Специално за Econ.bg.

- Г-жо Безуханова, как протече работата на НР България до момента?

Саша Безуханова:

- Hewlett Packard работи в България вече 5 години. Това е достатъчен повод да се анализира един период, който носи белезите на съзидание. През този период ние създадохме екип, който през последните години доказа своята зрялост , способности и квалификации. В момента в компанията ни работят близо 40 човека. Това е един доста солиден екип от гледна точка на опита и мотивацията на хората в него.

Последното звено, което развихме, е специализираният сервиз на НР, наред с досегашната ни сервизна дейност, която включва сервизи за наши клиенти и партньори в 11 точки в България. Създадохме звено, където предлагаме специализирани високо технологични услуги, необходими за институции и фирми, които имат непрекъсваем цикъл на работа или за големи системи, за които е необходима профилактика, за да се избегнат по-сериозните проблеми.

Мога да кажа, че рисковата и експериментална стратегия, която възприехме за развитието на НР в България преди 5 години, се оказа печеливша. Когато започнахме дейността си, хората разбираха работата в областта на ИТ условно като продажба на хардуер и това, което правеха повечето големи компании бе да продават своите хардуерни продукти директно или чрез своята дистрибуторска мрежа в страната. Ние решихме да заложим на комплексния модел на предлагане на завършени проекти "под ключ" наред с дистрибуцията на продукти. Изградихме от самото начало на структуриране на компанията консултантски и експертен екип, които са способни да внедряват продукти, да реализират по-комплексни задачи, за които е необходима специализирана квалификация.

Зад гърба ни стоят солидни национални системи, сред които цялостната информационна инфраструктура на БТК. Реализирали сме много съществени задачи, сред които изграждането на интернет инфраструктурата, която служи за база на всички интернет доставки в страната. Също така секюрити инфраструктура и много други проекти. Друга важна задача, с чието изпълнение много се гордеем, е националната система за изработването на българските паспорти и идентификационни документи. Това е най-комплексният проект, реализиран в България. НР участва не само със своята експертиза и като компания, партньор на държавата по отношение на изграждане на системата. Ние също така финансирахме този проект. В период на валутен борд, когато нямаше възможност да бъдат предоставени държавни гаранции, корпорацията ни се съгласи да финансира изграждането на тази система в размер на 50 млн. долара, като тези средства се възстановиха от продажбата на новите документи за самоличност. Създали сме и много други системи за МВР. Инфраструктурата на държавната администрация е също наше дело. Искам да спомена и първият портал, който заработи за държавната администрация – www.government.bg. Той се оказа много добър проект както технологично, така и по отношение на своето съдържание. Последва създаването на www.econ.bg, който създадохме с Центъра за икономическо развитие. Ние сме много горди с тези два проекта, защото сме помогнали на всички онези, които се интересуват от информацията в тези интернет портали, да достигат до нея.

- Наскоро се проведе форум на тема "Електронното правителство". Какви бяха резултатите от обсъдените теми на форума?

Саша Безуханова:

- Идеята на правителството и на организатора IDG бе да се продължи обсъждането на въпроса как изглежда една модерна държава, една комуникационна и организационна инфраструктура и да се даде още веднъж отговор на въпроса какво променят технологиите в съвременния живот и по конкретно в областта на управлението. Бяха представени доста добри решения и споделен международен опит. Този форум изпълни една друга много важна функция – бе направена важна стъпка в България за създаване на среда на интерес и последващо планиране изграждането на инфраструктура за електронно правителство. Идеята за такова електронно правителство предполага свързаност на базовите информационни системи на отделните ведомства, които участват в процеса на държавното администриране, както централни, така и локални. На база изграждане на тази обща среда, обвързаност и достъп до информационните ресурси на различните ведомства, ще могат да се предоставят услуги за служителите на държавната администрация, на представителите на бизнеса и на гражданите.

- Как би могло тази идея да бъде постигната?

Саша Безуханова:

- Разбира се, в никакъв случай не трябва да се пренебрегват наличните информационни системи. Те служат като основа за работата на ведомствата, но също така и като база данни, които се ползват и от други институции или за създаването на консолидирани информационни масиви. Предимството на изграждането на единна инфраструктура за правителствените структури, ползващи интернет технологии е, че могат да се оптимизират ресурсите. Не е необходими всяко ведомство да има своя собствена база данни за жителите на държавата например. Може да има една такава база данни и с механизмите на информационните системи, отделните ведомства да имат достъп до конкретна информация. По този начин се оптимизират и структурират ресурсите, но също така могат да се използват съвременни технологични средства, които позволяват много по-голяма гъвкавост и бързина при изграждането на информационни решения.

- Смятате ли, че ИТ секторът в България е приоритетен?

Саша Безуханова:

- ИТ секторът беше назован като приоритетен в България, но това, което липсва в момента, е единна стратегия за развитието му. Има някои конкретни идеи, например за създаването на среда, стимулираща изграждане на бизнес инкубатори, механизми за финансиране на хай тек паркове и също някои данъчни инициативи свързани конкретно със закона за високо технологичните паркове и закона за обществените поръчки. Но така или иначе сериозна и задълбочена стратегия за развитието на ИТ сектора, която обхваща изграждането на ИТ инфраструктурата, стимулиране на ИТ индустрията и създаване на репутация на България като на един от предпочитаните центрове за ИТ производство в Европа, в момента липсва.  Може би част от проблема е заради това, че не е ясно кой е "домът" на ИТ в България. Някои от задачите се поемат от Министерството на транспорта и съобщенията, други се поемат от държавната администрация.

В Министерство на транспорта и съобщенията предстои създаването на Агенция за далекосъобщения, която да поеме част от функциите по маркетирането на ИТ в България, но това решение бе взето скоро и все още няма конкретна дейност по него.

Сега предстои с помощта на UNDP да бъде създадено звено към Министерски съвет, което да се грижи за стратегията на държавата за електронно правителство. Ние сме декларирали многократно готовността си да участваме със свои идеи в подобни проекти. Мога дори да кажа, че НР България е на първа позиция по отношение реализирането на задачи и решения за изграждане на електронно правителство. Освен портала www.government.bg и създаването на инфраструктарата на държавната администрация, имаме и много сериозна практика по отношението изграждането на регистри, която е една от технологичните единици на government структурата. Имаме и голям опит в секюрити решения.

Бих искала да отбележа, че сама по себе си тази среда няма да заработи. Тя е едно средство, което може да се ползва от хора, които имат интернет грамотност. Затова ИТ индустрията в България върви рамо до рамо с интернет образованието в държавата. Образование както на деца, ученици и студенти, така и на активното работещо население. Това е още една насока, в която правителството трябва да помисли. Имаше идея за създаване на интернет класове, за масово въвеждане на интернет обучение в училищата, които все още не са реализирани. Ние правим усилия в тази насока и миналата година съвместно с една американска програма оборудвахме 15 училища с много съвременни интернет технологии, с бързи интернет връзки и всичко необходимо, за да може да се провежда първокласно обучение на учениците. Тази година предстои оборудването на още 17 такива лаборатории, като едновременно с това се провежда и обучение на учителите, които ще преподават. Идеята е в тези учебни звена не само учениците, но и гражданите да могат да получават своята подготовка, както и да ползват интернет услуги. Затова се опитваме да правим конкретни стъпки в тази посока.

- Наскоро се проведе форум на тема "Електронното правителство". Какви бяха резултатите от обсъдените теми на форума?

Саша Безуханова:

- Идеята на правителството и на организатора IDG бе да се продължи обсъждането на въпроса как изглежда една модерна държава, една комуникационна и организационна инфраструктура и да се даде още веднъж отговор на въпроса какво променят технологиите в съвременния живот и по конкретно в областта на управлението. Бяха представени доста добри решения и споделен международен опит. Този форум изпълни една друга много важна функция – бе направена важна стъпка в България за създаване на среда на интерес и последващо планиране изграждането на инфраструктура за електронно правителство. Идеята за такова електронно правителство предполага свързаност на базовите информационни системи на отделните ведомства, които участват в процеса на държавното администриране, както централни, така и локални. На база изграждане на тази обща среда, обвързаност и достъп до информационните ресурси на различните ведомства, ще могат да се предоставят услуги за служителите на държавната администрация, на представителите на бизнеса и на гражданите.

- Как би могло тази идея да бъде постигната?

Саша Безуханова:

- Разбира се, в никакъв случай не трябва да се пренебрегват наличните информационни системи. Те служат като основа за работата на ведомствата, но също така и като база данни, които се ползват и от други институции или за създаването на консолидирани информационни масиви. Предимството на изграждането на единна инфраструктура за правителствените структури, ползващи интернет технологии е, че могат да се оптимизират ресурсите. Не е необходими всяко ведомство да има своя собствена база данни за жителите на държавата например. Може да има една такава база данни и с механизмите на информационните системи, отделните ведомства да имат достъп до конкретна информация. По този начин се оптимизират и структурират ресурсите, но също така могат да се използват съвременни технологични средства, които позволяват много по-голяма гъвкавост и бързина при изграждането на информационни решения.

- Смятате ли, че ИТ секторът в България е приоритетен?

Саша Безуханова:

- ИТ секторът беше назован като приоритетен в България, но това, което липсва в момента, е единна стратегия за развитието му. Има някои конкретни идеи, например за създаването на среда, стимулираща изграждане на бизнес инкубатори, механизми за финансиране на хай тек паркове и също някои данъчни инициативи свързани конкретно със закона за високо технологичните паркове и закона за обществените поръчки. Но така или иначе сериозна и задълбочена стратегия за развитието на ИТ сектора, която обхваща изграждането на ИТ инфраструктурата, стимулиране на ИТ индустрията и създаване на репутация на България като на един от предпочитаните центрове за ИТ производство в Европа, в момента липсва.  Може би част от проблема е заради това, че не е ясно кой е "домът" на ИТ в България. Някои от задачите се поемат от Министерството на транспорта и съобщенията, други се поемат от държавната администрация.

В Министерство на транспорта и съобщенията предстои създаването на Агенция за далекосъобщения, която да поеме част от функциите по маркетирането на ИТ в България, но това решение бе взето скоро и все още няма конкретна дейност по него.

Сега предстои с помощта на UNDP да бъде създадено звено към Министерски съвет, което да се грижи за стратегията на държавата за електронно правителство. Ние сме декларирали многократно готовността си да участваме със свои идеи в подобни проекти. Мога дори да кажа, че НР България е на първа позиция по отношение реализирането на задачи и решения за изграждане на електронно правителство. Освен портала www.government.bg и създаването на инфраструктарата на държавната администрация, имаме и много сериозна практика по отношението изграждането на регистри, която е една от технологичните единици на government структурата. Имаме и голям опит в секюрити решения.

Бих искала да отбележа, че сама по себе си тази среда няма да заработи. Тя е едно средство, което може да се ползва от хора, които имат интернет грамотност. Затова ИТ индустрията в България върви рамо до рамо с интернет образованието в държавата. Образование както на деца, ученици и студенти, така и на активното работещо население. Това е още една насока, в която правителството трябва да помисли. Имаше идея за създаване на интернет класове, за масово въвеждане на интернет обучение в училищата, които все още не са реализирани. Ние правим усилия в тази насока и миналата година съвместно с една американска програма оборудвахме 15 училища с много съвременни интернет технологии, с бързи интернет връзки и всичко необходимо, за да може да се провежда първокласно обучение на учениците. Тази година предстои оборудването на още 17 такива лаборатории, като едновременно с това се провежда и обучение на учителите, които ще преподават. Идеята е в тези учебни звена не само учениците, но и гражданите да могат да получават своята подготовка, както и да ползват интернет услуги. Затова се опитваме да правим конкретни стъпки в тази посока.