Специално за Econ.bg:
- Г-н Паунков, бихте ли ни представили Съюза на пивоварите?
инж. Петър Паунков:
- Съюзът на пивоварите е регистриран през 1991 г., като доброволно професионално сдружение на юридическите субекти, които произвеждат малц и пиво в България. Учредители на съюза бяха 13-те пивоварни завода. В края на 1994 г. започна приватизацията на пивоварната промишленост, която приключи сравнителни бързо и комплексно до 1998 г. 70 % от промишлеността стана собственост на чуждестранни инвеститори. Това са най-големите пивоварни групировки в света, като "Heineken", който е собственик на "Загорка" и "Ариана", "Interbrew" - на "Каменица", "Астика", плевенския пивоварен завод и "Бургаско пиво" и "Carlsberg", който стана собственик на "Шуменско пиво" и "Пиринско пиво".
Основната задача на Съюза на пивоварите е да защитава професионалните интереси на българския пивовар. Дейността ни е насочена в няколко основни направления: разработка и предлагане на нормативна база за развитие на пивоварната промишленост, в областта на данъчната политика на държавата спрямо пивоварната промишленост, митническата политика и митническия режим. Друга насока е развитието на науката и квалификацията на кадрите. Не на последно място е представителство пред Европейската пивоварна конвенция и пред всички правителствени и неправителствени организации. Съюзът на пивоварите е член на Европейската пивоварна конвенция от 1995 г. Критериите за влизане там са доста високи – основно развитие на пивоварната промишленост като индустрия и на науката, която е обслужва. Българската пивоварна промишленост вече е призната като европейска промишленост, членове сме на европейското пивоварно семейство. До момента съумяваме да запазим монолитността на бранша ни и колегиалния принцип на взаимоотношения, въпреки голямата конкуренция в бранша. Нашият пазар е много труден, защото пивоварната промишленост разполага с 40% по-високи мощности от потребностите на българския пазар. Това създава непрекъсната борба за намиране на място на пазара, но въпреки това производителите спазват толерантност и колегиалност. Всеки се налага на пазара благодарение на високото качество и добрия маркетинг.
- Какви са трудностите пред българските пивовари?
инж. Петър Паунков:
- Основната ни трудност е същата като пред икономиката като цяло – ниската платежоспособност на българския потребител, ниските доходи и невъзможността да потребява това, което желае. Пазарът е основната ни трудност. До 1990 г. в България се продаваха близо 6.5 милиона хектолитъра пиво, а в момента се продават 4.5 милиона хектолитъра. Спадът в реализацията е с около 30%, а мощностите ни са много по-големи. Балансираме тези трудности с много разумна ценова политика с цел да запазим потребителите. Нашата промишленост е една от малкото в българската икономика, в която няма съкращения и средната работна заплата е с около 100 лева над средната за страната. Опитваме се да запазим трудовия потенциал, защото разчитаме, че българинът отново ще започне да пие толкова, колкото преди 10 години. Българинът обича и познава пивото, още повече че сега му се предлага пиво на европейско ниво. Има всички предпоставки, при наличието на по-добри финансови възможности на потребителя, да се върнем към старата консумация и дори да я увеличим.
От гледна точка на суровините и материалите, понякога имаме проблеми с качеството на пивоварния ечемик. Работим с пивоварен ечемик, който е българско производство и не е с много добри технологически качества. Напоследък производството на селскостопанската продукция се влоши, в т.ч. и сортоподдържането на специално селектираните пивоварни сортове ечемик. Нашето селско стопанство все още не може да предложи хубав пивоварен ечемик. Опитваме се да преодоляваме тази трудност с други технологически способи, които пооскъпяват производството. По отношение на хмела, имаме недостиг на българско производство. Едва около 40% от потребностите на производството се задоволяват с български хмел. Преди години имахме 12 000 декара хмелови насаждения, а сега са едва 3 хиляди. В момента няма политика, няма стратегия на държавата за развитие на хмелопроизводството. ЕС вероятно ще координира тези неща, но базата, с която влизаме е много ниска и ще ни постави в неблагоприятно положение.
- Какъв дял от бирата у нас е от внос и съответно какъв дял от нашето производство е за износ?
инж. Петър Паунков:
- Ние не сме експортнонасочена промишленост. Имаме съвсем символичен износ – около 1% от общата годишна продажба. Толкова е и вноса. Една от основните причини за ниския внос е, че качеството на българското пиво вече е на равнището на това, което се внася и българският потребител не чувства необходимост да консумира чуждо пиво. Още повече, че в България вече се произвежда лицензно пиво – в "Загорка" се произвежда "Amstel", в "Каменица" "Stella Artois", сега се готви производството на "Tuborg" и "Carlsberg". Българското производство задоволява потребностите на нашия консуматор. По отношение на износа, мога да кажа, че не е никак лесно да се изнася бира. И в Европа, и в света, пивоварните производители имат по-големи мощности от потребностите на пазара. В Европа има традиционно настанени пивовари, които са завладели пазара и влизането е много трудно. Това е въпрос и на маркетингова политика, и на ценова политика, и на корпоративни интереси. В България са трите най-големи групировки за Европа, които имат производствени мощности във всички страни и задоволяват нуждите на пазара. Ако консумацията на пиво в Европа се повиши, ние сме готови да реализираме износ.
- Очаквате ли повишение цената на българската бира?
инж. Петър Паунков:
- Въпросът е много труден за категоричен отговор. Ценовата политика е политика на всеки завод поотделно и съюзът няма отношение по нея. Българската пивоварна промишленост е много енергоемка. Цената на енергията в България рефлектира пряко върху нашите производствени разходи. В никакъв случай, обаче, не може да се очаква драстично покачване на цената. За нас по-важно е пивото да може да остане на трапезата на българина, да поддържаме интереса и близостта до нашия консуматор, за да не ни забравя. Много от пивоварните ни заводи поставят на преден план интересите на пазара и задържат собственото си развитие, за да присъстват постоянно при консуматора. Тази политика е печеливша до момента. С изключение на 2002 г., четири години подред ние имаме непрекъснат ръст в реализацията. Спадът през 2002 г. се дължи на намалените потребителски възможности и на неблагоприятното време. Надяваме се, че тази година ще бъде по-добра.
От гледна точка на суровините и материалите, понякога имаме проблеми с качеството на пивоварния ечемик. Работим с пивоварен ечемик, който е българско производство и не е с много добри технологически качества. Напоследък производството на селскостопанската продукция се влоши, в т.ч. и сортоподдържането на специално селектираните пивоварни сортове ечемик. Нашето селско стопанство все още не може да предложи хубав пивоварен ечемик. Опитваме се да преодоляваме тази трудност с други технологически способи, които пооскъпяват производството. По отношение на хмела, имаме недостиг на българско производство. Едва около 40% от потребностите на производството се задоволяват с български хмел. Преди години имахме 12 000 декара хмелови насаждения, а сега са едва 3 хиляди. В момента няма политика, няма стратегия на държавата за развитие на хмелопроизводството. ЕС вероятно ще координира тези неща, но базата, с която влизаме е много ниска и ще ни постави в неблагоприятно положение.
- Какъв дял от бирата у нас е от внос и съответно какъв дял от нашето производство е за износ?
инж. Петър Паунков:
- Ние не сме експортнонасочена промишленост. Имаме съвсем символичен износ – около 1% от общата годишна продажба. Толкова е и вноса. Една от основните причини за ниския внос е, че качеството на българското пиво вече е на равнището на това, което се внася и българският потребител не чувства необходимост да консумира чуждо пиво. Още повече, че в България вече се произвежда лицензно пиво – в "Загорка" се произвежда "Amstel", в "Каменица" "Stella Artois", сега се готви производството на "Tuborg" и "Carlsberg". Българското производство задоволява потребностите на нашия консуматор. По отношение на износа, мога да кажа, че не е никак лесно да се изнася бира. И в Европа, и в света, пивоварните производители имат по-големи мощности от потребностите на пазара. В Европа има традиционно настанени пивовари, които са завладели пазара и влизането е много трудно. Това е въпрос и на маркетингова политика, и на ценова политика, и на корпоративни интереси. В България са трите най-големи групировки за Европа, които имат производствени мощности във всички страни и задоволяват нуждите на пазара. Ако консумацията на пиво в Европа се повиши, ние сме готови да реализираме износ.
- Очаквате ли повишение цената на българската бира?
инж. Петър Паунков:
- Въпросът е много труден за категоричен отговор. Ценовата политика е политика на всеки завод поотделно и съюзът няма отношение по нея. Българската пивоварна промишленост е много енергоемка. Цената на енергията в България рефлектира пряко върху нашите производствени разходи. В никакъв случай, обаче, не може да се очаква драстично покачване на цената. За нас по-важно е пивото да може да остане на трапезата на българина, да поддържаме интереса и близостта до нашия консуматор, за да не ни забравя. Много от пивоварните ни заводи поставят на преден план интересите на пазара и задържат собственото си развитие, за да присъстват постоянно при консуматора. Тази политика е печеливша до момента. С изключение на 2002 г., четири години подред ние имаме непрекъснат ръст в реализацията. Спадът през 2002 г. се дължи на намалените потребителски възможности и на неблагоприятното време. Надяваме се, че тази година ще бъде по-добра.
