Специално за Econ.bg.

- Г-жо Дамянова, какво представлява годишният доклад на Центъра за икономическо развитие "Конкурентоспособност на българската икономика 2001"?

Анелия Дамянова:

- Докладът на ЦИР "Конкурентоспособност на българската икономика 2001" предлага анализ на конкурентноспособността на фирмите в България. Той се състои от 2 части. В първата част на доклада е направен анализ на фирмената конкурентноспособност с двете й основни детерминанти – качеството на бизнес средата и ефективността на фирмените стратегии. Във втората част на доклада е направен опит за клъстърен анализ. Избрани са два сектора от българската икономика – туризмът и софтуерната индустрия. Предложен е задълбочен и всеобхватен анализ на тези два сектора - връзките, които съществуват между тях и останалите индустрии, които имат отношение към всеки един от тях. Те са определени като приоритет в програмата на правителството.

- Кое е основното послание на доклада?

Анелия Дамянова:

- Основните послания и изводи в доклада са, че в България е постигната макроикономическа стабилност. Тя е необходимо, но недостатъчно условие обаче за достигане на икономически растеж, за повишаване на конкурентноспособността. Най-общо, по-високата конкурентоспособност означава по-висока производителност и оттук - по-висок икономически растеж, по-висок БВП, по-висок жизнен стандарт.

Методологията, използвана в доклада, включва количествен и качествен подход.

Източниците на количествена информация са български и международни статистически източници, справочници на Световната банка, МВФ, докладите за програмата "Конкурентноспособност" на Световния икономически форум.

Съчетаването на качествения и количествения подход има редица предимства, тъй като дава възможност да се види и гледната точка на бизнеса. Бизнесът участва в подготовката на долада чрез социологическо проучване, което Центърът за икономическо развитие проведе миналата година със съдействието на "Витоша рисърч". Макар и субективно, това мнение в значителна степен е ориентир и барометър за точността и правилността на икономическата политика на правителството.

- Какви са основните цели на доклада?

Анелия Дамянова:

- Да се направи анализ на конкурентноспособността на българските фирми, да се види как стоят те на фона на останалите страни от Централна и Източна Европа, кандидатки за членство в ЕС, доколко конкурентни са българските компании и кои са техите предимства и недостатъци и какво е необходимо да се направи за повишаване на конкурентноспособността им.

- Какви изводи могат да бъдат направени от доклада?

Анелия Дамянова:

- Основният извод от доклада по отношение на фирмената конкурентноспособност е, че българските фирми не са достатъчно конкурентни. Това е един факт, който предполагам няма да учуди никого. В сравнение със страни като Унгария, Чехия, Естония, Словения, Полша , България изостава по отношение на фирмената конкурентноспособност. Това се дължи както на по-неблагоприятните условия на бизнес средата, така и на значително по-слабите позиции по отношение на качеството на фирмените стратегии, прилагани от българските компании.

В доклада анализът на бизнес средата е всеобхватен, тъй като включва всички нейни елементи – данъчната политика, институционалната рамка, в която работят фирмите, средата за развитие на човешките ресурси, достъпът до финансови средства, средата за развитие и внедряване на високи технологии и иновации, състоянието на инфраструктурата, средата за развитие на малките и средни предприятия, както и екологичната политика и изискванията й за формирането на екологосъобразни практики в българскире фирми.

Мнението ни е, че е настъпило известно подобряване в бизнес средатата като цяло, което се дължи преди всичко на доста по-голяма прозрачност по отношение на институциите. Тук бих искала да отбележа, че очакванията по отношение на намаляване на корупцията, са оптимистични, но пък остава проблемът с недостатъчната ефективност на съдебната система. Тя не създава достатъчно добри условия за бързо и безпристрастно решаване на спорове между предприемачите, оскъпява сделките и е среда за корупция.

Друг проблем пред българския бизнес е свързан с административните бариери.

Този проблем съществува от доста време и многократно е бил споделян и обявяван. Става дума за започване на нов бизнес, за създаване на нови фирми. Факт е, че в България са необходими около 7-10 разрешения за създаване на нова фирма, а необходимото време е около 30 дни, като не рядко достига и до 2 месеца.

Положителна тенденция е традиционно добрата среда за осъществяване на външно-търговска дейност. Външно-търговския режим е сравнително либерален. Условията за чуждестранни инвестиции е също са по-благоприятни. Инфраструктурата играе подкрепяща роля за развитието на бизнеса.

Основните проблеми в бизнес средата, които ние установихме, са както вече споменах свързаните с институциите, съдебната система, условията за започване на нов бизнес, трудния достъп до финансови ресурси, негативни промени, свързани с развитие на човешките ресурси. Факт е, че едно от предимствата, които България има, е високото качество и квалификация на работната сила, но проблемът през последните години се оказва, че тя е квалифицирана да борави с остарели технологии, т.е. тя не е готова да се справя със съвременни високи технологии и да осъществява иновации. Това е един проблем и на образователната ни система, защото тя трябва да бъде ориентирана към нуждите на бизнеса и към възможности за развитие на икономики на познанието, така като вече става в развитите държави.

Друг серизен проблем, който привлече нашето внимание, е липсата на подготовка на българските фирми за успешно навлизане и работа в условията на единния европейски пазар. Голяма част от компаниите, особено малките и средни предриятия в България, не са готови да се справят с предизвикателствата на европейската интеграция. Много от тези компании не са добре запознати с новите възможности, които се разкриват, но и с редицата нови предизвикателства и рискове, свързани с работа в единния европейски пазар. На второ място липсва информация за промените в българското законодателсто, свързани с неговото хармонизиране с европейското, а това са промени, които рефлектират непосредствено върху бизнеса. Това е една от областите, в които е необходимо да се окаже целенасочена подкрепа на българския бизнес. Най-вече чрез информационна дейност.

Много важна е и ролята на неправителствените организации, които чрез семинари, проекти или други форми на подкрепа, могат да информират представителите на бизнеса за промени в законодателството, в изискванията на единния европейския пазар и да подкрепят фирмите в осъществяване на своята дейност.

- Какво би следвало да бъде направено като резултат от направените изводи от доклада?

Анелия Дамянова:

- Усилията трябва да бъдат насочени в тези в две сфери – подобряване на бизнес средата и подкрепяща политика за подобряване на фирмените стратегии.

Решаването на проблема за качеството на фирмените стратегии е, разбира се, приоритет на фирмите. Може да се каже, че като цяло българският бизнес се ръководи интуитивно. Разбира се, съществуват фирми, които се справят много успешно и целта е да се видят добрите практики и те да бъдат споделяни.

- Каква е аудиторията, към която адресирате доклада за конкурентноспособността на българската икономика?

Анелия Дамянова:

- Докладът, разработен от Центъра за икономическо развитие, е адресиран към една доста широка аудитория. Това са представителите на изпълнителната власт, тъй като секторните анализи в доклада са добра основа за вземане на управленски решения. Разбира се, докладът е адресиран и към представителите на бизнеса, които могат да използват примерите за добра фирмена практика за свой ориентир. Информацията от доклада може да бъде полезна и на научно-изследователски институции, тъй като използваната методологията е интересна и дава възможност за по-добра систематизация и открояване на проблемите. Пълният текст на доклада е достъпен свободно за четене на интернет страницата на Центъра.

- Основният извод от доклада по отношение на фирмената конкурентноспособност е, че българските фирми не са достатъчно конкурентни. Това е един факт, който предполагам няма да учуди никого. В сравнение със страни като Унгария, Чехия, Естония, Словения, Полша , България изостава по отношение на фирмената конкурентноспособност. Това се дължи както на по-неблагоприятните условия на бизнес средата, така и на значително по-слабите позиции по отношение на качеството на фирмените стратегии, прилагани от българските компании.

В доклада анализът на бизнес средата е всеобхватен, тъй като включва всички нейни елементи – данъчната политика, институционалната рамка, в която работят фирмите, средата за развитие на човешките ресурси, достъпът до финансови средства, средата за развитие и внедряване на високи технологии и иновации, състоянието на инфраструктурата, средата за развитие на малките и средни предприятия, както и екологичната политика и изискванията й за формирането на екологосъобразни практики в българскире фирми.

Мнението ни е, че е настъпило известно подобряване в бизнес средатата като цяло, което се дължи преди всичко на доста по-голяма прозрачност по отношение на институциите. Тук бих искала да отбележа, че очакванията по отношение на намаляване на корупцията, са оптимистични, но пък остава проблемът с недостатъчната ефективност на съдебната система. Тя не създава достатъчно добри условия за бързо и безпристрастно решаване на спорове между предприемачите, оскъпява сделките и е среда за корупция.

Друг проблем пред българския бизнес е свързан с административните бариери.

Този проблем съществува от доста време и многократно е бил споделян и обявяван. Става дума за започване на нов бизнес, за създаване на нови фирми. Факт е, че в България са необходими около 7-10 разрешения за създаване на нова фирма, а необходимото време е около 30 дни, като не рядко достига и до 2 месеца.

Положителна тенденция е традиционно добрата среда за осъществяване на външно-търговска дейност. Външно-търговския режим е сравнително либерален. Условията за чуждестранни инвестиции е също са по-благоприятни. Инфраструктурата играе подкрепяща роля за развитието на бизнеса.

Основните проблеми в бизнес средата, които ние установихме, са както вече споменах свързаните с институциите, съдебната система, условията за започване на нов бизнес, трудния достъп до финансови ресурси, негативни промени, свързани с развитие на човешките ресурси. Факт е, че едно от предимствата, които България има, е високото качество и квалификация на работната сила, но проблемът през последните години се оказва, че тя е квалифицирана да борави с остарели технологии, т.е. тя не е готова да се справя със съвременни високи технологии и да осъществява иновации. Това е един проблем и на образователната ни система, защото тя трябва да бъде ориентирана към нуждите на бизнеса и към възможности за развитие на икономики на познанието, така като вече става в развитите държави.

Друг серизен проблем, който привлече нашето внимание, е липсата на подготовка на българските фирми за успешно навлизане и работа в условията на единния европейски пазар. Голяма част от компаниите, особено малките и средни предриятия в България, не са готови да се справят с предизвикателствата на европейската интеграция. Много от тези компании не са добре запознати с новите възможности, които се разкриват, но и с редицата нови предизвикателства и рискове, свързани с работа в единния европейски пазар. На второ място липсва информация за промените в българското законодателсто, свързани с неговото хармонизиране с европейското, а това са промени, които рефлектират непосредствено върху бизнеса. Това е една от областите, в които е необходимо да се окаже целенасочена подкрепа на българския бизнес. Най-вече чрез информационна дейност.

Много важна е и ролята на неправителствените организации, които чрез семинари, проекти или други форми на подкрепа, могат да информират представителите на бизнеса за промени в законодателството, в изискванията на единния европейския пазар и да подкрепят фирмите в осъществяване на своята дейност.

- Какво би следвало да бъде направено като резултат от направените изводи от доклада?

Анелия Дамянова:

- Усилията трябва да бъдат насочени в тези в две сфери – подобряване на бизнес средата и подкрепяща политика за подобряване на фирмените стратегии.

Решаването на проблема за качеството на фирмените стратегии е, разбира се, приоритет на фирмите. Може да се каже, че като цяло българският бизнес се ръководи интуитивно. Разбира се, съществуват фирми, които се справят много успешно и целта е да се видят добрите практики и те да бъдат споделяни.

- Каква е аудиторията, към която адресирате доклада за конкурентноспособността на българската икономика?

Анелия Дамянова:

- Докладът, разработен от Центъра за икономическо развитие, е адресиран към една доста широка аудитория. Това са представителите на изпълнителната власт, тъй като секторните анализи в доклада са добра основа за вземане на управленски решения. Разбира се, докладът е адресиран и към представителите на бизнеса, които могат да използват примерите за добра фирмена практика за свой ориентир. Информацията от доклада може да бъде полезна и на научно-изследователски институции, тъй като използваната методологията е интересна и дава възможност за по-добра систематизация и открояване на проблемите. Пълният текст на доклада е достъпен свободно за четене на интернет страницата на Центъра.