Специално за Econ.bg.

- Г-н Кехайов, осъзнават ли българските фирми необходимостта от изграждането и внедряването на системи за качество?

Анастас Кехайов:

- Болшинството български фирми просто не са информирани за смисъла и значението на такава сертификация. По наша груба оценка над 80% от фирмите не знаят за какво става дума, тъй като до тях е достигала само откъслечна, неподредена, противоречива и често умишлено изкривена информация по въпроса. В тази връзка трябва да се каже, че медиите, включително и професионалните издания, са големи длъжници на каузата ISO 9000. В чужбина има системно водена от години, масирана рекламно-пропагандна кампания за оповестяване и обясняване значението на тези стандарти за ефективността и конкурентоспособността на предприятието.

Там е създадена национална информационна среда, която насочва и стимулира предприятията да работят в тази посока. У нас няма подобно нещо, има само отделни публикации в жълта светлина или платени съобщения. Българските предприятия не са информирани или са неправилно информирани за системите за качество. Това е една от причините, поради които се къса връзката между равнището на средно ръководство, специалистите в предприятията и висшето ръководство. Дори да се предприемат някакви действия, те не са поставени на правилна платформа и са обречени на вегетиране и ниска ефективност.

- Какъв е броят на фирмите, действащи на българския пазар, сертифицирани по международните стандарти?

Анастас Кехайов:

- Няма точни данни за броя на сертифицираните фирми, тъй като те пристигат пост-фактум в единствената добре работеща информационна система в страната на Клуб 9000. Данните идват пряко от сертификационната организация, след като сертификатите вече са издадени и обикновено има разминаване във времето. По груба оценка към настоящия момент броят на издадените сертификати е около 590-600. Това е голям скок на фона на единствения сертификат през 1994 г., но не и на фона на общият брой сертификати по света, който е приблизително 600 хиляди. Това означава, че ние имаме една хилядна от сертификатите в света. Като се вземе предвид, че произвеждаме 4 хилядни от световния брутен продукт, може да се обобщи, че имаме 4 пъти по-малко сертификати, отколкото би било нормално.

Според извлечените от Интернет справки за броя и тенденциите на сертификатите, отнесено към единица БВП, България се нарежда на трето място в Европа в обратен ред. След нас са Македония и Албания. Изоставаме две години спрямо Сърбия и Румъния и четири години спрямо Турция и Гърция. Спрямо други съседи изоставаме още повече. Унгария, която има икономика и индустрия, съпоставими като потенциал и пъстрота с българската, има около 3500 и 4000 сертификата. Ако броят сертификати е мерило за напредъка на страната в тази област, може да се каже, че сме много зле. Реалната оценката е още по-негативна, тъй като голяма част от сертификатите са фалшиви. Истинските сертификати са не повече от 150. Под "истински сертификат" имам предвид сертификат на реално работеща, ефективна и полезна за предприятието и клиентите му система за управление на качеството, a не красива хартия.

- Какви предимства за бизнеса осигурява внедряването на системи за качество и сертифицирането по международните стандарти?

Анастас Кехайов:

- Предимствата за бизнеса са два вида – външни и вътрешни. Външните предимства се изразяват в това, че едно сертифицирано предприятие вдъхва доверие. Сертификацията и акредитацията по света са дейности, предназначени да пораждат доверие между партньорите в търговския процес. Смисълът на сертификата е, че независима компетентна организация е проверила системата по качество, оценила е, че отговаря на изискванията на стандарта и, че фирмата е способна да отстоява поетите ангажименти по качеството. Това вече е достатъчно за всеки потенциален партньор и могат да се избегнат референциите от банки и клиенти, пробни поръчки и други канали за информация. Външната полза е, че благодарение на това доверие се улесняват, съкращават и опростяват факторите на преддоговорния контакт. Стига се до сделка по-бързо, по-лесно и по-просто. Това е един медал, който казва: "аз не съм случайна фирма, можете да ми се доверите". Има и вътрешна полза, която понякога е много по-съществена. Тя се изразява в това, че работата по ISO 9000 е механизъм за почистване и подреждане на управленската кухня. Тя помага на ръководителите да въведат полезен и строг организационен ред за управление във фирмата, в резултат на което тя става по-ефективна. Това води и до подобрение във външните й позиции.

Ползите са многостранни, стига фирмата наистина да се стреми към тях, а не да преследва сертификата като лист хартия. В България има силен вторичен пазар за продажба на такива сертификати, но рискът е за сметка на купувача.

- Защо българските фирми, издаващи сертификати за качество са на едно от последните места в света?

Анастас Кехайов:

- Причините са множество. Първата е това, че и държавата, и обществото не създадоха подходящата информационна и мотивационна среда за успешна работа по ISO 9000. В т.нар. "нормални държави" има стимулиращи условия за сертификация по ISO 9000. Нормално е, например, една браншова асоциация да подпомага членовете си или една банка да е заинтересована клиентите й да са сертифицирани. Друга основна причина е свързана с това, че работата по ISO 9000 е едно дълготрайно усилие, което е директорска работа. Столът на българския директор последните години непрекъснато се клати и поради това на него не му е до ISO 9000. Трябва да се добави и неизяснената позиция на държавните органи, имащи отношение към политиката по качеството на държавата. В България е забавено и въвеждането на европейското техническо законодателство, което само по себе си представлява формална принуда за внедряване на такива системи. Усилията в посока на обучение и образование по тази материя са нулеви. По света има специалности и специализации, като инженер по качеството, мениджър на системи по качествата и т.н. У нас дейността по обучението е много ограничена. Факторите са много и с две думи могат да се обобщят, като неблагоприятна среда.

- Как според Вас ще се разреши проблема с високите цени на сертификационните услуги?

Анастас Кехайов:

- Този проблем се решава постепенно с времето. Преди 7-8 години, когато се появиха първите сертификатори в България, цените бяха от порядъка на 180-200 хиляди екю. С появата на нови сертификационни организации на пазара и възникването на конкуренция, цените непрестанно намаляват. За 10 години цените са паднали от 10 до 20 пъти. Въпреки това цените са ненормално високи спрямо съответните цени в Западна Европа. Причината е, че се калкулират основно на база трудови разходи на одиторските екипи и органите, които взимат решение за сертификацията, а те се определят по резчетите за трудови разходи в Европа. Цената на сертификата за едно българско предприятие се оказва неколкократно по-висока. Пътищата за намаляване на цените са три. Единият е конкуренцията – при повече сертификатори цените падат. Вторият е, че в последните години голяма част от сертификаторите започнаха да работят с български одиторски екипи. Третото е надеждата, че на пазара ще се появят български сертификатори, първият от които е вече на пазара. Първият български сертификатор – Алфа-Серт, възнамерява да предложи цени, около два пъти под цените на чуждестранните сертификатори. Когато се появят още български сертификатори и тези цени ще паднат. Ако сертификационните услуги се изпълняват в България от български персонал, реално може да се мисли за падане на цените с около 50-60% спрямо сегашните, което ще ги направи поносими. Проблемът е и в това, че цените са несправедливо разпределени между предприятията с голяма численост на персонала и предприятията с малък персонал. Това е така, защото цените зависят от броя одиторски дни за сертификацията, а този брой не зависи пряко от големината на предприятието. Малките предприятия са поставени в неравнопоставено положение, а те имат по-голяма нужда от сертифициране.

- Може ли да се говори за национална политика по качеството?

Анастас Кехайов:

- За държавна политика по качеството се говори на много висок глас още от началото на 80-те години, но такава политика никога не е имало. Няма я написана, възложена, оповестена, обяснена, разбрана, с ангажименти за изпълнението й и механизми за оценка, със стимули и санкции в хода на изпълнението. Сериозните държави по света имат държавна политика по качеството и държавата помага за реализацията на собствената й политика.

Според извлечените от Интернет справки за броя и тенденциите на сертификатите, отнесено към единица БВП, България се нарежда на трето място в Европа в обратен ред. След нас са Македония и Албания. Изоставаме две години спрямо Сърбия и Румъния и четири години спрямо Турция и Гърция. Спрямо други съседи изоставаме още повече. Унгария, която има икономика и индустрия, съпоставими като потенциал и пъстрота с българската, има около 3500 и 4000 сертификата. Ако броят сертификати е мерило за напредъка на страната в тази област, може да се каже, че сме много зле. Реалната оценката е още по-негативна, тъй като голяма част от сертификатите са фалшиви. Истинските сертификати са не повече от 150. Под "истински сертификат" имам предвид сертификат на реално работеща, ефективна и полезна за предприятието и клиентите му система за управление на качеството, a не красива хартия.

- Какви предимства за бизнеса осигурява внедряването на системи за качество и сертифицирането по международните стандарти?

Анастас Кехайов:

- Предимствата за бизнеса са два вида – външни и вътрешни. Външните предимства се изразяват в това, че едно сертифицирано предприятие вдъхва доверие. Сертификацията и акредитацията по света са дейности, предназначени да пораждат доверие между партньорите в търговския процес. Смисълът на сертификата е, че независима компетентна организация е проверила системата по качество, оценила е, че отговаря на изискванията на стандарта и, че фирмата е способна да отстоява поетите ангажименти по качеството. Това вече е достатъчно за всеки потенциален партньор и могат да се избегнат референциите от банки и клиенти, пробни поръчки и други канали за информация. Външната полза е, че благодарение на това доверие се улесняват, съкращават и опростяват факторите на преддоговорния контакт. Стига се до сделка по-бързо, по-лесно и по-просто. Това е един медал, който казва: "аз не съм случайна фирма, можете да ми се доверите". Има и вътрешна полза, която понякога е много по-съществена. Тя се изразява в това, че работата по ISO 9000 е механизъм за почистване и подреждане на управленската кухня. Тя помага на ръководителите да въведат полезен и строг организационен ред за управление във фирмата, в резултат на което тя става по-ефективна. Това води и до подобрение във външните й позиции.

Ползите са многостранни, стига фирмата наистина да се стреми към тях, а не да преследва сертификата като лист хартия. В България има силен вторичен пазар за продажба на такива сертификати, но рискът е за сметка на купувача.

- Защо българските фирми, издаващи сертификати за качество са на едно от последните места в света?

Анастас Кехайов:

- Причините са множество. Първата е това, че и държавата, и обществото не създадоха подходящата информационна и мотивационна среда за успешна работа по ISO 9000. В т.нар. "нормални държави" има стимулиращи условия за сертификация по ISO 9000. Нормално е, например, една браншова асоциация да подпомага членовете си или една банка да е заинтересована клиентите й да са сертифицирани. Друга основна причина е свързана с това, че работата по ISO 9000 е едно дълготрайно усилие, което е директорска работа. Столът на българския директор последните години непрекъснато се клати и поради това на него не му е до ISO 9000. Трябва да се добави и неизяснената позиция на държавните органи, имащи отношение към политиката по качеството на държавата. В България е забавено и въвеждането на европейското техническо законодателство, което само по себе си представлява формална принуда за внедряване на такива системи. Усилията в посока на обучение и образование по тази материя са нулеви. По света има специалности и специализации, като инженер по качеството, мениджър на системи по качествата и т.н. У нас дейността по обучението е много ограничена. Факторите са много и с две думи могат да се обобщят, като неблагоприятна среда.

- Как според Вас ще се разреши проблема с високите цени на сертификационните услуги?

Анастас Кехайов:

- Този проблем се решава постепенно с времето. Преди 7-8 години, когато се появиха първите сертификатори в България, цените бяха от порядъка на 180-200 хиляди екю. С появата на нови сертификационни организации на пазара и възникването на конкуренция, цените непрестанно намаляват. За 10 години цените са паднали от 10 до 20 пъти. Въпреки това цените са ненормално високи спрямо съответните цени в Западна Европа. Причината е, че се калкулират основно на база трудови разходи на одиторските екипи и органите, които взимат решение за сертификацията, а те се определят по резчетите за трудови разходи в Европа. Цената на сертификата за едно българско предприятие се оказва неколкократно по-висока. Пътищата за намаляване на цените са три. Единият е конкуренцията – при повече сертификатори цените падат. Вторият е, че в последните години голяма част от сертификаторите започнаха да работят с български одиторски екипи. Третото е надеждата, че на пазара ще се появят български сертификатори, първият от които е вече на пазара. Първият български сертификатор – Алфа-Серт, възнамерява да предложи цени, около два пъти под цените на чуждестранните сертификатори. Когато се появят още български сертификатори и тези цени ще паднат. Ако сертификационните услуги се изпълняват в България от български персонал, реално може да се мисли за падане на цените с около 50-60% спрямо сегашните, което ще ги направи поносими. Проблемът е и в това, че цените са несправедливо разпределени между предприятията с голяма численост на персонала и предприятията с малък персонал. Това е така, защото цените зависят от броя одиторски дни за сертификацията, а този брой не зависи пряко от големината на предприятието. Малките предприятия са поставени в неравнопоставено положение, а те имат по-голяма нужда от сертифициране.

- Може ли да се говори за национална политика по качеството?

Анастас Кехайов:

- За държавна политика по качеството се говори на много висок глас още от началото на 80-те години, но такава политика никога не е имало. Няма я написана, възложена, оповестена, обяснена, разбрана, с ангажименти за изпълнението й и механизми за оценка, със стимули и санкции в хода на изпълнението. Сериозните държави по света имат държавна политика по качеството и държавата помага за реализацията на собствената й политика.