повишаване на качеството и експедитивността на данъчната и митнически администрации, намаляване и опростяване на разрешителните, лицензионни и съгласувателни режими и др.

Според мен през следващата година правителството и парламентът следва да се фокусират най-вече върху тези проблеми.

- Коя, според Вас, е най-силната движеща сила, която ще осигури голям потенциал за бъдещото развитие на българската икономика?

Владимир Каролев:

- Според мен икономическата политика на "Новото време", базирана на теорията на "икономиката на предлагането", предполага условия за висок икономически растеж, тъй като тя стимулира (чрез ниски преки данъци, например) инвестициите и производството. Разбира се, за да се постигне устойчив висок икономически растеж е необходимо и решително подобрение на бизнес-климата в страната, в това число на ефективността и обективността на правораздавателната система в България, която според мен днес е изключително неефективна, бавна и податлива на корупция. Ако тези проблеми се решат, аз вярвам, че ще има значително увеличение на чуждестранните инвестиции в България, което ще даде голям тласък на българската икономика.