Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Г-н Недин, какво представлява доброто корпоративно управление на една компания?

Стою Недин:

То съчетава професионализъм в мениджмънта с прозрачност и равноправно отношение към и между различните категории акционери. Целта е да няма измамени в триъгълника мажоритарни акционери - миноритарни акционери - мениджмънт. Целта е информацията, която насочва дали да влизаш, излизаш или оставаш в определено дружество, да е достъпна в едно и също време, форма и обеми до всички видове реални и потенциални инвеститори. Доброто управление е израз на такива правила и практики, които, от една страна, гарантират професионалното управление на дружеството, а от друга, задават среда на равнопоставеност.

По какъв начин оценявате корпоративното управление на компаниите?

Стою Недин:

Заложили сме начин на оценяване, който максимално да обезпечи безпристрастност и обективност на процеса. Тринадесетчленната комисия по избора е съставена от 7-те члена на управителния съвет на асоциацията и 6 представители на регулаторите на пазара, анализатори, журналисти и представители на научните среди, известни не само в България. Картата за оценка, която ползваме, е диференциран и измерим еталон, съдържащ 37 критерия с различни тегла. Тя се основава на принципите за корпоративно управление на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие; ръководството на европейските акционери, както и на еталоните и инструментите за оценка на организации от САЩ и от други пазари.

Изработването на българския модел беше доста сложна работа, защото у нас Законът за публично предлагане на ценни книжа е по-приближен към англосаксонската регулация на капиталовите пазари, а от друга страна, структурата на собствеността в българските публични дружества е концентрирана и близка до германския, белгийския и други европейски модели. В англосаксонската система акцентът е върху отношенията и контрола от страна на акционерите спрямо мениджмънта поради по-разпръснатата и дребна акционерна собственост. В Европа преобладава концентрираната собственост и изпъкват отношенията между мажоритарни и миноритарни акционери. 

Тази година Асоциацията на инвеститорите даде призове в две нови категории. Защо решихте да ги обособите?

Стою Недин:

Нашият капиталов пазар стартира доста изкривено. Борсата беше пълна с дружества, чиито финансово-икономически параметри не отговаряха нито на характера, нито на мащабите на борсово търгувани компании. От друга страна, липсваха типичните за развитите пазари дружества от финансовия сектор, енергетиката и комуникациите. Дълго време банките конкурираха до степен на задушаване капиталовия пазар в стремежа си да привлекат свободните парични ресурси на граждани и фирми. През последните години се наблюдава положителна промяна - компании от финансовия сектор не само поддържат приличен обем на свободно продаваеми акции, но и чрез емитиране на нови емисии припознаха борсата като среда за набиране на капитали. Считаме, че тези добри практики трябва да се отличат и стимулират. Затова и създадохме новата категория Финансова институция на капиталовия пазар с най-добро корпоративно управление.

Другата награда - Дружество с мажоритарно държавно участие, също има за цел да окаже публична подкрепа на добрите практики. В развитите пазарни икономики държавата, макар и в редуцирана форма, продължава да присъства като собственик. Считам, че мониторингът на корпоративните практики на държавата ще подейства дисциплиниращо и в крайна сметка ще доведе до оптимизиране на публичните ползи. За сегашното състояние може да се каже, че там, където държавата доминира, тя прави две системни грешки. Първо - много често тези дружества са обект на лобистки интереси и на входно-изходни схеми. Второ - държавата често бърка бизнеса със социалната дейност. Поради криворазбрана и непосредствено практикувана социалност доминираните от държавата дружества са мудни в адаптирането си към динамично променящата се икономическа среда. Трябва да се знае, че който не направи нужното преструктуриране навреме, ще съкращава двойно след време. А след още време ще отпадне и от бизнеса. 

Кое е специфичното в българската практика в сравнение със световните тенденции?

Стою Недин:

Допреди 4-5 години слабата корпоративна среда се предопределяше от пробойните в законодателството. Проблемът вече не е в регулациите, а в практиките. Неравнопоставеното третиране на акционерите вече е функция, от една страна, на стари нагласи на мажоритарите, а от друга, на неконсумирането на правата, които миноритарите имат. Развитието на корпоративния контрол не е в посоката на даване на повече права на миноритарните акционери, защото има възможност да минем в хиперрегулация, която да възпрепятства пазарността и взаимната изгода. Равнопоставеността и прозрачността са повече израз на нормативна и административна принуда, отколкото на желание.