Специално за ECON.BG
- Г-жо Плугчиева, какво е състоянието на българските гори, какви са причините за това състояние?
Меглена Плугчиева-Александрова:
- Състоянието на българските гори в момента е повече от сериозно и тревожно. Разбира се, когато се прави такава оценка, трябва да се обоснове и да се обясни по какви критерии е направена. Още през септември 2001 г. новото ръководство на Министерство на земеделието и горите направи първия общ анализ на състоянието на горското ни стопанство, като лесовъдска и икономическа характеристика и, за съжаление, тревожната тенденция беше толкова ясно изразена, че се наложи правителството да поиска специален проект по линия на Световната банка. Това е Проектът за устойчиво развитие на горското стопанство в България, който е за 6-годишен период, на стойност 42.5 милиона щатски долара и предвижда няколко компонента. На първо място, изготвяне на Национална горска стратегия и политика. Това е един рамков документ, който съдържа не само анализ на горското стопанство, но и перспективата и политиката за развитие на горите за 10 годишен период. Такъв документ е задължителен и необходим. Всички европейски страни имат подобни рамкови базисни документи още от средата на 90-те години и съответно, политика за развитие на горското стопанство, която не се влияе от политическите промени в страната. Националната горска стратегия е част от проекта на Световната банка, разработена е от широк експертен състав, с международно участие и е съгласувана с широк състав неправителствени организации. Другият важен подпроект по линия на Световната банка е Проектът за преструктуриране на Националното управление по горите, който е свързан именно със състоянието на горите. След 1990 г. в България са правени различни експерименти в горите и в развитието на горското стопанство, които, за съжаление, не са почивали на някакъв анализ и на точна и ясна професионална политика. Това е довело до сегашното състояние. До 1996 г. отрасълът е останал затворен, консервативен, без промени и адаптация към новите условия на пазарна икономика. През1997 г. изведнъж започва тотална либерализация – точно на принципа на махалото – от едната в другата крайност. С промяната на Закона за горите е променен тотално начинът на стопанисване и ползване на горите - ако до 1997г. държавата е изпълнявала функциите и на собственик, и на стопанин, и е извършвала сечта, и е продавала дървесината, то след 1997г., с промяната на закона, се въвеждат нови механизми. А именно, държавата се оттегля от стопанска дейност, остава в ролята само на наблюдател и организатор на т.нар. търгове. Продава се дървесина "на корен" и се предоставя право на всички частни фирми да влизат и да секат. Подобен начин на ползване, на сеч или предоставяне на дървесината "на корен" на частни фирми се прилага в развиващите се страни. В Европа никъде не се прилага такава практика! Това е първата голяма грешка свързана с българската гора. Втората голяма грешка е, че през 2000г. е закрит специализираният Фонд "Българска гора", който осигуряваше възможност за гъвкава финансова схема за работа в горското стопанство. Когато в горското стопанство трябва да се провеждат съответните дейности на залесяване, това става в т.нар. "мъртъв за вегетацията", или "мъртъв на вегетационни процеси" есенно-зимен и ранен пролетен период, когато са необходими най-големи инвестиции в горското стопанство. Със закриването на Фонд "Българска гора" и вкарването на системата на горите като част от държавния бюджет, се получава пълен конфликт и невъзможност за изпълнение на тези лесокултурни мероприятия, за създаване на нови гори и за инвестиции в горите. Средствата от провежданите дейности в горите, които се натрупват в края на годината, влизат в Министерство на финансите със затварянето на държавния бюджет и след това не се връщат отново в горите. Ето защо, смея да твърдя, че с промяната на Закона за горите, с промяната на начина на стопанисване и ползване на горите, със закриването на Фонд "Българска гора", са направени най-големите удари върху системата на горското стопанство. Оттук, недостигът на средства води до все по-голямо влошаване на състоянието на горите. Вместо необходимите 150 000 дка гори, са залесявани не повече от 50 000 дка. Поради недостиг на средства не са правени и достатъчно капиталови инвестиции, което означава, че не са строени горски пътища и има затворени абсолютно недостъпни басейни. Отново поради липсата на пари, горската стража не е била нито технически оборудвана, нито въоръжена, нито облечена, за да изпълнява функциите си. Всичко това е довело до положението, че не се създават достатъчно нови гори. България е една от малкото страни в Европа, чиято площ на горите намалява, както поради това, че не се залесява достатъчно, така и поради пожарите. В периода 1999-2001г. над 1 300 000 дка гори са засегнати от пожари. Тази година, за съжаление, също имахме много запалвания, екологичните щети от които са необратим процес. Тук трябва да се добави и бракониерската сеч. Според анализите, които направи екипът на Световната банка, в годините от 1998-99 насам от незаконна сеч се губят около 1 000 000 куб. метра дървесина. Допълнителен проблем е и това, че политиката се е месила прекалено много в горското стопанство и доказани професионалисти са били изхвърлени на улицата. Кадри не се изграждат за ден и два, особено толкова тясно специализирани, каквито са в горското стопанство. Още повече, че и заплащането на лесовъдите е в най-долната граница на тарифните таблици. Целият този комплекс от причини е довел до това, че състоянието на горите се е влошило изключително много през последните години. Затова поискахме да се направи анализ, не само с наши експерти, а и с чуждестранни експерти, и на негова база да се предложат съответните решения за промяна. В противен случай, според прогнозите на експертния ни състав, ако се запази настоящата тенденция на влошаване, след 5 до 10 години в България ще има екологична криза и ще бъдем изправени пред много тежка ситуация. Горите на България ще бъдат поставени под заплахата от абсолютно изчезване.
- Постижим ли е балансът между екологичната, икономическата и социалната функция на гората?
Меглена Плугчиева-Александрова:
- Разбира се, че е постижим. Българското горско стопанство има над 100-годишна история на организирано горско стопанство. Старанието винаги е било да се осигури този баланс на икономическата, екологичната и социалната функция на гората. За съжаление, през последните години, при настъпилите сътресения в системата, се получава дисбаланс на тези функции. От една страна, рязко се влошават екологичните функции на горите, което не остава без последици, защото се отразява на водния баланс, на микроклимата, на условията за почвена ерозия и всичко останало. По отношение на икономическата функция, това води след себе си заплахата за недостатъчно, нерегулярно и некачествено снабдяване на дървообработващата промишленост с нужната суровина. В момента има конфликт: Дървообработващата промишленост е 100 % приватизирана. През последните 3-4 години тя стъпи на крака, влязоха инвестиции, оборудване, машини, технологии. В същото време, горското стопанство, в което не влизат паралелно толкова инвестиции, изостава. На хартия се продава дървесина, която реално не може да бъде достигната. В България от 15 години не е внасяна нито една нова машина в дърводобива. Работи се с най-допотопната техника, което води до похабяване на дървесината още на място, в насажденията, до унищожаване или увреждане на младия подраст в горите. По отношение на третия момент, социалната функция на горите, трябва да се знае, че 44 % от населението на България живее в полупланински и планински региони и поминъкът, съдбата на тези хора са свързани с горите. След 1990 г., когато масово бяха закрити всякакви цехове и другата алтернативна заетост, която съществуваше в полупланинските и планинските региони, единствената възможност на това население беше да влезе в гората. Затова и така масово, като гъби изникнаха, набързо скалъпени от краварници и овчарници, цехове за преработка на дървесина, неотговарящи нито на технически, нито на технологични, да не говорим за санитарни изсквания, охрана на труда и т.н. Затова и старанието е, наред с всичко, което се прави в горското стопанство, да има и допълнителни апрограми, чрез фонд "Земеделие", чрез програма САПАРД и други проекти, чрез които да осигурим допълнителна алтернативна заетост на това население. Целта е да се възстанови балансът на екологична, икономическа и социална функция на горите. Считаме, че това най-добре може да бъде постигнато чрез този сериозен проект за преструктуриране на горския отрасъл, за който вече споменах, и който се движи по линия на Световната банка. Освен това, България има и своите международни ангажименти по линия на министерските конференции за горите. Последната беше през април, т.г. във Виена, където България подписа всички резолюции, както и Декларацията на страните от европейския регион, с което сме поели задължения за гарантиране на устойчивост на икономическата, социалната и екологичната функция на горите. Така че, ние сме задължени да възстановим баланса.
- Използва ли се оптимално дървопроизводителният потенциал на българските гори? Дават ли горите качествена суровина за промишлеността?
Меглена Плугчиева-Александрова:
- За съжаление, в момента не може да се ползва напълно дървопроизводственият потенциал на българските гори, поради простата причина, че ние имаме много затворени, недостъпни горски басейни. За сравнение, в България средната дължина на горските пътища е 8 метра на хектар, докато в ЕС е между 30-33 метра на хектар. В затворените басейни не може да се влезе. След като не може да се стопанисва дадената гора, от една страна, губим дървесина, а, от друга, гората губи екологичните си функции. Старанието, и чрез този проект на Световната банка, е голяма част от кредита да бъде инвестиционна компонента, предназначена за строителство на горски пътища, изобщо за инвестиции в горския отрасъл. Като потенциал, българските гори имат много качествена суровина, но тази дървесина трябва да е достъпна, а и да има достатъчно инвестиции за възстановяване на българските гори.
- Нужна ли е промяна в модела на финансиране на сектора?
Меглена Плугчиева-Александрова:
- Категорично да. Без промяна на начина на финансиране, на управление и на организация на цялата стопанска дейност в горите, може да се каже, че горското стопанство ще продължава да изглежда като една крава, която само я доим и не й даваме да яде.
- Ще се създаде ли скоро у нас пазар на горски имоти, на стоки и услуги, свързани с горите?
Меглена Плугчиева-Александрова:
- Движението в пазара на горски имоти би могло да бъде само по отношение на недържавния горски сектор. Там по принцип се предполага, че ще се развие такъв пазар. В момента може да се каже, че още не е приключила реституцията окончателно, защото все още се водят дела между общините и държавата. По прогнозни данни, се очертава държавният горски фонд да остане около 80 %, а 20% да бъдат недържавни гори – частни, общински и на религиозни общности. По отношение на държавния горски фонд, както никъде в Европа, така и у нас, по закон не се предвижда продажба. Това се прави само за нуждите на националната сигурност или за целите на специални екологични програми на общините. По отношение на услугите, и по специално дърводобивната дейност, тя и сега е в частни ръце. След преструктурирането, което предвиждаме да се направи, както е в европейската практика, дърводобивът и всички други услуги ще се възлагат на частни предприемачи.
- Нужна ли е комасация на горските парцели, според Вас?
Меглена Плугчиева-Александрова:
- Да! Защо обаче трябваше да се хвърлят толкова пари и да се загуби толкова време, да се нанесат такива щети, та сега да вървим в посока на комасация, след като това са отдавна познати на целия цивилизован свят истини. Законът за реституция на горите от 1997г. повтори грешките на Закона за реституция на земята. Ясно е, че няма по-неефективно, по-нерентабилно и по-непечелившо от дребното земеделие и от дребното горско стопанство. В продължение на няколко години се хвърлиха много пари и се изприказваха много политически недомислия, за да се раздроби максимално горският фонд и да се получат няколко стотин хиляди собственика, които имат сега между 3 и 5 дка и се чудят какво да ги правят. В момента в Министерството идват писма, с които хората искат да продадат гората си на държавата, защото не знаят какво да я правят. Въпросът сега е как, по линия на програма САПАРД и мярка "Лесовъдство", да платим на тези хора, за да се обединят отново. Не знам дали има друга страна в Европа, която да си е позволила такива експерименти и такова разхищение. Една радробена малка горска собственост не носи на никого нищо – води до проблеми за новия собственик и до влошаване на гората. Ако искаме да имаме частни гори в добро състояние, държавата има ангажимент, както в Европа, за три неща. Първо, да има добър закон, ясни и прости правила и регламент, а не бюрокрация, която да съсипва инициативата на хората. Второ, да има финансово подпомагане на частните собственици на гори, за да имат хората стимул да създават най-подходящите гори на съответното място.Когато на дадено място трябва да расте дъб например, собственикът трябва да е заинтересован да залеси именно дъб, а не акация, която е бързорастяща и за 20 години той би спечелил от нея. Ако залеси дъб, той няма да спечели, но след 150 години неговите внуци и правнуци ще имат възможността да ползват ценната дъбова дървесина. Трето, частните собственици на гори трябва да бъдат обучавани и ограмотявани, защото има специфика, която хората не познават.
- Какъв е ключът за устойчиво развитие на българската гора?
Меглена Плугчиева-Александрова:
- Ключът е отговорна и далновидна политика - бъдещето на българската гора да не се брои на всеки четири години, след което да започва отново. Трябва да е ясно, че в горското стопанство се работи с времеви мащаби от 100-120 години. В горското стопанство трябва да се гледа в перспектива и да е ясно, че това, което създаваме сега и начинът, по който стопанисваме българските гори, това е наследството, което оставяме за поколения след нас. За да се получи тази последователност и устойчивост, се изисква професионално отношение, политическа отговорност за достатъчно инвестиции и баланс, именно за гарантиране на многофункционалността на горите. Затова е необходима професионална и финансово обезпечена горска политика. Разчитам, че с присъединяването ни към ЕС, това ще стане задължителна линия на поведение.
- Състоянието на българските гори в момента е повече от сериозно и тревожно. Разбира се, когато се прави такава оценка, трябва да се обоснове и да се обясни по какви критерии е направена. Още през септември 2001 г. новото ръководство на Министерство на земеделието и горите направи първия общ анализ на състоянието на горското ни стопанство, като лесовъдска и икономическа характеристика и, за съжаление, тревожната тенденция беше толкова ясно изразена, че се наложи правителството да поиска специален проект по линия на Световната банка. Това е Проектът за устойчиво развитие на горското стопанство в България, който е за 6-годишен период, на стойност 42.5 милиона щатски долара и предвижда няколко компонента. На първо място, изготвяне на Национална горска стратегия и политика. Това е един рамков документ, който съдържа не само анализ на горското стопанство, но и перспективата и политиката за развитие на горите за 10 годишен период. Такъв документ е задължителен и необходим. Всички европейски страни имат подобни рамкови базисни документи още от средата на 90-те години и съответно, политика за развитие на горското стопанство, която не се влияе от политическите промени в страната. Националната горска стратегия е част от проекта на Световната банка, разработена е от широк експертен състав, с международно участие и е съгласувана с широк състав неправителствени организации. Другият важен подпроект по линия на Световната банка е Проектът за преструктуриране на Националното управление по горите, който е свързан именно със състоянието на горите. След 1990 г. в България са правени различни експерименти в горите и в развитието на горското стопанство, които, за съжаление, не са почивали на някакъв анализ и на точна и ясна професионална политика. Това е довело до сегашното състояние. До 1996 г. отрасълът е останал затворен, консервативен, без промени и адаптация към новите условия на пазарна икономика. През1997 г. изведнъж започва тотална либерализация – точно на принципа на махалото – от едната в другата крайност. С промяната на Закона за горите е променен тотално начинът на стопанисване и ползване на горите - ако до 1997г. държавата е изпълнявала функциите и на собственик, и на стопанин, и е извършвала сечта, и е продавала дървесината, то след 1997г., с промяната на закона, се въвеждат нови механизми. А именно, държавата се оттегля от стопанска дейност, остава в ролята само на наблюдател и организатор на т.нар. търгове. Продава се дървесина "на корен" и се предоставя право на всички частни фирми да влизат и да секат. Подобен начин на ползване, на сеч или предоставяне на дървесината "на корен" на частни фирми се прилага в развиващите се страни. В Европа никъде не се прилага такава практика! Това е първата голяма грешка свързана с българската гора. Втората голяма грешка е, че през 2000г. е закрит специализираният Фонд "Българска гора", който осигуряваше възможност за гъвкава финансова схема за работа в горското стопанство. Когато в горското стопанство трябва да се провеждат съответните дейности на залесяване, това става в т.нар. "мъртъв за вегетацията", или "мъртъв на вегетационни процеси" есенно-зимен и ранен пролетен период, когато са необходими най-големи инвестиции в горското стопанство. Със закриването на Фонд "Българска гора" и вкарването на системата на горите като част от държавния бюджет, се получава пълен конфликт и невъзможност за изпълнение на тези лесокултурни мероприятия, за създаване на нови гори и за инвестиции в горите. Средствата от провежданите дейности в горите, които се натрупват в края на годината, влизат в Министерство на финансите със затварянето на държавния бюджет и след това не се връщат отново в горите. Ето защо, смея да твърдя, че с промяната на Закона за горите, с промяната на начина на стопанисване и ползване на горите, със закриването на Фонд "Българска гора", са направени най-големите удари върху системата на горското стопанство. Оттук, недостигът на средства води до все по-голямо влошаване на състоянието на горите. Вместо необходимите 150 000 дка гори, са залесявани не повече от 50 000 дка. Поради недостиг на средства не са правени и достатъчно капиталови инвестиции, което означава, че не са строени горски пътища и има затворени абсолютно недостъпни басейни. Отново поради липсата на пари, горската стража не е била нито технически оборудвана, нито въоръжена, нито облечена, за да изпълнява функциите си. Всичко това е довело до положението, че не се създават достатъчно нови гори. България е една от малкото страни в Европа, чиято площ на горите намалява, както поради това, че не се залесява достатъчно, така и поради пожарите. В периода 1999-2001г. над 1 300 000 дка гори са засегнати от пожари. Тази година, за съжаление, също имахме много запалвания, екологичните щети от които са необратим процес. Тук трябва да се добави и бракониерската сеч. Според анализите, които направи екипът на Световната банка, в годините от 1998-99 насам от незаконна сеч се губят около 1 000 000 куб. метра дървесина. Допълнителен проблем е и това, че политиката се е месила прекалено много в горското стопанство и доказани професионалисти са били изхвърлени на улицата. Кадри не се изграждат за ден и два, особено толкова тясно специализирани, каквито са в горското стопанство. Още повече, че и заплащането на лесовъдите е в най-долната граница на тарифните таблици. Целият този комплекс от причини е довел до това, че състоянието на горите се е влошило изключително много през последните години. Затова поискахме да се направи анализ, не само с наши експерти, а и с чуждестранни експерти, и на негова база да се предложат съответните решения за промяна. В противен случай, според прогнозите на експертния ни състав, ако се запази настоящата тенденция на влошаване, след 5 до 10 години в България ще има екологична криза и ще бъдем изправени пред много тежка ситуация. Горите на България ще бъдат поставени под заплахата от абсолютно изчезване.
- Постижим ли е балансът между екологичната, икономическата и социалната функция на гората?
Меглена Плугчиева-Александрова:
- Разбира се, че е постижим. Българското горско стопанство има над 100-годишна история на организирано горско стопанство. Старанието винаги е било да се осигури този баланс на икономическата, екологичната и социалната функция на гората. За съжаление, през последните години, при настъпилите сътресения в системата, се получава дисбаланс на тези функции. От една страна, рязко се влошават екологичните функции на горите, което не остава без последици, защото се отразява на водния баланс, на микроклимата, на условията за почвена ерозия и всичко останало. По отношение на икономическата функция, това води след себе си заплахата за недостатъчно, нерегулярно и некачествено снабдяване на дървообработващата промишленост с нужната суровина. В момента има конфликт: Дървообработващата промишленост е 100 % приватизирана. През последните 3-4 години тя стъпи на крака, влязоха инвестиции, оборудване, машини, технологии. В същото време, горското стопанство, в което не влизат паралелно толкова инвестиции, изостава. На хартия се продава дървесина, която реално не може да бъде достигната. В България от 15 години не е внасяна нито една нова машина в дърводобива. Работи се с най-допотопната техника, което води до похабяване на дървесината още на място, в насажденията, до унищожаване или увреждане на младия подраст в горите. По отношение на третия момент, социалната функция на горите, трябва да се знае, че 44 % от населението на България живее в полупланински и планински региони и поминъкът, съдбата на тези хора са свързани с горите. След 1990 г., когато масово бяха закрити всякакви цехове и другата алтернативна заетост, която съществуваше в полупланинските и планинските региони, единствената възможност на това население беше да влезе в гората. Затова и така масово, като гъби изникнаха, набързо скалъпени от краварници и овчарници, цехове за преработка на дървесина, неотговарящи нито на технически, нито на технологични, да не говорим за санитарни изсквания, охрана на труда и т.н. Затова и старанието е, наред с всичко, което се прави в горското стопанство, да има и допълнителни апрограми, чрез фонд "Земеделие", чрез програма САПАРД и други проекти, чрез които да осигурим допълнителна алтернативна заетост на това население. Целта е да се възстанови балансът на екологична, икономическа и социална функция на горите. Считаме, че това най-добре може да бъде постигнато чрез този сериозен проект за преструктуриране на горския отрасъл, за който вече споменах, и който се движи по линия на Световната банка. Освен това, България има и своите международни ангажименти по линия на министерските конференции за горите. Последната беше през април, т.г. във Виена, където България подписа всички резолюции, както и Декларацията на страните от европейския регион, с което сме поели задължения за гарантиране на устойчивост на икономическата, социалната и екологичната функция на горите. Така че, ние сме задължени да възстановим баланса.
- Използва ли се оптимално дървопроизводителният потенциал на българските гори? Дават ли горите качествена суровина за промишлеността?
Меглена Плугчиева-Александрова:
- За съжаление, в момента не може да се ползва напълно дървопроизводственият потенциал на българските гори, поради простата причина, че ние имаме много затворени, недостъпни горски басейни. За сравнение, в България средната дължина на горските пътища е 8 метра на хектар, докато в ЕС е между 30-33 метра на хектар. В затворените басейни не може да се влезе. След като не може да се стопанисва дадената гора, от една страна, губим дървесина, а, от друга, гората губи екологичните си функции. Старанието, и чрез този проект на Световната банка, е голяма част от кредита да бъде инвестиционна компонента, предназначена за строителство на горски пътища, изобщо за инвестиции в горския отрасъл. Като потенциал, българските гори имат много качествена суровина, но тази дървесина трябва да е достъпна, а и да има достатъчно инвестиции за възстановяване на българските гори.
- Нужна ли е промяна в модела на финансиране на сектора?
Меглена Плугчиева-Александрова:
- Категорично да. Без промяна на начина на финансиране, на управление и на организация на цялата стопанска дейност в горите, може да се каже, че горското стопанство ще продължава да изглежда като една крава, която само я доим и не й даваме да яде.
- Ще се създаде ли скоро у нас пазар на горски имоти, на стоки и услуги, свързани с горите?
Меглена Плугчиева-Александрова:
- Движението в пазара на горски имоти би могло да бъде само по отношение на недържавния горски сектор. Там по принцип се предполага, че ще се развие такъв пазар. В момента може да се каже, че още не е приключила реституцията окончателно, защото все още се водят дела между общините и държавата. По прогнозни данни, се очертава държавният горски фонд да остане около 80 %, а 20% да бъдат недържавни гори – частни, общински и на религиозни общности. По отношение на държавния горски фонд, както никъде в Европа, така и у нас, по закон не се предвижда продажба. Това се прави само за нуждите на националната сигурност или за целите на специални екологични програми на общините. По отношение на услугите, и по специално дърводобивната дейност, тя и сега е в частни ръце. След преструктурирането, което предвиждаме да се направи, както е в европейската практика, дърводобивът и всички други услуги ще се възлагат на частни предприемачи.
- Нужна ли е комасация на горските парцели, според Вас?
Меглена Плугчиева-Александрова:
- Да! Защо обаче трябваше да се хвърлят толкова пари и да се загуби толкова време, да се нанесат такива щети, та сега да вървим в посока на комасация, след като това са отдавна познати на целия цивилизован свят истини. Законът за реституция на горите от 1997г. повтори грешките на Закона за реституция на земята. Ясно е, че няма по-неефективно, по-нерентабилно и по-непечелившо от дребното земеделие и от дребното горско стопанство. В продължение на няколко години се хвърлиха много пари и се изприказваха много политически недомислия, за да се раздроби максимално горският фонд и да се получат няколко стотин хиляди собственика, които имат сега между 3 и 5 дка и се чудят какво да ги правят. В момента в Министерството идват писма, с които хората искат да продадат гората си на държавата, защото не знаят какво да я правят. Въпросът сега е как, по линия на програма САПАРД и мярка "Лесовъдство", да платим на тези хора, за да се обединят отново. Не знам дали има друга страна в Европа, която да си е позволила такива експерименти и такова разхищение. Една радробена малка горска собственост не носи на никого нищо – води до проблеми за новия собственик и до влошаване на гората. Ако искаме да имаме частни гори в добро състояние, държавата има ангажимент, както в Европа, за три неща. Първо, да има добър закон, ясни и прости правила и регламент, а не бюрокрация, която да съсипва инициативата на хората. Второ, да има финансово подпомагане на частните собственици на гори, за да имат хората стимул да създават най-подходящите гори на съответното място.Когато на дадено място трябва да расте дъб например, собственикът трябва да е заинтересован да залеси именно дъб, а не акация, която е бързорастяща и за 20 години той би спечелил от нея. Ако залеси дъб, той няма да спечели, но след 150 години неговите внуци и правнуци ще имат възможността да ползват ценната дъбова дървесина. Трето, частните собственици на гори трябва да бъдат обучавани и ограмотявани, защото има специфика, която хората не познават.
- Какъв е ключът за устойчиво развитие на българската гора?
Меглена Плугчиева-Александрова:
- Ключът е отговорна и далновидна политика - бъдещето на българската гора да не се брои на всеки четири години, след което да започва отново. Трябва да е ясно, че в горското стопанство се работи с времеви мащаби от 100-120 години. В горското стопанство трябва да се гледа в перспектива и да е ясно, че това, което създаваме сега и начинът, по който стопанисваме българските гори, това е наследството, което оставяме за поколения след нас. За да се получи тази последователност и устойчивост, се изисква професионално отношение, политическа отговорност за достатъчно инвестиции и баланс, именно за гарантиране на многофункционалността на горите. Затова е необходима професионална и финансово обезпечена горска политика. Разчитам, че с присъединяването ни към ЕС, това ще стане задължителна линия на поведение.
