България е крачка назад в сравнение с Полша, Чешката република и Унгария по отношение на компютризацията

08.11.2004 | 01:00
по статията работи: econ.bg

 

Специално за ECON.BG

 

Господин Дикерхоф, какво е нивото на компютризация в България? Къде се нареждаме по отношение на останалите източноевропейски държави?

Кристиян Дикерхоф:

Това е труден въпрос. Ако разгледаме пазарите, които са близо до България – Румъния, Полша, Чешката република, Словакия, Унгария и Балтийските държави, най-развитите страни в това отношение са Чешката република, Унгария и Полша. За страни като Балтийските, които са много малки е лесно да се каже дали са напреднали или не. България е в подобна ситуация като Румъния – компютризацията все още е ограничена поради структурната ситуация в страната – има два или три големи града, където основно е съсредоточен бизнесът и множество селски райони. Според мен, има голям потенциал за развитие по отношение на ползването на Интернет и на компютърния пазар. За съжаление, нивото на доходи не е достатъчно високо, купуването на компютър и принтер е истинска инвестиция за хората, значителна сума. Много хора си купуват компютър и изчакват например за принтер. Често търсят най-евтиното решение по отношение на принтера. Това се наблюдава и в други държави, където ситуацията не се променя много бързо. Производители като Epson например не предлагат принтери в най-ниския ценови диапазон. Хората се пренасочват към други марки, като после разбират, че касетите са много скъпи. Ние трябва да се борим и да доказваме, че повечето пари означават по-добро качество. На фона на Източна Европа, бих казал, че България, както и Румъния, са крачка назад в сравнение с Полша, Чешката република и Унгария.

Компютърното пиратство пречка ли е за вас?

Кристиян Дикерхоф:

Основният ни проблем са касетите за принтерите. Всеки би искал да има евтин принтер, който да прави добри разпечатки. Не можем да предлагаме добър принтер на ниска цена и да печелим. Затова искаме освен принтера, клиентите ни да купуват и нашата хартия, и нашата касета и т.н. Много често, обаче касетите се пълнят повторно нелегално. Освен това рециклирани касети се продават за нови. Хората ги купуват и остават недоволни от лошото качество. Работим заедно с митниците, обучаваме ги как да разпознават фалшивите от истинските касети, но е трудно да се следи този проблем.

БАИТ инициира програма Компютър вкъщи свързана с намаляване на данъци при закупуване на личен компютър. Подкрепяте ли подобна идея?

Кристиян Дикерхоф:

Ние също имаме нещо подобно. Това действа в Унгария. Когато някой купува нещо свързано с ИТ оборудване, получава данъци обратно. Аз подкрепям подобна идея. Ние предприехме подобна стъпка, тъй като е много важно хората да имат възможност, особено когато доходите са по-ниски, да купят ИТ оборудване – както вкъщи, така и в образователната сфера. Младите хора трябва да стават все по-близки с новите технологии пред идните години. Всичко, което помага ИТ оборудването да достига до хората е поощрително.

Кое е основното предизвикателство пред ИТ бранша в България в процеса на евроинтеграция?

Кристиян Дикерхоф:

Според мен има няколко важни неща. Едното е способността ИТ да навлязат в образованието, така че хората да са наясно какво се случва. По отношение на компаниите, вече има толкова развит софтуер, който помага при управлението на фирмата. Каквото и да прави една компания, тя трябва да се подготви за Европейския съюз. По отношение на стандартите за комуникация, няма какво да се подобрява. Въпросът е, и това е нещо, което всяка компания трябва да прецени за себе си, степента до която ще се интернационализира, от какво ниво на комуникация и технологии ще има нужда – това е нещо, за което е нужно проучване. Компаниите, според мен, са подготвени, но не знам дали това е така за малките и средните фирми. Специално ИТ секторът е на високо професионално ниво.

Имате ли нови интересни предложения на пазара?

Кристиян Дикерхоф:

Когато говорим за продукти, трябва да различим тези за бизнеса от тези за домашна употреба. По отношение на бизнес средата, бих споменал няколко модела принтери – цветният лазарен принтер C 3000, както и C 86, който задържа мастилото на хартията и не му позволява да попива в нея. Друга категория продукти са видео прожекторите. Те са много малки, с безжични връзки, така че когато много хора дискутират нещо и имат лаптопи с безжична връзка, всеки от тях може да се свързва по всяко време с видео прожектора и може да се прехвърля лесно от една презентация на друга, без да е нужно да превключва кабел. По отношение на домашната употреба, имаме домашен видео прожектор като TW10, TW10H и други. По отношение на принтерите, аз например много обичам т.нар. "приятел за картини", който е подходящ за втори принтер. Той прави разпечатки на картини с отлично качество. Имаме и много други добри продукти.

 

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Зимна приказка
  • Женевски конвенции
Когато разбрали, че бързият влак от София до Бургас пътува 8 часа, китайците били истински впечатлени от размерите на България...
На този ден 23.12   619 г. – Начало на понтификатът на папа Бонифаций V. 1672 г. – Италианският астроном Джовани Доменико Касини открива Рея – вторият по големина след Титан...