Лидия Шулева е родена през 1956 г. във Велинград. Завършила е "Електроника" във ВМИ "В. И. Ленин" и следдипломно обучение във ВИИ "Карл Маркс". След дипломирането си работи като инженер. В началото на 90-те започва собствен бизнес и става оценител на предприятия за приватизация. От 1996 до 2001 г. е изпълнителен директор на приватизационен фонд "Албена инвест", преобразуван по-късно в "Албена инвест холдинг". През 2001 г. влиза с листата на НДСВ в Парламента. Същата година е назначена за вицепремиер и министър на труда и социалната политика в правителството на Симеон Сакскобурготски. От  юли 2003 г. до февруари 2005 г. е вицепремиер и министър на икономиката. През 2005 г. отново е избрана за депутат от НДСВ. Няколко месеца след това става евронаблюдател от квотата на царската партия в европарламента. В момента е евродепутат.

Г-жо Шулева, какъв е по-успешният механизъм за печелене на проекти от страна на икономическите или културни единици ­- чрез проекти на общините или като самостоятелни бенефициенти?

Лидия Шулева:

Бизнесът е бенефициент по различни  оперативни програми. Най-голямата програма, по която той е получател, се нарича "Конкурентоспособност". По отношение на хранително-вкусовата промишленост бизнесът ще получава пари от Фонда за развитие на селските райони. За създаване на учебно-професионални центрове, за квалификация на работна сила -­ по програма "Човешки ресурси". Т.е. бизнесът има възможност да получава по три програми финансиране.

В рамките на тези оперативни програми отделните фирми трябва да подготвят своите проекти. Но как проектите ще получат по-добра оценка? Това може да стане, когато те бъдат включени в общинския план за развитие. Т.е. бизнесът е представил своите инвестиционни намерения пред Общината, Общината е включила тези инвестиционни намерения в общинския план за развитие и е подготвила съпътстващи проекти, които да подпомогнат тази бизнес инициатива. Ако трябва да дам пример: необходимо е да се изгради една туристическа зона в рамките на областта или общината. За изграждането й могат да кандидатстват различни фирми. Ако е за селски туризъм ­- по програмата за развитие на селските райони, ако е за създаване на информационни туристически центрове ­- чрез Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите. Общината, включвайки тези проекти в своя план, може да представи съпътстващи проекти ­- да кажем изграждане на път, на канализация или на някаква допълнителна инфраструктура за тази туристическа зона. Когато има връзка между проектите на бизнеса и проектите на Общината, комисиите, които ще оценяват и едните, и другите проекти, ще ги оценяват по-високо. И по тази причина бизнесът и Общината може да поддържат тясна и пряка връзка и да се информират взаимно за своите намерения, за да могат техните проекти общо да спечелят повече средства.

А идентичен ли е вариантът с културните институции ­- читалища, театри, с образователните единици като училища, образователни центрове?

Лидия Шулева:

Разбира се, че има връзка, като тези институции също могат да кандидатстват най-вече по програма "Човешки ресурси". Същото важи и за социалната инфраструктура. Европейските фондове отварят изключително големи възможности за развитие на т.нар. социална инфраструктура. Това означава привличане на частния и неправителствения сектор за изграждане на дневни центрове за деца и възрастни, на центрове за интеграция на хора с увреждания, за старчески домове, за хосписи, за предоставяне на услуга "Личен асистент". Това са все дейности, които целят деинституциализация на социалните услуги, които се предлагат в момента само от държавата и общините. Когато се създават такива проекти, те ще бъдат оценявани с по-висока оценка, ако са подкрепени от общините, от общинските планове за развитие.

Има известен негативизъм, че не сме подготвени да усвоим европейските средства, а всъщност напоследък общините, кметствата, наместничествата и бизнесът натрупаха опит и успяват да подготвят и защитават проекти.

Каква е действителността?

Лидия Шулева:

Аз мисля, че действително в тази посока се полагат много усилия ­ провеждат се много семинари и обучения и малко по малко в общините и кметствата, а и в средите на бизнеса и НПО сектора, се създава потенциал и капацитет за усвояване на еврофондовете. Примерно при последното кандидатстване по програма ФАР по компонент, насочен в подкрепа на бизнеса, бяха подадени около 1800 проекта за 200 места, образно казано, които трябваше да бъдат одобрени. Това показва, че постепенно бизнесът е формирал потенциал за разработка на проекти и той ще може да се справи успешно с усвояването на парите от еврофондовете.

Каква усвояемост на средства от България се очакват през първите две години, като сравним опита на новите страни членки?

Лидия Шулева:

Ние сме в сравнително изгодната позиция да се учим от опита на новите страни, а те направиха много грешки в тази посока. Като член на ЕП наскоро имах една среща с председателя на бюджетната комисия, който беше от Полша. Аз го попитах дали ще бъде възможно да организираме в България един семинар, за да изучим опита на Полша в усвояването на европейските фондове. Той ми каза, да, само че мотото на този семинар трябва да бъде: "Какво не трябва да правите, за да не повтаряте нашите грешки", тъй като Полша е известна с това, че тя успя да договори едва 35% от средствата по най-голямата си оперативна програма през първата година на членството.

След стратирането на процедурите до края на съответната календарна година трябва да бъдат договорени всички средства, които са определени по дадена оперативна програма. Например, ако по програма "Конкурентоспособност" за бизнеса имаме предвидени 100 млн. евро за една календарна година, ние в рамките на тази година трябва да обявим набирането на проектите, приемането им, оценяването им, одобряването им и сключването на договори. Ако сме сключили договори за 80 млн. евро, 20-те млн., за които не сме сключили, се връщат обратно в ЕС и те са безвъзвратно загубени за България. Така че по-добре е да има максимално договаряне. 

Някои от новите страни членки в първата година на членство имат договаряне 110% от парите, които им се полагат. Защо е важно това? Защото в периода на изпълнение договорите трябва да започнат своето изпълнение. Какво показва практиката в някои страни ­- този процент след договаряне е 50%. И това се дължи на факта, че някои проекти, особено инфраструктурните, не могат да стартират поради липса на всички необходими разрешителни, в някои случаи се касае за отчуждаване на терени, за издаване на разрешения, свързани с опазване на околната среда и т.н. -­ все неща, които изискват доста време. Т.е. дори да се сключат договори, някои от тях могат да не стартират поради редица обективни обстоятелства.

Може да има затруднения с пълния обем, който е предвиден за изпълнение, т.е. в рамките на 2 г., вместо да се изпълнят 100% от договорените работи ­- да се изпълнят 60%. Останалите пари също са загубени. И не на последно място ­- ако има нередности с фактурите, които се отчитат и се отхвърлят от одитиращата комисия. Проверява се дали са изпълнени критериите, заложени в проекта -­ дали реализацията му ще доведе до увеличена заетост или до увеличен БВП. Ако не е така, също може да се стигне до отказ от възстановяване на средства.

След изтичането на двугодишния период ще се види какви пари реално са усвоени. Всички останали се връщат обратно в ЕС и не подлежат на преразпределение към страната, която е пропуснала тези възможности.

Интервю на в. "Янтра днес"