Специално за ECON.BG
Г-н Марев, има ли традиции арбитражният съд в нашата законодателна система?
Матей Марев:
Идеята за арбитражния съд съществува в българското законодателство. Арбитражният съд към Българската търговско-промишлена палата съществува от десетки години, той беше единственият у нас до 1989 година. След това бяха създадени и други съдилища. Възможността за арбитражно разглеждане на спорове съществува в Гражданско-процесуалния кодекс, който по принцип урежда съдебното производство по гражданско-правни спорове пред държавния съд и там изрично е посочено, че страните могат да избират арбитраж, който да им разреши спора. Отделно има и Закон за международния търговски арбитраж, който е приет 80-те години. Той е създаден, за да улесни уговарянето на арбитраж при международните стопански и икономически спорове. Уредбата се развива, делата се увеличават, но не са достигнали нивото, което да удовлетвори бизнеса, а и обществото като цяло. Работи се в тази насока – пример за това е медиацията, която доскоро беше непозната като форма за решаване на спорове. От миналата година в България имаме закон, който третира тази материя. Създаването на арбитражен съд към Агенцията по обществени поръчки също е една положителна стъпка в тази насока. Това е едно от първите специализирани арбитражни съдилища в една много особена материя. Тази идея си пробива трудно път, но има потенциал и предстои да се развива и в други области на икономиката. Само така съдът ще бъде разтоварен и делата ще бъдат гледани по-бързо. По-малко средства и по-малко време ще бъдат необходими за разрешаване на съдебните спорове.
Какви са европейските практики в тази област?
Матей Марев:
Европейските практики са много богати. Няма конкретни директиви, но има препоръчителни нормативни актове. Те препоръчват по-широко използване на извънсъдебните способи за разрешаване на спорове. Като човек, който познава добре тези препоръки, мога да кажа, че общата констатация е, че не само в България, а и в цяла Европа съдилищата са бавни. В една от препоръките, например, се цитира текст от Конвенцията за правата на човека, която гарантира получаването на справедлив процес. В нея е записано, че получената справедливост по един процес, продължил с години, не е справедливост. В този смисъл се препоръчва на всички европейски държави да предвидят възможности за извънсъдебно решаване на спорове.
Какви са предимствата за бизнеса при решаване на съдебни спорове чрез арбитражен съд?
Матей Марев:
Първото предимство е бързината. На второ място, по-евтино е. Друго предимство е прозрачността на процедурата. Тя идва от факта, че всяка страна в спора има право да избере арбитър. Двамата арбитри избират председател – така може да се каже, че всяка страна има своеобразен представител в този състав. Доверието е по-голямо, а възможността за външно въздействие върху състава е сведена до минимум. Делото се решава по съвет и съобразно закона.
По отношение на сроковете, колко трае едно дело в Арбитражния съд?
Матей Марев:
От малкия опит, който има нашият Арбитражен съд, мога да кажа, че оптималният срок, в който може да бъде решено едно дело, е месец и половина – два. При добро стечение на обстоятелствата, процедурата може да се съкрати дори до 1 месец, има съответните гаранции за това. Правилникът на нашия арбитраж е много добре написан, съвременен е и са отчетени всички недостатъци и предимства. Предвидени са съвременни начини за призоваване на страните – електронни средства, факс, и др. Няма я тежката процедура на бюро "Призовки". Една от слабостите на държавното правораздаване е неефективното призоваване на страните. При арбитражните съдилища това е изключено, дори един имейл до съответната страна е достатъчен, за да се признае тя за редовно призована и аргументът "Не знаех за делото" просто не може да намери място тук.
Арбитражният съд е едноинстанционен, как се гарантира правилността на решенията?
Матей Марев:
Едната инстанция действително е недостатък на арбитража. Гаранция за правилността на решенията е квалификацията на съответните арбитри. В повечето съдилища работят много добри юристи, утвърдени в практиката. В Арбитражния съд към Агенцията по обществени поръчки над 50% от арбитрите от препоръчителния списък са действащи съдии с богат опит, представители на академичните среди, практикуващи адвокати. Смятам, че компетентността е налице. Освен това нашият съд предвижда и много програми за повишаване на квалификацията на арбитрите. Бъдещето е в специализираните арбитражи. Арбитрите от листите трябва да бъдат обучавани в съответната материя. Това би довело до едно по-добро, по-правилно правораздаване.
