Специално за Econ.bg

- Г-жо Вълчева, как приемате идеята за преразпределяне на средствата за образование в проектобюджет 2003?

доц. Лиляна Вълчева:

- Становището на нашият синдикат по въпроса е негативно, тъй като в държавата няма механизми за преразпределение на средствата. Обезпокоени сме от факта, че в държавните структури у нас нискоквалифицираният труд е приравнен на интелектуалния, заплатите на научните работници не са съобразени с ценза. В държавата като цяло няма добро разпределение на финансите. Специално за сферата на образованието, изразихме негативното си отношение по спада на процента от БВП отделян за отрасъла. 1992 г. за отрасъл образование са се отделяли 6.1% от БВП, за тази година делът е 4.13%, а в бюджет 2003 са заложени 3.8% от БВП. В същото време, ръководството на МОН казва, че са необходими допълнителни средства за 12 клас. Бюджетите на средното и висшето образование се гледат съвместно. Само за обучението в 12 клас са необходими 20 млн. лева за заплати на учителите и около 65 млн. лева допълнителна издръжка. Изниква въпросът подчинени ли са тези решения на изискванията на Световната банка за намаляване на средствата за висше образование и преливането им в средно образование. Според нас, това е крачка назад, при положение че по проекта на Световната банка има 15 млн. лева, които биха могли да се усвоят при успешно реализирани програми. Докладът на банката включва приоритети и задачи, както за средното, така и за висшето образование.

Ние не одобряваме схемата на финансиране и по друга причина. В момента по бюджетите за висшите училища и БАН се отпускат средства за работни заплати, без да се мисли за дейности свързани с визията на всяко висше училище, научен институт или лаборатория на БАН.

На този етап има отстъпление от отрасъл образование. Причината за това е липсата на диалог, липсата на обособени критерии за финансиране на висшето образование. В системата на висшето образование и наука липсва социално партньорство за изграждане на една по-добра стратегия.

- Кои са основните проблеми в областта на българското висше образование?

доц. Лиляна Вълчева:

- За проблемите във висшето образование говорим още от създаването на синдиката. Единствената положителна крачка бяха измененията и допълненията в закона за висшето образование. Депозирахме проблема за липсата на нов закон за научни степени и звания, където от 30 години няма промяна. Говорим за реформа в системата, за реформа в законодателните инициативи с цел присъединяването ни към ЕС, и в същото време бавим законите, които гарантират научното израстване. Ниските заплати и недобрата законова база водят до бягство на младите хора от научната сфера.

Водени от многобройните проблеми в образованието, изразихме пред съответните институции желанието ни да направим национална стратегия за развитие на висшето образование и науката. За съжаление, получихме символични отговори, без покана за разговори. Представили сме мотивирани аргументи в полза на увеличаване процента от БВП за образование. Стъпихме на решенията от срещата на ЕС в Лисабон, според които ЕС трябва да стане конкурентна икономическа единица въз основа на познание, включително образование и наука. Другият ни мотив беше срещата в Барселона, където ЕС взе решение всяка страна да заделя 3% от БВП за технологично развитие. Тук следва да се добави и препоръката на  ЮНЕСКО, според която за развитието на науката в една страна, тя трябва да заделя минимум 1% от БВП. При нас процентът е много по-нисък. За бюджет 2002 висшето образование ползваше средства в размер на 0.53% от БВП, а науката 0.41%, като тук влизат и международните програми. Заделените 0.8% от БВП за висше образование тази година на практика са средствата, които осигурихме за увеличение заплатите на асистенти и научни сътрудници. Средствата в бюджет 2002 се стопиха вследствие увеличението на консумативите и на практика средната работна заплата в системата на висшето образование намаля. Проблемът е, че държавата игнорира фактора вещева издръжка, когато определя субсидията за висшите училища.

Във финансовия модел на управление на нашата система има нещо сбъркано и бихме могли да си помогнем с един конструктивен диалог. Средствата за образование не се разпределят равномерно и оттук следва неусвояване на средствата по предприсъединителните програми. Международните програми трябва да обхванат цялата система.

Другото ни искане беше за равнопоставеност на висшите училища и институтите от БАН в закона за обществените поръчки. На търговете трябва да се даде приоритет на специалистите във висшите училища и БАН и по този начин да се направи връзката между работодателските структури и системата на образованието.

- Какъв трябва да е механизмът за финансиране на държавните ВУЗ-ове в България?

доц. Лиляна Вълчева:

- Критериите трябва да се определят съвместно на масата на преговорите, така че избраният модел да обслужва всички – и работодатели, и синдикати, и управляващи. Искаме всеки да изпълнява функциите си. Ако синдикатите изпълнят социалните си функции ще бъдат удовлетворени работещите, ако директорите в БАН и ректорите погледнат управленческата страна на бюджета ще бъдат удовлетворени институциите. Когато министерство на образованието се съобразява с това, ще може много по солидарно и справедливо да защитава интересите на системата пред министерство на финансите. В момента този механизъм липсва и затова министерство на финансите налага средствата според наличностите в държавата.

- Има ли интерес от страна на бизнеса към подпомагане на образованието? Как може да се засили сътрудничеството между ВУЗ-овете и работодателите?

доц. Лиляна Вълчева:

- Има индикации за такъв интерес. Синдикатът, заедно с Комисията по образование и наука към НС, дадохме шанс на платените магистърски степени обвързани с работодателите. Българският работодател трябва да инвестира в студента, който е бъдещият му служител. По този начин учащият да е сигурен, че има осигурено работно място. Така печели и институцията във висшето образование, която обогатява учебните си програми според изискванията на работодателите.

- Как трябва да се реши въпросът с достъпа до висше образование у нас?

доц. Лиляна Вълчева:

- Засега имаме широк достъп до образование. Добре е, че имаме превенции за момичета и за момчета. Бройката, която министерски съвет определя за кандидат-студентските кампании, обаче, не е съобразена с потребността на пазара. Разпределението се прави на база това, което е актуално в момента. Механизмът за определяне на бройките за специалисти с висше образование (бакалавър и магистър) трябва да е според потребностите на пазара, но и да се отчита факта, че образованието се ползва в дългосрочен период.

- Как оценявате политиката на държавата в областта на образованието?

доц. Лиляна Вълчева:

- Оценката на реформата в системата на висшето образование и наука за последните 10 години е не повече от тройка. Студентите ни дори се ориентират към оценка единица, защото считат, че управляващите само си подсказват един на друг. Няма развитие, няма реформа в системата. Единственото позитивно нещо е законът за висшето образование, който даде автономия на висшите училища. Условията на минимално финансиране и недобри възможности за собствена стопанска дейност, обаче, обричат нашата система на гибел. Политиката в образованието не съдейства за неговото развитието, а дори напротив. Целта на синдиката е да предизвика диалог за решаване на проблемите. Трябва да работим заедно, за да сме точни в преценките и критериите, които да са базата за финансирането както на учебната, така и на  научната дейност във висшите училища и БАН.

- Какво означава хармонизиране на българското образование с европейските практики?

доц. Лиляна Вълчева:

- Хармонизирането за нас не означава ползване на чуждия опит на всяка цена, а адаптирането му към нашите потребности. България трябва да запази своята идентичност, защото ние имахме и все още имаме добро образование. Трябва да запазим образованието си такова, каквото е потребно на България и в същото време да взаймстваме онези закони, които ще облекчат работата ни в системата. Хармонизацията трябва да е съобразена с условията в страната ни. 

Водени от многобройните проблеми в образованието, изразихме пред съответните институции желанието ни да направим национална стратегия за развитие на висшето образование и науката. За съжаление, получихме символични отговори, без покана за разговори. Представили сме мотивирани аргументи в полза на увеличаване процента от БВП за образование. Стъпихме на решенията от срещата на ЕС в Лисабон, според които ЕС трябва да стане конкурентна икономическа единица въз основа на познание, включително образование и наука. Другият ни мотив беше срещата в Барселона, където ЕС взе решение всяка страна да заделя 3% от БВП за технологично развитие. Тук следва да се добави и препоръката на  ЮНЕСКО, според която за развитието на науката в една страна, тя трябва да заделя минимум 1% от БВП. При нас процентът е много по-нисък. За бюджет 2002 висшето образование ползваше средства в размер на 0.53% от БВП, а науката 0.41%, като тук влизат и международните програми. Заделените 0.8% от БВП за висше образование тази година на практика са средствата, които осигурихме за увеличение заплатите на асистенти и научни сътрудници. Средствата в бюджет 2002 се стопиха вследствие увеличението на консумативите и на практика средната работна заплата в системата на висшето образование намаля. Проблемът е, че държавата игнорира фактора вещева издръжка, когато определя субсидията за висшите училища.

Във финансовия модел на управление на нашата система има нещо сбъркано и бихме могли да си помогнем с един конструктивен диалог. Средствата за образование не се разпределят равномерно и оттук следва неусвояване на средствата по предприсъединителните програми. Международните програми трябва да обхванат цялата система.

Другото ни искане беше за равнопоставеност на висшите училища и институтите от БАН в закона за обществените поръчки. На търговете трябва да се даде приоритет на специалистите във висшите училища и БАН и по този начин да се направи връзката между работодателските структури и системата на образованието.

- Какъв трябва да е механизмът за финансиране на държавните ВУЗ-ове в България?

доц. Лиляна Вълчева:

- Критериите трябва да се определят съвместно на масата на преговорите, така че избраният модел да обслужва всички – и работодатели, и синдикати, и управляващи. Искаме всеки да изпълнява функциите си. Ако синдикатите изпълнят социалните си функции ще бъдат удовлетворени работещите, ако директорите в БАН и ректорите погледнат управленческата страна на бюджета ще бъдат удовлетворени институциите. Когато министерство на образованието се съобразява с това, ще може много по солидарно и справедливо да защитава интересите на системата пред министерство на финансите. В момента този механизъм липсва и затова министерство на финансите налага средствата според наличностите в държавата.

- Има ли интерес от страна на бизнеса към подпомагане на образованието? Как може да се засили сътрудничеството между ВУЗ-овете и работодателите?

доц. Лиляна Вълчева:

- Има индикации за такъв интерес. Синдикатът, заедно с Комисията по образование и наука към НС, дадохме шанс на платените магистърски степени обвързани с работодателите. Българският работодател трябва да инвестира в студента, който е бъдещият му служител. По този начин учащият да е сигурен, че има осигурено работно място. Така печели и институцията във висшето образование, която обогатява учебните си програми според изискванията на работодателите.

- Как трябва да се реши въпросът с достъпа до висше образование у нас?

доц. Лиляна Вълчева:

- Засега имаме широк достъп до образование. Добре е, че имаме превенции за момичета и за момчета. Бройката, която министерски съвет определя за кандидат-студентските кампании, обаче, не е съобразена с потребността на пазара. Разпределението се прави на база това, което е актуално в момента. Механизмът за определяне на бройките за специалисти с висше образование (бакалавър и магистър) трябва да е според потребностите на пазара, но и да се отчита факта, че образованието се ползва в дългосрочен период.

- Как оценявате политиката на държавата в областта на образованието?

доц. Лиляна Вълчева:

- Оценката на реформата в системата на висшето образование и наука за последните 10 години е не повече от тройка. Студентите ни дори се ориентират към оценка единица, защото считат, че управляващите само си подсказват един на друг. Няма развитие, няма реформа в системата. Единственото позитивно нещо е законът за висшето образование, който даде автономия на висшите училища. Условията на минимално финансиране и недобри възможности за собствена стопанска дейност, обаче, обричат нашата система на гибел. Политиката в образованието не съдейства за неговото развитието, а дори напротив. Целта на синдиката е да предизвика диалог за решаване на проблемите. Трябва да работим заедно, за да сме точни в преценките и критериите, които да са базата за финансирането както на учебната, така и на  научната дейност във висшите училища и БАН.

- Какво означава хармонизиране на българското образование с европейските практики?

доц. Лиляна Вълчева:

- Хармонизирането за нас не означава ползване на чуждия опит на всяка цена, а адаптирането му към нашите потребности. България трябва да запази своята идентичност, защото ние имахме и все още имаме добро образование. Трябва да запазим образованието си такова, каквото е потребно на България и в същото време да взаймстваме онези закони, които ще облекчат работата ни в системата. Хармонизацията трябва да е съобразена с условията в страната ни.