Специално за Econ.bg
- Г-н Миленков, каква е стойността на реализираните на Софийска стокова борса сделки през 2002 г.?
Христо Миленков:
- Реализираният оборот на Софийска стокова борса за 2002 г. е рекорден – близо 70 милиона лева. Това е много важно за нас, тъй като борсата е 100% частна организация и увеличението на оборота означава увеличение на приходите. Нарасна както броя на реализираните сделки – 463 за годината, така и стойностният обем, като тенденцията е на окрупняване на борсовите сделки. Средният стойностен обем за годината на борсовата сделка прехвърли 150 000 лева, което също е най-високото постижение на Софийска стокова борса за целия период на нейното съществуване.
- Каква е структурата на реализираните сделки?
Христо Миленков:
- За изминалата година имаме по-равномерно разпределение по отделните кръгове на стоковата борса. Естествено, делът на нехранителните стоки е най-голям – 50%, зърното е 32% и останалото са хранителните стоки. Характерното е, че най-големият дял е на типично борсовите стоки. Най-големият оборот е с горивата, като голяма част от сделките с нефтопродукти бяха свързани със ЗОП. Това следва да ни подскаже, че има реални предпоставки сделките с нефтопродукти да се сключват преобладаващо през стоковата борса и да се избегнат юридическите битки. Публичният регистър за обществените поръчки показва голям брой заявки за покупка на горива за множество организации (градски транспорт, общини, училища и т.н.), които правят поръчки за цялата година, за да си спестят тромавите процедури. При нас цикълът за изпълнение на заявките за борсови стоки е от 5 до 7 дена, с висока степен на гарантираност и при стабилна цена.
Втората най-масово търгувана стока е зърното. Тази година за първи път се направи опит да се формира един стоков фонд от 200 000 тона към Държавния резерв, чиито цели бяха чисто интервенционни. При стагнирания пазар, държавата се намеси с тези 200 000 тона, раздвижи пазара и позволи да бъде засята новата реколта. За да се ускори закъснелият процес, държавата реши тази интервенция да стане чрез трите ни борси и в резултат през Софийска стокова борса минаха 103 000 тона зърно. Според мен тази процедура трябва да стане основна за бъдещата интервенционна агенция през 2003 г. Тя ще бъде към Фонд Земеделие и ще може да оперира, като използва разработените канали за информиране на обществото, концентриране на оферти и постигане на равновесна цена. Това ще създаде предпоставки за по-голяма ликвидност на пазара.
Борсата подпомогна и няколкото опита от страна на външни донори да монетаризират помощи за България. В конкретният случай това бе Американският червен кръст, който реализира 3000 т. първокачествен соев шрот на Софийска борса, като събраните средства бяха използвани за програмата "Храна за прогрес" за социално подпомагане на пенсионери в България. Условията на американската агенция бяха сделката да стане по пазарни цени и да не изкриви пазара. Реализираната процедура беше одобрена, тъй като е насочена към намиране на равновесна пазарна цена с висока гаранция на поетите задължения, като същевременно американците получиха изцяло средствата си.
Много важна промяна беше реализацията на дадените в Закона за обществените поръчки възможности. В края на годината при нас имаше струпване на заявители на обществени поръчки, които търсят конкурентни цени, бърза реализация на своята поръчка и по-голяма сигурност и конкурентност. Предимството на борсовата процедура в това отношение е много голямо, поради нейната повторяемост и поради това, че състезанието е при правила, които не позволяват умишлено бламиране на поръчките чрез контестации към съда. Тази процедура дава възможност постепенно да се коригират ценовите очаквания на двете страни. Борсовата търговия в залата позволява на страните да намерят компромис и баланс, който да ги удовлетворява, което не може да стане при един търг в плик. Този тип търговия дава допълнителен шанс и на малките и средните фирми, които не могат да участват на големи търгове. Искреното ми убеждение е, че това ще бъде основно перо в борсовата търговия тази година.
- Какви тенденции очаквате за тази година?
Христо Миленков:
- В края на миналата година започна един много интересен проект за зърното, който трябва да даде резултати до 2-3 години. Проектът е за изграждане на регионална информационна борса и е спонсориран от Американската агенция за международно развитие. Става въпрос за балканския регион, с което ще започне интегриране на пазара на Балканите. С появата на двата зърнени тигъра – Русия и Украйна, акцентът на зърнения пазар вече се премести от Америка към Черноморския регион. Трябва да станем по-гъвкави на пазара. При по-мощен пазар, калкулацията на риска и загубите в цената са много по-ниски. Регионалният пазар е бъдещето ни. Трябва да докараме нашите услуги по-близо до клиентите ни. Откъсването на потенциала на предлагането от потенциала на търсене може да бъде компенсирано с въвеждането на съвременни електронни технологии. Проблемът не е технически, а по-скоро в изясняване на това кой кой е. В нашата икономика има редица субекти, които все още си търсят мястото. Играчите трябва да се избистрят, за да се стигне до основното, което е доверието.
Същевременно, субектите по региони трябва да имат по-добра информация за пазара. Фермерите в някои региони нямат канали за информация и нямат яснота за движението на търговията. Борсата, освен средище за сделки, е и много важен информационен център. Ние следим как се движи пазара и подготвяме текущи анализи. За съжаление, основният потребител на тази информация все още са предимно банките, които трябва да управляват риска по кредитите си и се интересуват от оценката на пазара. Вече имаме заявки за анализи и от страна на властите. Стана традиция борсовите справки да са еталона при данъчна ревизия на търговците. Тази година сме издали 156 справки за цени за целите на данъчните и съда. Имаме контакти и със законодателната власт. Най-големият пробив беше корекцията на Закона за обществените поръчки, участвахме в подготовката на Закона за зърното, в Закона за подкрепа на земеделския производител, в разработката на Закона за борсите. Добре е, когато се създават нормативни актове да има една по-задълбочена дискусия и анализ за това как би действал механизма. Често законите се правят на база някакъв хипотетичен образ, опитваме се да нормативизираме процеси, в които нямаме някакъв опит. Това налага непрекъснати промени в законовата база, което не помага на никой.
Голяма част от обществените поръчки са нагласени и тази практика би могла да се прекъсне. Пазарът у нас все още работи твърде слабо.
Много важна промяна беше реализацията на дадените в Закона за обществените поръчки възможности. В края на годината при нас имаше струпване на заявители на обществени поръчки, които търсят конкурентни цени, бърза реализация на своята поръчка и по-голяма сигурност и конкурентност. Предимството на борсовата процедура в това отношение е много голямо, поради нейната повторяемост и поради това, че състезанието е при правила, които не позволяват умишлено бламиране на поръчките чрез контестации към съда. Тази процедура дава възможност постепенно да се коригират ценовите очаквания на двете страни. Борсовата търговия в залата позволява на страните да намерят компромис и баланс, който да ги удовлетворява, което не може да стане при един търг в плик. Този тип търговия дава допълнителен шанс и на малките и средните фирми, които не могат да участват на големи търгове. Искреното ми убеждение е, че това ще бъде основно перо в борсовата търговия тази година.
- Какви тенденции очаквате за тази година?
Христо Миленков:
- В края на миналата година започна един много интересен проект за зърното, който трябва да даде резултати до 2-3 години. Проектът е за изграждане на регионална информационна борса и е спонсориран от Американската агенция за международно развитие. Става въпрос за балканския регион, с което ще започне интегриране на пазара на Балканите. С появата на двата зърнени тигъра – Русия и Украйна, акцентът на зърнения пазар вече се премести от Америка към Черноморския регион. Трябва да станем по-гъвкави на пазара. При по-мощен пазар, калкулацията на риска и загубите в цената са много по-ниски. Регионалният пазар е бъдещето ни. Трябва да докараме нашите услуги по-близо до клиентите ни. Откъсването на потенциала на предлагането от потенциала на търсене може да бъде компенсирано с въвеждането на съвременни електронни технологии. Проблемът не е технически, а по-скоро в изясняване на това кой кой е. В нашата икономика има редица субекти, които все още си търсят мястото. Играчите трябва да се избистрят, за да се стигне до основното, което е доверието.
Същевременно, субектите по региони трябва да имат по-добра информация за пазара. Фермерите в някои региони нямат канали за информация и нямат яснота за движението на търговията. Борсата, освен средище за сделки, е и много важен информационен център. Ние следим как се движи пазара и подготвяме текущи анализи. За съжаление, основният потребител на тази информация все още са предимно банките, които трябва да управляват риска по кредитите си и се интересуват от оценката на пазара. Вече имаме заявки за анализи и от страна на властите. Стана традиция борсовите справки да са еталона при данъчна ревизия на търговците. Тази година сме издали 156 справки за цени за целите на данъчните и съда. Имаме контакти и със законодателната власт. Най-големият пробив беше корекцията на Закона за обществените поръчки, участвахме в подготовката на Закона за зърното, в Закона за подкрепа на земеделския производител, в разработката на Закона за борсите. Добре е, когато се създават нормативни актове да има една по-задълбочена дискусия и анализ за това как би действал механизма. Често законите се правят на база някакъв хипотетичен образ, опитваме се да нормативизираме процеси, в които нямаме някакъв опит. Това налага непрекъснати промени в законовата база, което не помага на никой.
Голяма част от обществените поръчки са нагласени и тази практика би могла да се прекъсне. Пазарът у нас все още работи твърде слабо.
