Специално за ECON.BG

- Проф. Манов, в края на март Институтът за икономически анализи, експертизи и прогнози към УНСС оповести резултатите от изследване на нагласите на бизнеса в България. Кои са основните проблеми и опасения пред мениджърите?

проф. д.ик.н. Васил Манов:

- Много често, в интервюта, в статии, на конференции, се тръгва към отговор на един или друг въпрос без на практика да се дава отговор, защото не е направено най-важното - да се очертае кръгът от проблематика във връзка с този въпрос. Иска ми се да започна с това какво се разбира под "бизнес среда", защото без да имаме отговор на този въпрос трудно можем да кажем каква е картината и в каква посока се изменя тази картина.

Бизнес средата, най-грубо, може да се дефинира като атмосферата за бизнес, която съществува в една държава – дали тази атмосфера благоприятства бизнес инициативите или обратно, атмосферата в държавата блокира всеки опит за бизнес начинание.

От какво се формира тази атмосфера? Най-общо казано тя се формира от външни спрямо националната икономика фактори и от вътрешни за държавата фактори. Бизнес средата в България се влияе и ще се влияе много силно от политически, социално-демографски, природни, екологически и от технико-технологически сътресения, които стават вън от държавните граници на България.  Тези пет елемента, екзогенни спрямо националното стопанство, които формират бизнес средата имат и своите вътрешни измерения. Става дума за състоянието на българската икономика, макроикономическата среда в страната, стабилността на цените, състоянието на финансовата система. Става дума също така за политическата стратификация в страната, какви политически сили имаме на сцената, по какво се различават, за какво спорят, как спорят. Тук се включва и националното законодателство, в т.ч. законодателството в областта на бизнеса – налице ли е това законодателство или е в процес на създаване, след като е създадено, тествано ли е колко добре работи, благоприятства или затормозява бизнеса. Същото се отнася до социалната среда – и там от особено значение е социалната стратификация на обществото, как живеят хората, нормално или са изтерзани от условията. В двата случая ще имаме работна сила, мотивирана по-съвършено различен начин, а няма бизнес без работна сила. Екологическият фактор също има своите национални измерения, в т.ч. имаме ли законодателство в областта на екологията, имаме ли силни екологически движения, които могат да заявяват претенции пред бизнеса, какви са тези претенции. Много важна е технико-технологическата среда – на какво разстояние от средната световна линия се намира иновационният процес в България, за колко време едно ноу-хау, родено някъде по света става, известно у нас и българският бизнес може да се възползва от него.

И така, безкрайно много са факторите, които формират бизнес средата. И по-точно тя се явява резултантна от взаимодействието между всички тези фактори. Важно е да се знае, че тези фактори не действат автономно, един до друг. Те оказват своето въздействие върху бизнес средата чрез своето взаимодействие.

От друга страна, бизнес средата се оценява както от управляващите, така и от обикновения човек, и от бизнеса в собствения смисъл на думата. Става въпрос за оценка на едно и също нещо през погледа на различни субекти. Много често при тази оценка има пристрастие – онзи, който е оторизиран да разработва правилата за бизнеса обикновено е склонен да претендира, че е постигнал неща, които предшествениците му не са успели. Обратно, хората на бизнеса оценяват средата от друга гледна точка - не толкова по броя мероприятия, извършени от страна на управляващите, а от практиката – до какво са довели тези мероприятия, дали са родили по-благоприятни условия за бизнес инициативи или обратно, блокират всеки опит за начинание.

Трябва да се има предвид, че изследването на Института за икономически анализи, експертизи и прогнози не обхваща всички фактори на средата, направен е подбор от фактори, които обуславят едно или друго ниво на бизнес климата, без да се изчерпват всички условия. От друга страна, оценката на бизнес средата е направена само през един поглед – този на бизнеса, как той оценява към днешна дата условията за бизнес в България. В крайна сметка, общият извод е, че оценките на бизнеса за бизнес средата в България не се покриват с оценките, които чуваме от страна на управляващите. Разбира се, трябва да се има предвид, че решенията, които се взимат по отношение на бизнес средата действат с определен лаг. Вероятно са прави и представителите на правителството, които казват, че са предприели определени действия за подпомагане на бизнеса и това не бива да се подминава. Крайната оценка, обаче, за това каква е бизнес средата и в каква посока се изменя тя, имат право да дадат единствено и само хората, които са принудени да "играят" в тази среда. Защото може да има прекрасни намерения и инициативи на правителствения орган, но въпросът е дали тези намерения ще раждат благоприятна бизнес среда. Както казва Данте Алигери в "Божествена комедия": "пътят до Ада е осеян с костите на хора с добри намерения". Въпросът не е в добрите намерения, а дали те са родили добри неща.

Кое беше ситото, през което екипът ни помоли бизнес компаниите да направят оценка на бизнес средата? Критериите за оценката на бизнес климата са преценките на фирмите за: състоянието на пазара, за цените на пазара, за конкуренцията, за възможностите за износ, за данъчната тежест, за възможността да получават кредити за развитие на своя бизнес и преценката на фирмите за качеството на работната сила. И по седемте показателя, след отчитане на нормалното разсейване, оценката не е оптимистична.

Интересна е картината на бизнес средата, направена в резултат на сравнението на средата през 2003 г. спрямо 2002 г. Общата оценка е, че бизнес средата не се е променила. В анкетата бяхме включили и оценка за очакванията на компаниите за изменението на бизнес средата през 2004 г. в сравнение с 2003 г., като към посочените седем показателя бяха добавени още два – очакванията за осигурителната тежест и очакванията за бизнес средата като цяло. Изводът е, че компаниите не са с големи очаквания за позитивна промяна в бизнес средата през тази година.

Ако трябва да се направи един общ извод, той би гласял: засега усилията на държавното управление да се създадат по-благоприятни условия за бизнес в България не водят до очакваните резултати. Естествено, има лаг във времето от момента на вземане на решение или сътворяване на закон и времето, когато той започва да ражда по-добра бизнес среда. Непременно, както бе посочено, трябва да се има предвид и това, че бизнес средата включва много повече компоненти, в т.ч. изменението на световната икономика, демографската, екологическата, технологическата картина на света и въздействието на измененията на тези компоненти върху бизнес средата може да се окаже далеч по-силно от въздействията върху нея на инициативите на правителството. Разбира се, анкетирането компании са давали своите отговори  в режим на "равни други условия". За съжаление, крайната оценка на анкетираните е, че бизнес средата остава доста статична, постоянна във времето.

- Защо се получава това разминаване между отчитаните добри макроикономически показатели и оценката на предприемачите за бизнес климата? Това, че всеки гледа през различна призма ли е причината?

проф. д.ик.н. Васил Манов:

- Призмата, през която гледат управляващите е, че ако се направят определени изменения в законодателството, то това ще породи съответните по-добри условия за бизнес. Само че, тези инициативи се оценяват от бизнеса по това дали в икономиката се случва нещо реално и дали наистина то благоприятства бизнеса. Дали мероприятията правят бизнеса днес по-атрактивен от бизнеса вчера. Призмите са различни. Едните гледат откъм това, какво трябва да стане, а другите откъм това, след като е направена определена промяна, довела ли е тя до желаното и очакваното от бизнеса.

Възниква въпросът: нужно ли е по-голямо сътрудничество между бизнеса и държавното управление? Държавата сигурно трябва по-често да са вслушва в желанията на бизнеса, защото той е този, който знае "стяга ли го обувката" и къде? И най-доброто намерение на външния фактор да разбере къде стяга обувката потърпевшия няма да доведе до полезен резултат. Нужно е по-голямо сътрудничество, диалог, за да се изчистят онези неща вътре в държавата, които пречат на бизнеса. Разбира се, има риск. Рискът е бизнесът да стане прекалено претенциозен, капризен - тогава законното право на искане за вземане на определени решения за подобряване на бизнес средата може лесно да се изроди в квазипретенции. Така както можем да имаме израждане и в другата посока – държавното управление да смята, че знае всичко за бизнес средата и че не е нужно да води диалог с бизнеса - такава надменност не може да роди друго освен режим, който не работи в името на бизнеса, а се явява спирачка за него.

Има техники, при които да бъде преодоляно залитането в една или друга посока. Основата на тези техники е по-честият диалог. Вместо затварянето на бизнеса и на държавните органи в техните черупки, те трябва да засилят диалога помежду си. Трябва да се разбере, че за бизнеса са равно отговорни и държавата, и самите представители на бизнеса. Работата е в това всеки да припознае своя дял от отговорности и права. Бъдещето на плодотворната бизнес среда е в партньорството между бизнес и държава, а не в противоборството между тях.

- Има ли ясна визия за това накъде върви българската икономика? Каква е Вашата оценка за настоящата икономическата политика?

проф. д.ик.н. Васил Манов:

- За съжаление, държавата не си е свършила своето. Това, което трябва да прави едно министерство на икономическото развитие не е да се занимава с приватизацията на определени компании, за което се има съответни специализирани агенции. Задачата на едно такова министерство е да изработи визията на икономиката, да очертае бъдещето, стратегическия курс и приоритети. А това го няма. Няма го вече 14 години. Дотогава докогато не е изяснен курсът, който ще следва българската икономика, кои са стратегическите приоритети за развитие, а вместо това се преследват несъществени мишени, дотогава успех няма да има. Държавата трябва да осъзнае коя е истинската й мисия спрямо икономиката – дали да се занимава с оттъргуване на обектите, които все още не са приватизирани, или да разработва визията на икономиката и адекватните политики за реализиране на стратегическата визия.

- Кое е основното ви опасение за икономическото развитие на страната? Какво очаквате да покаже подобно изследване през следващата година, като имаме предвид липсата на визия?

проф. д.ик.н. Васил Манов:

- Трудно ми е да бъда пророк, но като се има предвид господстващата философия в България за ролята на държавата в пазарната икономика, едва ли ще има сериозни промени. Най-напред е нужно да настъпи промяна в осъзнаването на същинската роля на държавата в съвременната пазарна икономика.

- В тази връзка, как трябва да се разглежда отношението пазар-план? Изключват ли се пазарният механизъм и планирането?

проф. д.ик.н. Васил Манов:

- При всички случаи пазарът и планирането не са в релацията огън и вода, т.е. или едното, или другото. Пазарът и планът се намират в релацията "и" – и пазар, и план. Колкото и парадоксално да изглежда, планирането, особено в една пазарна икономика, е рожба на огромните успехи, до който доведе пазарът. Един инструмент в икономиката, който се появява на сцената в определен момент във времето, ражда резултати, които или заставят към развитие самия инструмент, или го снемат от историческата сцена. Настъпва момент, когато силата на пазара се оказва недостатъчна за решаване на проблемите на икономическото развитие и то се нуждае от допълване с друга сила. Тази друга сила е планирането. Една от големите беди на човешкото мислене, на човешката представа за обкръжаващия свят, в т.ч. за икономическата действителност, е превратната представа за причинно-следствените връзки в заобикалящата реалност. Бедата е в това, че се мисли, че дадени процеси и явления вечно играят ролята на причина, а други процеси и явления са вечно следствие спрямо процесите причина. В действителност такова нещо не съществува. В обкръжаващия ни свят са налице особен род причинно-следствени връзки – във всеки един момент от времето разглежданите процеси се отнасят един към друг и като причина, и като следствие. В същия момент когато процес А е причина за процес Б, той се явява и следствие на процес Б.

Друга заблуда е господстващата представата, че процесите в икономиката съществуват по единично, имат автономно битие. Няма такова нещо. Обратно, процесите в икономиката съществуват един чрез друг. Голяма грешка е да разглеждаме процесите и явленията в обкръжаващата икономика винаги в релацията "или", на алтернативна плоскост. Истинските отношения между процесите са в релация "и". Така както не може да се избере огънят или водата, защото човешкият живот е невъзможен като без огъня,така и без водата, по същия начин развитието на икономиката не е възможно нито без пазара, нито без планирането. Дошло е време, когато неразборията по тези въпроси води до примитивни решения на практика. А когато решенията не са адекватни на обективната логика на развитие на обществото или икономиката, колкото и добронамерени да са тези решения, те винаги ще раждат отрицателни резултати. Има една проста формула – работеща стратегия и политика имаме тогава и само тогава, когато те успяват да отреагират на логиката на развитието, било на обществото, било на икономиката, било на природата. Тогава тези стратегии и политики ще обслужват развитието, за разлика от политики, изградени на принципа "защото така ми харесва". Такива политики блокират развитието, защото не отговарят на обективната логика, по която протичат процесите.

- Чуват ли се гласът на академичните среди у нас?

проф. д.ик.н. Васил Манов:

- Това е голямата беда. За съжаление в периоди, когато най-много е нужна мисълта, знанието, научният подход, точно тогава се използва най-малко наука. Ако се върнем към т.нар. "период на прехода", ще констатираме пълно пренебрежение към науката и хората на науката. Видяхме какви са резултатите. Дълго време в периода до 10 ноември 1989 г., се втълпяваше тезата, че истината на науката е от политическия форум към университетската катедра. Всъщност пътят на истината е точно в обратната посока – от университетската катедра към катедрата на политическия форум.

Трябва да се знае още нещо – предметът на науката винаги (т.е. по дефиниция) е по-широк от предмета на интереса на която и да е политическа сила. В този смисъл, науката винаги ще има предимство пред политическата сила с представите, с оценките за това, което става в обкръжаващия свят, в обществото, в икономиката. За съжаление, политиците се дразнят, когато изводите, които прави науката не потвърждават представите на политическата сила за това, което трябва да се направи в държавата. Всяко разминаване между оценката на науката за икономиката към даден момент и оценката на политически лидери и сили се счита за враждебно отношение от страна на науката към съответната политика. Това не е така. Това различие е дефинитивно предпоставено, защото предметът на науката е един, а предметът на политическата сила е друг. Точно това дефинитивно предпоставено несъответствие между оценките на науката и оценки на политическите сили за процесите в икономиката аз виждам като крайно полезно за политическите сили. Става дума за интелигентните политически сили, които вместо да ругаят науката за разминаването в оценките, биха могли да направят много за усъвършенстването на своето управление, ако направят допълнителни анализи и още веднъж преразгледат позицията си от повече гледни точки. Тогава науката може да прави само едно – да носи полза на общество, на държава, на икономика и на самите управляващи, дори тогава, когато оценките на науката не съвпадат с оценките на политическата сила. Нагледахме се на високомерието на политическите сили спрямо науката и видяхме какви са резултатите. Разбира се, бихме могли да имаме високомерие и в обратна посока.- на науката към политическите сили, като неспособни да разберат езика на науката. Трябва да бъдем сигурни, че бъдещето на нашата измъчена България и нейната икономика не се нуждаят от високомерие, нито на политици към науката, нито в обратната посока.

От друга страна, бизнес средата се оценява както от управляващите, така и от обикновения човек, и от бизнеса в собствения смисъл на думата. Става въпрос за оценка на едно и също нещо през погледа на различни субекти. Много често при тази оценка има пристрастие – онзи, който е оторизиран да разработва правилата за бизнеса обикновено е склонен да претендира, че е постигнал неща, които предшествениците му не са успели. Обратно, хората на бизнеса оценяват средата от друга гледна точка - не толкова по броя мероприятия, извършени от страна на управляващите, а от практиката – до какво са довели тези мероприятия, дали са родили по-благоприятни условия за бизнес инициативи или обратно, блокират всеки опит за начинание.

Трябва да се има предвид, че изследването на Института за икономически анализи, експертизи и прогнози не обхваща всички фактори на средата, направен е подбор от фактори, които обуславят едно или друго ниво на бизнес климата, без да се изчерпват всички условия. От друга страна, оценката на бизнес средата е направена само през един поглед – този на бизнеса, как той оценява към днешна дата условията за бизнес в България. В крайна сметка, общият извод е, че оценките на бизнеса за бизнес средата в България не се покриват с оценките, които чуваме от страна на управляващите. Разбира се, трябва да се има предвид, че решенията, които се взимат по отношение на бизнес средата действат с определен лаг. Вероятно са прави и представителите на правителството, които казват, че са предприели определени действия за подпомагане на бизнеса и това не бива да се подминава. Крайната оценка, обаче, за това каква е бизнес средата и в каква посока се изменя тя, имат право да дадат единствено и само хората, които са принудени да "играят" в тази среда. Защото може да има прекрасни намерения и инициативи на правителствения орган, но въпросът е дали тези намерения ще раждат благоприятна бизнес среда. Както казва Данте Алигери в "Божествена комедия": "пътят до Ада е осеян с костите на хора с добри намерения". Въпросът не е в добрите намерения, а дали те са родили добри неща.

Кое беше ситото, през което екипът ни помоли бизнес компаниите да направят оценка на бизнес средата? Критериите за оценката на бизнес климата са преценките на фирмите за: състоянието на пазара, за цените на пазара, за конкуренцията, за възможностите за износ, за данъчната тежест, за възможността да получават кредити за развитие на своя бизнес и преценката на фирмите за качеството на работната сила. И по седемте показателя, след отчитане на нормалното разсейване, оценката не е оптимистична.

Интересна е картината на бизнес средата, направена в резултат на сравнението на средата през 2003 г. спрямо 2002 г. Общата оценка е, че бизнес средата не се е променила. В анкетата бяхме включили и оценка за очакванията на компаниите за изменението на бизнес средата през 2004 г. в сравнение с 2003 г., като към посочените седем показателя бяха добавени още два – очакванията за осигурителната тежест и очакванията за бизнес средата като цяло. Изводът е, че компаниите не са с големи очаквания за позитивна промяна в бизнес средата през тази година.

Ако трябва да се направи един общ извод, той би гласял: засега усилията на държавното управление да се създадат по-благоприятни условия за бизнес в България не водят до очакваните резултати. Естествено, има лаг във времето от момента на вземане на решение или сътворяване на закон и времето, когато той започва да ражда по-добра бизнес среда. Непременно, както бе посочено, трябва да се има предвид и това, че бизнес средата включва много повече компоненти, в т.ч. изменението на световната икономика, демографската, екологическата, технологическата картина на света и въздействието на измененията на тези компоненти върху бизнес средата може да се окаже далеч по-силно от въздействията върху нея на инициативите на правителството. Разбира се, анкетирането компании са давали своите отговори  в режим на "равни други условия". За съжаление, крайната оценка на анкетираните е, че бизнес средата остава доста статична, постоянна във времето.

- Защо се получава това разминаване между отчитаните добри макроикономически показатели и оценката на предприемачите за бизнес климата? Това, че всеки гледа през различна призма ли е причината?

проф. д.ик.н. Васил Манов:

- Призмата, през която гледат управляващите е, че ако се направят определени изменения в законодателството, то това ще породи съответните по-добри условия за бизнес. Само че, тези инициативи се оценяват от бизнеса по това дали в икономиката се случва нещо реално и дали наистина то благоприятства бизнеса. Дали мероприятията правят бизнеса днес по-атрактивен от бизнеса вчера. Призмите са различни. Едните гледат откъм това, какво трябва да стане, а другите откъм това, след като е направена определена промяна, довела ли е тя до желаното и очакваното от бизнеса.

Възниква въпросът: нужно ли е по-голямо сътрудничество между бизнеса и държавното управление? Държавата сигурно трябва по-често да са вслушва в желанията на бизнеса, защото той е този, който знае "стяга ли го обувката" и къде? И най-доброто намерение на външния фактор да разбере къде стяга обувката потърпевшия няма да доведе до полезен резултат. Нужно е по-голямо сътрудничество, диалог, за да се изчистят онези неща вътре в държавата, които пречат на бизнеса. Разбира се, има риск. Рискът е бизнесът да стане прекалено претенциозен, капризен - тогава законното право на искане за вземане на определени решения за подобряване на бизнес средата може лесно да се изроди в квазипретенции. Така както можем да имаме израждане и в другата посока – държавното управление да смята, че знае всичко за бизнес средата и че не е нужно да води диалог с бизнеса - такава надменност не може да роди друго освен режим, който не работи в името на бизнеса, а се явява спирачка за него.

Има техники, при които да бъде преодоляно залитането в една или друга посока. Основата на тези техники е по-честият диалог. Вместо затварянето на бизнеса и на държавните органи в техните черупки, те трябва да засилят диалога помежду си. Трябва да се разбере, че за бизнеса са равно отговорни и държавата, и самите представители на бизнеса. Работата е в това всеки да припознае своя дял от отговорности и права. Бъдещето на плодотворната бизнес среда е в партньорството между бизнес и държава, а не в противоборството между тях.

- Има ли ясна визия за това накъде върви българската икономика? Каква е Вашата оценка за настоящата икономическата политика?

проф. д.ик.н. Васил Манов:

- За съжаление, държавата не си е свършила своето. Това, което трябва да прави едно министерство на икономическото развитие не е да се занимава с приватизацията на определени компании, за което се има съответни специализирани агенции. Задачата на едно такова министерство е да изработи визията на икономиката, да очертае бъдещето, стратегическия курс и приоритети. А това го няма. Няма го вече 14 години. Дотогава докогато не е изяснен курсът, който ще следва българската икономика, кои са стратегическите приоритети за развитие, а вместо това се преследват несъществени мишени, дотогава успех няма да има. Държавата трябва да осъзнае коя е истинската й мисия спрямо икономиката – дали да се занимава с оттъргуване на обектите, които все още не са приватизирани, или да разработва визията на икономиката и адекватните политики за реализиране на стратегическата визия.

- Кое е основното ви опасение за икономическото развитие на страната? Какво очаквате да покаже подобно изследване през следващата година, като имаме предвид липсата на визия?

проф. д.ик.н. Васил Манов:

- Трудно ми е да бъда пророк, но като се има предвид господстващата философия в България за ролята на държавата в пазарната икономика, едва ли ще има сериозни промени. Най-напред е нужно да настъпи промяна в осъзнаването на същинската роля на държавата в съвременната пазарна икономика.

- В тази връзка, как трябва да се разглежда отношението пазар-план? Изключват ли се пазарният механизъм и планирането?

проф. д.ик.н. Васил Манов:

- При всички случаи пазарът и планирането не са в релацията огън и вода, т.е. или едното, или другото. Пазарът и планът се намират в релацията "и" – и пазар, и план. Колкото и парадоксално да изглежда, планирането, особено в една пазарна икономика, е рожба на огромните успехи, до който доведе пазарът. Един инструмент в икономиката, който се появява на сцената в определен момент във времето, ражда резултати, които или заставят към развитие самия инструмент, или го снемат от историческата сцена. Настъпва момент, когато силата на пазара се оказва недостатъчна за решаване на проблемите на икономическото развитие и то се нуждае от допълване с друга сила. Тази друга сила е планирането. Една от големите беди на човешкото мислене, на човешката представа за обкръжаващия свят, в т.ч. за икономическата действителност, е превратната представа за причинно-следствените връзки в заобикалящата реалност. Бедата е в това, че се мисли, че дадени процеси и явления вечно играят ролята на причина, а други процеси и явления са вечно следствие спрямо процесите причина. В действителност такова нещо не съществува. В обкръжаващия ни свят са налице особен род причинно-следствени връзки – във всеки един момент от времето разглежданите процеси се отнасят един към друг и като причина, и като следствие. В същия момент когато процес А е причина за процес Б, той се явява и следствие на процес Б.

Друга заблуда е господстващата представата, че процесите в икономиката съществуват по единично, имат автономно битие. Няма такова нещо. Обратно, процесите в икономиката съществуват един чрез друг. Голяма грешка е да разглеждаме процесите и явленията в обкръжаващата икономика винаги в релацията "или", на алтернативна плоскост. Истинските отношения между процесите са в релация "и". Така както не може да се избере огънят или водата, защото човешкият живот е невъзможен като без огъня,така и без водата, по същия начин развитието на икономиката не е възможно нито без пазара, нито без планирането. Дошло е време, когато неразборията по тези въпроси води до примитивни решения на практика. А когато решенията не са адекватни на обективната логика на развитие на обществото или икономиката, колкото и добронамерени да са тези решения, те винаги ще раждат отрицателни резултати. Има една проста формула – работеща стратегия и политика имаме тогава и само тогава, когато те успяват да отреагират на логиката на развитието, било на обществото, било на икономиката, било на природата. Тогава тези стратегии и политики ще обслужват развитието, за разлика от политики, изградени на принципа "защото така ми харесва". Такива политики блокират развитието, защото не отговарят на обективната логика, по която протичат процесите.

- Чуват ли се гласът на академичните среди у нас?

проф. д.ик.н. Васил Манов:

- Това е голямата беда. За съжаление в периоди, когато най-много е нужна мисълта, знанието, научният подход, точно тогава се използва най-малко наука. Ако се върнем към т.нар. "период на прехода", ще констатираме пълно пренебрежение към науката и хората на науката. Видяхме какви са резултатите. Дълго време в периода до 10 ноември 1989 г., се втълпяваше тезата, че истината на науката е от политическия форум към университетската катедра. Всъщност пътят на истината е точно в обратната посока – от университетската катедра към катедрата на политическия форум.

Трябва да се знае още нещо – предметът на науката винаги (т.е. по дефиниция) е по-широк от предмета на интереса на която и да е политическа сила. В този смисъл, науката винаги ще има предимство пред политическата сила с представите, с оценките за това, което става в обкръжаващия свят, в обществото, в икономиката. За съжаление, политиците се дразнят, когато изводите, които прави науката не потвърждават представите на политическата сила за това, което трябва да се направи в държавата. Всяко разминаване между оценката на науката за икономиката към даден момент и оценката на политически лидери и сили се счита за враждебно отношение от страна на науката към съответната политика. Това не е така. Това различие е дефинитивно предпоставено, защото предметът на науката е един, а предметът на политическата сила е друг. Точно това дефинитивно предпоставено несъответствие между оценките на науката и оценки на политическите сили за процесите в икономиката аз виждам като крайно полезно за политическите сили. Става дума за интелигентните политически сили, които вместо да ругаят науката за разминаването в оценките, биха могли да направят много за усъвършенстването на своето управление, ако направят допълнителни анализи и още веднъж преразгледат позицията си от повече гледни точки. Тогава науката може да прави само едно – да носи полза на общество, на държава, на икономика и на самите управляващи, дори тогава, когато оценките на науката не съвпадат с оценките на политическата сила. Нагледахме се на високомерието на политическите сили спрямо науката и видяхме какви са резултатите. Разбира се, бихме могли да имаме високомерие и в обратна посока.- на науката към политическите сили, като неспособни да разберат езика на науката. Трябва да бъдем сигурни, че бъдещето на нашата измъчена България и нейната икономика не се нуждаят от високомерие, нито на политици към науката, нито в обратната посока.