Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
- Госпожо Таушанова, предлагате промени в сравнително нови закони. Защо?
Цонка Таушанова:
- Законът за марките и географските означения и Законът за промишления дизайн са в сила от декември 1999 г. Те са относително нови, хармонизирани в основни линии с европейските директиви и европейското законодателство в тази област. Практиката по прилагането на двата закона наложи някои промени, които са продиктувани от необходимостта за по-пълно съответствие с европейските документи, от една страна, и от друга - от по-точната регламентация.
- Кои са по-съществените промени в двата закона?
Цонка Таушанова:
- Те са във връзка с процеса на експертиза. Прецизираха се срокове за производствата в Патентното ведомство.
- Съкращават ли се?
Цонка Таушанова:
- Конкретизираха се. В Закона за марките и географските означения е предвидена публикация на всяка заявка за марка, след като е приключила формалната експертиза. По този начин ще се даде публичност на заявката. Предвидена е възможност трети лица да възразят срещу евентуалната регистрация на марката. Разбира се, те не стават страна в производството пред Патентното ведомство, но ще имат право да бъдат информирани за становището на ведомството във връзка с тяхното възражение за регистрация на марката. И в двата закона са регламентирани сроковете за разглеждане на заявките във ведомството. При марките е предвиден едногодишен срок за извършване експертиза по същество, след като е приключила формалната експертиза.
- Това какво означава, прави се заявката и след една година какво се случва?
Цонка Таушанова:
- Трябва да поясня, че регистрацията на марката е процес,при който се проверява дали тази марка е годна да бъде регистрирана, дали отговаря на изискванията на закона. От една страна знакът, който е подаден като заявка за регистрация, годен ли е да бъде знак, който да служи за отличаване на стоките и услугите на едно лице от тези на друго лице. Т. е. дали този знак отговаря на т. нар. абсолютни основания за регистрация на марката.
Вторият етап, който минава експертизата по същество на заявките, е проверка дали има вече подадена преди тази заявка друга заявка за същата или за сходна марка и дали няма вече регистрирана такава марка. Да няма колизия на интереси между различни субекти на икономическия пазар. Регистрацията на една марка е продължителен процес, не става от днес за утре.
- Само с подадена заявка може ли да се ползва марката?
Цонка Таушанова:
- Няма проблеми, може. Но според мен трябва предварително заявителят да е направил проучване дали преди това е регистрирана такава марка, за да не вложи много усилия и реклама в нещо, което после няма да може да ползва.
- Срокът за регистрация на марка става 1 г., колко е в момента?
Цонка Таушанова:
- В действащия закон няма регламентиран срок за регистрация на марката. Там има регламентирани други срокове. Предвидени са 3-месечни срокове за заявителите, когато трябва да се отстранят някакви недостатъци по заявката. Но общ срок за експертизата в Закона за марките и географските означения нямаше. В Закона за дизайна съществува такъв срок.
Друг съществен момент в двата закона е регламентацията на марката и промишления дизайн като предмет на особен залог, като възможност правото по марката да бъде обект на обезпечение. Или да бъдат включени в масата за несъстоятелност при евентуално производство по обявяване на несъстоятелност на фирмата, притежател на марката или дизайна. Други промени в двата закона са по отношение на производството пред отдела по спорове. Предвидени са срокове за разглеждане на жалбите и исканията за заличаване или за отмяна на регистрацията на марката или дизайна.
- Какви са те?
Цонка Таушанова:
- Сроковете по жалбите са 6 месеца от подаването на жалбата и 9 месеца при заличаване или отмяна на регистрацията на марката или дизайна, след като са събрани всички доказателства по преписката.
- А как ще се решават заварените положения, примерно както имаше спорове за марката на Кинтекс?
Цонка Таушанова:
- Има подадена заявка от Кинтекс ЕАД - държавната фирма. Към настоящия момент марката е в процес на експертиза и все още не е регистрирана. Приключи производството по отмяна на регистрацията на марката, която беше направена на името на физическо лице.
- Спорове, които са почнали по стария закон, как ще се довършват с приемането на новите неща?
Цонка Таушанова:
- Предвидено е в преходните и заключителни разпоредби законът да влезе в сила 3 месеца след обнародването му в ДВ. Когато има промяна на процедурните правила и процесуалните норми, те ще бъдат прилагани и за заварените случаи. Съществено изменение по двата закона има в частта за административнонаказателните разпоредби. Прецизирани са текстовете за налагането на глобите и имуществените санкции. В момента глобите са от 500 до 5 хил. лв., когато едно лице използва неправомерно чужда търговска марка, промишлен дизайн или не е вписано като ползвател на географско означение. С предлаганите промени глобите се разделят в зависимост от субекта, на когото се налагат - физическо или юридическо лице. Предвидена е възможност за завишаване размера на глобите тогава, когато имаме повторност на нарушението - ако бъде нарушено правото върху същата марка, респ. дизайн, от същия нарушител в продължение на 1 година от влизане на наказателното постановление в сила.
В сега действащия Закон за марките и географските означения и в Закона за промишления дизайн е регламентирано, че стоките, с които се нарушават чужди права, подлежат на унищожаване. Но досега нямаше орган, който да унищожава тези стоки, и това беше пропуск. По аналогия на Закона за авторското право предвиждаме МВР да бъде органът, който да унищожава стоките по чл. 81 от Закона за марките и географските означения и чл. 65 от Закона за промишления дизайн.
- Глобите остават ли същите? Казахте, че се различават за юридически и физически лица.
Цонка Таушанова:
- За първо нарушение е предвидена глобата за физическо лице да бъде от 500 до 1000 лв., а за юридическо да е в размер от 1000 до 3000 лв. При повторно нарушение се налага глоба от 1500 до 3000 лв. за физически лица и от 3000 до 5000 лв. за юридически лица.
- Как взаимодействате с митниците?
Цонка Таушанова:
- С митническите органи работим добре, когато те ни сезират за предоставянето на информация от нашите бази данни за регистрираните марки или промишлени дизайни. Митническите органи работят по Наредбата за граничните мерки за защита на правата върху интелектуална собственост. Когато една стока преминава границите на страната ни, притежателят на марка или на промишлен дизайн сезира съответните митнически органи, като предоставя необходимия набор от документи, че действително той е притежател на тази марка или промишлен дизайн.
- Имате ли данни колко съдебни дела се водят в момента по спорове за търговски марки? Имаше опити да се крадат марки.
Цонка Таушанова:
- Има дела в Софийския градски съд за нарушаване на правата върху обекти индустриална собственост, било то върху марки, промишлени дизайни, патенти за изобретения или полезни модели. Нямам информация какъв е броят на тези дела, тъй като Патентното ведомство не е страна по тях. Има случаи на недобросъвестно заявяване на чужди марки, за които не са подадени заявки за регистрация в Патентното ведомство. Тогава недобросъвестни лица използват този пропуск и подават заявки за регистрация на марка, която е наложена на пазара. В този случай Патентното ведомство не е адвокат на притежателите на права. Ако се докаже по съдебен ред, че марката е подадена недобросъвестно, въз основа на съдебното решение ние заличаваме марката и издаваме свидетелство за регистрация на действителния собственик.
- Мислите ли, че бизнесът ни вече защитава по-активно интелектуалната си собственост?
Цонка Таушанова:
- Считам, че през последните години като че ли се осъзна необходимостта от защитата правата върху интелектуалната и в частност индустриалната собственост. Струва ми се, че българският бизнесмен узря, че това е важна част от неговите активи, тъй като марката, промишленият дизайн,патентованото изобретение или полезният модел може да увеличат дяловия капитал на едно дружество. Това е предвидено и в ТЗ. Смятам, че вече имаме култура за уважаване на чуждите права. Мотото на Световната организация по интелектуална собственост за световния ден на интелектуалната собственост за 2003 г. беше "Да направим интелектуалната собственост част от нашия бизнес".
- А каква е съдбата на компрометираните марки? Примерно на авиокомпания Балкан.
Цонка Таушанова:
- При приватизацията на предприятията се прави правен анализ, в който се включват и обектите на индустриална собственост. И фирмите се продават заедно с марките.
- Но ако те не ползват марката?
Цонка Таушанова:
- В Закона за марките и географските означения има изискване, че марката трябва да се използва. И ако тя не се използва в продължение на 5 последователни години, това е основание за нейната отмяна. Ако една марка е действаща, тя работи за своя притежател, вдига цената на стоките и обратното - ако тя не се налага, не се използва, тя няма цена.
Друг съществен момент в двата закона е регламентацията на марката и промишления дизайн като предмет на особен залог, като възможност правото по марката да бъде обект на обезпечение. Или да бъдат включени в масата за несъстоятелност при евентуално производство по обявяване на несъстоятелност на фирмата, притежател на марката или дизайна. Други промени в двата закона са по отношение на производството пред отдела по спорове. Предвидени са срокове за разглеждане на жалбите и исканията за заличаване или за отмяна на регистрацията на марката или дизайна.
- Какви са те?
Цонка Таушанова:
- Сроковете по жалбите са 6 месеца от подаването на жалбата и 9 месеца при заличаване или отмяна на регистрацията на марката или дизайна, след като са събрани всички доказателства по преписката.
- А как ще се решават заварените положения, примерно както имаше спорове за марката на Кинтекс?
Цонка Таушанова:
- Има подадена заявка от Кинтекс ЕАД - държавната фирма. Към настоящия момент марката е в процес на експертиза и все още не е регистрирана. Приключи производството по отмяна на регистрацията на марката, която беше направена на името на физическо лице.
- Спорове, които са почнали по стария закон, как ще се довършват с приемането на новите неща?
Цонка Таушанова:
- Предвидено е в преходните и заключителни разпоредби законът да влезе в сила 3 месеца след обнародването му в ДВ. Когато има промяна на процедурните правила и процесуалните норми, те ще бъдат прилагани и за заварените случаи. Съществено изменение по двата закона има в частта за административнонаказателните разпоредби. Прецизирани са текстовете за налагането на глобите и имуществените санкции. В момента глобите са от 500 до 5 хил. лв., когато едно лице използва неправомерно чужда търговска марка, промишлен дизайн или не е вписано като ползвател на географско означение. С предлаганите промени глобите се разделят в зависимост от субекта, на когото се налагат - физическо или юридическо лице. Предвидена е възможност за завишаване размера на глобите тогава, когато имаме повторност на нарушението - ако бъде нарушено правото върху същата марка, респ. дизайн, от същия нарушител в продължение на 1 година от влизане на наказателното постановление в сила.
В сега действащия Закон за марките и географските означения и в Закона за промишления дизайн е регламентирано, че стоките, с които се нарушават чужди права, подлежат на унищожаване. Но досега нямаше орган, който да унищожава тези стоки, и това беше пропуск. По аналогия на Закона за авторското право предвиждаме МВР да бъде органът, който да унищожава стоките по чл. 81 от Закона за марките и географските означения и чл. 65 от Закона за промишления дизайн.
- Глобите остават ли същите? Казахте, че се различават за юридически и физически лица.
Цонка Таушанова:
- За първо нарушение е предвидена глобата за физическо лице да бъде от 500 до 1000 лв., а за юридическо да е в размер от 1000 до 3000 лв. При повторно нарушение се налага глоба от 1500 до 3000 лв. за физически лица и от 3000 до 5000 лв. за юридически лица.
- Как взаимодействате с митниците?
Цонка Таушанова:
- С митническите органи работим добре, когато те ни сезират за предоставянето на информация от нашите бази данни за регистрираните марки или промишлени дизайни. Митническите органи работят по Наредбата за граничните мерки за защита на правата върху интелектуална собственост. Когато една стока преминава границите на страната ни, притежателят на марка или на промишлен дизайн сезира съответните митнически органи, като предоставя необходимия набор от документи, че действително той е притежател на тази марка или промишлен дизайн.
- Имате ли данни колко съдебни дела се водят в момента по спорове за търговски марки? Имаше опити да се крадат марки.
Цонка Таушанова:
- Има дела в Софийския градски съд за нарушаване на правата върху обекти индустриална собственост, било то върху марки, промишлени дизайни, патенти за изобретения или полезни модели. Нямам информация какъв е броят на тези дела, тъй като Патентното ведомство не е страна по тях. Има случаи на недобросъвестно заявяване на чужди марки, за които не са подадени заявки за регистрация в Патентното ведомство. Тогава недобросъвестни лица използват този пропуск и подават заявки за регистрация на марка, която е наложена на пазара. В този случай Патентното ведомство не е адвокат на притежателите на права. Ако се докаже по съдебен ред, че марката е подадена недобросъвестно, въз основа на съдебното решение ние заличаваме марката и издаваме свидетелство за регистрация на действителния собственик.
- Мислите ли, че бизнесът ни вече защитава по-активно интелектуалната си собственост?
Цонка Таушанова:
- Считам, че през последните години като че ли се осъзна необходимостта от защитата правата върху интелектуалната и в частност индустриалната собственост. Струва ми се, че българският бизнесмен узря, че това е важна част от неговите активи, тъй като марката, промишленият дизайн,патентованото изобретение или полезният модел може да увеличат дяловия капитал на едно дружество. Това е предвидено и в ТЗ. Смятам, че вече имаме култура за уважаване на чуждите права. Мотото на Световната организация по интелектуална собственост за световния ден на интелектуалната собственост за 2003 г. беше "Да направим интелектуалната собственост част от нашия бизнес".
- А каква е съдбата на компрометираните марки? Примерно на авиокомпания Балкан.
Цонка Таушанова:
- При приватизацията на предприятията се прави правен анализ, в който се включват и обектите на индустриална собственост. И фирмите се продават заедно с марките.
- Но ако те не ползват марката?
Цонка Таушанова:
- В Закона за марките и географските означения има изискване, че марката трябва да се използва. И ако тя не се използва в продължение на 5 последователни години, това е основание за нейната отмяна. Ако една марка е действаща, тя работи за своя притежател, вдига цената на стоките и обратното - ако тя не се налага, не се използва, тя няма цена.
