Специално за Econ.bg:

- Г-н Влахов, кои са проблемите на българската трикотажна промишленост?

Константин Влахов:

- В края на миналата година се проведе работен семинара на тема: "Леката промишленост – състояние, перспективи и възможности за развитие", където се очертаха основните проблеми, включително и на текстилната промишленост. В България липсва концепция за приоритетно развитие на текстилния отрасъл, което води до липсата на преференции, а оттам и до ниска стокова реализуемост. Друг проблем в отрасъла са високите мита на българските текстилни, трикотажни и конфекционни изделия за Русия, Украйна и други страни от ОНД. Нужни са редица данъчни облекчения, въвеждане на ускорена амортизация на дълготрайните активи, както и въвеждане на преференциално държавно кредитиране за закупуването на необходимите текстилни естествени суровини. Не трябва да се допуска внос на "дъмпингови" вносни текстилни стоки с цени, които са по-ниски от българските поради по-ниското им качество или поради преференции. Настояваме и за приемане на Закона за браншовите организации, който да даде възможност за тяхното организационно укрепване и финансова стабилизация.

- А кои са нашите силни места по отношение на трикотажната индустрия?

Константин Влахов:

- Цялата текстилна промишленост в България дава около 30% от валутния принос на страната, което представлява около една трета от този на цялата промишленост. Само трикотажната промишленост дава 250 милиона долара, което е около една осма от валутния принос на страната. За да има такъв принос са необходими хора. В нашето производство са заангажирани 40-50 хиляди души в около 600 предприятия. Силен момент при трикотажната промишленост е това, че донякъде ликвидираме безработицата. Друго наше предимство е качеството, което отговаря на изискванията на глобалните стандарти. Ние отговаряме на всички изисквания за много добро качество и имаме добри производители. Имаме ниска цена на труда и налични производствени мощности – добре устроен сграден фонд и качествени машини. Наличната ни работна ръка има много добри традиции в производството и голям опит.

- Търсена ли е нашата продукция на международните пазари?

Константин Влахов:

- Около 85% от производството на трикотажната промишленост е за износ, а от този износ около 75-80% се произвежда на ишлеме. Някои предприятия работят 95-100% на ишлеме. Причината е, че при работа на ишлеме няма нужда от оборотни средства. Голямата инфлация ликвидира оборотните средства на цялата ни промишленост, все още не е решен и въпросът с отпускането на кредити. Работата на ишлеме е спасение за нашите предприятия, защото те получават всички видове материали, произвеждат продукцията и я предават на заявителя. Лошото е, че печалбата е много ниска. Предприятията ни работят много, но почти без печалба. На практика ние сме страната с едни от най-ниските заплати не само в Европа, но и сред бившите социалистически страни. Като цяло, продукцията ни се търси, качеството е добро, нямаме проблеми в осъществяване на износа. Предприятие, което не работи за износ се самоликвидира.

- Какво е състоянието на вътрешния пазар?

Константин Влахов:

- Вътрешният пазар не работи, хората нямат възможности за потребление. Проблемът не е в качеството. Ние сме запознати с тенденциите в световната мода, защото тя идва при нас, ние я произвеждаме тук като ишлеме. Конкуренцията на вносната продукция идва от различни страни. В Турция, например, производството на текстил е освободено от ДДС, а предприятията които осъществяват износ дори получават 20%. Текстилната промишленост в Турция е призната като приоритетна промишленост, държавата поощрява производството с цел да избегне безработицата. Друг основен проблем на вътрешния пазар е допусканият от митниците нерегламентиран внос – това е т.нар. куфарна търговия, контрабандният безмитен внос, в т.ч. на стоки от цели тирове, както и представянето на фактури с много ниска стойност на изделията. Предимно, това са  стоки от Турция, Дубай, Хонконг, Тайван, Китай. Липсата на собствена магазинна мрежа /което не е по възможностите на фирмите/ и дистрибуторска система на едро също затрудняват реализацията на българските стоки на вътрешния пазар.

- Правят ли се достатъчно инвестиции в отрасъла?

Константин Влахов:

- За съжаление, последните години в трикотажната промишленост не се правят почти никакви инвестиции. Инвестициите в отрасъла са незначителни и инцидентни. Донякъде, при приватизацията на предприятията, бяха планувани някакви инвестиции, но те са малки, вътрешни. Става въпрос за бившето държавно производство, което сега стана частно. Всички останали нововъзникнали фирми се снабдиха основно с машини на старо. Те са предимно за конфекциониране на трикотаж и много малко за производство на платове.

- Какви са перспективите за развитие на отрасъла? Какво е необходимо за стимулиране на родното производство?

Константин Влахов:

- В България има условия, но няма приоритети. Трябва да се направи нещо, ако страната ни реши, че може да разчита на трикотажната промишленост, която е доказала, че е печеливша, ефективна и се търси на външните пазари. Нужни са преференции и приоритети. Държавата трябва да има концепция за развитие на това производство. Ако няма такава концепция, няма да има и приоритети. А приоритетното развитие на трикотажната промишленост означава създаване на условия за развитие на собствен дизайн с цел увеличаване на собственото производство за сметка на ишлемето, както и на пазарни условия: за износ - с ниска или безмитна реализация, за вътрешен пазар - магазинна реализация. Очакваните по-важни преференции са данъчни и митнически облекчения, отпускане на кредити с по-нисък лихвен процент и по-дълъг гратисен период за доставка на оборудване и закупуване на материали. Важното е да се създадат условия. Не можем да се борим с конкуренцията от Турция или страните от европейския пазар, защото не получаваме преференции. Техните стоки идват с големи облекчения и това ги прави конкурентни на нашите.

- Как може да се подпомогне браншовата камара, така че да наистина да бъде представител на фирмите?

Константин Влахов:

- Необходими са много неща, за да може браншовият съюз да бъде представител на фирмите. Ние нямаме елементарни условия. Така е и с другите браншови съюзи. Предприятията ни са самостоятелни, те не са ангажирани от държавата за участие в браншовите организации. Държавата трябва да даде преференции и за самите браншови съюзи. Например, браншовата организация да издава свидетелство за произход и качество на произвежданата продукция, да се води регистър на правоспособните стопански субект, да й се гласуват функции присъщи на държавната администрация. Ние трябва да участваме, като представители на фирмите, във всички дейности касаещи бранша, като създаване на нови и корекции на действащи закони и нормативни актове, участие в консултативни съвети, комисии, работни групи към държавните органи, в обсъждането на проекти и програми. Искаме също да бъдем насърчени финансово, за да можем да поддържаме контакти с европейските асоциации. Финансовото състояние на браншовите организации е много тежко.

- Вътрешният пазар не работи, хората нямат възможности за потребление. Проблемът не е в качеството. Ние сме запознати с тенденциите в световната мода, защото тя идва при нас, ние я произвеждаме тук като ишлеме. Конкуренцията на вносната продукция идва от различни страни. В Турция, например, производството на текстил е освободено от ДДС, а предприятията които осъществяват износ дори получават 20%. Текстилната промишленост в Турция е призната като приоритетна промишленост, държавата поощрява производството с цел да избегне безработицата. Друг основен проблем на вътрешния пазар е допусканият от митниците нерегламентиран внос – това е т.нар. куфарна търговия, контрабандният безмитен внос, в т.ч. на стоки от цели тирове, както и представянето на фактури с много ниска стойност на изделията. Предимно, това са  стоки от Турция, Дубай, Хонконг, Тайван, Китай. Липсата на собствена магазинна мрежа /което не е по възможностите на фирмите/ и дистрибуторска система на едро също затрудняват реализацията на българските стоки на вътрешния пазар.

- Правят ли се достатъчно инвестиции в отрасъла?

Константин Влахов:

- За съжаление, последните години в трикотажната промишленост не се правят почти никакви инвестиции. Инвестициите в отрасъла са незначителни и инцидентни. Донякъде, при приватизацията на предприятията, бяха планувани някакви инвестиции, но те са малки, вътрешни. Става въпрос за бившето държавно производство, което сега стана частно. Всички останали нововъзникнали фирми се снабдиха основно с машини на старо. Те са предимно за конфекциониране на трикотаж и много малко за производство на платове.

- Какви са перспективите за развитие на отрасъла? Какво е необходимо за стимулиране на родното производство?

Константин Влахов:

- В България има условия, но няма приоритети. Трябва да се направи нещо, ако страната ни реши, че може да разчита на трикотажната промишленост, която е доказала, че е печеливша, ефективна и се търси на външните пазари. Нужни са преференции и приоритети. Държавата трябва да има концепция за развитие на това производство. Ако няма такава концепция, няма да има и приоритети. А приоритетното развитие на трикотажната промишленост означава създаване на условия за развитие на собствен дизайн с цел увеличаване на собственото производство за сметка на ишлемето, както и на пазарни условия: за износ - с ниска или безмитна реализация, за вътрешен пазар - магазинна реализация. Очакваните по-важни преференции са данъчни и митнически облекчения, отпускане на кредити с по-нисък лихвен процент и по-дълъг гратисен период за доставка на оборудване и закупуване на материали. Важното е да се създадат условия. Не можем да се борим с конкуренцията от Турция или страните от европейския пазар, защото не получаваме преференции. Техните стоки идват с големи облекчения и това ги прави конкурентни на нашите.

- Как може да се подпомогне браншовата камара, така че да наистина да бъде представител на фирмите?

Константин Влахов:

- Необходими са много неща, за да може браншовият съюз да бъде представител на фирмите. Ние нямаме елементарни условия. Така е и с другите браншови съюзи. Предприятията ни са самостоятелни, те не са ангажирани от държавата за участие в браншовите организации. Държавата трябва да даде преференции и за самите браншови съюзи. Например, браншовата организация да издава свидетелство за произход и качество на произвежданата продукция, да се води регистър на правоспособните стопански субект, да й се гласуват функции присъщи на държавната администрация. Ние трябва да участваме, като представители на фирмите, във всички дейности касаещи бранша, като създаване на нови и корекции на действащи закони и нормативни актове, участие в консултативни съвети, комисии, работни групи към държавните органи, в обсъждането на проекти и програми. Искаме също да бъдем насърчени финансово, за да можем да поддържаме контакти с европейските асоциации. Финансовото състояние на браншовите организации е много тежко.