Специално за Econ.bg

- Мин. Калчев, стратегията за електронно правителство вече е приета. Какво предстой оттук нататък?

Димитър Калчев:

- Предстоящата ни работа по стратегията за електронно правителство е създаването на т.нар. Междуведомствен съвет за координиране на дейностите по подобряване на административното обслужване и изграждане на електронното правителство. Другата задача е подготовката на Национална програма за реализация на стратегията за електронно правителство. Със създаването на тази Национална програма трябва да се изяснят всички проблеми по финансирането на електронното правителство – описание, оценка на необходимите ресурси, анализ на възможните източници на средства. Не на последно място е и подготовката на правилата за публично-частното партньорство – Public Private Partnership. Това рефлектира и върху следващата задача – да намерим адекватни форми на финансиране на програмата с донорите. Има добри предпоставки по безлихвеното кредитиране, имаме добри оферти от големите фирми в IT бизнеса.

- Колко ще струва въвеждането на електронното правителство?

Димитър Калчев:

- Предварителните ни разчети са, че проектът ще струва около 50-60 милиона евро. Със създаването на работната програма ще изясним в детайли тази сума. Задачата на ниво Министерски съвет е т.нар. интеграционен софтуер – обвързването на информационните системи между отделните министерства, ведомства и агенции. По този начин системите ще обменят данни и ще се гарантира необходимата информация за 20 вида административни услуги по Интернет към т.нар. фронт офиси (на първо време те ще бъдат в 28-те областни центрове в България).

- Очаквате ли затруднения по изпълнението на стратегията?

Димитър Калчев:

- Очакваме трудности от общ характер, свързани с недостатъчната готовност на обществото и на отделните хора за тези промени, които изискват усилия, обучение и подкрепа от страна на медиите. Другата основна трудност произтича от антикорупционната и антибюрократична същност на електронното правителство, тъй като с електронните услуги категорично се пресичат някои корупционни и бюрократични канали, практиките свързани с нелегалното заплащане на услугите, фалшифицирането на документи и т.н. Технологиите на електронното правителство ще позволят наблюдение върху процеса на работата, върху натовареността на изпълнителите и оценка на работата им. Ще имаме и чисто технически трудности, свързани с неразвитост на комуникационната и информационната инфраструктура на държавата. В момента възстановяваме националната оптическа кабелна информационна система и засега сме на около половината. Това е въпрос на финансиране, нямаме технически проблеми. Окончателното изграждане на националната кабелна оптическа информационна инфраструктура е много важно. Има и трудности, свързани със слабото използване на съвременните информационни технологии у нас. Над 50 % от хората в административните ни структури нямат подходяща компютърна грамотност.

- Какви ще са преимуществата за българските граждани от въвеждането на електронното правителство?

Димитър Калчев:

- Основното е, че ще се осъществяват качествени и бързи административни услуги. Важно е и това, че ще могат да се ползват от чужбина. Друго преимущество ще е сериозното подобряване на бизнес средата в България. Става въпрос за плащане на данъци от страна на фирми, които са базирани извън страната. Гражданите и бизнеса ще имат възможност за пряк контрол и участие в управленския процес.

- В края на миналата година се взе и решение за участие на България в програмата на Европейската общност - Обмен на данни между администрациите IDA. Бихте ли ни разказали повече за тази програма?

Димитър Калчев:

- Програмата IDA е един инструмент на Европейската общност, който е насочен към създаване на единно информационно пространство за обмен на данни между администрациите на страните-членки и кандидат членки на ЕС. Ползата за нас е, че ще имаме възможност да развиваме нашите локални мрежи и да разширим обхвата им в услуга на гражданите и на бизнеса. Програмата IDA стартира през 1995 г. и първият етап завърши през 1999 г., като той имаше важно значение за формирането на основните принципи на изграждането на единната телекомуникационна система. Това вече е факт. Вторият етап стартира през 1999 г. и при него координацията и сътрудничеството имат други измерения. Това са вече реализация на определени проекти от общ интерес за изграждането на секторни мрежи за междуинституционален обмен на информация, главно насочен към усвояването на европейските фондове. Участието на България в програма IDA е от важно значение в процеса  на преговори за присъединяване на страната ни към ЕС. Основната ни полза ще е достъпът до фондовете на IDA за финансиране от общ интерес, достъп до обединената мрежа на европейските администрации и директен достъп до европейските бази данни. Основната цел е по-ефективното усвояване на европейските фондове.

- Кога ще успеем да се включим в Паневропейската глобална информационна система?

Димитър Калчев:

- 2005 е определената година за всички страни членки и нечленки на ЕС. Това е голямо предизвикателство и трябва да се справим с него.

- Основното е, че ще се осъществяват качествени и бързи административни услуги. Важно е и това, че ще могат да се ползват от чужбина. Друго преимущество ще е сериозното подобряване на бизнес средата в България. Става въпрос за плащане на данъци от страна на фирми, които са базирани извън страната. Гражданите и бизнеса ще имат възможност за пряк контрол и участие в управленския процес.

- В края на миналата година се взе и решение за участие на България в програмата на Европейската общност - Обмен на данни между администрациите IDA. Бихте ли ни разказали повече за тази програма?

Димитър Калчев:

- Програмата IDA е един инструмент на Европейската общност, който е насочен към създаване на единно информационно пространство за обмен на данни между администрациите на страните-членки и кандидат членки на ЕС. Ползата за нас е, че ще имаме възможност да развиваме нашите локални мрежи и да разширим обхвата им в услуга на гражданите и на бизнеса. Програмата IDA стартира през 1995 г. и първият етап завърши през 1999 г., като той имаше важно значение за формирането на основните принципи на изграждането на единната телекомуникационна система. Това вече е факт. Вторият етап стартира през 1999 г. и при него координацията и сътрудничеството имат други измерения. Това са вече реализация на определени проекти от общ интерес за изграждането на секторни мрежи за междуинституционален обмен на информация, главно насочен към усвояването на европейските фондове. Участието на България в програма IDA е от важно значение в процеса  на преговори за присъединяване на страната ни към ЕС. Основната ни полза ще е достъпът до фондовете на IDA за финансиране от общ интерес, достъп до обединената мрежа на европейските администрации и директен достъп до европейските бази данни. Основната цел е по-ефективното усвояване на европейските фондове.

- Кога ще успеем да се включим в Паневропейската глобална информационна система?

Димитър Калчев:

- 2005 е определената година за всички страни членки и нечленки на ЕС. Това е голямо предизвикателство и трябва да се справим с него.