Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Професор Андраш Инотай е Генерален директор на Института за световна икономика към Академията на науките, Унгария, и Президент на Института за икономическа политика, България. В периода 1989-1991г. проф. Инотай работи като експерт в Световната банка. През 1991 г. защитава докторска степен по икономика. Андраш Инотай е гостуващ лектор в Columbia University, Ню Йорк. Проучванията му са фокусирани върху търговските отношения между Изтока и Запада, интеграцията на Източна Европа в ЕС, както и структурните промени в глобалната икономика

Професор Инотай, как оценявате развитието на икономиките в региона?

Проф. Андраш Инотай:

Източна Европа се оказва изключително привлекателна за чуждите капитали в сравнение със Западна Европа. Това важи в особена степен за България и Румъния. Макроикономическата и политическата стабилност в двете страни, както и предстоящото им присъединяване към ЕС са сред основните причини. Въпреки това България трябва да реши някои проблеми, за да улесни достъпа на чужди инвестиции. На първо място, трябва да се намери начин за увеличаването на потока. За тази цел износът и инвестициите трябва да се превърнат в основните двигатели на икономиката. 

Какво трябва да направи България, за да привлече повече чужди инвеститори?

Проф. Андраш Инотай:

Пред България има две основни предизвикателства по отношение привличането на инвестиции. Първо е нужно да се задържи настоящият обем на чужди капитали. Все още има големи държавни предприятия, които може да се приватизират, това все още е стимул за инвеститорите. Но тези компании скоро ще се изчерпат и тогава ще трябва да се привлече друг вид инвестиране. Реинвестирането е особено обещаваща алтернатива. Става въпрос за чуждите компании, които вече са стъпили на местния пазар, покрили са постоянните си разходи и вече трупат нетни печалби. Именно тези средства трябва да останат в страната като реинвестиция, вместо да се върнат в родната им страна. Според мои наблюдения в България вече има компании, готови да разширяват дейността си тук. Страната трябва да предостави условия за по-голямата част от чуждите компании да предприемат този ход главно защото тук има много неразработени пазарни възможности. Наред с това в световен мащаб има свръхпредлагане на свободни капитали, търсещи подходящи региони, в които да бъдат реализирани. На практика пари има, важното е кой ще ги привлече и задържи. Интернационалният капитал търси добрите инвестиции и България е по-доброто място за инвестиране в сравнение със Западна Европа.

Второто предизвикателство на преките инвестиции в България е привличането на повече инвестиции на зелено, които да бъдат ориентирани преимуществено към износа на страната. Опитът на Унгария в това отношение е съвсем различен. Много големи интернационални компании, като IBM и Novartis, навлязоха в страната още в ранния етап на прехода към демокрация. Тези компании обаче не дойдоха с идеята да развият местния пазар, а главно да се възползват от географското разположение на страната, за да изнасят по-голямата част от продукцията си. 

Какво ще се случи с чуждестранния капитал, ако присъединяването ни в ЕС се отложи?

Проф. Андраш Инотай:

Това би бил лош сигнал по-скоро за развитието на европейската интеграция, отколкото за България конкретно. В момента ЕС е в криза и стабилността на съюза изглежда застрашена. Доказателство за тези вътрешни сътресения бяха отхвърлянето на Европейската конституция и проблемите около бюджета. В момента ЕС се нуждае от успешно начинание, което да стабилизира ситуацията. България също би спечелила повече, ако стане член, както е планирано. Оправданието, че отлагането с една година ще даде повече време на страната да се подготви, не е съвсем вярно. България ще се подготви най-добре, когато вече е член на съюза и сама се учи от грешките си. Това е много важен дисциплиниращ фактор за извършването на реформите. Ето защо датата 1 януари 2007 г. е препоръчителна. 

Какъв тип инвеститори е добре да бъдат привлечени у нас?

Проф. Андраш Инотай:

Нужно е да заложите на инвеститори, които не са запознати с региона, като например щатски, японски или китайски компании. В момента България има много добри предимства и акумулирана икономическа преднина пред страните от Балканите, които не са членки на ЕС. Въпреки това тези преимущества не са завинаги, защото до 3-4 години вашите съседки ще се превърнат в истински конкуренти. Важно е да използвате максимално именно този момент, докато сте лидери в региона, за да привлечете повече инвестиции. Жизненоважно е да се заложи на инвеститори от Източна Европа. Бизнесначинанията от този тип може да бъдат много успешни заради общото им минало и специфичните особености в развитието им. Радвам се, че в последно време връзките между българските и унгарските компании стават все по-силни. На последния българо-унгарски бизнесфорум имаше огромен наплив на фирми и от двете страни. 

Какъв е опитът на Унгария, от който можем да се поучим?

Проф. Андраш Инотай:

Опитът на Унгария показва, че привличането на чужди капитали не е въпрос единствено на членство в ЕС. Фундаменталната причина е в поддържането на стабилна политика и добър бизнесклимат. В момента 4-5 млрд. EUR се вливат в страната годишно под формата на преки чуждестранни инвестиции, като по-голямата част от тези пари се реинвестират в страната. Това е сигурен знак за засилващото се доверие в икономиката. Членството на Унгария в ЕС бе стимулът, който накара малките и средните компании от Европа да разширят дейността си в страната. Тези фирми все още не са добре развити, но разполагат с потенциал за растеж и именно членството в съюза им даде нужната сигурност да инвестират.

Друг аспект на присъединяването е поддържането на договорите за свободна търговия със съседните страни, които са извън съюза. Ако например сега България има договорености за свободен стокообмен с Македония, това не означава, че те автоматично ще бъдат запазени след присъединяването в ЕС. България вече няма да има право на независима търговска политика. Решенията ще се взимат в Брюксел и страната може да претърпи сериозни загуби, ако ЕС не поддържа същите търговски връзки с Македония. Унгария трябваше да приеме не само търговското законодателство на ЕС, но и установения визов режим. Затова се наложи да въведем визи за Украйна и Сърбия, което се отрази негативно на търговските ни връзки с тези страни от региона.