Специално за Екон
Г-н Велков, какви са добрите и какви - лошите практики при въвеждането на системата за анализ на риска и контрол на критичните точки (HACCP) в млекопреработвателния бранш?
Михаил Велков:
Аз бих казал, че вече лоши практики няма, тъй като HACCP системата е въведена в почти всички предприятия, които засега имат разрешение за преработка на мляко и за прозводство на млечни продукти. Добрите производствени практики и HACCP системата се въвеждат или се работи по тях от 4-5 години насам. Предприятия бяха наясно какво трябва да правят. Тези, които не бяха наясно, не останаха на пазара. Асоциацията на млекопреработвателите се включи в този процес, като издаде навреме ръководство за добри производствени практики и за HACCP. Освен това един факт спомогна много в това отношение - през 2005 г. и в началото на 2006 г. с помощта на Министерството на икономиката бяха подпомогнати около 90 предприятия от млекопреработването с 870 000 лв. безвъмездно за въвеждане на HACCP системата. Тази помощ, която може би беше около 50% от инвестициите, които се вложиха в тази насока, е осезателна. Мога да кажа, че това даде импулс на предприятията от млекопреработването да внедряват HACCP системата, с оглед на това да усвоят средствата, които им се предоставиха безвъзмездно.
Както нашата асоциация, така и ветеринарните служби, дадоха оценка, че HACCP системата е въведена в предприятията и вече минаваме на по-висок етап, свързан с проследяемостта на храните. Този етап е свързан с контрол на технологичния процес, на технологичните параметри. С други думи, ако след време се получи някаква неблагоприятна ситуация, свързана с млечни храни, да може по обратния път да се види къде точно е причината и каква е тя. Това е контролът на млечната верига - от производството на мляко, през преработката, производството на млечни храни, съхранението, до магазина. Това е новата система, която е продължение на HACCP системата.
Кои са най-често срещаните проблеми при въвеждането на HACCP системата?
Михаил Велков:
Най-често срещаните проблеми са свързани с недостатъчните инвестиции за закупуване на необходимата апаратура за контрол и записване на технологичните параметри. Друг проблем е, бих казал, съзнателното отношение на операторите и експертите в предприятията, на които са възложени въвеждането и контролът на работата на HACCP системата.
Колко от фирмите са санкционирани или затворени заради невъвеждането на системата?
Михаил Велков:
През 2005 – 2006 г. работеха около 350 фирми в нашия бранш. В момента са 210. Причините за това останалите да не произвеждат вече млечни продукти са свързани с невъвеждането на необходимите изисквания, на добрите производствени практики, на HACCP системата, на пропуските в санитарно-хигиенните условия и т.н. Така че за някакъв точен брой на затворените предприятия именно поради невъвеждане на HACCP системата не може да се говори - обикновено причините са комплексни.
Всички работещи в момента предприятия ли са успели да въведат HACCP?
Михаил Велков:
Всички са въвели HACCP и вече сме на втория, по-висш етап в контрола на качеството и проследяемостта. Разбира се, възможно е някъде да има пропуски, но те са минимални и е възможно да бъдат отстранени. Това зависи от правилното отношение на ръководството на самото предприятие.
А каква помощ очаквате от държавата и консултантските фирми?
Михаил Велков:
Очакваме помощ от контролните органи - да наблюдават и да прослядяват спазването на изискванията на системите за контрол на качество и т. н. Искам и пак да подчертая, че е изключително важен контролът на тези, които са натоварени, и които са задължени да следят параметрите и изискванията, заложени в тези системи.
