Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Г-н Минчев, след втората световна среща на българските медии откривате ли потенциал в инициативата и къде е той?

Максим Минчев:

Задавате категорично най-важния и дискутиран въпрос. Категорично виждам потенциал. Не може да има над 130 български медии в над 40 държави на четири континента. Не може да не забелязваме тенденцията, че те се увеличават всяка година. Само тази година се появиха нови медии във Флорида, Аризона, Китай, Бразилия и т. н. и очевидно ще се появяват и други. Това означава, че с тях трябва да се работи. Категорично считам, че в инициативата има много хляб и ще бъде неправилно, ако я затрием. Но в същото време си давам сметка, че формата, под която избрахме да се проведе първата и втората среща, по някакъв начин вече е изчерпана. 

Защо смятате така?

Максим Минчев:

Защото задача на първата ни среща беше да идентифицираме тези медии, да ги намерим, да установим контакт с тях, да им покажем, че не са забравени, и да им дадем шанс да се свържат с нас. Втората среща има по-голямата цел да се създаде вече някаква общност, която да се занимава с конкретна проблематика. 

Прекрасно знам, че ако продължим по същия начин, следващите срещи, независимо къде ще са, няма да са толкова успешни. Ето защо това, което се случи в Чикаго, вече е приключил етап - знаем кои сме, създадохме асоциация на българските медии, имаме контактите и знаем част от проблемите.

За мен вече започва етап на интелектуално предизвикателство, за да дефинирам как оттук нататък да помогнем в цялостната идея, за да не пропадне, а да даде полезен ефект. Затова третата среща ще е друга - ще минем към по-голяма конкретика, за да не се размиват проблемите.

Някои от тях засягат цялата диаспора и вече не са чисто медийни - как да гласуват българите, с какви паспорти да са децата им. Това вече не е във възможностите на медиите да решават, а са функции на държавата. Но нека видим какво можем да помогнем и за третата среща да бъдем вече в друго качество. 

Това означава ли рязка смяна на формата на срещите?

Максим Минчев:

Напротив, считам, че колкото повече хора участват, толкова по-добре. Истина е, че срещата ни в Чикаго беше луксозно мероприятие, а и участието на медии се измести малко, като дойдоха повече представители от Северна Америка, но това ще бъде компенсирано по-нататък. В бъдеще ще разширим не само географията, но ще се опитаме и да профилираме срещите - преса, радио, телевизии, сайтове. Мисля, че трябва да сме много мобилни. Аз съм оптимист за бъдещето на тази инициатива. 

Факти и очаквания

• Нашите навън са мощен лобист 
•  Два милиона българи живеят навън, това е пазар. Когато се събрахме в българската църква, всички пиеха български напитки, имаше родни сирена, продаваха се български стоки. Щом определени продукти са намерили пазар в Америка, нормално е и медиите да имат пазар. 
•  Неслучайно има интерес от мобилните оператори и тези, които бяха наши основни рекламодатели - те искат да участват по някакъв начин в този бизнес. 
  В България от преводи на емигранти са влезли 3 млрд. лв. Трябва да постъпим мъдро с нашата общност в чужбина, както са постъпвали другите държави - тя е мощен лобист и може да ни е от помощ. 
•  Очакването е повечето българи, замогнали се в чужбина, да превръщат парите си в инвестиции, да правят общи предприятия, както е при евреите, гърците, турците, арменците, сърбите, които създадоха добър мост със своите общности навън и после го капитализираха в бизнес.
•  Ние сме в непрекъсната кореспонденция с медии от Гърция, Молдова, Русия, Швейцария. Вижте колко време отне да обединим медиите в България. Колко трудно се създаваха АББРО, медийната коалиция, Съюзът на издателите, какво остава за тази трансгранична връзка.