Какво успя наистина за тези 4 години да направи и какво не успя да направи, да постигне приватизацията у нас?
Л. Хампарцумян:
Мисля, че едно от важните неща е, че голяма част от приватизацията все пак се случи, което означава, че ние имаме тези активи вече в частни ръце и оттам нататък техният живот като че ли ще бъде по-лесен, без да има администрирането от държавата, което не е особено ефикасно, както знаем. Оттам нататък това, разбира се, което не можа да се случи, е, че не можа процесът да бъде по-приемлив за обществото, не можаха да се привлекат достатъчно големи стратегически инвеститори, което до голяма степен зависи от местоположението и качеството на активите, както и атрактивността на нашата икономика. И, разбира се, още една забележка бих искал да направя - българската приватизация щеше да е много по-успешна, ако тя беше станала в първата половина на 90-те години, а не във втората половина. Вече навлязохме в 21 век и още не сме разделили напълно наследството на Тодор Живков.
Водеща:
Сега предстоят големи сделки, на монополите най-вече. Каква поука може да си извади бъдещото правителство от тези няколко години приватизация и да не направи същите грешки?
Л. Хампарцумян:
Мисля, че трябва да се направи ясна процедура, да се използват външни консултанти, които са високо професионални и компетентни в дадената област, и да се върви напред.
Водеща:
Трябва ли да се търсят някакви допълнителни гаранции за инвеститорите, защото в нашата българска приватизационна история вече имаме няколко случая на дошли инвеститори, след което оказало се, че не са с толкова добро име? Да вземем случая "Балкан". Каква е гаранцията оттук насетне, че наистина ще продаваме на качествени инвеститори?
Л. Хампарцумян:
Няма 100-процентова гаранция. Разбира се, е хубаво, особено за по-важни сделки, за по-неизвестни инвеститори да се направи едно добро проучване. Проблемът е, че има няколко фирми в света, които могат да направят блестящо проучване за всяка фирма - "Кроу асошиейд" и подобни. Едно такова изследване обаче понякога може да струва примерно половината от парите, които ще вземем от сделката, или доста скъпо. Не винаги това е оправдано. Разбира се, бихме могли да използваме и по-евтини начини. В момента от Интернет може да се вземе много, от данъчни регистри на съответните страни, търговско-промишлени палати. Колкото повече се използват тези възможности и мрежата от познанства, от бизнесконтакти, банкови контакти, банкови референции, толкова по-сигурно е, че хората, с които сключваме сделки, няма да се окажат непочтени.
Водеща:
Новото управляващо мнозинство смята да форсира сделката с БТК, наистина да бъде продаден телекомът възможно най-бързо. Вашето мнение?
Л. Хампарцумян:
Аз мисля, че ако успеят да се получат сериозни оферти, сериозен интерес от компании с доказано място в телекомуникационния бизнес, това е възможно.
/Предоставено от BEF News Desk/
