Интервюто е специално за Econ.bg.

- Г-н Василев, как смятате, че ще се отрази усложнената ситуация в международната икономика на процесите в България?

Илиян Василев:

- Негативно, но от това не следва, че балансът от въздействие върху България трябва непременно да бъде със знак минус. Световният икономически цикъл предполага настъпването на кризисни състояния и всеки икономист или управленец, който твърди, че кризата го е заварила неподготвен, трябва да си направи сериозни изводи.

Особеното сега е, че и трите локомотива на световната икономика едновременно буксуват, което усложнява уравнението, без да го прави нерешимо. Важното е как реагира отделният стопански субект - като обречен, т.е. рефлексно, или креативно, т.е. превръща критичните въздействия в основание за изпреварващо действие и допълнителна мобилизация. Убеден съм, че - използувайки термините на шахмата- ние имаме много полезни и печеливши ходове.

- Смятате ли, че споразумението на България с МВФ е 100% необходимо и на каква цена според Вас трябва да се сключи?

Илиян Василев:

- Не мисля, че бракът с МВФ е вечен. Но за съжаление сега пазарите са много изнервени и трябва много внимателно да се маневрира. Ценя съветите на МВФ, но е крайно време те да бъдат приемани за сведение, без да бъдат задължителни за изпълнение. Страхувам, че можем да навлезем в сценарий, при който под внушението на МВФ и на инвестиционните банки, които най-много се интересуват от способността на България да обслужва външния си дълг - следователно интересите на фиска се предполагат като приоритетни - отново през следващата година да станем свидетели на "микроикономическо" недоволство - в бизнес средите и вероятно постоянно високи равнища на безработицата. Така се затваря порочния кръг, при които казано с думите на Мечо Пух - "Колкото повече /с/ МВФ, толкова повече /с/ МВФ".

- Икономическият форум за Югоизточна Европа, чиито инициатор сте Вие, върна фокуса си от региона към страната. Какъв според вас ще е ефектът от това?

Илиян Василев:

- Не мисля, че е върнал фокуса си от региона към страната. Просто тази година регионалната тема беше в рамките на Евроатлантическата конференция по потенциала за публично-частно партньорство в изграждането на инфраструктурни проекти. Вече имаме идеи за нови инициативи в Черноморския регион. Какъвто и да бъде форматът на форумите, които организираме, обаче, българската тема винаги ще бъде силна тема на форума. Защото е много по-важно да проектираш своите достойнства и интереси при конкуренция и в сътрудничество с други страни, отколко да се затворим в свой огледален дом. Ако не искаме сравненията да бъдат правени без наше участие, то тогава съвсем спокойно бихме могли да се върнем към времето от 1997 г, когато бе първият Инвестиционен форум. 

В моето послание до участниците във форума посочих, че няма как да станем европейци без да сме добри граждани на региона, включително без да регионализираме икономиката и политиката си.

- Заговори се отново за писане на нов закон за насърчаване на инвестициите. Какво трябва да включва той?

Илиян Василев:

- Мина времето на специалните закони за насърчаване на чуждестранните инвестиции. Остана необходимостта от Агенция по инвестициите и от закон въобще за инвестициите.

Има два принципа - първият е в закон да бъдат дадени в системен вид философията на подобна политика, включително гаранциите за инвестиции, както и институциите, които ще бъдат отговорни за изпълнението. Разбира се, че трябва да бъдат разписани и конкретните механизми.

- Трябва ли според Вас да се фиксират специални преференции за чуждите инвеститори?

Илиян Василев:

- За съжаление, твърде опростенчески се разглежда въпросът за преференциите. Появиха се много ортодоксални последователи на МВФ, които отхвърлят преференциите или стимулите въобще, без да вникнат в детайлите. Твърда политика без специфични стимули могат да си позволят само икономики в които сработват основните пазарни саморегулатори или пък имат достатъчно стабилен външен приток на инвестиции, а нашата далеч не е такава. Проблемите на регионалните дисбаланси най-добре се лекуват чрез въвеждането на специфични местни данъчни и институционални стимули, които са функционално обвързани с поведението на отделната фирма. В предлагания от нас случай регулатор на дисбаланса /безработица или ниски доходи/ или дефицит /на квалификация или на трудови ресурси/ е пазарът, в другия - предлаган от фискалистите - е централната администрация, която преразпределя чрез фиска.

Държавата едва ли може да бъде по-гъвкава от фирмите, нито пък е в състояние да отмери прецизно на кой регион, колко компенсации във вид на субсидии трябва да се даде от бюджета. Крайно време е да разберем, че регионите и местните власти постепенно трябва да бъдат приобщавани към конкуренцията за инвестиции и данъчни постъпления, точно в същата степен, в която България е принудена да се конкурира с другите страни, включително като качество на административния ресурс и държавното управление.

Има два принципа - първият е в закон да бъдат дадени в системен вид философията на подобна политика, включително гаранциите за инвестиции, както и институциите, които ще бъдат отговорни за изпълнението. Разбира се, че трябва да бъдат разписани и конкретните механизми.

- Трябва ли според Вас да се фиксират специални преференции за чуждите инвеститори?

Илиян Василев:

- За съжаление, твърде опростенчески се разглежда въпросът за преференциите. Появиха се много ортодоксални последователи на МВФ, които отхвърлят преференциите или стимулите въобще, без да вникнат в детайлите. Твърда политика без специфични стимули могат да си позволят само икономики в които сработват основните пазарни саморегулатори или пък имат достатъчно стабилен външен приток на инвестиции, а нашата далеч не е такава. Проблемите на регионалните дисбаланси най-добре се лекуват чрез въвеждането на специфични местни данъчни и институционални стимули, които са функционално обвързани с поведението на отделната фирма. В предлагания от нас случай регулатор на дисбаланса /безработица или ниски доходи/ или дефицит /на квалификация или на трудови ресурси/ е пазарът, в другия - предлаган от фискалистите - е централната администрация, която преразпределя чрез фиска.

Държавата едва ли може да бъде по-гъвкава от фирмите, нито пък е в състояние да отмери прецизно на кой регион, колко компенсации във вид на субсидии трябва да се даде от бюджета. Крайно време е да разберем, че регионите и местните власти постепенно трябва да бъдат приобщавани към конкуренцията за инвестиции и данъчни постъпления, точно в същата степен, в която България е принудена да се конкурира с другите страни, включително като качество на административния ресурс и държавното управление.