Специално за Econ.bg.

- Г-н Илиев, как оценявате софтуерния пазар в България?

Мирослав Илиев:

- Пазарът в България изглежда много обнадеждаващ на фона на съществуващите и предполагаеми кризи във всички посоки. България е като оазис в пустиня сред всички територии, известни като място за реализация на софтуерни технологии. Количеството на проектите, които се реализират в страната ни последните години непрекъснато нараства. Това е естествено събитие във връзка с очакваното присъединяване на България към няколко световни организации, които изискват голям обем съвместна дейност. За мен този пазар е обещаващ. В него се забелязва парцелиране - oт една страна съществуват големи, мащабни проекти със сериозни предизвикателства и технически решения, а oт друга съществуват множество малки проекти. Мога да отбележа, че повече нараства делът на големите проекти. Това не стимулира развитието на индустрията, която разчита на големи количества еднотипни продажби и гъвкави решения.

- Какви тенденции можете да очертаете пред развитието на софтуерния пазар?

Мирослав Илиев:

- По-голямата част от специалистите твърдят, че акселерацията в бранша продължава. Развитието на този пазар се ускорява все повече именно поради предстоящите събития, за които споменах. Информационните технологии са в основата на всяка интеграция, те представляват гръбнака, върху който се осъществяват мрежите между идеи, хора и институции. Присъединяването към нови мрежи изисква адекватни софтуерни технологии. Характерни тенденции в развитието на пазара на информационни технологии са унификацията, прилагането на отворени стандарти, изчезването на ТНТМ. Само професионалните решения дават резултати.

- Кои са факторите, които оказват влияние върху развитието на ИТ бранша в световен аспект и в частност – в България?

Мирослав Илиев:

- ИТ бизнесът в България все още не е част от световния ИТ бизнес. Тенденциите извън България засега се отразяват само на онези субекти, които са ориентирали дейността си към други пазари. В скоро време очаквам влиянието на тези световни тенденции върху ИТ бизнеса в България да става все по-силно. Един от основните фактори, които влияят в световен мащаб е загубата на доверие в големите ИТ компании, в резултат на проблемите на фондовите борси в развитите страни. Това се отрази в голяма степен на доверието на хората и доведе до масово съкращаване на ИТ бюджети, докато се очертаят истинските субекти. Сега не са защитени и най-големите компании. Друга тенденция е намаляването на агресивността на мениджърите на ИТ компаниите, предвид на събитията и криминализирането на някои техни бизнес дела. Това ги лишава от ентусиазъм и в средносрочен план ще се отрази пагубно на развитието на ИТ бранша. Факторите, които влияят в България са други. Това са Европейската общност и НАТО. Третият фактор, който ще има съществено влияние върху пазара е приватизацията. След като в общи линии приключихме приватизацията и прегазихме т.нар. "постприватизационна криза", сега пред новосъздадените индустриални субекти предстои началото на истинска конкуренция на пазара. Това може да се постигне по един единствен начин - с висока производителност на труда. Нашите продукти никога не могат да бъдат конкурентни на световния пазар, ако не са с висока производителност. Досега не е измислен метод за подобряване на производителността, освен внедряване на информационни технологии. Все още се броят на пръсти фирмите, които са внедрили истински системи за автоматизация, т.нар. ERP системи. Без внедряването на такъв тип системи, никое българско предприятие не би могло да продава на отворения европейски или световен пазар.

- Отговарят ли българските софтуерни специалисти на световните стандарти в бранша?

Мирослав Илиев:

- Това е един риторичен въпрос. Българските софтуерни специалисти вече са се доказали. Българите във водещите ИТ компании отдавна са в рамките на такива количества, които ни дават основание да твърдим, че сме се доказали като ИТ специалисти. Почти във всяка световна банка, почти във всяка водеща компания има българска групичка, която е в основата на нейния успех. Българските специалисти на Запад са част от специалистите в България, не съществува разлика между тях. Българските софтуеристи имат едно характерно качество –тяхното любопитство, желанието да откриват нови и нови неща.

- Позната ли е България като софтуерна държава?

Мирослав Илиев:

- Българите са признати като софтуеристи, но България не е призната като софтуерна държава. Трябва да се работи много сериозно по този въпрос.

- Ще съумее ли ИТ бранша в България да усвои правилно и навреме инвестираните средства?

Мирослав Илиев:

- Един от сериозните проблеми в момента в световен мащаб е липсата на всякакви инвестиции в ИТ сектора. България не прави изключение. Аз не съм виждал сериозен ИТ инвеститор в България от доста време. Само преди няколко години половината от хората във всеки кацащ у нас самолет бяха представители на рискови капиталисти. Сега тези хора ги няма. Това е един много интересен въпрос, който трябва да се разгледа на високо ниво. Не може да се постигне ИТ развитие без привличане на инвестиции. След като частните инвеститори се притаиха, трябва да се намери алтернатива. Не съм аз човекът, който трябва да подсказва решенията.

- Ще успеят ли общественият и частният сектор да си сътрудничат за развитие на софтуерната индустрия в България?

Мирослав Илиев:

- Засега работят като развален телефон. И едните, и другите говорим правилни неща, но от тях не произтичат правилни действия. Трябва да се направи така, че диалогът да доведе и до адекватни действия. Трябва да използваме факта, че България е един оазис в пустинята на ИТ индустрията, за да подкрепим и да развием нашата софтуерна индустрия. Не съм чувал и до ден днешен в Индия някои друг освен индийски фирми да реализират ИТ проекти, същото е и в Ирландия. Това са софтуерните стожери, към които ние гледаме и се стремим. Следователно някой трябва да се замисли как българските фирми да израснат покрай тези проекти, за да се създадат стотици фирми с капацитет и амбиции за реализиране на сериозни проекти. Ние започваме да губим до голяма степен предимството си на нация с добро образование. Губим и възможността да усъвършенстваме себе си, работейки по нови проекти. Нека дискусията продължи, но на нейна база да има и резултати. Имаме изключително голям потенциал и не трябва да го пропускаме.

- ИТ бизнесът в България все още не е част от световния ИТ бизнес. Тенденциите извън България засега се отразяват само на онези субекти, които са ориентирали дейността си към други пазари. В скоро време очаквам влиянието на тези световни тенденции върху ИТ бизнеса в България да става все по-силно. Един от основните фактори, които влияят в световен мащаб е загубата на доверие в големите ИТ компании, в резултат на проблемите на фондовите борси в развитите страни. Това се отрази в голяма степен на доверието на хората и доведе до масово съкращаване на ИТ бюджети, докато се очертаят истинските субекти. Сега не са защитени и най-големите компании. Друга тенденция е намаляването на агресивността на мениджърите на ИТ компаниите, предвид на събитията и криминализирането на някои техни бизнес дела. Това ги лишава от ентусиазъм и в средносрочен план ще се отрази пагубно на развитието на ИТ бранша. Факторите, които влияят в България са други. Това са Европейската общност и НАТО. Третият фактор, който ще има съществено влияние върху пазара е приватизацията. След като в общи линии приключихме приватизацията и прегазихме т.нар. "постприватизационна криза", сега пред новосъздадените индустриални субекти предстои началото на истинска конкуренция на пазара. Това може да се постигне по един единствен начин - с висока производителност на труда. Нашите продукти никога не могат да бъдат конкурентни на световния пазар, ако не са с висока производителност. Досега не е измислен метод за подобряване на производителността, освен внедряване на информационни технологии. Все още се броят на пръсти фирмите, които са внедрили истински системи за автоматизация, т.нар. ERP системи. Без внедряването на такъв тип системи, никое българско предприятие не би могло да продава на отворения европейски или световен пазар.

- Отговарят ли българските софтуерни специалисти на световните стандарти в бранша?

Мирослав Илиев:

- Това е един риторичен въпрос. Българските софтуерни специалисти вече са се доказали. Българите във водещите ИТ компании отдавна са в рамките на такива количества, които ни дават основание да твърдим, че сме се доказали като ИТ специалисти. Почти във всяка световна банка, почти във всяка водеща компания има българска групичка, която е в основата на нейния успех. Българските специалисти на Запад са част от специалистите в България, не съществува разлика между тях. Българските софтуеристи имат едно характерно качество –тяхното любопитство, желанието да откриват нови и нови неща.

- Позната ли е България като софтуерна държава?

Мирослав Илиев:

- Българите са признати като софтуеристи, но България не е призната като софтуерна държава. Трябва да се работи много сериозно по този въпрос.

- Ще съумее ли ИТ бранша в България да усвои правилно и навреме инвестираните средства?

Мирослав Илиев:

- Един от сериозните проблеми в момента в световен мащаб е липсата на всякакви инвестиции в ИТ сектора. България не прави изключение. Аз не съм виждал сериозен ИТ инвеститор в България от доста време. Само преди няколко години половината от хората във всеки кацащ у нас самолет бяха представители на рискови капиталисти. Сега тези хора ги няма. Това е един много интересен въпрос, който трябва да се разгледа на високо ниво. Не може да се постигне ИТ развитие без привличане на инвестиции. След като частните инвеститори се притаиха, трябва да се намери алтернатива. Не съм аз човекът, който трябва да подсказва решенията.

- Ще успеят ли общественият и частният сектор да си сътрудничат за развитие на софтуерната индустрия в България?

Мирослав Илиев:

- Засега работят като развален телефон. И едните, и другите говорим правилни неща, но от тях не произтичат правилни действия. Трябва да се направи така, че диалогът да доведе и до адекватни действия. Трябва да използваме факта, че България е един оазис в пустинята на ИТ индустрията, за да подкрепим и да развием нашата софтуерна индустрия. Не съм чувал и до ден днешен в Индия някои друг освен индийски фирми да реализират ИТ проекти, същото е и в Ирландия. Това са софтуерните стожери, към които ние гледаме и се стремим. Следователно някой трябва да се замисли как българските фирми да израснат покрай тези проекти, за да се създадат стотици фирми с капацитет и амбиции за реализиране на сериозни проекти. Ние започваме да губим до голяма степен предимството си на нация с добро образование. Губим и възможността да усъвършенстваме себе си, работейки по нови проекти. Нека дискусията продължи, но на нейна база да има и резултати. Имаме изключително голям потенциал и не трябва да го пропускаме.