Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

- Господин Василев, защо е необходим механизъм за по-добра защита на бизнеса?

Васил Василев:

- Все още зависим от добрата воля на хора от изпълнителната и законодателната власт за съжаление. Ще посоча конкретни примери. Въпреки всички наши усилия ръководството на здравната каса и парламентарната комисия по здравеопазване отказват до този момент да се съобразят с икономическата логика и да спрат да купуват големи количества скъпи вносни лекарства при наличие на българските им аналози. В резултат българската фармацевтична индустрия понася много тежки удари. Не разполагаме с ефикасен механизъм, за да накараме тези хора да проявят здрав разум и да гледат не през своите егоистични интереси, а от позициите, които са им възложени.Работодателите трябва да имат възможност да реагират на решения, които засягат техните интереси. Друг подобен пример е, когато правителството решава да вдигне минималната работна заплата, без да се съобрази с възможностите на частния сектор. Кабинетът може да вдига заплатите в бюджетния сектор, но дори и това не е допустимо, без да се съгласува с данъкоплатците. Утре може да ни изненадат с 35-часова работна седмица, взета или решена под влияние на популистки настроения. Това ще затвори десетки предприятия. Имали сме случаи, когато правителства предизборно увеличават платения отпуск и раздават социални благини, като че ли те ги плащат. Не може с чужда пита да се прави помен. Затова и нашето виждане е, че работодателите следва да намерят формула за натиск. Защо например профсъюзите може да обявят стачка, да не работят, отгоре на всичко това им се плаща, докато наложат своите искания. Работодателите би трябвало също да имат съответната форма да обявят, че ако например бъдат наложени решения, които заплашват бъдещето на предприятията им, те ще ги затворят, докато въпросите бъдат решени. Това е натискът. В съвременния свят много често проблемите се решават с натиск.

- Това значи ли, че все още не е добър диалогът между бизнеса и държавата?

Васил Василев:

- Не сме имали по-диалогично правителство от това. Но все още диалогът не е на нивото, на което бихме искали. Все още ретроградни сили продължават да препятстват ефикасността на този диалог и в определен момент може да се стигне до конфликтно положение. Ние сме длъжни да предвидим подобно развитие и да имаме готово решение.

Видя се, че тези, които са източвали ДДС, са се ползвали при предишното правителство с протекции и са си плащали за тях. Тоест радикалният въпрос, който би решил тези проблеми, е начинът на финансиране на политическите партии, което ще елиминира корупцията. И оттам ще дойде решението на много проблеми без задни мисли и потайни интереси. Сега такива потайни интереси доминират при различни решения, което противоречи на здравия разум и на икономическата логика. Всекидневно се сблъскваме с такива проблеми, знаем, че те се създават от корумпирани чиновници, но сме убедени в желанието на премиера и неговото правителство да изчистят тези проблеми. И ако този път се извърви и решението започне да се търси, това ще е в интерес на всички.

- Съюзът на работодателите си постави като цел за догодина подготовка за парламентарни избори. В какво ще се изрази тя?

Васил Василев:

- Бихме искали да сме готови с обоснована, сериозна и задълбочена програма за развитие на икономиката и на определени сектори от нея. Искаме да я предложим на политиците и да им кажем, че според нас държавата трябва да върви по този път. И нищо по-естествено от това, ако някоя политическа сила прегърне нашата програма и ни даде гаранции, че ще я изпълнява, да бъде подкрепена на изборите от работодателите. А в много случаи това означава гласовете и на работниците.

Искам да подчертая, че в частния сектор, където се произвежда БВП, интересите и на работници, и на работодатели са еднопосочни. Работниците знаят, че не биха имали това положение без техния работодател. Но в същото време работодателят си дава сметка, че не може да реализира целите си без сътрудничество и диалог със служителите и работниците. Той не би могъл да отиде срещу тях или да не се съобразява с техните интереси. На ниво предприятия сме осъществили социалния диалог в много по-добра степен, отколкото той съществува на държавно ниво или в тристранката, където до голяма степен е изкуствен. В много частни предприятия работодатели и работници имат близки виждания. Работниците е логично да подкрепят определена политическа сила, когато работодателят ги убеди, че тя ще води политика на икономически растеж, на повишаване на потреблението и на заплатите, на увеличаване на социалните привилегии. И те също ще гласуват за тази политическа сила, на която се е доверил работодателят.

- Как виждате в близко бъдеще развитието на съюза?

Васил Василев:

- В краткосрочен план се стремим към засилване на сътрудничеството и взаимодействието с другите три големи бизнесорганизации - БИБА, БТПП и БСК. Работим много добре и съгласуваме редица въпроси. Между нас съществуват някои дребни различия, но доброто ни взаимодействие е крачка напред да убедим изпълнителната и законодателната власт в целесъобразността на мерките, които предлагаме или изискваме.

Укрепването и утвърждаването на гласа на частния бизнес в решаване на стопанските проблеми са неизбежност за пазарната икономика и демократичното общество. Колкото по-рано правителство и бизнес решават въпросите на растежа и открито поставят проблемите, толкова по-бързо обществото ще излекува раните от прехода.

- Единен ли е българският бизнес?

Васил Василев:

- Той все повече се доближава в исканията си. Не сме единни, защото отразяваме различни интереси. Например СРБ отразява интересите на български производители на лекарства, в БИБА много от членовете са вносители на лекарства. Те имат интерес да присъстват по-масово на българския пазар. Нашите интереси са да налагаме българското производство, включително и пред здравната каса. Тук има противоречие на интереси, но то не е причина двете организации да имат различия по общи проблеми. Така че българският частен бизнес започва да става все по-единен.

- Как оценявате работата на СРБ през годината?

Васил Василев:

- Тази година е една от най-успешните, откакто съюзът съществува. Наложихме се като неоспорим партньор в решаване на всички важни въпроси, убедихме законодателната и изпълнителната власт в това обстоятелство и се радваме на тяхната толерантност, демократичен подход и диалогичност. И въпреки че комуникацията все още не е на нивото, на което бихме искали, вече сме поставени на съвсем различна плоскост като две страни в един диалог. При предишни правителства имаше разговор между глухи, съществуваха фаворизирани фирми или организации, които да представляват бизнеса, защото са удобни на едно или друго правителство. Тази практика свърши. Друга причина бизнесът все повече да говори с един глас е, че бизнесорганизациите не са така фаворизирани от правителството, а са фаворизирани от своите членове.

- Бихме искали да сме готови с обоснована, сериозна и задълбочена програма за развитие на икономиката и на определени сектори от нея. Искаме да я предложим на политиците и да им кажем, че според нас държавата трябва да върви по този път. И нищо по-естествено от това, ако някоя политическа сила прегърне нашата програма и ни даде гаранции, че ще я изпълнява, да бъде подкрепена на изборите от работодателите. А в много случаи това означава гласовете и на работниците.

Искам да подчертая, че в частния сектор, където се произвежда БВП, интересите и на работници, и на работодатели са еднопосочни. Работниците знаят, че не биха имали това положение без техния работодател. Но в същото време работодателят си дава сметка, че не може да реализира целите си без сътрудничество и диалог със служителите и работниците. Той не би могъл да отиде срещу тях или да не се съобразява с техните интереси. На ниво предприятия сме осъществили социалния диалог в много по-добра степен, отколкото той съществува на държавно ниво или в тристранката, където до голяма степен е изкуствен. В много частни предприятия работодатели и работници имат близки виждания. Работниците е логично да подкрепят определена политическа сила, когато работодателят ги убеди, че тя ще води политика на икономически растеж, на повишаване на потреблението и на заплатите, на увеличаване на социалните привилегии. И те също ще гласуват за тази политическа сила, на която се е доверил работодателят.

- Как виждате в близко бъдеще развитието на съюза?

Васил Василев:

- В краткосрочен план се стремим към засилване на сътрудничеството и взаимодействието с другите три големи бизнесорганизации - БИБА, БТПП и БСК. Работим много добре и съгласуваме редица въпроси. Между нас съществуват някои дребни различия, но доброто ни взаимодействие е крачка напред да убедим изпълнителната и законодателната власт в целесъобразността на мерките, които предлагаме или изискваме.

Укрепването и утвърждаването на гласа на частния бизнес в решаване на стопанските проблеми са неизбежност за пазарната икономика и демократичното общество. Колкото по-рано правителство и бизнес решават въпросите на растежа и открито поставят проблемите, толкова по-бързо обществото ще излекува раните от прехода.

- Единен ли е българският бизнес?

Васил Василев:

- Той все повече се доближава в исканията си. Не сме единни, защото отразяваме различни интереси. Например СРБ отразява интересите на български производители на лекарства, в БИБА много от членовете са вносители на лекарства. Те имат интерес да присъстват по-масово на българския пазар. Нашите интереси са да налагаме българското производство, включително и пред здравната каса. Тук има противоречие на интереси, но то не е причина двете организации да имат различия по общи проблеми. Така че българският частен бизнес започва да става все по-единен.

- Как оценявате работата на СРБ през годината?

Васил Василев:

- Тази година е една от най-успешните, откакто съюзът съществува. Наложихме се като неоспорим партньор в решаване на всички важни въпроси, убедихме законодателната и изпълнителната власт в това обстоятелство и се радваме на тяхната толерантност, демократичен подход и диалогичност. И въпреки че комуникацията все още не е на нивото, на което бихме искали, вече сме поставени на съвсем различна плоскост като две страни в един диалог. При предишни правителства имаше разговор между глухи, съществуваха фаворизирани фирми или организации, които да представляват бизнеса, защото са удобни на едно или друго правителство. Тази практика свърши. Друга причина бизнесът все повече да говори с един глас е, че бизнесорганизациите не са така фаворизирани от правителството, а са фаворизирани от своите членове.