Специално за ЕCON.BG

- Г-жа Руедас, кои са Целите на хилядолетието за развитие? Какъв международен ред и икономика ще бъдат постигнати?

Марта Руедас:

- Общо има 8 цели. Първата и може би най-важната, е Намаляване наполовина на крайната бедност и глада по света. В България това е намаляването на бедността и недохранването. Втората е Подобряване на основното и средното образование. Третата е Насърчаване равенството между жените и мъжете и овластяване на жените. Четвъртата цел е Намаляване на  детската смъртност. Петата е Подобряване здравословното състояние на майките, шестата - Ограничаване на разпространението на ХИВ/СПИН и други болести. В България това са ХИВ/СПИН, сифилис и туберкулоза. Седмата е Осигуряване на устойчива околна среда и последната цел е Създаване на партньорство за развитие.

- Как се адаптират целите на хилядолетието спрямо спецификата на българската икономика?

Марта Руедас:

- В България имаме специфични задачи за всяка цел. Например, по отношение на бедността, конкретната цел за България е средните месечни доходи да се увеличат до три пъти - от 91 евро до 280 евро в периода от 2001г. до 2015г. Обикновено, за да се измери дела на бедните хора в една страна се използва праг на бедността. Но в България това ни дава твърде малък дял, което по принцип е добре, но използването на такава методология в стратегическото планиране е много трудно. Вместо това, ние използваме мярка за бедността, която се използва в Европейския Съюз и представлява процентът от населението, което има по-малко от 60% от средния доход за страната. Това означава, че 15% от населението в България е бедно, което е и средно за Европейския Съюз, но разликата е че средният доход в България е много по-нисък от този в Европейския Съюз. Така че тези 15% от населението са много по-бедни от 15-те процента бедни в Европейския Съюз. Целта в България е да увеличим прага на бедността, да направим бедните по-малко бедни. Имаме и специални цели по отношение на безработицата. За всяка главна цел има по няколко конкретни задачи, придружени с показатели, които ще ни позволят да правим мониторинг на процеса от сега до 2015г. Това ще покаже дали политиките, които се прилагат в този период са ефективни за постигането на целите. Ако няма развитие или има обратно развитие, ще е ясно, че политиките трябва да се променят. Това е идеята на Целите на хилядолетието за развитие. По някои от тях, като образование, България е на ниво, което е много близко до това на ЕС, но в други области като бедността, положението е доста по-различно. Ако разгледаме поднивата на целите, например детска смъртност, виждаме че имунизацията в България е същата като в ЕС, но детската смъртност е три пъти по-висока. Все още има какво да се подобрява в здравния сектор.

- Как напредва България на фона на другите страни членки на ООН? Бихте ли направила сравнение?

Марта Руедас:

- Целите на хилядолетието за развитие са нещо ново. Идеята за това беше съгласувана на срещата на върха на Обединените Нации през 2000г. Беше подписана декларация от всички присъстващи страни, наречена Декларация на Хилядолетието, откъдето произлязоха и Целите на хилядолетието за развитие. Това беше направено през 2000-2001г., когато бяха установени целите за развитие. Но базисната година, която се взема е 1990г., така че намаляването на бедността е от 1990 до 2015. В България като базова година се взима 2001г., защото 1990г. беше доста добра по официалните данни и ако започнем оттам ще се окаже, че България почти няма нужда да се подобрява, което определено не е така. Така че, ако погледнем дългосрочно и сравним България с другите страни, то може да се каже, че тя се справя доста добре като цяло и изглежда е на път да постигне Целите на хилядолетието за развитие. За други страни, най-вече за най-бедните, това е много по-трудно. Има и един друг момент – когато в някоя област са постигнати много добри нива на развитие, е много по-трудно да се постигне прираст. Има някои области, като например образованието, където промяната става по-трудно, защото нивото на образование в България вече е доста високо. В областта на бедността това не е толкова трудно – повишаването на дохода, намаляването на безработицата са достижими и там винаги може да се прави прогрес. Но дори при сравнение на България с асоциираните към ЕС страни като цяло, в много случаи тя е на по-ниско ниво спрямо съседните си страни. А това, според мен, е много по-правдоподобна база за сравнение, не само за самото сравнение, но и затова да се види какви политики използват успешните страни, тъй като ситуацията е сходна.

- Коя от тези осем цели, според Вас, трябва да бъде приоритет за България?

Марта Руедас:

- Мисля, че това определено е първата, защото много неща ще последват, ако тази цел бъде постигната. Но, разбира се, всички цели са важни по различни причини. Тези, които са в по-голяма степен свързани с бедността са много важни, но не можем да кажем, че тези, свързани с образованието и здравето не са. Дори ако вземем една област като околната среда, която не изглежда толкова значима, ще видим че целите по нея включват достъп до вода и здравеопазване, което е също добър индикатор за бедност или добро развитие. Всички показатели са свързани. Ако България се развива като цяло, това означава, че всички те се развиват. Сега в България се работи по много от тези проблеми с редица специфични програми. За бедността и безработицата, например, има много програми, насочени специално към създаване на работни места и повишаване на доходите. Има също така програма за реформа на образованието, за реформа в здравеопазването. Може би най-трудната е осмата цел – Създаване на партньорство за развитие, защото България не може да работи по нея в изолация. Тя означава включване и на други страни. Специално за България, ние сме избрали като цел съотношението на преките чуждестранни инвестиции към БВП и съотношението на външния дълг към БВП. И двата показателя включват не само България. Външният дълг към БВП е по-контролируем от страната, докато преките чуждестранни инвестиции зависят от много фактори, включително от международния пазар. Но, също така е вярно, че една от основните цели на България е привличането на чуждестранни инвестиции и има много дейности, които са насочени към подобряване на бизнес климата и опити за привличане на инвестиции. Това е една от причините, поради която сме избрали този показател, а и защото преките чуждестранни инвестиции помагат на развитието на страната.

- Реалистично ли е изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие до 2015?

Марта Руедас:

- Напълно. Специфичните задачи за България не са подготвени от ПРООН или Обединените Нации, а от голяма група специалисти от министерства,  неправителствени организации, медии, други агенции на ООН. Всяка от целите на Хилядолетието за развитие е много обща, така че ние сме преценили възможността за постигането на специфични задачи. Спряхме се на задачи, които са постижими, може би не лесни, но постижими. Ако вземете конкретния пример за образованието, глобалната цел на Хилядолетието за развитие е постигане на универсално основно образование. В България това вече е постигнато, затова ние сме променили целта в Подобряване на основното и средно образование. Така че, дори ако една Цел на хилядолетието за развитие вече е постигната, ние поставяме друга, по-трудна цел, за която вярваме, че е достижима.

- Целите на хилядолетието за развитие са нещо ново. Идеята за това беше съгласувана на срещата на върха на Обединените Нации през 2000г. Беше подписана декларация от всички присъстващи страни, наречена Декларация на Хилядолетието, откъдето произлязоха и Целите на хилядолетието за развитие. Това беше направено през 2000-2001г., когато бяха установени целите за развитие. Но базисната година, която се взема е 1990г., така че намаляването на бедността е от 1990 до 2015. В България като базова година се взима 2001г., защото 1990г. беше доста добра по официалните данни и ако започнем оттам ще се окаже, че България почти няма нужда да се подобрява, което определено не е така. Така че, ако погледнем дългосрочно и сравним България с другите страни, то може да се каже, че тя се справя доста добре като цяло и изглежда е на път да постигне Целите на хилядолетието за развитие. За други страни, най-вече за най-бедните, това е много по-трудно. Има и един друг момент – когато в някоя област са постигнати много добри нива на развитие, е много по-трудно да се постигне прираст. Има някои области, като например образованието, където промяната става по-трудно, защото нивото на образование в България вече е доста високо. В областта на бедността това не е толкова трудно – повишаването на дохода, намаляването на безработицата са достижими и там винаги може да се прави прогрес. Но дори при сравнение на България с асоциираните към ЕС страни като цяло, в много случаи тя е на по-ниско ниво спрямо съседните си страни. А това, според мен, е много по-правдоподобна база за сравнение, не само за самото сравнение, но и затова да се види какви политики използват успешните страни, тъй като ситуацията е сходна.

- Коя от тези осем цели, според Вас, трябва да бъде приоритет за България?

Марта Руедас:

- Мисля, че това определено е първата, защото много неща ще последват, ако тази цел бъде постигната. Но, разбира се, всички цели са важни по различни причини. Тези, които са в по-голяма степен свързани с бедността са много важни, но не можем да кажем, че тези, свързани с образованието и здравето не са. Дори ако вземем една област като околната среда, която не изглежда толкова значима, ще видим че целите по нея включват достъп до вода и здравеопазване, което е също добър индикатор за бедност или добро развитие. Всички показатели са свързани. Ако България се развива като цяло, това означава, че всички те се развиват. Сега в България се работи по много от тези проблеми с редица специфични програми. За бедността и безработицата, например, има много програми, насочени специално към създаване на работни места и повишаване на доходите. Има също така програма за реформа на образованието, за реформа в здравеопазването. Може би най-трудната е осмата цел – Създаване на партньорство за развитие, защото България не може да работи по нея в изолация. Тя означава включване и на други страни. Специално за България, ние сме избрали като цел съотношението на преките чуждестранни инвестиции към БВП и съотношението на външния дълг към БВП. И двата показателя включват не само България. Външният дълг към БВП е по-контролируем от страната, докато преките чуждестранни инвестиции зависят от много фактори, включително от международния пазар. Но, също така е вярно, че една от основните цели на България е привличането на чуждестранни инвестиции и има много дейности, които са насочени към подобряване на бизнес климата и опити за привличане на инвестиции. Това е една от причините, поради която сме избрали този показател, а и защото преките чуждестранни инвестиции помагат на развитието на страната.

- Реалистично ли е изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие до 2015?

Марта Руедас:

- Напълно. Специфичните задачи за България не са подготвени от ПРООН или Обединените Нации, а от голяма група специалисти от министерства,  неправителствени организации, медии, други агенции на ООН. Всяка от целите на Хилядолетието за развитие е много обща, така че ние сме преценили възможността за постигането на специфични задачи. Спряхме се на задачи, които са постижими, може би не лесни, но постижими. Ако вземете конкретния пример за образованието, глобалната цел на Хилядолетието за развитие е постигане на универсално основно образование. В България това вече е постигнато, затова ние сме променили целта в Подобряване на основното и средно образование. Така че, дори ако една Цел на хилядолетието за развитие вече е постигната, ние поставяме друга, по-трудна цел, за която вярваме, че е достижима.