Бургас е най-динамично развиващият се град в Югоизточна Европа

17.06.2004 | 01:00
по статията работи: econ.bg
Той е в челните места по инвестиции и е с един от най-високите индекси на качеството на живот

 

Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

 

- Как община Бургас привлича инвеститорите?

Йоан Костадинов:

- През последните 9 г. община Бургас реализираше програми за развитие, насочени към превръщането на града в проспериращо населено място с качествени условия за живот на хората и с възможности за развитие на бизнеса. При реализирането на стратегията за развитие на Бургас ние се насочихме към задълбочаване на междуобщинското сътрудничество с наши партньори от страните на ЕС, Русия, Китай и други, като укрепихме взаимоотношенията си с наши отдавнашни партньори - община Ротердам например. Насочихме усилията си и в регионалното сътрудничество, изразено в членството ни в организациите на местните власти /ICLEI - Международен съвет за местни инициативи за устойчивост, IULA - Международен съюз на местните власти, Eurocities - Евроградове,/ и в работата ни по програмите на Европейския съюз и на Организацията на обединените нации - програмите за околна среда, за развитие, за образование и култура, за икономически и социални дейности и др. Работихме и работим по програми на американската агенция за международно развитие USAID, ECOLINKS на правителството на САЩ; МАТРА, PSO и PSO+ на холандското правителство и др. При реализацията на тези проекти винаги сме привличали за партньори представители на бизнеса, неправителствения сектор, медиите, университетите.

Резултатите не закъсняха. Бургас беше оценен от Европейската комисия и ООН и включен в семейството на устойчивите градове, а Европейската комисия го удостои с голямата награда за изпълнение на критериите за присъединяване към ЕС като първи град в Централна и Източна Европа през 1999 г. Това даде възможност Бургас да участва в много форуми, като най-важен беше този в Йоханесбург през 2002 г., където се начертаха насоките за развитие на света за следващите 5, 10, 50 г. и хилядолетието.
Работата ни, както и участието в проектите на Европейската комисия, даде възможност на Бургас да се сравни с градовете от Европейския съюз, да оцени къде се намира и какво трябва да се направи за бъдещото развитие, както и да намери своите партньори в лицето на бизнеса като Бургаската търговско-промишлена палата, Търговско-индустриалната камара - Бургас, Бургаската морска асоциация и отделните представители на бизнеса.

- Освен към туризма към кои други сфери има инвеститорски интерес?

Йоан Костадинов:

- Бургас стана известен по света и това засили интереса на чуждите инвеститори към нас. Интересът им идва и от развитата индустриална инфраструктура и стратегическото местоположение на Бургас на кръстопътя на европейските транспортни коридори и през Бургас, и през Черно море към коридорите по TPACEKA. По думите на посланиците, които съм имал честта да приема в Бургас, градът е и ще бъде най-динамично развиващият се за България и Югоизточна Европа. Това е и мое лично дълбоко убеждение. Естествено по пътя на това развитие срещаме и много бариери и пречки, най-голямата от които се нарича централизация.

- Допринесоха ли международните отличия по някакъв начин за развитието на бизнеса?

Йоан Костадинов:

- Що се отнася до това как се развива бизнесът в Бургас, ще кажа, че за последните 4 години Бургас е в челните места по инвестиции, с безработица в рамките на 4% и с един от най-високите индекси на качеството на живот според Програмата за развитие на обединените нации.

Бургас е реализирал над 80 международни проекта в сферата на инфраструктурата, подобряване състоянието на околната среда, укрепване капацитета и участие на обществеността в управлението на общината, здравеопазването, образованието, като инвестициите на територията на общината, които се правят и усвояват в момента, са над 500 млн. EUR. Естествено това са и тези, които се правят от бизнеса и по предприсъединителните фондове на Европейския съюз.

- Кои са най-печелившите икономически структури в общината?

Йоан Костадинов:

- На този въпрос е трудно да се отговори еднозначно. Тук са най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа - ЛУКойл-Нефтохим, Летище Бургас, вагоностроителният завод, Пристанище Бургас, Свободната безмитна зона и др. Трудно е да се отговори, защото финансовите резултати на тези фирми се следят от държавната администрация и общините може в момента да си сътрудничат с бизнеса само на базата на съглашения и общи програми за работа за подобряване на жизнената среда. От друга страна, преструктурирането на бизнеса води до нарастване относителния дял на услугите в общия брутен вътрешен продукт, така че голяма част от приноса на бизнеса за икономиката на Бургас е именно от малкия и средния бизнес.

Забелязва се и отлив на ресурси от Бургас към столицата, което е за сметка на хората на Бургас. Защото тук остават последствията от производствения процес върху околната среда и здравето на населението, а за София заминава голяма част от продукта на труда на бургазлии, който се разпределя понякога по нечия лична преценка и без прозрачност.
- Кои са най-успешните общински инициативи за подпомагане на бизнеса? Какво е необходимо за подобряване на бизнесклимата в бургас? Кои са основните проблеми на бизнеса?

Йоан Костадинов:

- Нашата администрация, както казах, реализира много успешни инициативи с бизнеса в насока подготовката му да работи в условията и при стандартите на ЕС. Приехме обща програма с индустрията за подобряване качеството на околната среда с конкретни цели и срокове. Много от фирмите бяха запознати и консултирани от експерти от общинската администрация и от наши партньори от Холандия, Белгия, Германия, Швейцария, САЩ в стандартите за качество, за околната среда, за директивите на Европейския съюз и изискуемите норми за качество на храните, опазване здравето, работната среда. В резултат на това в Бургас има много фирми, сертифицирани по стандартите ISO 9000, ISO 14 001, ISO 18 000 - за храните, и т.н. Вече има и фирми, получили комплексни разрешителни по Директивата за интегриран контрол за предотвратяване на замърсяването - IPPC на Европейската комисия. Лично аз или моите заместници сме водили много бизнесмени и бизнесделегации в тези страни, както и в Турция, Гърция, Китай, Унгария и др. По време на тези визити винаги се срещаме с представители на бизнеса, търговско-икономически палати и камари. Подписали сме много меморандуми за съвместна работа.

В момента моят заместник по Евроинтеграция и Устойчиво развитие е в Дания на Четвъртата европейска конференция по устойчиво развитие, където от мое име ще подпише новата Харта на устойчивите градове Олборг плюс 10 и се среща с представители на бизнеса от Дания и от други страни, участници в събитието.
Община Бургас изгради и програмния продукт Географска информационна система, който ни дава голямо предимство при усвояване на инфраструктурните проекти особено в сферата на газоснабдяването и водоснабдяване и канализация.

- Какви са взаимоотношенията с централната власт с оглед стимулиране на икономиката в региона? Има ли пречки пред администрацията за осъществяване на икономическата й програма?

Йоан Костадинов:

- В това отношение има много още да се желае. Решението на проблема е децентрализация, право на общините да управляват собствеността на своята територия, да събират и разходват за нуждите на града събраните данъци и такси с цел да може да се планира реално развитието ни.

Подготовката на качествена администрация, която да може да работи адекватно с европейските институции, тук визирам и държавната, и общинската администрация, на които им липсват капацитет и умения за работа в тези условия.

И не на последно място, политическа воля от страна на представителите на властта за реални промени. А без силно второ ниво на властта в районите, които да се ръководят от избран, а не от назначаем представител, трудно ще се осъществи политическа воля за промяна към успешна икономика и условия за проспериращ бизнес.

Понякога това демотивира бизнеса в подготовката за присъединяването му към ЕС. Но условията на пазара са по-силни от субективното желание за работа на тъмно, така че аз съм оптимист и вярвам на нашия бизнес. Естествено не трябва да се успокояваме, че членството в ЕС е едва ли не панацея за решаването на домашните ни проблеми.

Напротив - и бизнесът, и администрацията трябва да са готови за натиска на свободната конкуренция, където ще победи по-подготвеният, по-предвидливият.

Какво друго ни пречи? Пречи ни липсата на добра пътна инфраструктура, липсата на полети до летището в Бургас, субективните пречки от бюрокрацията. Не ми е известен броят на разколебаните инвеститори от това, но боя се, че не е малък.

Добре, че икономическият интерес е устойчив и капиталът прониква навсякъде независимо от субективните пречки.

- В кои сфери общината изпитва остър недостиг на средства? На какво се дължи това?

Йоан Костадинов:

- Както казах, основният проблем на развитието на нашите, българските, общини е липсата на достатъчно самостоятелност. Тя е основана на прекалената централизация на управлението и недостатъчно развитото второ ниво, областите и в бъдеще регионите за социално-икономическо развитие. Този проблем се отчита от представителите на институциите на Европейския съюз и е посочен като приоритетен за решаване от страна на българското правителство, независимо кое ще е то. За съжаление и досега от нито едно българско правителство не се намери политическа воля да се предоставят по-широки пълномощия на местните власти. Реалното изражение на проблема е в недостига на средства за развитие на инфраструктурата, за поддръжка на публичната собственост, за подобряване градската среда, културата, изкуството, образованието, здравеопазването. В някои от тези сфери се наблюдава изключително неефективно управление на средствата от страна на държавата, например здравеопазването.
От друга страна, проблемът е още по-дълбок: общините се лишават от възможността реално да управляват собствеността на своя територия, да събират и разходват събраните от своето население данъци и такси. Това пак ни лишава от възможността да планираме реално нашите усилия за подобряване на градската среда, а също и да си сътрудничим с бизнеса.

И последно, лишава ни от капацитет и повишаване възможностите на администрацията днес за усвояване на предприсъединителните фондове, а в близко бъдеще и на структурните и Кохезионния фонд на ЕС.

- Как виждате развитието на града?

Йоан Костадинов:

- Моята визия за бъдещето на Бургас може да се проследи от изпълнението на работните ми програми за мандатите 1995-1999 и 1999-2003 г., както и да се види от тази за периода 2003-2007 г. През този период заедно с администрацията, бизнеса, неправителствения сектор, вузовете, гражданското общество и естествено с помощта на средствата за масова информация ние осъществявахме и ще продължаваме да работим за преобразяването на Бургас в един проспериращ европейски град, в който условията за живот и възможностите за бизнес напълно съответстват на тези в градовете от Европейския съюз. С една дума - бъдещето на града се основава на концепцията за устойчиво развитие при спазване на основните ценности за демократичните общества.

 

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Женевски конвенции
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Зимна приказка
-  Тате, защо Земята се върти? -  Как така се върти, бе! Да не си ми изпил ракията?
На този ден 17.12   546 г. – Крал Тотила завладява Рим. 1538 г. – Папа Павел III отлъчва от църквата английския крал Хенри VIII. 1777 г. – Франция първа признава...