Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Йордан Йорданов е известен маркетолог и макроикономист, доктор по икономика. Работи в консултантската фирма с италианско участие МКТ, специализирана в подготовката на професионални кадри за инвеститори от Италия и Европа

Г-н Йорданов, защо балнеологията у нас остана "Пепеляшка", а SPA-индустрията разцъфтя?

Йордан Йорданов:

За новата суета, наречена SPA, безхаберно се трошат пари. Тук са много лъскавите обекти, самонарекли се 4-5-звездни, а всъщност категоризацията им е на светлинни години от истинската SPA индустрия. Тези хора не са разбрали най-важното: бизнес се прави от хора с висока медицинска и езикова квалификация. Иначе рискуват да останат недоразумения, пръснати по прашните ни градчета, в които нито инфраструктурата, нито специалистите, работили в някогашната балнеология, отговарят на изискванията на съвременния потребител на SPA. Когато ги попитате каква е натовареността им, ще видите смущение в отговорите. Защото думата обслужване е на местен диалект, с типичните за българина негостоприемни маниери, далеч от стандартите дори на бившия Балкантурист. А всичко това събрано накуп означава провал на инвестицията или просто лоша форма за демонстрация на предприемачество у нас.

В същото време има 3-4 много добри образци на SPA индустрията, които демонстрират как трябва да се направят тези инвестиции. 

Балнеологията може да носи валута, но не се работи за това. Защо?

Йордан Йорданов:

Настоящето и миналото на балнеологията се обяснява с това, че тя не беше сред приоритетите на бързо забогатяващата класа у нас. България трябва да обособи зони, които да бъдат привлекателни за дългосрочни инвестиции. Уникалното богатство, с което разполагаме, са четирите сезона, но ние трябва да направим така, че да продаваме три от тях. Комбинирани с още два ресурса - минерални води и пелоиди /лечебна кал, морска луга/ - това е бъдещето, което трябва да градим. 

Какво трябваше да се случи досега?

Йордан Йорданов:

В изпълнителната и в законодателната власт трябваше да има по-прозорливи хора. Можеше да се направи закон за минералните води, какъвто имат Италия, Франция и Германия. Той регламентира възможностите за използване на топлите и студените минерални извори с лечебни качества. Топлите извори предполагат и 3-4 икономически възможности за приложение. У нас поне 150 общини могат да развиват хидротермална енергетика, отопление на оранжерии, извличане на изключително ценни субстанции от минералните води - бром, йод и др., с които са свръхбогати определени извори у нас. 

Често се чува мнението: стига с тези заблуди, че ще докараме богатите арабски и европейски граждани да се лекуват у нас.

Йордан Йорданов:

Двама супербогати шейхове вече 3 години поред инкогнито идват в Павел баня. Те, които могат да си позволят цялата рехабилитация, физиотерапия и фитотерапия на света, предпочитат нашите минерални води. А ние продължаваме да твърдим, че нямаме шансове. България е обект на голям чуждестранен инвестиционен интерес, който се сблъсква с нерегламентираното законодателство, неизяснените местни приоритети и още куп неуредици. Това е тема, която заслужава национална дискусия, и се радвам, че в. ПАРИ я започва.

Чехия, Словения и Унгария в момента правят топтуризъм за високоплатежоспособни клиенти. Целогодишно техните балнео-, SPA и уелнесцентрове са натоварени близо 70% само с гости от чужбина. Нашите възможности да обслужваме само пенсионните и социални фондове на европейските ни приятели са толкова големи, че няма да имаме човешки ресурси, за да посрещнем огромните потребности на един нов пазар, част от който ще станем съвсем скоро. 

Как ще превърнем балнеологията в успешен балнеотуризъм?

Йордан Йорданов:

Министерството на регионалното развитие и благоустройството благодарение на едно мое предложение включи в оперативната програма за използване на европейските фондове темата балнеология и използване на хидротермалните ресурси за лечение, профилактика и възстановяване. Трябва ни закон, с който нашите курортни зони /в Европа ги наричат термални територии/ да се превърнат в зони, привличащи инвестиции. Второто условие е създаване на национален форум на българските балнеокурортни общини, за да станат водещи. Бъдещето на балнеологията е в публично-частни партньорства. Но трябват стратегии и планове на общинско ниво за развитие на инфраструктурата, за обучението и задържането на младите хора по места. Защото без тях тази индустрия не е реалистична. Необходимо е превръщане на програмите за обучение по балнеомедицина, козметична балнеология и таласотерапия /морелечение/ в един от най-привлекателните за средните и висшите кадри. Без тях не можем да направим бизнес с балнеотуризма, както и да развиваме SPA индустрията. 

Кога виждате осъществено всичко това?

Йордан Йорданов:

Върху основата на диалога трябва да се конкретизират исканията към институциите в страната, за да си свършат работата. В близките 3-5 години България може да стане сериозен играч в балнеологията. Можем да превърнем страната в истинска туристическа дестинация, като развиваме целогодишен туризъм. Средно шест седмици продължава германското балнеолечение. В момента със сегашния си капацитет не можем да поемем това обслужване само на пенсионния фонд на Германия. 

• Както отмина модата на бензиностанциите, когато никнеха под път и над път, това ще се случи и със SPA центровете 
• Двама супербогати шейхове вече 3 години инкогнито идват в Павел баня 
• Досега трябваше да имаме закон за минералните води, с какъвто могат да се похвалят Италия, Франция и Германия