Специално за Econ.bg

Г-жо Велева, според публикувана наскоро информация, 80% от текстилните предприятия в България не покриват европейските изисквания. Смятате ли, че това е вярно?

Росица Велева:

Не мога да кажа със сигурност дали е така или не. Факт е обаче, че има много голям брой малки фирми, в които работят ограничен брой хора. В тези фирми нивото на изпълнение на евростандартите е ниско, условията за работа са не само под европейските, а и под българските изисквания. От друга страна, има много средни и големи предприятия, в които условията за работа са много добри и даже са пример не само за България, но и за Европа, по отношение на организацията, техниката и работните стандарти.

Как текстилният бранш в страната може да изпълни евростандартите, за да работи успешно на европейския пазар?

Росица Велева:

Основният фактор в случая са финансовите възможности. Фирмите трябва да могат да направят съответните отчисления. В конфекцията нормата на печалба е изключително ниска. И съответно някои предприятия ще могат да се справят с разходите, а други няма да могат. Всичко зависи от това какви са техните позиции на пазара. Ако са добре позиционирани, ще се справят.

Това означава ли, че след 1 януари 2007 г. в текстилния бранш  у нас ще останат само големите фирми?

Росица Велева:

Ще останат сериозните фирми. Страната ни има едно преимущество – ние можем да видим бъдещето си като история на другите страни. Можем да видим какво се е случило в Западна Европа – в Португалия, Франция, през 60-те и 70-те години на XX в. Най-пресният пример е това, което се случва в момента в Унгария, Чехия и Полша – най-сериозните, най-добрите фирми в бранша оцеляват, дори при много тежки условия на пазара и във финансовата среда.

Какъв е пазарът на текстил у нас? Какъв е износът?

Росица Велева:

Бих могла да кажа, че на вътрешния пазар ситуацията се променя на вълни - има моменти, в които производителите са много добре, в други моменти се оплакват, че пазарът е замрял.

В последните години износът все повече се увеличава. Според статистиката текстилът е третият експортен сектор у нас. Това на пръв поглед е учудващо, защото реално той не е структуроопределящ отрасъл. Това означава, че има много предприятия, които произвеждат голямо количество продукция за износ -  най-вече за Европа и САЩ. За съжаление изгубихме един голям пазар, какъвто е руският. Но като цяло, голяма част от българския текстил е експортноориентирана.

Кои са основните проблеми в бранша и в експорта на продукцията?

Росица Велева:

Два са основните проблеми, които "тормозят" експортноориентираната конфекция. Първият е производителността на труда. Още не можем да постигнем нивата на производителност на труда, които са ни необходими. Говори се, че в България трудът е евтин. Това не е точно – работните заплати са ниски, но трудът не е евтин, защото, цената на труда за единица продукция никак не е ниска, защото производителността е ниска. Така ние губим при конкуренция със страни, които въпреки че имат по-високи заплати, при по-добра производителност на труда, те постигат по-ниска стойност на единица продукция. Производителността на труда е проблем, който стои и ще продължава да стои пред фирмите в бранша и той до голяма степен ще определя кой ще остане на пазара.

Другият проблем за текстила и конфекцията е валутният борд. Той е проблем за всички износители. Когато се изнася при валутен борд, постъпленията са фиксирани, защото курсът, по който се получават финансовите средства, е фиксиран. Междувременно обаче, през всичките години на валутен борд, много от цените в страната се повишиха (енергия, хранителни стоки), което рефлектира върху нивото на работните заплати. Т.е., от една страна се получава увеличаване на разходите, а от друга страна, се получава застопоряване на приходите. На Запад има много ниска инфлация, така че ние не можем да разчитаме на ежегодно увеличаване на цените. По тази причина всички експортноориентирани отрасли са повлияни негативно от валутния борд. В същото време тези, които са ориентирани към вноса, печелят. Според мен това е една от причините за отрицателния търговски баланс на страната.

Какво може да направи държавата, за да улесни вашата работа?

Росица Велева:

Това, което би трябвало да се разбере от всички, е, че не трябва да се очаква от държавата да свърши част от нашата работа. Това, което може да направи държавата, за да улесни текстилния бранш, е да редуцира някои от бюрократичните процедури. Надявам се, че след 1 януари 2007 г. нещата около митниците ще се опростят. Тези процедури отнемат на фирмите много време и много средства. Повечето от фирмите губят средства и време, за да подготвят документацията си за обмитяване. Би било добре, ако всички процедури от различните нива от административната йерархия – общинско, областно и централно, се опростят – това ще бъде от полза за всички.

Смятате ли, че проблемът с недостига на работа ръка би могъл да бъде решен чрез "внасяне" на работна ръка от чужбина?

Росица Велева:

Сигурно в един момент ще се стигне и до това. Но тъй като все още нямаме такъв опит, е трудно да се прогнозира как точно ще се случи и какъв ще бъде резултатът. Може би ще се работи в тази посока, защото реално много млади хора заминават за чужбина и е необходимо техните места в българската икономика да бъдат заети.

Влияе ли китайската инвазия върху вашия бизнес?

Росица Велева:

Да, разбира се, тя влияе на всички. Не може да се каже, че Китай привлече всички поръчки в бранша, както се прогнозираше. По-скоро смятам, че китайската инвазия даде отражение върху цените в посока надолу. В Западна Европа цените се понижиха, което беше усетено и от българските експортни фирми, като част от цялата верига.

Оптимистично настроени ли сте за бъдещето на бранша?

Росица Велева:

При всички случаи считам, че нещата ще се променят. Не знам дали това може да се нарече оптимизъм или песимизъм. Би било неразумно да се смята, че няма да има сериозни промени. Конкуренцията ще се изостри. При нас ще останат поръчките, които изискват голяма гъвкавост – производство в малки серии, с кратки срокове. Българската конфекция е на много високо ниво – имаме много добри специалисти, които могат да реализират изключително сложни поръчки. Въпреки че се говори много срещу ишлемето, благодарение именно на работата на ишлеме през последните 10 години, много от фирмите повишиха значително нивото и качеството на продукцията си, защото чрез него се получава безплатно ноу – хау.