Специално за ECON.BG

- Д-р Ангелакова, какво е предимството на българското розово масло?

Д-р Мария Ангелакова:

- Българското розово масло е световен стандарт за качество. То е един уникален продукт, с който България трябва да се гордее и който трябва да защитава. Чрез специална технология за производство и хамуриране, българските производители успяват да осигурят постоянно високо качество на продукта.

- Какъв е делът на българското розово масло на световния пазар? Какви са тенденциите в тази насока?

Д-р Мария Ангелакова:

- Етеричномасленото производство в България в периода на преход към пазарна икономика загуби своите силни позиции. Българските етерични масла, някои от които със световна слава, постепенно намалиха своя обем, други изчезнаха от търговските листи. До преди десетина години произвеждахме повече от 50 различни ароматични продукта – етерични масла, конкрети, абсолюта, резиноиди, натурални цветочни води, извлеци и др. Към 2002 г. те намаляха, както по асортимент, така и количествено. Останаха главно розовото и лавандуловото масло.

Делът на българското розово масло на световния пазар в момента е 40-45% с тенденция да достигне 50% при разрешаване на някои от основните проблеми в етеричномаслената промишленост. Продукцията на етеричномаслената промишленост се изнася 100% на европейския и американския пазар - Франция, САЩ, Холандия, Испания, Далечния Изток, Япония и  пр.

- Кои са основните проблеми на производителите и на търговците на розово масло?

Д-р Мария Ангелакова:

- Етеричномаслената промишленост понесе изключително силен удар при възстановяването на земята, когато градините с етерично-маслени култури, които се нуждаят от особени грижи, бяха занемарени. Ще илюстрирам само с розовите насаждения, които през 1906 г. са били 77 890 дка (4500 кг. масло), през 1990 г. – 25 000 дка (1300 кг. масло); а през 2001 г. – 13 256дка (996 кг. масло). Понастоящем международният пазар може да поеме до 1500 кг.розово масло, но ние закъсняваме с разширяването и правилното стопанисване на розовите градини. Приходите от етеричните масла са около 7 млн. долара, като 50% са от розовото масло.

През последните години се забелязва определен интерес към създаването на нови насаждения, главно розови градини. Те са сигурен източник за препитание на част от населението в Розовата долина, където след закриването на военните заводи безработицата е особено висока. При създаване на нови насаждения, обаче, трябва да се има предвид ясният сортов произход, за да се получава българско розово масло с познатите по цял свят показатели. Нужен е разум, координация и информация, за да продаваме успешно розовото си масло. Ако се спасяваме поединично, доникъде няма да стигнем.

Главният проблем при възстановяването на собствеността на селскостопанските земи беше бавният процес на аграрната реформа. Това доведе до редица негативни тенденции в култивирането и подновяването на трайните насаждения, каквито са основните етерично-маслени култури. В резултат на това част от площите с трайни етерично-маслени култури претърпяха промяна в размера, регионите на култивиране и общото агротехническо състояние. Този процес доведе до загуба на някои от съществуващите трайни насаждения. Понастоящем голяма част от старите розови и лавандулови градини не се обработват и се събира цвят на принципа "колкото Бог даде". Една част от собствениците не подхранват насажденията си, не водят борба с агрилуса и другите заболявания, което се отразява на всички.

Непознаването на механизмите на маркетинга и търговията с розово масло доведе до един невъзвратим пад в продажната цена - от 3800-4000 $/кг. през 1990 г. до 3000 $/кг.през 2001г. Ако този процес продължи, ще повлияе пагубно на розопроизводството, независимо от големите усилия на Българската национална асоциация Етерични масла, парфюмерия и козметика да го възстанови. По отношение на цените, през последните 5 години розовото масло показваше непрекъсната тенденция на спад, което не беше здравословно за промишлеността като цяло. За 2002 г. тази тенденция бе преодоляна със значителното увеличение на цената от около 20%, дължащо се на лошата реколта, нарастването на цената на суровината и практическото изчерпване на резервите от предходните реколтни години. Настоящото ниво на цената на българското розово масло е трудно приемлива за потребителите и запазването й ще означава намаление на потреблението му в рецептурите на големите фирми.

Розовата кампания 2002 г. показа и една друга тенденция, която също не е в полза на отрасъла. От съгласувани цени за изкупуване на розовия цвят от 1.1 – 1.2 лв./кг. се стигна до 2.3 лв./кг. и маслото стана почти непродаваемо. Съществува абсолютно неразбиране на проблема, свързан с увеличаването цената на розовия цвят. Производителите на розов цвят трябва да знаят, че при себестойност на цвета около 70-75 ст. е нереално да се търсят цени от 1.5-2.5 лв./кг. Такава норма на печалба не може да съществува. Това ще доведе до намаляване на пазарния дял на българското масло!

Като голям проблем пред българските розопроизводители се очертава навлизането на чужди капитали в този древен, типично български занаят и опасността от подмяна на националната идентичност на българското розово масло. Ето защо, приоритет на държавата трябва да стане защита на качеството, чистотата и произхода на българското розово масло. В производството навлизат некоректни чужди интереси, което променя качеството и снижава съществено цената на розовото масло. Не само че се губи национален доход, но и драстично намалява конкурентноспособността на българското розово масло. Пред очите ни се използва националното богатство - единствено растящата в България маслодайна роза, евтиният труд по селата в Розовата долина и в крайна сметка се изнася национален доход.

В преработката на растителни суровини се чувства известно оживление. От 1997 г. почти всички инсталации за етерични масла се приватизираха. За съжаление има дисбаланс между съществуващите и новосъздадени производителни мощности , от една страна, и от друга, наличната производствена суровина. Не са навлезли най-модерните технологични методи за преработка на растителни суровини. Сериозен проблем за преработвателите днес е и липсата на практика да получават оборотни средства под формата на безлихвен кредит за етеричните масла като целогодишни стокови наличности. Но независимо от неблагоприятните факти, се наблюдава  ръст при  износа на розово масло.

- Защитава ли държавата производството и образа на емблематичния ни продукт в нужната степен?

Д-р Мария Ангелакова:

- За съжаление държавата не защитава в достатъчна степен етеричномасленото ни промишленост. Много са проблемите в този отрасъл и механизмите на пазарната икономика не са достатъчни, за да се разчита само на тях.

Експерти от ЕС също дадоха становище, че етеричномаслената промишленост е "може би най – уникалният отрасъл на българската икономика и че е безусловна нуждата от развитието му, но това трябва да стане държавна политика".

На среща на правителството с бизнеса БНАЕМПК, постави въпроса за държавна защита на експортно ориентираните, ефективни отрасли на индустрията / етеричномаслената промишленост е 100% експорт/. Получихме информация, че МИ и МФ, подготвят програма по този въпрос. Надежда ни дава текстът в Управленческата Програма на правителството, отнасящ се до нашата промишленост: "Възраждане на розопроизводството в традиционните райони с цел възстановяване на славата и позициите на българското розово масло на международния пазар". Само НПРР има 11 регионални програми директно адресирани до ЕМП. През.2001г., с пълното съдействие на БСК, БНАЕМПК разработи официален документ: "Българската маслодайна роза и българското розово масло – Национална идентичност и държавна политика" Документът е връчен на всички отговорни институции, които имат отношение към възстановяването на розопроизводството в България.

- Какво искате вие като асоциация да залегне в Закона за розопроизводството?

Д-р Мария Ангелакова:

- Законът за розопроизводството следва да обхване всички етапи от процеса на розопроизводството – създаване на посадъчен материал, отглеждането на розови насаждения, производство на розово масло и контрол на качеството. Трябва да бъде запазено реномето на българското розово масло като световен стандарт за качество, да се спазват технологичните изисквания при отглеждането на розовия цвят и преработката му, продуктът да минава през строг качествен контрол, никой не може да произвежда и директно да реализира без контрол розовото си масло.

Необходима е консолидация на фирмите и единна позиция за закона, защитаващ  двата български униката – маслодайната роза и розовото масло. Той следва да въведе порядък в отношенията на производители и търговци, които не трябва забравят, че това са национални ценности и са под закрила на държавата.

- Конкурентоспособни ли са българските козметични продукти на европейските и световни пазари? Имаме ли неизползван потенциал за износ?

Д-р Мария Ангелакова:

- Отрасълът Етерични масла, парфюмерия и козметика е приоритетен сектор за развитието на българската индустрия. През последните 10 години "периода на преход от планова към пазарна икономика"в отрасъла работят 52 фирми - производители на етерични масла и 71 производители на козметични продукти. Всички фирми са частни и повечето са създадени след 1990 г. Над 98% от тях са от малкия и среден бизнес.

През 2002 г. българската парфюмерийно – козметична .промишленост отбеляза 110 години традиция, качество и красота. В прехода към пазарна икономика България съхрани и доразви достиженията на този свои промишлен отрасъл . Отрасълът е в непрекъснато техническо и технологично обновление. Поддържа високо качество, но продукцията чрез въвеждане на директивите на ЕС, системите на GLP/GMP и сертификация на производителите по ISO 9000. Понастоящем 20 от фирмите са със сертификат 9001 и 10 са в процес на сертифициране.

Българската продукция достойно се конкурира с тази на чуждестранните производители по качество, по съдържание на естествени растителни екстракти , по елегантен дизайн и нови технологични решения.

В годините на прехода от планова към пазарна икономика, отрасълът не само запази квалифицирания персонал и производствените си мощности, но и ги увеличи с около 60 %. Оттук идва и по- големият потенциал за производство и износ на козметични продукти.

През 2002 г. козметичната индустрия отбеляза ръст в износа в сравнение с предходната година. Основно българските козметични продукти се изнасят в 65 страни, главно на пазарите на ОНД, съседните балкански и за арабските страни. Близо 80% от експорта за тези страни са козметични продукти за грижа за косата и пасти за зъби.

За периода 1998-2002 г. се наблюдава тенденция на нарастване на продажбите на българските козметични продукти на европейските пазари.

- Какви са тенденциите на вътрешния пазар на козметични продукти? Купува ли българинът козметика родно производство?

Д-р Мария Ангелакова:

- За периода 1990 – 2002 г. българинът разходва повече от половината от приходите си за храна и остава изключително чувствителен към цената на продукта. Българската козметика е на сравнително по-ниска цена и е предпочитана от българина. Купуват се малко продукти на средна цена от внос, подкрепени силно с реклама.

Продажбите по сектори продукти показват, че най-купувани са продуктите за коса, пастите за зъби, продукти за баня и душ, парфюмерия, цветна козметика грижи за кожата, дезодорант.

- Ще се справят ли фирмите от етерично-маслената и парфюмерийно-козметична промишленост с изискванията на Европейското законодателство?

Д-р Мария Ангелакова:

- Отрасълът е един от първите в страната, който възприе европейските директиви. От м.юли 2003 г. влезе в сила Наредба 26 за изискванията към козметичните продукти, с което българското законодателство, касаещо парфюмерията и козметиката, се хармонизира с европейското законодателство в козметичната промишленост.

От 2000 г. БНАЕМПК започна целенасочено обучение на менажери и специалисти по европейските директиви, организирахме курсове с участието на лектори от  Европейската асоциация по парфюмерия и козметика /COLIPA/, Немската браншова организация /IKW/, Руската браншова организация /РПКА/ и по Американската програма "Flag". През 2003 –2004 г. обучението на кадрите ще е насочено към практически познания за въвеждането на GLP/GMP. Това въвеждане е свързано с големи инвестиции. Прогнозите са, че много МСП няма да могат да издържат.

Главният проблем при възстановяването на собствеността на селскостопанските земи беше бавният процес на аграрната реформа. Това доведе до редица негативни тенденции в култивирането и подновяването на трайните насаждения, каквито са основните етерично-маслени култури. В резултат на това част от площите с трайни етерично-маслени култури претърпяха промяна в размера, регионите на култивиране и общото агротехническо състояние. Този процес доведе до загуба на някои от съществуващите трайни насаждения. Понастоящем голяма част от старите розови и лавандулови градини не се обработват и се събира цвят на принципа "колкото Бог даде". Една част от собствениците не подхранват насажденията си, не водят борба с агрилуса и другите заболявания, което се отразява на всички.

Непознаването на механизмите на маркетинга и търговията с розово масло доведе до един невъзвратим пад в продажната цена - от 3800-4000 $/кг. през 1990 г. до 3000 $/кг.през 2001г. Ако този процес продължи, ще повлияе пагубно на розопроизводството, независимо от големите усилия на Българската национална асоциация Етерични масла, парфюмерия и козметика да го възстанови. По отношение на цените, през последните 5 години розовото масло показваше непрекъсната тенденция на спад, което не беше здравословно за промишлеността като цяло. За 2002 г. тази тенденция бе преодоляна със значителното увеличение на цената от около 20%, дължащо се на лошата реколта, нарастването на цената на суровината и практическото изчерпване на резервите от предходните реколтни години. Настоящото ниво на цената на българското розово масло е трудно приемлива за потребителите и запазването й ще означава намаление на потреблението му в рецептурите на големите фирми.

Розовата кампания 2002 г. показа и една друга тенденция, която също не е в полза на отрасъла. От съгласувани цени за изкупуване на розовия цвят от 1.1 – 1.2 лв./кг. се стигна до 2.3 лв./кг. и маслото стана почти непродаваемо. Съществува абсолютно неразбиране на проблема, свързан с увеличаването цената на розовия цвят. Производителите на розов цвят трябва да знаят, че при себестойност на цвета около 70-75 ст. е нереално да се търсят цени от 1.5-2.5 лв./кг. Такава норма на печалба не може да съществува. Това ще доведе до намаляване на пазарния дял на българското масло!

Като голям проблем пред българските розопроизводители се очертава навлизането на чужди капитали в този древен, типично български занаят и опасността от подмяна на националната идентичност на българското розово масло. Ето защо, приоритет на държавата трябва да стане защита на качеството, чистотата и произхода на българското розово масло. В производството навлизат некоректни чужди интереси, което променя качеството и снижава съществено цената на розовото масло. Не само че се губи национален доход, но и драстично намалява конкурентноспособността на българското розово масло. Пред очите ни се използва националното богатство - единствено растящата в България маслодайна роза, евтиният труд по селата в Розовата долина и в крайна сметка се изнася национален доход.

В преработката на растителни суровини се чувства известно оживление. От 1997 г. почти всички инсталации за етерични масла се приватизираха. За съжаление има дисбаланс между съществуващите и новосъздадени производителни мощности , от една страна, и от друга, наличната производствена суровина. Не са навлезли най-модерните технологични методи за преработка на растителни суровини. Сериозен проблем за преработвателите днес е и липсата на практика да получават оборотни средства под формата на безлихвен кредит за етеричните масла като целогодишни стокови наличности. Но независимо от неблагоприятните факти, се наблюдава  ръст при  износа на розово масло.

- Защитава ли държавата производството и образа на емблематичния ни продукт в нужната степен?

Д-р Мария Ангелакова:

- За съжаление държавата не защитава в достатъчна степен етеричномасленото ни промишленост. Много са проблемите в този отрасъл и механизмите на пазарната икономика не са достатъчни, за да се разчита само на тях.

Експерти от ЕС също дадоха становище, че етеричномаслената промишленост е "може би най – уникалният отрасъл на българската икономика и че е безусловна нуждата от развитието му, но това трябва да стане държавна политика".

На среща на правителството с бизнеса БНАЕМПК, постави въпроса за държавна защита на експортно ориентираните, ефективни отрасли на индустрията / етеричномаслената промишленост е 100% експорт/. Получихме информация, че МИ и МФ, подготвят програма по този въпрос. Надежда ни дава текстът в Управленческата Програма на правителството, отнасящ се до нашата промишленост: "Възраждане на розопроизводството в традиционните райони с цел възстановяване на славата и позициите на българското розово масло на международния пазар". Само НПРР има 11 регионални програми директно адресирани до ЕМП. През.2001г., с пълното съдействие на БСК, БНАЕМПК разработи официален документ: "Българската маслодайна роза и българското розово масло – Национална идентичност и държавна политика" Документът е връчен на всички отговорни институции, които имат отношение към възстановяването на розопроизводството в България.

- Какво искате вие като асоциация да залегне в Закона за розопроизводството?

Д-р Мария Ангелакова:

- Законът за розопроизводството следва да обхване всички етапи от процеса на розопроизводството – създаване на посадъчен материал, отглеждането на розови насаждения, производство на розово масло и контрол на качеството. Трябва да бъде запазено реномето на българското розово масло като световен стандарт за качество, да се спазват технологичните изисквания при отглеждането на розовия цвят и преработката му, продуктът да минава през строг качествен контрол, никой не може да произвежда и директно да реализира без контрол розовото си масло.

Необходима е консолидация на фирмите и единна позиция за закона, защитаващ  двата български униката – маслодайната роза и розовото масло. Той следва да въведе порядък в отношенията на производители и търговци, които не трябва забравят, че това са национални ценности и са под закрила на държавата.

- Конкурентоспособни ли са българските козметични продукти на европейските и световни пазари? Имаме ли неизползван потенциал за износ?

Д-р Мария Ангелакова:

- Отрасълът Етерични масла, парфюмерия и козметика е приоритетен сектор за развитието на българската индустрия. През последните 10 години "периода на преход от планова към пазарна икономика"в отрасъла работят 52 фирми - производители на етерични масла и 71 производители на козметични продукти. Всички фирми са частни и повечето са създадени след 1990 г. Над 98% от тях са от малкия и среден бизнес.

През 2002 г. българската парфюмерийно – козметична .промишленост отбеляза 110 години традиция, качество и красота. В прехода към пазарна икономика България съхрани и доразви достиженията на този свои промишлен отрасъл . Отрасълът е в непрекъснато техническо и технологично обновление. Поддържа високо качество, но продукцията чрез въвеждане на директивите на ЕС, системите на GLP/GMP и сертификация на производителите по ISO 9000. Понастоящем 20 от фирмите са със сертификат 9001 и 10 са в процес на сертифициране.

Българската продукция достойно се конкурира с тази на чуждестранните производители по качество, по съдържание на естествени растителни екстракти , по елегантен дизайн и нови технологични решения.

В годините на прехода от планова към пазарна икономика, отрасълът не само запази квалифицирания персонал и производствените си мощности, но и ги увеличи с около 60 %. Оттук идва и по- големият потенциал за производство и износ на козметични продукти.

През 2002 г. козметичната индустрия отбеляза ръст в износа в сравнение с предходната година. Основно българските козметични продукти се изнасят в 65 страни, главно на пазарите на ОНД, съседните балкански и за арабските страни. Близо 80% от експорта за тези страни са козметични продукти за грижа за косата и пасти за зъби.

За периода 1998-2002 г. се наблюдава тенденция на нарастване на продажбите на българските козметични продукти на европейските пазари.

- Какви са тенденциите на вътрешния пазар на козметични продукти? Купува ли българинът козметика родно производство?

Д-р Мария Ангелакова:

- За периода 1990 – 2002 г. българинът разходва повече от половината от приходите си за храна и остава изключително чувствителен към цената на продукта. Българската козметика е на сравнително по-ниска цена и е предпочитана от българина. Купуват се малко продукти на средна цена от внос, подкрепени силно с реклама.

Продажбите по сектори продукти показват, че най-купувани са продуктите за коса, пастите за зъби, продукти за баня и душ, парфюмерия, цветна козметика грижи за кожата, дезодорант.

- Ще се справят ли фирмите от етерично-маслената и парфюмерийно-козметична промишленост с изискванията на Европейското законодателство?

Д-р Мария Ангелакова:

- Отрасълът е един от първите в страната, който възприе европейските директиви. От м.юли 2003 г. влезе в сила Наредба 26 за изискванията към козметичните продукти, с което българското законодателство, касаещо парфюмерията и козметиката, се хармонизира с европейското законодателство в козметичната промишленост.

От 2000 г. БНАЕМПК започна целенасочено обучение на менажери и специалисти по европейските директиви, организирахме курсове с участието на лектори от  Европейската асоциация по парфюмерия и козметика /COLIPA/, Немската браншова организация /IKW/, Руската браншова организация /РПКА/ и по Американската програма "Flag". През 2003 –2004 г. обучението на кадрите ще е насочено към практически познания за въвеждането на GLP/GMP. Това въвеждане е свързано с големи инвестиции. Прогнозите са, че много МСП няма да могат да издържат.