Специално за ECON.BG

- Бихте ли ни представила в резюме Програмата за икономическо развитие от Лисабон?

Анелия Дамянова:

- На срещата на високо равнище на правителствените и държавни ръководители на страните от ЕС, проведена през март 2000 г. в Лисабон беше обявено намерението през 2010 г. Европа да се превърне в най-динамичната и конкурентоспособна икономика, основана върху познанието.

Основните области на интервенция за постигане на тази цел са няколко: стимулиране на конкуренцията и предприемачеството; насърчаване на иновациите; осигуряване на по-висока заетост, като се поставя акцент и върху образованието и повишаването на квалификацията на човешките ресурси; модернизиране на европейския социален модел. Очаква се положителните промени в тези области да доведат до повишаване на производителността в европейските страни, което неминуемо би довело до по-висока конкурентоспособност на тези държави в международен план. Проблемите, очертани в Лисабон засягат както страните членки на съюза, така и в още по-голяма степен държавите кандидатки за пълноправно членство, каквато е и България.

Ключовите думи в Лисабонската програма за икономически реформи са: растеж, заетост и производителност.

Основните механизми за осъществяване на стратегията представляват комбинация между краткосрочни политически инициативи и средно и дългосрочни икономически реформи, осъществени чрез т.нар. "отворен метод на координация". Това предполага:

• Сравнение /benchmarking/ по количествени и качествени индикатори в приоритетните области;
• Изработване на програми с конкретни действия, разположени във времето;
• Трансфериране на европейските принципи и указания в националните и регионални политики.

- Как трябва да се разглежда Програмата от Лисабон спрямо програмите за реформи в отделните страни?

Анелия Дамянова:

- Програмата от Лисабон има за цел да се ускорят реформите в отделните страни и ЕС като цяло, насочени към динамичен икономически растеж и по-висока конкурентоспособност. Тази програма има голямо значение за страните кандидатки, тъй като тя може да катализира процесите на реформи в тях.

В значителна степен Програмата припокрива реформите в асоциираните държави за изграждане на функционираща пазарна икономика и формиране на потенциал за справяне с конкурентния натиск в ЕС. Решенията от Лисабон не са нови бариери пред страните кандидатки. Принципите, върху които е изградена Програмата и нейното изпълнение, предвиждат преминаването от регулативен законодателен подход към по-гъвкави политики в ЕС. Не случайно основният метод, който се използва, е т.нар. "отворен метод на координация". Той дава възможност за активен диалог между страните, сравнения по различни показатели, обмяна на мнения и добри практики. С други думи, той предоставя по-голяма свобода на страните при вземането на конкретни решения за изпълнение на стратегическите приоритети. Същевременно е предвидено и осъществяване на мониторинг на процеса на изпълнение на взетите основни решения.

- Как бихте определила конкурентните позиции на българската икономика?

Анелия Дамянова:

- Една от основните цели, формулирани в Лисабонската програма е повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика. В основата на по-високата конкурентоспособност е по-високата производителност, основана на иновативни подходи към човешките ресурси,физическите активи и капитала. Решаващо значение днес имат такива фактори като способност за внедряване на съвременни технологии и иновации, високообразована работна сила, бърз и лесен достъп до финансови ресурси и т.н.

Измеренията на конкурентоспособността според Лисабонската стратегия са няколко. На първо място като фактор, който в съвременните условия е в основата на растежа и високата конкурентоспособност, е потенциалът на страните да бъдат иновативни. В този смисъл важно значение имат такива сфери като изследвания и технологии и информационното общество. По-нататък следват:

• Развитие на единния пазар с няколко подобласти – стимулиране на конкуренцията; либерализация на пазара на услуги, преди всичко телекомуникации и енергетика; намаляване на държавните помощи;
• Изграждане на интегрирани и ефективни финансови пазари;
• Стимулиране на предприемачеството - облекчаване на условията за започване на нов бизнес, намаляване на бремето на регулаторните режими, насърчаване на МСП;
• Включват се и някои елементи на социалната политика, насочени пряко към стимулиране на конкурентоспособността –създаване на условия за гъвкавост на пазара на труда, обучение през целия живот, модернизиране на системата за социално осигуряване и т.н.

Обобщената оценка за конкурентните позиции на българската икономика не е особено благоприятна. Трябва да се отбележи обаче, че през последните години в посочените по-горе области се предприемат конкретни мерки, в т.ч. и законодателни инициативи, които имат за цел да подобрят конкурентните позиции на страната. България притежава някои предимства в областта на технологичното и иновативно развитие – добро качество на научните кадри, високо качество на обучение в сферата на точните науки. Подобрява се бизнес средата – намаляват бариерите пред бизнеса и предприемачеството. Може да се твърди, че стартирането на нов бизнес в България е сравнително бързо и евтино. Основание за подобна констатация дават следните факти, чиито източник са проучвания на Световната банка: стойността на процедурите за започване на нов бизнес в България е 120 долара, което представлява 6,7% от БВП на човек от населението. В останалите страни от Централна и Източна Европа тези процедури имат доста по-висока цена – в Унгария например те достигат 3300 долара, което представлява 66% от БВП на човек от населението. Бяха предприети мерки за допълнително намаляване на лиценцзионните режими и процедури, стимулиране на конкуренцията на вътрешния пазар, регулиране на държавните помощи и др.

През последните години има подобрение в позициите на страната и по отношение на корупцията – в последния Доклад за глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум България се е придвижила в първата група на държавите с по-ниски нива на разпространение на корупция.

Същевременно трябва да се отбележи, че негативно влияние върху конкурентоспособността оказва ниската степен на развитие на финансовите пазари, липсата на рисков капитал, трудният все още достъп до кредити. В областта на човешките ресурси страната постепенно губи предимствата си, тъй като голяма част от работната сила е квалифицирана, но работи с остарели технологии. Проблеми създава и тромавата и недостатъчно безпристрастна и ефективна съдебна система. Това очертава и основните области, в които трябва да се предприемат бързи и ефективни мерки, в унисон и с решенията от Лисабон.

- Каква е връзката между националната и фирмената конкурентоспособност?

Анелия Дамянова:

- Основните субекти на конкурентоспособността са фирмите. Една национална икономика не може да бъде конкурентоспособна без да са конкурентоспособни фирмите, които оперират в нея. По тази причина усилията в крайна сметка са насочени към създаване на благоприятна среда за насърчаване на предприемачеството и повишаване на конкурентоспособността на националните компании. Тя зависи от два основни фактора – благоприятен бизнес климат и добро качество на фирмените стратегии. Разбира се всичко това трябва да се осъществява на фона на стабилна макроикономическа среда. Докато държавата има отношение към поддържането на макроикономическата стабилност и подобряването на бизнес средата, то мениджмънтът на компаниите трябва да формира своите стратегии съобразно промените и предизвикателствата в света и конкретните изискванията на потребителите.

- Какви препоръки бихте дала за повишаване на конкурентоспособността на българските компании?

Анелия Дамянова:

- Повишаването на конукрентоспособността на българските компании е важен фактор за постигане на растеж в икономиката. Препоръките могат да бъдат както на държавно, така и на фирмено ниво:

На държавно равнище правителството трябва: да подобрява бизнес-средата и да стимулира конкуренцията; да насърчава фирмите да се възползват в по-голяма степен от инвестиции в научно-изследователска и развойна дейност; да насърчава новите фирми и новите индустрии; да отговаря на специфичните изисквания на малките и средни предприятия; да създава предпоставки за намаляване на разходите за компютърна техника, комуникации, транспорт и логистика, за либерализация на търговията и инвестициите; да повишава образователните стандарти с цел успешно развитие на "икономики на познанието"; да води активен диалог с бизнеса.и да стимулира партньорствата между компаниите.

Резултатите от подобни мерки са: нови възможности за по-ниски разходи, по-добро качество, по-голям избор за потребителите, нови форми на обмен между страните, общо увеличаване на потенциала за промени.

На фирмено равнище фирмите трябва:

• Да формират своите стратегии на базата на съвременни технологии и иновации.
• Да внедряват стандартите за управление на качеството, при което фокусът  се поставя върху клиентите и повишаване на тяхното доверие.
• Да внедряват системи за управление на ефективността, при което фокусът се поставя върху ефективно извършване на основните дейности във фирмата – решаване на вътрешните проблеми, свързани с производителност, себестойност, разходи и загуби /внедряване на най-добрите производствени практики, които дават възможност за намаляване на себестойността, разходите и загубите, водят до повишаване на производителността на основните дейности във фирмите.
• Да създават условия за повишаване квалификацията на работещите в компаниите;
• Да участват в мрежи от свързани производства /клъстери/. Това важи в много голяма степен за МСП. Този подход има предимства и води до подобряване на фирмените стратегии в следните направления:
• Подобряване на продуктовия дизайн - дава по-големи възможности за обмяна на идеи и ноу-хау в развитието и производството на продукти и услуги;
• Подобряване на репутацията – чрез активни действия на асоциациите и лобиране пред държавата;
• Усъвършенстване на технологичните процеси – чрез активна обмяна на технологично ноу-хау, създаване на нови продукти и технологии;
• По-добър достъп до дистрибуция и услуги – получаване на бърз, сигурен или преференциален достъп до дистрибуция на услуги и продукти;
• Получаване на пазарна информация – възможности за обмяна на информация за потенциални купувачи /демографски особености, потребности, взискателност/, конюнктура на пазара;
• Логистика – по-добро сътрудничество по отношение на придвижването на стоките или информацията между участниците в мрежата /клъстера/;
• Повишаване на образованието и квалификацията на човешките ресурси – подобряване на качеството на човешките ресурси чрез по-лесно придобиване на нови умения.

- А кои са основните предизвикателства за повишаване на конкурентоспособността в макроикономически аспект?

Анелия Дамянова:

- Някои по-общи препоръки, които биха довели до повишаване на националната конкурентоспособност и до успешно изпълнение на препоръките и решенията на Лисабонската стратегия, са следните:

• Разработване на стратегия за повишаване на конкурентоспособността на икономиката;
• Разработване на програма с конкретни действия за изпълнение на Стратегията;
• Създаване на специализирана институция – например Съвет по конкурентоспособност, който може да осъществява цялостен процес на мониторинг върху изпълнението и на решенията от Лисабон – наблюдение и сравнение на базата на комплекс от индикатори, преглед на извършеното в различните области съобразно препоръките на Лисабонската програма и т.н.;
• Осъществяване на анализ на конкурентоспособността на регионите в България, в т.ч. и на общините;
• Стимулиране на диалога между правителството и бизнеса.

- Основната заложена в програмата цел е: "до 2010 г. Европа да стане най-конкурентната и динамична икономика в света основана на познание". Ще стане ли това реалност, според Вас? Може ли страните от Европа да се разглеждат като едно цяло?

Анелия Дамянова:

- Бих могла да изразя надежда, че това действително ще се случи. Програмата от Лисабон, както и решенията на следващите срещи на високо равнище /в Стокхолм, Барселона и т.н./ имат именно такава задача - да ускорят постигането на тази важна стратегическа за ЕС цел.

Разбира се, от географска гледна точка страните от Европа са едно цяло. Съществуват различия особено в икономически план. Но програмата от Лисабон дава "рецепта" за ускоряване на реформите, особено в асоциираните страни и доближаването им до стандартите в ЕС. В крайна сметка се очаква да бъдат преодолени различията в икономическото развитие, което ще бъде важна стъпка към действително единна Европа, в която всяка страна ще има своите национални и културни особености, но стандартите по отношение на демократичните принципи и икономическото развитие ще бъдат много близки.

- Една от основните цели, формулирани в Лисабонската програма е повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика. В основата на по-високата конкурентоспособност е по-високата производителност, основана на иновативни подходи към човешките ресурси,физическите активи и капитала. Решаващо значение днес имат такива фактори като способност за внедряване на съвременни технологии и иновации, високообразована работна сила, бърз и лесен достъп до финансови ресурси и т.н.

Измеренията на конкурентоспособността според Лисабонската стратегия са няколко. На първо място като фактор, който в съвременните условия е в основата на растежа и високата конкурентоспособност, е потенциалът на страните да бъдат иновативни. В този смисъл важно значение имат такива сфери като изследвания и технологии и информационното общество. По-нататък следват:

• Развитие на единния пазар с няколко подобласти – стимулиране на конкуренцията; либерализация на пазара на услуги, преди всичко телекомуникации и енергетика; намаляване на държавните помощи;
• Изграждане на интегрирани и ефективни финансови пазари;
• Стимулиране на предприемачеството - облекчаване на условията за започване на нов бизнес, намаляване на бремето на регулаторните режими, насърчаване на МСП;
• Включват се и някои елементи на социалната политика, насочени пряко към стимулиране на конкурентоспособността –създаване на условия за гъвкавост на пазара на труда, обучение през целия живот, модернизиране на системата за социално осигуряване и т.н.

Обобщената оценка за конкурентните позиции на българската икономика не е особено благоприятна. Трябва да се отбележи обаче, че през последните години в посочените по-горе области се предприемат конкретни мерки, в т.ч. и законодателни инициативи, които имат за цел да подобрят конкурентните позиции на страната. България притежава някои предимства в областта на технологичното и иновативно развитие – добро качество на научните кадри, високо качество на обучение в сферата на точните науки. Подобрява се бизнес средата – намаляват бариерите пред бизнеса и предприемачеството. Може да се твърди, че стартирането на нов бизнес в България е сравнително бързо и евтино. Основание за подобна констатация дават следните факти, чиито източник са проучвания на Световната банка: стойността на процедурите за започване на нов бизнес в България е 120 долара, което представлява 6,7% от БВП на човек от населението. В останалите страни от Централна и Източна Европа тези процедури имат доста по-висока цена – в Унгария например те достигат 3300 долара, което представлява 66% от БВП на човек от населението. Бяха предприети мерки за допълнително намаляване на лиценцзионните режими и процедури, стимулиране на конкуренцията на вътрешния пазар, регулиране на държавните помощи и др.

През последните години има подобрение в позициите на страната и по отношение на корупцията – в последния Доклад за глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум България се е придвижила в първата група на държавите с по-ниски нива на разпространение на корупция.

Същевременно трябва да се отбележи, че негативно влияние върху конкурентоспособността оказва ниската степен на развитие на финансовите пазари, липсата на рисков капитал, трудният все още достъп до кредити. В областта на човешките ресурси страната постепенно губи предимствата си, тъй като голяма част от работната сила е квалифицирана, но работи с остарели технологии. Проблеми създава и тромавата и недостатъчно безпристрастна и ефективна съдебна система. Това очертава и основните области, в които трябва да се предприемат бързи и ефективни мерки, в унисон и с решенията от Лисабон.

- Каква е връзката между националната и фирмената конкурентоспособност?

Анелия Дамянова:

- Основните субекти на конкурентоспособността са фирмите. Една национална икономика не може да бъде конкурентоспособна без да са конкурентоспособни фирмите, които оперират в нея. По тази причина усилията в крайна сметка са насочени към създаване на благоприятна среда за насърчаване на предприемачеството и повишаване на конкурентоспособността на националните компании. Тя зависи от два основни фактора – благоприятен бизнес климат и добро качество на фирмените стратегии. Разбира се всичко това трябва да се осъществява на фона на стабилна макроикономическа среда. Докато държавата има отношение към поддържането на макроикономическата стабилност и подобряването на бизнес средата, то мениджмънтът на компаниите трябва да формира своите стратегии съобразно промените и предизвикателствата в света и конкретните изискванията на потребителите.

- Какви препоръки бихте дала за повишаване на конкурентоспособността на българските компании?

Анелия Дамянова:

- Повишаването на конукрентоспособността на българските компании е важен фактор за постигане на растеж в икономиката. Препоръките могат да бъдат както на държавно, така и на фирмено ниво:

На държавно равнище правителството трябва: да подобрява бизнес-средата и да стимулира конкуренцията; да насърчава фирмите да се възползват в по-голяма степен от инвестиции в научно-изследователска и развойна дейност; да насърчава новите фирми и новите индустрии; да отговаря на специфичните изисквания на малките и средни предприятия; да създава предпоставки за намаляване на разходите за компютърна техника, комуникации, транспорт и логистика, за либерализация на търговията и инвестициите; да повишава образователните стандарти с цел успешно развитие на "икономики на познанието"; да води активен диалог с бизнеса.и да стимулира партньорствата между компаниите.

Резултатите от подобни мерки са: нови възможности за по-ниски разходи, по-добро качество, по-голям избор за потребителите, нови форми на обмен между страните, общо увеличаване на потенциала за промени.

На фирмено равнище фирмите трябва:

• Да формират своите стратегии на базата на съвременни технологии и иновации.
• Да внедряват стандартите за управление на качеството, при което фокусът  се поставя върху клиентите и повишаване на тяхното доверие.
• Да внедряват системи за управление на ефективността, при което фокусът се поставя върху ефективно извършване на основните дейности във фирмата – решаване на вътрешните проблеми, свързани с производителност, себестойност, разходи и загуби /внедряване на най-добрите производствени практики, които дават възможност за намаляване на себестойността, разходите и загубите, водят до повишаване на производителността на основните дейности във фирмите.
• Да създават условия за повишаване квалификацията на работещите в компаниите;
• Да участват в мрежи от свързани производства /клъстери/. Това важи в много голяма степен за МСП. Този подход има предимства и води до подобряване на фирмените стратегии в следните направления:
• Подобряване на продуктовия дизайн - дава по-големи възможности за обмяна на идеи и ноу-хау в развитието и производството на продукти и услуги;
• Подобряване на репутацията – чрез активни действия на асоциациите и лобиране пред държавата;
• Усъвършенстване на технологичните процеси – чрез активна обмяна на технологично ноу-хау, създаване на нови продукти и технологии;
• По-добър достъп до дистрибуция и услуги – получаване на бърз, сигурен или преференциален достъп до дистрибуция на услуги и продукти;
• Получаване на пазарна информация – възможности за обмяна на информация за потенциални купувачи /демографски особености, потребности, взискателност/, конюнктура на пазара;
• Логистика – по-добро сътрудничество по отношение на придвижването на стоките или информацията между участниците в мрежата /клъстера/;
• Повишаване на образованието и квалификацията на човешките ресурси – подобряване на качеството на човешките ресурси чрез по-лесно придобиване на нови умения.

- А кои са основните предизвикателства за повишаване на конкурентоспособността в макроикономически аспект?

Анелия Дамянова:

- Някои по-общи препоръки, които биха довели до повишаване на националната конкурентоспособност и до успешно изпълнение на препоръките и решенията на Лисабонската стратегия, са следните:

• Разработване на стратегия за повишаване на конкурентоспособността на икономиката;
• Разработване на програма с конкретни действия за изпълнение на Стратегията;
• Създаване на специализирана институция – например Съвет по конкурентоспособност, който може да осъществява цялостен процес на мониторинг върху изпълнението и на решенията от Лисабон – наблюдение и сравнение на базата на комплекс от индикатори, преглед на извършеното в различните области съобразно препоръките на Лисабонската програма и т.н.;
• Осъществяване на анализ на конкурентоспособността на регионите в България, в т.ч. и на общините;
• Стимулиране на диалога между правителството и бизнеса.

- Основната заложена в програмата цел е: "до 2010 г. Европа да стане най-конкурентната и динамична икономика в света основана на познание". Ще стане ли това реалност, според Вас? Може ли страните от Европа да се разглеждат като едно цяло?

Анелия Дамянова:

- Бих могла да изразя надежда, че това действително ще се случи. Програмата от Лисабон, както и решенията на следващите срещи на високо равнище /в Стокхолм, Барселона и т.н./ имат именно такава задача - да ускорят постигането на тази важна стратегическа за ЕС цел.

Разбира се, от географска гледна точка страните от Европа са едно цяло. Съществуват различия особено в икономически план. Но програмата от Лисабон дава "рецепта" за ускоряване на реформите, особено в асоциираните страни и доближаването им до стандартите в ЕС. В крайна сметка се очаква да бъдат преодолени различията в икономическото развитие, което ще бъде важна стъпка към действително единна Европа, в която всяка страна ще има своите национални и културни особености, но стандартите по отношение на демократичните принципи и икономическото развитие ще бъдат много близки.