Г-н Прохаски, днес е общото събрание на акционерите на българската фондова борса-София. Какво ще отчетете пред тях като постигнато през миналата година? И в какво не успяхте?

Като цяло не успяхме да раздвижим капиталовия пазар в България. Без да бягаме от тази отговорност, тя не е само наша. А постигнатото през последната година се състои в по-нататъшното укрепване на фондовата борса като вътрешна организация, регулация и техническа база, което ни дава основание да считаме, че тя е готова за по-високо натоварване. Оборотът за миналата година не е спаднал. По-голям е от 1999 г., но за съжаление незначително.

Новите емисии са малко - двете корпоративни емисии облигации и листирането на държавните ценни книжа. Последното беше пробив, но не доведе до съществена търговия на ДЦК и очевидно ще се изискват следващи стъпки в тази насока. Важно беше листирането на друг нов инструмент - българските депозитарни разписки, основната заслуга за които е на инвестиционен посредник Еврофинанс. Направихме и решителна крачка със създаването на собствен борсов индекс SOFIX, който да следи ценовото равнище на най-търгуваните акции. Досега той показа, че се справя със задачата въпреки ниската ликвидност. С изключването на блоковите сделки при изчисляването на SOFIX в бъдеще той още по-точно ще отразява движението на пазарните цени.

Това, в което не успяхме, е да убедим някои големи дружества на свободния пазар да се качат на официалния. Въпреки водените разговори тези дружества все още нямат ясна визия за поведението си като публични компании. До голяма степен това е свързано с проблемите на корпоративното управление при всички публични дружества в България.

От икономическия екип на НДСВ обявиха, че държавата постепенно трябва да се оттегли от борсата и нейното администриране да се поеме от самата инвестиционна общност. Какво е вашето становище?

По принцип са прави. В дългосрочен план трябва да е така. Но на този начален етап борсата не би могла да преодолее някои проблеми без подкрепата на държавата. Тя изигра много важна роля в консолидирането на борсовата търговия у нас и създаването на БФБ-София. Макар и бавно, с подкрепата на държавата се подобриха значително условията на търговия чрез споразумението с американската Агенция за международно развитие. От нея идват основните инвестиции на борсата, които акционерите сами не биха могли да направят. Очевидно по-нататък, когато финансовото състояние на БФБ-София се стабилизира, би могло да се намали капиталът й. На някакъв етап дори при промяна на закона може самите акции на борсата да започнат да се търгуват и държавата да излезе от собствеността, като предложи своя дял публично. Такъв процес обаче се развива на други пазари на много зрял етап от борсовата търговия и не може да стане у нас през следващите няколко години. Аз не смятам, че притежаването на голям дял от капитала ни от държавата досега е създавало проблем. Държавата не се е бъркала в управлението на борсата по някакъв начин. Напротив, всички решения са били изцяло съгласувани с членовете на борсата и с цялата инвестиционна общност.

Какво най-вече трябва да направи държавата за борсата оттук нататък?

За самата борса няма много неща, които трябва да се направят от държавата. За капиталовия пазар обаче има и те са известни. Затваряне на някои пролуки в законодателството, които ощетяват дребните акционери, стимулиране на големи български компании, включително чрез процеса на приватизация, да бъдат листирани и да се търгуват на борсата. По отношение на данъчното облагане също има какво да се желае. Например въвеждане на международни счетоводни стандарти за публичните компании и на някои преференции, които да компенсират допълнителните им усилия и допълнителната обществена полза, създадена от техния публичен статут, особено за пенсионните фондове.

Като че ли в последно време се усеща известно въодушевление сред участниците на пазара, засега свързано само с положителни очаквания. Идва ли време за оптимизъм на капиталовия пазар?

Действително идва време, натрупаха се вече доста елементи на системата, които постепенно бяха слагани в ред. Най-вече започва да се пробужда интересът от реалния сектор. Големият въпрос на капиталовия пазар е той да обслужва някой, който иска да бъде обслужван. Промяната на отношението на фирмите към възможностите на капиталовия пазар става много по-бавно, отколкото някои в началото очакваха. Именно сега чрез първите облигационни емисии и новите, които очакваме, се вижда интерес от самите емитенти. Това очевидно ще се развива и не може да не буди оптимизъм.

/Новините се предоставят от BEF News Desk/

Като че ли в последно време се усеща известно въодушевление сред участниците на пазара, засега свързано само с положителни очаквания. Идва ли време за оптимизъм на капиталовия пазар?

Действително идва време, натрупаха се вече доста елементи на системата, които постепенно бяха слагани в ред. Най-вече започва да се пробужда интересът от реалния сектор. Големият въпрос на капиталовия пазар е той да обслужва някой, който иска да бъде обслужван. Промяната на отношението на фирмите към възможностите на капиталовия пазар става много по-бавно, отколкото някои в началото очакваха. Именно сега чрез първите облигационни емисии и новите, които очакваме, се вижда интерес от самите емитенти. Това очевидно ще се развива и не може да не буди оптимизъм.

/Новините се предоставят от BEF News Desk/