Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Г-жо Стоилова, кой може да се ползва от услугите на вашата служба?

Ани Стоилова:

Нашата агенция е националният орган по акредитация на лаборатории, органи за контрол и органи по сертификация, в това число по сертификация на системи за управление на качеството, на околната среда, органи по сертификация на продукти и органи по сертификация на персонал. В обхвата на ангажиментите ни са включени дейностите по акредитация на проверяващите за околна среда, но в тази област засега нямаме клиенти.

Кои организации в България работят под ваша акредитация?

Ани Стоилова:

SGS и Moody International, но SGS са с по-голям акредитиран обхват в областта на органи по сертификация на системи за управление.

Какво е предимството да се работи и под българска акредитация?

Ани Стоилова:

Уважава се националната акредитация, което е добра преференция за съответната организация и пред чуждите акредитационни служби. Другото предимство е, че потребителите на услугата акредитирана сертификация са по-сигурни, че тя е гарантирана като качество. Освен това като се имат предвид разстоянията и езиковата бариера, за нас е по-лесно да проследим как акредитираната от нас организация поддържа своята компетентност. Не на последно място ние предлагаме услугата по акредитация на цени, съобразени с БВП в България, което от своя страна се отразява и на предлаганата сертификация под БСА акредитация.

Сертификатът под българска акредитация има ли тежест в чужбина, ако фирмата има търговски взаимоотношения със страни от ЕС например?

Ани Стоилова:

Изпълнителната агенция БСА през 2001 г. стана пълноправен член на Европейската организация за акредитация. В момента сме в процедура на международно признаване на дейността ни по признаване на органите по сертификация на системи за управление на качеството и на персонал. След като подпишем многостранното споразумение за тези две области, за издаваните под наша акредитация сертификати ще има презумпция и за световно, не само европейско признаване.

Сега сертификатите под ваша акредитация имат ли тежест пред контрагентите в страните от ЕС?

Ани Стоилова:

Зависи какво име е изградила съответната сертифицираща организация. Към момента такава презумпция няма. Пълноправното членство на национален орган по акредитация в Европейската организация за акредитация е признаване на структурата на системата за управление на качеството само на националния орган по акредитация, а не на неговите клиенти. Точно това е целта на многостранните споразумения - не само органът по акредитация да бъде признат, но и неговите клиенти.

БСА издава ли сертификати за управление на качеството?

Ани Стоилова:

По стандарт това ни е забранено, защото би се получил конфликт на интереси. Акредитиращият орган няма право да сертифицира.

Как една фирма да избере сертифицираща организация?

Ани Стоилова:

Трябва да проверят под какви акредитации работи съответната сертифицираща организация и дали те наистина са национални, защото на българския пазар работят и сертифициращи организации под "странни" акредитации. Такива организации може да създадат проблеми на добросъвестни производители, които са решили да сертифицират своята система. Подлъгвайки се по ниските цени и "лесни" процедури за сертификация, получават сертификат, който няма стойност. Акредитацията трябва да е национална - както БСА е национална акредитация за България, RvA - за Холандия, UKAS - Великобритания, CАI - за Чехия, RENAR - за Румъния. Трябва задължително да се провери под каква точно акредитация е издаден сертификатът. Много е важно какви са партньорите на съответното производство. Ако са само национални, по-добре да се търси сертификация под национална акредитация, независимо че все още не е подписано многостранното споразумение. Ако фирмата работи с чуждестранни партньори, добре е освен сертификацията под българска акредитация да се търси и под UKAS например - ако основните партньори са от Великобритания. Това ще създава по-голямо доверие към фирмата и тя по-лесно ще намира партньори. Важно е обаче и персонално кои са специалистите от одиторския екип, тъй като те влизат в компанията - трябва да има доверие в тях. Не само името на конкретната сертифицираща организация е водещо при избор на такава, важни са и самият водещ одитор, одитори, експерти.

Има ли в България единна база данни на сертифициращите организации?

Ани Стоилова:

Засега само на Интернет страницата на неправителствената организация Клуб 9000. Ние сме задвижили процедура в областта на сертификацията на системи за управление - предстои на нашата Интернет страница да обявим легитимните и неподвеждащи организации под каква акредитация оперират на българския пазар и в какви области. За да не се окаже, че търговският ви партньор вместо със сертификат разполага само с красиво оформен лист хартия, трябва да се проверява под каква акредитация е издаден сертификатът. В България вече има представители на организации, които показват документ за акредитация, без реално да имат явни делегирани права да са одитори тук от името на съответната национално акредитирана сертифицираща организация. Ако тук оперираха органи по сертификация само под наша акредитация, щеше да е много по-лесно да потвърдим достоверността.

Като национален орган по акредитация как осъществявате последващ надзор над организациите, които сте акредитирали?

Ани Стоилова:

Това е заложено в процедурата ни за акредитация: има планов надзор и надзор по сигнал. Плановият надзор е веднъж за всяка година за периода на валидност на акредитацията. Надзор по сигнал се прави стига сигналът да не е анонимен. Физическото или юридическото лице, подало сигнала, заплаща сравнително минимална такса, за да сме сигурни, че има основание. Надзор по сигнал се прави и когато е налице критичен материал в медиите. В този случай такса не се изисква, считаме, че е налице относителна достоверност.

Кога БСА се намесва в случаите на отнемане на акредитиран сертификат?

Ани Стоилова:

Ако клиент на сертифицираща организация под наша акредитация не е доволен от решаване на негово възражение или жалба, той може да се обърне към акредитиращия орган. Сертификацията трудно се дава, но по-трудно се отнема. Това с още по-голяма сила важи за акредитацията.

По отношение на сертификацията ще предупредите добросъвестния бизнес за...

Ани Стоилова:

Добросъвестният бизнес първо трябва да планира и да проектира, да документира и да внедри съответната система, съобразена с естеството на неговия бизнес. След като се убеди, че системата реално функционира, едва тогава да търси акредитирана сертификация. Не да търси листа хартия, който да си закачи в рамка на стената.