Специално за ECON.BG

- Г-н Боров, според доклада EITO 2003, ИКТ пазарът в Централна и Източна Европа ще нарасне с повече от 9% за 2003 г. На какво се базират тези прогнози?

Милчо Боров:

- Прогнозата е направена от Европейската асоциация за информационни и комуникационни технологии (EICTA), на която БАИТ е стратегически партньор и до голяма степен се основава на процесите на присъединяване на страните от Източна Европа към ЕС. Прогнозите са такива, защото е ясно, че страни с т.нар "свежи пазари", с големи нужди на пазара за информационни технологии, настигат бързо колегите си от Средна и Западна Европа. На нас няма да ни трябват тези 15-20 години, които трябваха на други страни, тъй като развитието на технологиите и мрежите вече до голяма степен е направено и ние ще прескочим значителна част от "изгубеното време". От друга страна, преструктурирането на ведомства като НЗОК, НОИ, БДЖ, държавната администрация, което върви от 4-5 години, поражда големи нужди от информационни и комуникационни технологии. Поради тази причина, този очакван ръст е съвсем реален. В повечето от страните в Източна Европа и специално в България нуждите от такива технологии ясно се виждат. Националната здравно-осигурителна каса, например, е най-голямата "банка" у нас, която на практика работи без пълния пакет софтуер, необходим за контрол. Естествено е след като има нужди, да има и огромно търсене и съответно, значителен ръст през тази и следващите години. Единствената пречка, която виждаме, като участници на пазара от страна на бизнеса, е липсата на средства или неправилното разпределение на средствата, които са в бюджетите на министерствата и ведомствата.

- Какво е мястото на България спрямо останалите страни от Централна и Източна Европа? Данни от източници – да се структурират, услугите да се проверят

Милчо Боров:

- България, за съжаление е на едно от последните места в тази индустрия. Има много какво да се очаква в областта на информационните и комуникационните технологии у нас. Например, в Словения за информационните технологии се инвестират 257 евро на глава от населението, а в България 37 евро. У нас не се прави почти нищо за развитието на информационните технологии, които бяха определени за приоритетен отрасъл за развитие от правителството. Според проучванията на БАИТ, България изостава значително в развитието на информационното общество като ниво на готовност на информационни и телекомуникационни практики в страната. Очакванията са важността на услугите, които ще извършва т. нар. "електронно правителство" да бъде осъзната бързо. От миналата година ние се опитваме да сменим този термин, тъй като той не е разбираем за масовия потребител. По-подходящият термин е "електронна администрация". Във всички случаи, един от двигателите за повишаване готовността на България за информационно общество ще бъде въвеждането през следващите две години на индикаторите, приети от ЕС за развитие на електронно правителство -  20 електронни услуги, които ще се предоставят за фирми и граждани. За да може тези услуги да се осъществят ще е необходимо участие на голям екип от хора, фирми и ресурси. Във всички случаи, политическото осъзнаване на важността на тези процеси и услуги, би дало тласък и на българската ИТ индустрия. От друга страна, голямата цел на електронната администрация е гражданите и фирмите действително да почувстват, че администрацията работи и мисли за тях и не им губи времето повече отколкото е необходимо. В момента гражданите по-рядко (около 4%) отколкото фирмите (около 6%) посещават сайтовете на правителството. Става въпрос за всички данъчни и митнически декларации, за всичко,  което може да "върви по мрежата". Има положителни световни практики, които са пряко свързани с прозрачността и демокрацията в отношенията между администрацията и гражданите. Например, в Южна Корея гражданите могат да следят по Интернет заседанията на общинските съвети и могат да видят предишните заседания на своята община. Обратната връзка се извършва чрез допитване до една много голяма част от населението за мероприятия, които общината е решила да прави, като например да построи мост, пешеходна алея, да затвори или да отвори улица. Това е показателен  пример за прозрачност за това, което се прави в общината и за демокрация, т.е. ползване мнението на населението. Стъпка по стъпка, мисля, че ще доживеем времето, когато по-голяма част от населението ще може да изказва мнението си свободно и то да стане регулатор на процесите.

- Готово ли е обществото в България за подобен вид услуги?

Милчо Боров:

- Населението в България не е готово, тъй като няма нужната инфраструктура. Това е един от значителните проблеми. Според различните изследвания, между 3.5 и 6.5% от населението ползват компютър и Интернет, като голяма част ги ползват на работното си място. Това е огромен проблем. Един от начините за разрешаването му е инициативата, която БАИТ предприе миналата година по т.нар. Програма "Компютър в къщи" или "Home PC". Идеята на БАИТ по тази програма е да подпомогне населението да купува компютри за вкъщи с приспадане на част от данъка, освобождаване от ДДС за определен период от време или събирането му под друга форма. Практиката в някои страни е големите фирми да дават нисколихвени кредити на служителите си или банките на потребителите си. Интересът на банката е, че потребителят ще банкира чрез компютър и ще й бъде клиент дълго време, а интересът на потребителя е, че ще има компютър вкъщи. Досега не сме постигнали съгласие с Министерство на финансите и се опитваме да предлагаме други механизми. Работим активно по програмата, защото осъзнаваме, че това е пътят за насищане на гражданите с компютри, като прекият положителен ефект ще е поне в няколко направления. Първото е, че потребителят ще има връзка със сайтовете на Правителството и ще участва активно в процесите на управление. Той ще има голяма база от услуги, които ще може да ползва. В много страни разрешенията за строеж, например, се дават по Интернет и корупцията до голяма степен се ограничава. На второ място е подпомагането на образованието на децата. Особено в началното и средното образование недостигът на компютри в България е голям. На трето място е борбата със сивата икономика, с фирмите, които продават без ДДС. След като има голямо търсене на компютри, а населението е неплатежоспособно, то търси по-ниската цена на стоката. Затваря се един порочен кръг. Фирмите внасят контрабандно, не плащат данъци и осигуровки, не издават фактури и гаранционни карти. Това са трите важни причини, които ни подтикнаха да развием Програмата за домашни компютри. Базираме се на положителния пример на други страни. Например, в Швеция компютрите бяха освободени от данъци за определен период от време. С тази мярка правителството накара хората да си купят компютри и в момента Скандинавските страни са с най-висок процент на ползване на Интернет. В Германия, някои от фирмите, които кредитираха служителите си бяха облекчени данъчно. В Гърция, в определени райони, банките кредитираха с компютри клиентите си с много ниски лихви. Целта ни е да направим една от тези програми. Най-лесно осъществимо е освобождаването от данъци, чрез признаване на ДДС за разход при определяне на данък общ доход. Важно е да се отбележи, че нетния ефект за държавата ще е нулев или положителен, понеже сегментът на домашните компютри е почти изцяло "сив" и държавата, така или иначе в момента не събира тези данъци. До момента идеите ни не успяват да намерят разбиране, но ще продължаваме да търсим други по-приемливи за Министерство на финансите предложения, както и по-широка обществена подкрепа.   

Авторитетното изследване на Харвардския институт за международно развитие определя за 2002-2003 година 68-мо място на България сред 82 страни по степента на готовност на страните да използуват ефективно достиженията на новите технологии. България губи позиции в сравнение с миналата година. През 2001-2002 сме били на 53 място от 75 страни. В процентно намалениe на индекса това се равнява на 10%. Утешително е, че все още сме пред Румъния. Това изоставане може да се обясни с липсата на адекватна визия от страна на правителството за мястото на ИТ в развитието на България и намалените бюджети за ИТ. Въпреки всичко, ние сме оптимисти, че през 2003 г. ще наваксаме загубеното през 2002 и че ще използуваме ефективно потенциала на фирмите в БАИТ и страната. 

- Това ли означава информационните технологии да станат приоритет за българската икономика? Заел ли е ИТ сектора полагащото му се място у нас?

Милчо Боров:

- Ние сме на пазара от дълго време. Преди избори обещанията на политиците са много, но до момента това, което е направено по отношение на ИТ в никакъв случай не може да се нарече приоритет. Информационните технологии бяха един от четирите приоритета, които това правителство обяви, но виждаме, че нищо не се случва. Това, което е направено до момента е благодарение на огромните усилия на бранша да промени нещо. Успяхме да подтикнем да се направят съответните промени в закона за ДДС, така че на фирмите износителки на софтуер да се връща ДДС. Софтуерът е сегментът в нашия бранш, който се развива най-бързо в Централна и Източна Европа. Българските софтуерни фирми също се развиват бързо и за радост, 95% работят за износ. Второто нещо, което БАИТ постигна е намалението на амортизациите на компютри и софтуер. В началото на тази година беше променен Законът за корпоративното подоходно облагане, където беше записано, че компютрите и софтуерът се амортизират 50%, т.е. за две години. След като запитахме МФ какво включва един компютър тази седмица ни отговориха, че "компютърът включва флопи-дисково устройство, монитор, клавитаура, мишка, принтер и други периферни устройства".

Едно от фрапиращите неща, които се случват с нашите фирми и с всички подизпълнители по програми като ФАР, ТЕМПУС, образователните програми,  финансирани от ЕС, е механизмът за връщане на ДДС от чуждите главни изпълнители. Обикновено големите проекти се печелят от големи фирми от страни в ЕС, а голяма част от доставките се извършват от български фирми – подизпълнители. Ние продаваме на главните изпълнители с ДДС, но те са чужди фирми, не са регистриране по ДДС и така губим 20%. Има фирми, които са натрупали дългове от порядъка на 60-80 хиляди евро. Чакаме отговор и на този въпрос.

Смятаме, че правителството трябва да обърне по-голямо внимание на т.нар икономика на знанието, на развитието на интелектуалния капитал, а не толкова да се фокусира върху тютюна и развитие на ниско-квалифицираната заетост. Съществен управленски проблем беше дългата липса на ресорен заместник-министър на транспорта и съобщенията. Надяваме се, че в лицето на г-н Марин Атов ще намерим стратегически партньор за развитието на икономика на знанието и информационното общество.

- Скоро БАИТ набеляза програма по ИТ образованието, какво е нужно за усъвършенстване на подготовката на българските ИТ специалисти?

Милчо Боров:

- В БАИТ съществува работна група по проблемите на образованието в областта на ИТ. Проблемите са много и големи. Групата работи много активно. Това, което тя постигна до момента е съвместната Стратегия с Министерство на образованието за ИТ в средното училище. Там са най-големите проблеми. За съжаление, по линия на бюджета нищо не се случва. Според нас, основното, което е необходимо е изграждане на инфраструктура в училищата и обучение на преподаватели. Работим и в една насока за въвеждане на програма, която да унифицира нивото на ИТ обучение, така че сертификатите ни да са приемливи в Европа.

- България, за съжаление е на едно от последните места в тази индустрия. Има много какво да се очаква в областта на информационните и комуникационните технологии у нас. Например, в Словения за информационните технологии се инвестират 257 евро на глава от населението, а в България 37 евро. У нас не се прави почти нищо за развитието на информационните технологии, които бяха определени за приоритетен отрасъл за развитие от правителството. Според проучванията на БАИТ, България изостава значително в развитието на информационното общество като ниво на готовност на информационни и телекомуникационни практики в страната. Очакванията са важността на услугите, които ще извършва т. нар. "електронно правителство" да бъде осъзната бързо. От миналата година ние се опитваме да сменим този термин, тъй като той не е разбираем за масовия потребител. По-подходящият термин е "електронна администрация". Във всички случаи, един от двигателите за повишаване готовността на България за информационно общество ще бъде въвеждането през следващите две години на индикаторите, приети от ЕС за развитие на електронно правителство -  20 електронни услуги, които ще се предоставят за фирми и граждани. За да може тези услуги да се осъществят ще е необходимо участие на голям екип от хора, фирми и ресурси. Във всички случаи, политическото осъзнаване на важността на тези процеси и услуги, би дало тласък и на българската ИТ индустрия. От друга страна, голямата цел на електронната администрация е гражданите и фирмите действително да почувстват, че администрацията работи и мисли за тях и не им губи времето повече отколкото е необходимо. В момента гражданите по-рядко (около 4%) отколкото фирмите (около 6%) посещават сайтовете на правителството. Става въпрос за всички данъчни и митнически декларации, за всичко,  което може да "върви по мрежата". Има положителни световни практики, които са пряко свързани с прозрачността и демокрацията в отношенията между администрацията и гражданите. Например, в Южна Корея гражданите могат да следят по Интернет заседанията на общинските съвети и могат да видят предишните заседания на своята община. Обратната връзка се извършва чрез допитване до една много голяма част от населението за мероприятия, които общината е решила да прави, като например да построи мост, пешеходна алея, да затвори или да отвори улица. Това е показателен  пример за прозрачност за това, което се прави в общината и за демокрация, т.е. ползване мнението на населението. Стъпка по стъпка, мисля, че ще доживеем времето, когато по-голяма част от населението ще може да изказва мнението си свободно и то да стане регулатор на процесите.

- Готово ли е обществото в България за подобен вид услуги?

Милчо Боров:

- Населението в България не е готово, тъй като няма нужната инфраструктура. Това е един от значителните проблеми. Според различните изследвания, между 3.5 и 6.5% от населението ползват компютър и Интернет, като голяма част ги ползват на работното си място. Това е огромен проблем. Един от начините за разрешаването му е инициативата, която БАИТ предприе миналата година по т.нар. Програма "Компютър в къщи" или "Home PC". Идеята на БАИТ по тази програма е да подпомогне населението да купува компютри за вкъщи с приспадане на част от данъка, освобождаване от ДДС за определен период от време или събирането му под друга форма. Практиката в някои страни е големите фирми да дават нисколихвени кредити на служителите си или банките на потребителите си. Интересът на банката е, че потребителят ще банкира чрез компютър и ще й бъде клиент дълго време, а интересът на потребителя е, че ще има компютър вкъщи. Досега не сме постигнали съгласие с Министерство на финансите и се опитваме да предлагаме други механизми. Работим активно по програмата, защото осъзнаваме, че това е пътят за насищане на гражданите с компютри, като прекият положителен ефект ще е поне в няколко направления. Първото е, че потребителят ще има връзка със сайтовете на Правителството и ще участва активно в процесите на управление. Той ще има голяма база от услуги, които ще може да ползва. В много страни разрешенията за строеж, например, се дават по Интернет и корупцията до голяма степен се ограничава. На второ място е подпомагането на образованието на децата. Особено в началното и средното образование недостигът на компютри в България е голям. На трето място е борбата със сивата икономика, с фирмите, които продават без ДДС. След като има голямо търсене на компютри, а населението е неплатежоспособно, то търси по-ниската цена на стоката. Затваря се един порочен кръг. Фирмите внасят контрабандно, не плащат данъци и осигуровки, не издават фактури и гаранционни карти. Това са трите важни причини, които ни подтикнаха да развием Програмата за домашни компютри. Базираме се на положителния пример на други страни. Например, в Швеция компютрите бяха освободени от данъци за определен период от време. С тази мярка правителството накара хората да си купят компютри и в момента Скандинавските страни са с най-висок процент на ползване на Интернет. В Германия, някои от фирмите, които кредитираха служителите си бяха облекчени данъчно. В Гърция, в определени райони, банките кредитираха с компютри клиентите си с много ниски лихви. Целта ни е да направим една от тези програми. Най-лесно осъществимо е освобождаването от данъци, чрез признаване на ДДС за разход при определяне на данък общ доход. Важно е да се отбележи, че нетния ефект за държавата ще е нулев или положителен, понеже сегментът на домашните компютри е почти изцяло "сив" и държавата, така или иначе в момента не събира тези данъци. До момента идеите ни не успяват да намерят разбиране, но ще продължаваме да търсим други по-приемливи за Министерство на финансите предложения, както и по-широка обществена подкрепа.   

Авторитетното изследване на Харвардския институт за международно развитие определя за 2002-2003 година 68-мо място на България сред 82 страни по степента на готовност на страните да използуват ефективно достиженията на новите технологии. България губи позиции в сравнение с миналата година. През 2001-2002 сме били на 53 място от 75 страни. В процентно намалениe на индекса това се равнява на 10%. Утешително е, че все още сме пред Румъния. Това изоставане може да се обясни с липсата на адекватна визия от страна на правителството за мястото на ИТ в развитието на България и намалените бюджети за ИТ. Въпреки всичко, ние сме оптимисти, че през 2003 г. ще наваксаме загубеното през 2002 и че ще използуваме ефективно потенциала на фирмите в БАИТ и страната. 

- Това ли означава информационните технологии да станат приоритет за българската икономика? Заел ли е ИТ сектора полагащото му се място у нас?

Милчо Боров:

- Ние сме на пазара от дълго време. Преди избори обещанията на политиците са много, но до момента това, което е направено по отношение на ИТ в никакъв случай не може да се нарече приоритет. Информационните технологии бяха един от четирите приоритета, които това правителство обяви, но виждаме, че нищо не се случва. Това, което е направено до момента е благодарение на огромните усилия на бранша да промени нещо. Успяхме да подтикнем да се направят съответните промени в закона за ДДС, така че на фирмите износителки на софтуер да се връща ДДС. Софтуерът е сегментът в нашия бранш, който се развива най-бързо в Централна и Източна Европа. Българските софтуерни фирми също се развиват бързо и за радост, 95% работят за износ. Второто нещо, което БАИТ постигна е намалението на амортизациите на компютри и софтуер. В началото на тази година беше променен Законът за корпоративното подоходно облагане, където беше записано, че компютрите и софтуерът се амортизират 50%, т.е. за две години. След като запитахме МФ какво включва един компютър тази седмица ни отговориха, че "компютърът включва флопи-дисково устройство, монитор, клавитаура, мишка, принтер и други периферни устройства".

Едно от фрапиращите неща, които се случват с нашите фирми и с всички подизпълнители по програми като ФАР, ТЕМПУС, образователните програми,  финансирани от ЕС, е механизмът за връщане на ДДС от чуждите главни изпълнители. Обикновено големите проекти се печелят от големи фирми от страни в ЕС, а голяма част от доставките се извършват от български фирми – подизпълнители. Ние продаваме на главните изпълнители с ДДС, но те са чужди фирми, не са регистриране по ДДС и така губим 20%. Има фирми, които са натрупали дългове от порядъка на 60-80 хиляди евро. Чакаме отговор и на този въпрос.

Смятаме, че правителството трябва да обърне по-голямо внимание на т.нар икономика на знанието, на развитието на интелектуалния капитал, а не толкова да се фокусира върху тютюна и развитие на ниско-квалифицираната заетост. Съществен управленски проблем беше дългата липса на ресорен заместник-министър на транспорта и съобщенията. Надяваме се, че в лицето на г-н Марин Атов ще намерим стратегически партньор за развитието на икономика на знанието и информационното общество.

- Скоро БАИТ набеляза програма по ИТ образованието, какво е нужно за усъвършенстване на подготовката на българските ИТ специалисти?

Милчо Боров:

- В БАИТ съществува работна група по проблемите на образованието в областта на ИТ. Проблемите са много и големи. Групата работи много активно. Това, което тя постигна до момента е съвместната Стратегия с Министерство на образованието за ИТ в средното училище. Там са най-големите проблеми. За съжаление, по линия на бюджета нищо не се случва. Според нас, основното, което е необходимо е изграждане на инфраструктура в училищата и обучение на преподаватели. Работим и в една насока за въвеждане на програма, която да унифицира нивото на ИТ обучение, така че сертификатите ни да са приемливи в Европа.