Специално за Econ.bg


Г-н Божков, как се стигна до настоящата ситуация с “Кремиковци"?

Александър Божков:

Случилото се е плод на няколко на пръв поглед дребни неща. От една страна - натискът на кмета на София Бойко Борисов да се затваря “Кремиковци", защото замърсява града. От друга страна работещите в комбината не бяха получавали заплати от месец. От трета страна стана ясно, че Прамод Митал не си изпълнява инвестиционната програма. И изведнъж всички се уплашиха, че нещо лошо може да се случи там. Междувременно и Константин Жеваго се обади на премиера Сергей Станишев, а Александър Томов не пропусна да създаде “суматоха" около себе си. И на всички им се стори, че “Кремиковци” ще бъде продаден всеки момент. Всичко дойде накуп. Според мен нищо специално не се случи, което да не се е случило и преди две години. Просто се струпаха медийни събития, които докараха нещата до кресчендо.

Какво точно се случва в комбината?

Александър Божков:

След приватизацията на "Кремиковци” Валентин Захариев и неговата фирма “Финметалс” успяха да изплатят голяма част от старите задължения и да изправят комбината на крака. Това донякъде беше плод на добър мениджмънт и до голяма степен благодарение и на добрата световна конюнктура на пазарите за черни метали. Фирмата на Захариев имаше добри отношения с клиентите от Европа и главно от Италия. “Кремиковци” произвеждаше и нещата вървяха. Закупуването на “Финметалс” от Митал - тук е важно да се направи разликата – Прамод Митал никога не е купувал “Кремиковци”. Той купи 100% от акциите на “Финметалс”, собственик на 72% от капитала на "Кремиковци". По тази причина сделката между Митал и Захариев не е обект на държавна санкция, тъй като мажоритарният акционер остава един и същ – “Финметалс”. Затова, ако Прамод Митал иска да продаде своя дял от “Кремиковци”, държавата със своите 25% нищо не може да направи. Държавата обаче държи в ръцете си, както се казва, и хляба, и ножа в тази ситуация.

Защо?

Александър Божков:

Защото предприятието е в състояние на редица неизпълнения. Първо има задължения към държавния бюджет и към НОИ. Те не се толкова огромни и могат да бъдат погасени. С НОИ даже има споразумение за разсрочено плащане, останало още от Валентин Захариев. Успоредно с това обаче има огромни задължения към "Булгаргаз”, към НЕК, изобщо към държавни фирми. Те във всеки момент, по заповед на своя принципал, могат да го обявят в несъстоятелност. Освен това “Кремиковци” има задължения по екологичната си програма, които не изпълнява. Това позволява на министъра на околната среда и водите Джведет Чакъров да спре комбината веднага, на деня. И трето – има неизпълнение по отношение на ангажиментите към работниците, макар че видяхме, че това може да бъде оправено в рамките на един ден. Но факт е, че държавата може във всеки момент да спре “Кремиковци” и по този начин да предотврати влизането на който и да е инвеститор. Никой няма да купи акциите на “Финметалс” от Прамод Митал, ако държавата каже, че ще спре “Кремиковци”. Спирането на един металургичен комбинат означава и неговата смърт – производството е непрекъснат процес и е абсурдно да се мисли, че някой може да го спре и после да го пусне отново.

Какво прави сегашният собственик на “Кремиковци”, за да излезе от проблемната ситуация?

Александър Божков:

Това, което прави Митал в момента, е опит да намери някой с възможности да оправи старите задължения на "Кремиковци” и на самия Митал. Индиецът пусна облигации на Лондонската фондова борса срещу активите на “Кремиковци”. Парите отидоха кой знае къде - вероятно в някое от другите му дружества, в други държави. Сега Митал трябва да се разплати с кредиторите си или да ги успокои, че ще си плаща редовно задълженията по облигационния заем. Другият вариант е да намери купувач, който ще плати толкова, че да се разплати с кредиторите си или пък да поеме от Митал разплащането с кредиторите. Същевременно трябва да извърши всички инвестиции, които ще позволят комбината да продължи да работи от чисто екологична гледна точка.

Очаквате ли в близките дни да бъде обявена продажбата на комбината?

Александър Божков:

Според мен не се очаква скорошна продажба. Участието на Константин Жеваго е доста интересно – от една страна той се опитва да използва притеснената ситуация на Прамод Митал и да купи “Кремиковци”. От друга страна не е ясно какво точно цели. Има няколко варианта и единият е да използва максимално сегашната добра конюнктура на цените на металите, да вкара много пари в комбината, да продава метали. Той има достъп до рудата и кокса в Украйна и ще може да управлява относително дълго време, преди големите инвестиции в завода, които не е ясно дали ще се рентират. Продажбата на комбината на US Steel, на други кандидати, са чисто теоретични и малко вероятни. Според мен Прамод Митал ще продължи да се “мъчи” с Кремиковци. Причината за тези мъки е, че се опитва да изкарва пари от комбината, но без да инвестира в него. Ако държавата се заеме по-сериозно да защитава екологичните норми, тогава Прамод Митал ще трябва или бързо да намери пари, или бързо да намери купувач. Самата продажба на акциите на “Финметалс” обаче е доста сложен процес. Формалното прехвърляне на собствеността може да стане за 24 часа, разбира се. Но когато Митал купуваше комбината от Валентин Захариев, в продължение на близо 2 години на всички ключови постове в “Кремиковци” паралелно на българския мениджмънт имаше индийски – на ниво изпълнителен директор, финансов, търговски, производствен директор – на всички ключови ръководни постове. Те се опитваха да разберат какво става всъщност в тази сложна система и дали този завод може да работи. Съмнявам се, че който и да е друг инвеститор ще възприеме друг подход при закупуването на акциите на “Финметалс”. Това означава поне 6-7 месеца работа и то напълно открито и прозрачно – тези хора ще седят в завода пред очите на работниците и на обществото. Слуховете за това, че преговорите са много напреднали и всеки момент може да бъде продаден заводът, според мен са чиста спекулация. Единствените, които купуват така, са руснаците и украинците. Те просто имат едни пари за харчене.

А ако не бъде продаден, каква е вероятността “Кремиковци” да бъде затворен?

Александър Божков:

Никаква, в рамките на това правителство. Затова Митал не бърза да продава, защото това правителство няма смелостта да затвори “Кремиковци”. Ние сме в омагьосан кръг – след 18 години на преход и съществуване на пазарна икономика, все още 20% от българския износ се състои от металите на “Кремиковци”. Над половината от капацитета на БДЖ и пристанището в Бургас са заети с продукти и суровини на “Кремиковци”. Всеки, който тръгне да затваря комбината, трябва да помисли сериозно върху проблемите, които ще създаде на други големи държавни структури. Изисква се цялостно преструктурирана на икономиката на България, ако се затвори комбинатът. Голяма част от елементите на транспортната инфраструктура и големите фирми зависят от “Кремиковци”. Около затварянето на двата блока на АЕЦ "Козлодуй" се вдигна голям шум, а те са си просто фабрики за ток. Те могат да бъдат включвани и изключвани... Истинският “слон в стъкларския магазин” на българската икономика е “Кремиковци” и той трябва да бъде местен внимателно. Това правят министър Петър Димитров и премиерът Сергей Станишев в последните дни. Те се заклеха, че комбинатът няма да бъде затворен без причина. Така обаче дадоха разрешение на Митал да прави каквото си поиска. “Кремиковци” ще продължава да крета, докато ЕК не постави радикално искането за затварянето на завода. Тогава трябва да предложим някакъв план, в който държавата да участва, и който да позволи да започне привеждането на завода в нормално екологично състояние. Другият вариант е “Кремиковци” да бъде затворен. Краят на 2008 година обаче е прекалено близо до изборите през 2009 година. Едва ли Сергей Станишев ще си позволи да направи такъв предизборен подарък на Бойко Борисов. Така че, правителството ще се опита да печели време и да прехвърли горещия картоф на следващото правителство. А той все още ще е толкова горещ, колкото и днес.


Интервю на Деляна Петкова