Специално за Econ.bg
- Г-жа Сачева, бихте ли ни представили Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване?
Деница Сачева:
- Международният институт по здравеопазване и здравно осигуряване е неправителствена организация. Тя е създадена през 2001 г. от хората, които стартираха здравната реформа в България. Международният институт се занимава основно с консултантска дейност и с интеграция на информацията. Целта ни е да интегрираме максимално количество информация за здравния сектор, за здравната индустрия, за лекарите и за професионалистите в здравеопазването, с оглед на това те да бъдат по-добре информирани и да могат да взимат по-ефективни решения. Един от най-добре представящите ни продукти е порталът www.zdrave.net, който описва цялата ни дейност и предлаганите от нас услуги, както и здравни новини, мнения и коментари за здравната система от различен ъгъл. Порталът съдържа и различни видове регистри – на българските лекари, на разрешените за употреба лекарства, пълен регистър на аптеките в България, които имат сключен договор с НЗОК и различна лекарствена информация, както и връзки с неправителствени организации в здравния сектор.
- Как оценявате здравната политика у нас, нужна ли е промяна в основната насока?
Деница Сачева:
- С този въпрос много се спекулира. Често се чуват мнения, че моделът на здравната реформа е сгрешен, което категорично не е така. Напротив, дори много външни анализатори оценяват доста позитивно нашия модел. Големият проблем не е в концепцията на здравната реформа, а в начина, по който тя се изпълни от всички участници. Здравната реформа обхваща 8 милиона българи, тя не е само за здравния сектор. 8 милиона българи, почти 35 хиляди лекари, над 120 хиляди души медицински персонал – това са огромно количество играчи, които трябва да играят по еднакви правила, синхронно и хармонизирано, за да има наистина един позитивен краен ефект. Моделът на българската здравна реформа е възможно най-доброто, което можеше да бъде направено при дадените обстоятелства и възможности. Преди старта на реформата беше направено много мащабно проучване на системите на здравеопазване във всички страни и българският модел беше съобразен със световните тенденции. Поучихме се от грешките и от успехите на други страни и се опитахме да адаптираме нещата по отношение на българската действителност, българските културни традиции, народопсихология, политическа и икономическа обстановка в страната. Съчетанието на всички тези фактори в крайна сметка доведе до настоящия модел на здравната реформа.
- Ефективен ли е моделът на една здравноосигурителна каса?
Деница Сачева:
- В момента в България е абсурдно да се говори за това да има плурализъм в задължителното здравно осигуряване, предвид на икономическото състояние на страната. Не може да има намаляване на административните разходи и в същото време, създаване на много каси. Това са две взаимно изключващи се неща. Създаването на регионални каси за момента не е ефективно. В Полша, например, всяко от 17-те воеводства имаше отделна каса. Това доведе до изключително раздуване на административните разходи и до нееднаква медицинска помощ за хората. Събираните вноски във всяко воеводство зависеха от броя на гражданите и съответно, то можеше да разпределя само тези пари. Сега законът в Полша се променя в обратната насока, в посока на това всички каси да се обединят в една. Смисълът на това да има една каса е да се намалят административните разходи. Много важно е и това, че зад всеки един човек стоят вноските на 8 милиона българи. В здравеопазването не може да се приложи принципа на пенсионното осигуряване – колкото пари влагаме, толкова да можем да потребяваме. Каквито и здравни вноски да плащат хората, те никога не могат да платят реалната стойност на едно сериозно лечение. В България има горна граница за плащаните здравни вноски, което означава, че максималната година вноска е около 700 лева, с които не може да се купи почти нищо в здравната система. Затова се премина към принципа на солидарност, т.е. всички плащания се събират в един общ куп и да потребяват само тези, които имат нужда. Това е и солидарност, и сигурност. От една страна това е изграждане на социален капитал в България, т.е. всички да сме заедно и да се грижим един за друг и от друга страна, това е сигурността, че каквото и да се случи, всеки може да потребява парите в здравната система. Ако имаме регионални каси подобно нещо не може да се случи. В различните области има различен брой население, това ще доведе и до големи скокове в регионалната администрация, ще има различни модели на управление и всичко ще зависи от това, доколко добър е мениджърът на съответната регионална каса. За условията на България в момента е напълно оправдано и логично да има една каса. Това не е монополизъм, това е сигурност. Затова и мотото на НЗОК е "Сигурност за вашето здраве". Плурализъм трябва да има в доброволното здравно осигуряване. Там може да има много здравноосигурителни фондове, където хората да внасят колкото искат средства и да потребяват каквито искат услуги. Там трябва да има конкуренция и възможности за избор. Социалното здравно осигуряване, обаче, трябва да се основава на сигурност, стабилни стандарти, общо качество и унифициран достъп.
- Има ли баланс в оценяването на лекарския труд в България?
Деница Сачева:
- Това наистина е проблем, но причината е в забавянето на реформата в болничната помощ. Това, което се прави са козметични промени на статуквото. Промените се въвеждат стъпка по стъпка и ако бяхме тръгнали да въвеждаме здравната реформа в целия сектор, тя, естествено, щеше да се провали, защото структурите не бяха готови. Нямаше обучени хора, болниците не бяха подготвени, нямаше средства, нямаше остойностяване на медицинските услуги. Беше абсолютно невъзможно да се говори за старт на здравното осигуряване едновременно в цялата система. От друга страна да се започне от болничната помощ не е логично. Концепцията за общопрактикуващия лекар е той да се грижи не за болния, а за здравия човек и да превантира възможността да се стига до болничната помощ, която е най-скъпата в цялата система. Идеята беше общопрактикуващите лекари да се стимулират да вършат добре работата си и да служат за гейткийпъри, т.е. да не допускат хората да стигат до болничната помощ. Това, което се получи на практика е отново поради културологични и народопсихологични особености, поради индивидуализма на българина. Вместо да има интеграция на общопрактикуващите лекари със специалистите, те започнаха да се чувстват като конкуренти. Конкурент на един общопрактикуващ лекар е друг общопрактикуващ лекар, но не и специалист. Те трябва да работят в сътрудничество. Още миналата година в болниците трябваше да бъде въведен метод на диагностично-свързаните групи за заплащане, а не да се продължава с метода за клиничните пътеки. Клиничните пътеки са инструмент за контрол на качеството. Те бяха въведени в началото на здравното осигуряване в болниците като един преходен етап към диагностично-свързаните групи. Когато се развие методът на заплащане в диагностично-свързани групи в болниците ще има много повече пари. Самите болници не са добре подготвени как да взимат пари от здравната каса. Миналата година парите за болнична помощ не бяха усвоени, защото учебният център на здравната каса беше закрит. Недоброто заплащане на болничната помощ е свързано с липса на мениджърски умения, невъзможност да се усвоят парите от НЗОК и забавянето на реформата в болничната помощ. Влияние оказа и намаляването на здравния бюджет, който тази година падна до 4% от БВП. Различията в заплащането не са свързани с модела на здравната реформа, а с липсата на адекватни управленски решения.
- Какво е основното, което трябва да бъде заложено в Закона за обществено здраве, според Вас?
Деница Сачева:
- Законът за обществено здраве е изключително нужен за България, тъй като ще замени изцяло стария закон за народното здраве от 1973 г., който носи философията и духа на друга организация, друго време, друг политически строй и икономика. Той вече е неадекватен и е спорен въпросът доколко помага и доколко пречи. Основното, което трябва да бъде регламентирано в закона за обществено здраве са преди всичко грижите на обществото за проблемните групи – наркомани, психичноболни, организацията и дейността на държавно-санитарния контрол, превенция на нацията от тютюнопушене, алкохолизъм и т.н. За съжаление, текстовете в първия вариант на закона са по-скоро емоционални и патетични, отколкото прагматични и логично-свързани. В България трябва да се създаде адекватна организация за превенция и промоция на здраве. Трябват качествени закони и подготвени управленци за тяхното приложение.
- В момента в България е абсурдно да се говори за това да има плурализъм в задължителното здравно осигуряване, предвид на икономическото състояние на страната. Не може да има намаляване на административните разходи и в същото време, създаване на много каси. Това са две взаимно изключващи се неща. Създаването на регионални каси за момента не е ефективно. В Полша, например, всяко от 17-те воеводства имаше отделна каса. Това доведе до изключително раздуване на административните разходи и до нееднаква медицинска помощ за хората. Събираните вноски във всяко воеводство зависеха от броя на гражданите и съответно, то можеше да разпределя само тези пари. Сега законът в Полша се променя в обратната насока, в посока на това всички каси да се обединят в една. Смисълът на това да има една каса е да се намалят административните разходи. Много важно е и това, че зад всеки един човек стоят вноските на 8 милиона българи. В здравеопазването не може да се приложи принципа на пенсионното осигуряване – колкото пари влагаме, толкова да можем да потребяваме. Каквито и здравни вноски да плащат хората, те никога не могат да платят реалната стойност на едно сериозно лечение. В България има горна граница за плащаните здравни вноски, което означава, че максималната година вноска е около 700 лева, с които не може да се купи почти нищо в здравната система. Затова се премина към принципа на солидарност, т.е. всички плащания се събират в един общ куп и да потребяват само тези, които имат нужда. Това е и солидарност, и сигурност. От една страна това е изграждане на социален капитал в България, т.е. всички да сме заедно и да се грижим един за друг и от друга страна, това е сигурността, че каквото и да се случи, всеки може да потребява парите в здравната система. Ако имаме регионални каси подобно нещо не може да се случи. В различните области има различен брой население, това ще доведе и до големи скокове в регионалната администрация, ще има различни модели на управление и всичко ще зависи от това, доколко добър е мениджърът на съответната регионална каса. За условията на България в момента е напълно оправдано и логично да има една каса. Това не е монополизъм, това е сигурност. Затова и мотото на НЗОК е "Сигурност за вашето здраве". Плурализъм трябва да има в доброволното здравно осигуряване. Там може да има много здравноосигурителни фондове, където хората да внасят колкото искат средства и да потребяват каквито искат услуги. Там трябва да има конкуренция и възможности за избор. Социалното здравно осигуряване, обаче, трябва да се основава на сигурност, стабилни стандарти, общо качество и унифициран достъп.
- Има ли баланс в оценяването на лекарския труд в България?
Деница Сачева:
- Това наистина е проблем, но причината е в забавянето на реформата в болничната помощ. Това, което се прави са козметични промени на статуквото. Промените се въвеждат стъпка по стъпка и ако бяхме тръгнали да въвеждаме здравната реформа в целия сектор, тя, естествено, щеше да се провали, защото структурите не бяха готови. Нямаше обучени хора, болниците не бяха подготвени, нямаше средства, нямаше остойностяване на медицинските услуги. Беше абсолютно невъзможно да се говори за старт на здравното осигуряване едновременно в цялата система. От друга страна да се започне от болничната помощ не е логично. Концепцията за общопрактикуващия лекар е той да се грижи не за болния, а за здравия човек и да превантира възможността да се стига до болничната помощ, която е най-скъпата в цялата система. Идеята беше общопрактикуващите лекари да се стимулират да вършат добре работата си и да служат за гейткийпъри, т.е. да не допускат хората да стигат до болничната помощ. Това, което се получи на практика е отново поради културологични и народопсихологични особености, поради индивидуализма на българина. Вместо да има интеграция на общопрактикуващите лекари със специалистите, те започнаха да се чувстват като конкуренти. Конкурент на един общопрактикуващ лекар е друг общопрактикуващ лекар, но не и специалист. Те трябва да работят в сътрудничество. Още миналата година в болниците трябваше да бъде въведен метод на диагностично-свързаните групи за заплащане, а не да се продължава с метода за клиничните пътеки. Клиничните пътеки са инструмент за контрол на качеството. Те бяха въведени в началото на здравното осигуряване в болниците като един преходен етап към диагностично-свързаните групи. Когато се развие методът на заплащане в диагностично-свързани групи в болниците ще има много повече пари. Самите болници не са добре подготвени как да взимат пари от здравната каса. Миналата година парите за болнична помощ не бяха усвоени, защото учебният център на здравната каса беше закрит. Недоброто заплащане на болничната помощ е свързано с липса на мениджърски умения, невъзможност да се усвоят парите от НЗОК и забавянето на реформата в болничната помощ. Влияние оказа и намаляването на здравния бюджет, който тази година падна до 4% от БВП. Различията в заплащането не са свързани с модела на здравната реформа, а с липсата на адекватни управленски решения.
- Какво е основното, което трябва да бъде заложено в Закона за обществено здраве, според Вас?
Деница Сачева:
- Законът за обществено здраве е изключително нужен за България, тъй като ще замени изцяло стария закон за народното здраве от 1973 г., който носи философията и духа на друга организация, друго време, друг политически строй и икономика. Той вече е неадекватен и е спорен въпросът доколко помага и доколко пречи. Основното, което трябва да бъде регламентирано в закона за обществено здраве са преди всичко грижите на обществото за проблемните групи – наркомани, психичноболни, организацията и дейността на държавно-санитарния контрол, превенция на нацията от тютюнопушене, алкохолизъм и т.н. За съжаление, текстовете в първия вариант на закона са по-скоро емоционални и патетични, отколкото прагматични и логично-свързани. В България трябва да се създаде адекватна организация за превенция и промоция на здраве. Трябват качествени закони и подготвени управленци за тяхното приложение.
