Специално за Еcon.bg
- Г-н Вагенщайн, бихте ли ни представили Асоциацията на българските книгоиздатели. Какви са вашите цели?
Раймонд Вагенщайн:
- Асоциацията е създадена 1993 г. и обединява около 50 издателства. Целите на Асоциацията, като една професионална организация, са да защитава общите интереси на книгоиздателите и да лобира за подобряване на законодателството. АБК организира националните панаири на книгата и участието на български книгоиздатели в панаири на книгата в чужбина, участва в различни акции на български посолства и културни институции, членува в Международната асоциация на издателите.
- Как бихте определили конкуренцията в областта на книгоиздаването?
Раймонд Вагенщайн:
- В България официално са регистрирани около 3000 издателства, колкото са издателствата в Германия, например. Фактическото положение, обаче, не се изчерпва само с регистрацията. Има много малки издателства, които присъстват много слабо на пазара. Реалната цифра е около 100 реално професионално действащи издателства. 100-120 издателства участват на панаирите на книгата, т.е. това са издателствата, които имат какво да покажат. Общо взето, конкуренцията е лоялна. Има случаи на нелоялна конкуренция, но това не е практика. Въпросът с авторските права е сравнително добре решен и браншът функционира нормално. Нещата са се уталожили. Реформата в областта на културата беше извършена първо и светкавично в областта на книгоиздаването. Още 1991 г. голяма част от книгоиздаването стана частно. Причината е, че книгоиздаването не изисква инвестиране на големи средства и никога не е разчитало на държавата. Дори, въпреки всички пречки, които е създавала държавата за изминалите години, то съществува и се развива.
- Какви са проблемите в областта на книгоиздаването?
Раймонд Вагенщайн:
- Облагането на книгите с ДДС е уникално. В много страни, ДДС върху книгите е нулев или е процент от общия размер на ДДС. Ние не се отнасяме европейски към книгата, която е лицето на националната култура за всяка държава. Ние не уважаваме книгата. В България няма държавна политика в областта на четенето, няма държавна политика в областта на книгоразпространението. Съсипа се съществуващото допреди 13 години Държавно книгоразпространение, което беше заменено с магазини за съвсем други стоки. Това не се случи в нито една друга бивша социалистическа държава. Там не само, че бяха запазени старите книжарници със същия предмет на дейност, но бяха изградени и нови. Сега и у нас има такава тенденция, която е частна инициатива, част от книжарниците ни са собственост на книгоиздателства, друга част – на професионални книгоразпространители. Тенденцията е книгата да се върне. Броят на книжарниците е все още много малък, но типично българската екзотична улична търговия започва да запада. Другите държави имат национална политика в областта на четенето, то е приоритет. У нас се чете все по-малко. Хората, които не четат са по-беззащитни, знаят по-малко, по-лесно се поддават на манипулиране. В момента около 5-6% от хората декларират, че си купуват книги редовно, а преди 10 години процентът беше 50%. Българинът купува книги, които му трябват и все по-малко книги за развлечение. От друга страна, след големия бум на масовата литература, започва да се завръща по-качествената литература насочена към определени групи.
- Какво планира Асоциацията за тази година?
Раймонд Вагенщайн:
- Ще продължаваме дейността си както досега. Основните събития за тази година ще са панаирът на книгата в София през месец май и международният панаир на книгата през декември. Панаирите са една гигантска книжарница, където хората могат да намерят най-важните книги. Освен място за продажби, панаирите имат и културна политика. Те са и единственото място, където издателите общуват директно с читателите, без да преминават през посредничеството на търговеца. Когато издателят издава дадена книга, той се надява да достигне до определена аудитория, но това често не става по различни причини. Основно поради особеностите на българската книжна търговия, която не е достигнала това развитие, което е достигнало българското книгоиздаване.
- Какво планира Асоциацията за тази година?
Раймонд Вагенщайн:
- Ще продължаваме дейността си както досега. Основните събития за тази година ще са панаирът на книгата в София през месец май и международният панаир на книгата през декември. Панаирите са една гигантска книжарница, където хората могат да намерят най-важните книги. Освен място за продажби, панаирите имат и културна политика. Те са и единственото място, където издателите общуват директно с читателите, без да преминават през посредничеството на търговеца. Когато издателят издава дадена книга, той се надява да достигне до определена аудитория, но това често не става по различни причини. Основно поради особеностите на българската книжна търговия, която не е достигнала това развитие, което е достигнало българското книгоиздаване.
