Специално за ECON.BG
- Г-н Николов, колко българи живеят в чужбина? Къде предимно емигрират българите?
Стефан Николов:
- Българската държава не разполага със съвсем прецизна статистика за броя на нашите сънародници зад граница. Вероятно те са някъде около 3 милиона. Трябва да се има предвид, че под българи в чужбина не се разглежда само емиграцията от 20-21 век. Наши сънародници зад граница са старите традиционни български общности, историческата диаспора още от преди възстановяването на българската държава. Най-характерни са бесарабските българи, които са се изселили преди 150-200 години, от които има и вторични разселвания. Имаме стари исторически общности в Западните покрайнини, в Гърция, в Македония. Наред с емиграционната българска общност, имаме и тези исторически общности, както и общностите с небългарски етнически характер, но част от българската нация – българската общност в Израел, българските турци, българските арменци.
В сегашния период българите емигрират предимно в Западна Европа, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, в някаква степен в Латинска Америка и отделни групи, на практика, в целия свят. Основният поток е в Западна Европа в рамките на ЕС, особено голяма българска общност има във Великобритания, САЩ, Канада, нова българска общност има в Нова Зеландия, значително разширена общност в Австралия, Южна Африка. Съвременната българска емиграция през последните 10-15 години е висококвалифицирана и търси реализация в развитите страни. Това са относително организирани компактни общности, все по-активно комуникиращи с България.
- Как Агенцията подпомага сънародниците ни в чужбина? Имате ли достатъчно правомощия?
Стефан Николов:
- Агенция за българите в чужбина, от една страна, е призвана да помага доколкото може на българските общности зад граница, и от друга страна, основната й задача е да провежда държавната политика по отношение на тези общности и да се явява координиращ орган между ведомствата. Самата агенция, като част от изпълнителната власт, не е пряко изпълнителен орган. В редица случаи дейностите, с които можем да подпомагаме сънародниците ни се осъществяват от други ведомства, държавни и обществени институции. Нашата дейност в редица случай не е пряко и само наша, а е дейност, в която съучастваме или която организираме, координираме и активираме. Естествено, Агенцията би била по-активна при едни по-широки правомощия и при наличието на повече инструменти, в т.ч. финансови, административни и кадрови. Тогава от нас би могло да се изисква повече. Засега, с това което разполагаме, успяваме да осъществяваме функциите си на координиращ орган и да поддържаме връзка с организациите на българските общности зад граница. Наред с това върви и много широка и все по-активна дейност по трайно завръщащите се. Агенцията има съществена функция в процеса на възстановяването на българското гражданство, като първо звено удостоверяващо българския произход на нашите сънародници. Внесен е проект за допълнение на Закона за българите в чужбина, от който ще произтече активиране на нашата пряка и координираща дейност за изработване на концепция за българите в чужбина.
- Какви са задачите на държавната политика по отношение на сънародниците ни зад граница? Има ли за цел връщане на българите зад граница?
Стефан Николов:
- Такъв конкретизиран елемент на българската държавна политика не е поставен като цел. Българската държава на този етап е отворена за всеки, който желае, но процесът е строго индивидуален. Част от държавната ни политика е да сме отворени. За съжаление засега няма формирани фондове за тези, които се завръщат в България и придобиват българско гражданство. Това е проблем, но от друга страна ние сме в процес на формулиране на тази държавна политика. В момента няма тезисно разработена всеобхватна държавна политика. Това също е една от задачите на Агенцията за българите в чужбина, да бъде своеобразен инициатор, двигател на процеса на създаването, осмислянето, съгласуването на всеобхватна консенсусна държавна политика със съответната стратегия и продължителност във времето. В този смисъл Агенцията проявява висока активност за консолидиране на усилията на държавни и обществени институции. В момента сме в процес на създаване на Консултативен съвет към Агенцията с участието на неправителствени организации, чиято дейност акцентира върху проблематиката българи в чужбина. Той ще бъде и полето, в което да се консолидират виждания, мнения, идеи и да се посочват пътищата за решаване на проблемите. Нашите сънародници зад граница трябва да бъдат добри граждани или добри гости на страните, в които пребивават и едновременно с това да запазят българското. Това е сложна и специфична задача, която не може да се решава само през инструментариума на Министерство на външните работи. Ние работим с обществените организации. Координиращата функция между държавата и институциите и консолидиращата за обществените организации се проявява и в голямата активност на Агенцията през последната година по организиране на конференции, кръгли маси и работни срещи с много активно присъствие. Проблемът е ясен. Практически една трета от българския национален потенциал е зад граница, като това представлява половината от висококвалифицирания потенциал. Държавата е в сериозен преход, нацията също е в сериозен преход.
- Може ли, според Вас, да се търси икономически баланс между загубата на човешки ресурси и приходите от емигранти?
Стефан Николов:
- Въпросът е много интересен. Цифрите не са много прецизни, защото такава статистика се появява епизодично. Може да се каже, че най-големият обем инвестиции отвън са средствата, които идват от българските емиграционни общности. Те, обаче не са концентрирани и в този смисъл не са капитали. Все пак, като обем, те са повече, отколкото са чуждестранните инвестиции. Желателно и необходимо е да се увеличи инвестиционният поток. В този смисъл българските емиграционни общности могат да съдействат в значителна степен за подпомагане насочването на капитали. Това е пряко свързано и с изграждането на българския имидж зад граница. Представата за българската държава пред света се изгражда предимно от самата българска държава. Емиграционните общности са призвани да способстват за изграждането на тази представа, но в основната си същност имиджът се гради от държавата. Ядрото на българският патриотизъм и национален дух се намира на жълтите плочки в София. Оттук се гради това, което всички ние, и вътре в страната, и извън нея, трябва да подкрепяме, да допълваме, да усъвършенстваме. Този е векторът на задачата за изграждане на имиджа на страната.
- Такъв конкретизиран елемент на българската държавна политика не е поставен като цел. Българската държава на този етап е отворена за всеки, който желае, но процесът е строго индивидуален. Част от държавната ни политика е да сме отворени. За съжаление засега няма формирани фондове за тези, които се завръщат в България и придобиват българско гражданство. Това е проблем, но от друга страна ние сме в процес на формулиране на тази държавна политика. В момента няма тезисно разработена всеобхватна държавна политика. Това също е една от задачите на Агенцията за българите в чужбина, да бъде своеобразен инициатор, двигател на процеса на създаването, осмислянето, съгласуването на всеобхватна консенсусна държавна политика със съответната стратегия и продължителност във времето. В този смисъл Агенцията проявява висока активност за консолидиране на усилията на държавни и обществени институции. В момента сме в процес на създаване на Консултативен съвет към Агенцията с участието на неправителствени организации, чиято дейност акцентира върху проблематиката българи в чужбина. Той ще бъде и полето, в което да се консолидират виждания, мнения, идеи и да се посочват пътищата за решаване на проблемите. Нашите сънародници зад граница трябва да бъдат добри граждани или добри гости на страните, в които пребивават и едновременно с това да запазят българското. Това е сложна и специфична задача, която не може да се решава само през инструментариума на Министерство на външните работи. Ние работим с обществените организации. Координиращата функция между държавата и институциите и консолидиращата за обществените организации се проявява и в голямата активност на Агенцията през последната година по организиране на конференции, кръгли маси и работни срещи с много активно присъствие. Проблемът е ясен. Практически една трета от българския национален потенциал е зад граница, като това представлява половината от висококвалифицирания потенциал. Държавата е в сериозен преход, нацията също е в сериозен преход.
- Може ли, според Вас, да се търси икономически баланс между загубата на човешки ресурси и приходите от емигранти?
Стефан Николов:
- Въпросът е много интересен. Цифрите не са много прецизни, защото такава статистика се появява епизодично. Може да се каже, че най-големият обем инвестиции отвън са средствата, които идват от българските емиграционни общности. Те, обаче не са концентрирани и в този смисъл не са капитали. Все пак, като обем, те са повече, отколкото са чуждестранните инвестиции. Желателно и необходимо е да се увеличи инвестиционният поток. В този смисъл българските емиграционни общности могат да съдействат в значителна степен за подпомагане насочването на капитали. Това е пряко свързано и с изграждането на българския имидж зад граница. Представата за българската държава пред света се изгражда предимно от самата българска държава. Емиграционните общности са призвани да способстват за изграждането на тази представа, но в основната си същност имиджът се гради от държавата. Ядрото на българският патриотизъм и национален дух се намира на жълтите плочки в София. Оттук се гради това, което всички ние, и вътре в страната, и извън нея, трябва да подкрепяме, да допълваме, да усъвършенстваме. Този е векторът на задачата за изграждане на имиджа на страната.
