Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Магдалена Стоянова беше избрана за председател на Браншовия съюз на производителите от леката промишленост-Русе в края на февруари. В сдружението членуват 49 фирми с над 6100 работници и служители. Стоянова е собственик и управител на създадената през 1990 г. фирма за производство на дамска конфекция "Магик". В нея работят 200 души в Русе и 180 в Разград. 

Г-жо Стоянова, каква беше идеята, която събра по-голямата част от русенските конфекционери и ги накара да направят първата в страната регионална структура?

Магдалена Стоянова:

Това бе разбирането, че по този начин може максимално да си помагаме с работа, с техника, да се организираме и заедно да се представяме на национални и международни изложения. Това е начин да се издигнат общественото положение и професионалният статус на членовете й.

Кое е най-голямото предизвикателство пред бранша в момента?

Магдалена Стоянова:

Конфекционерите са изправени постоянно пред решаване на различни проблеми, но това, смятам, е нормално за повечето браншове в условията на пазарна икономика. Заплахата от Китай в края на 2004 г. накара доста фирми да се притеснят за своето бъдеще. Оказа се обаче, че и в Китай има проблеми - не особено добре развит сектор на услуги в сравнение с технологичното равнище на работещите вече там фирми, големи разстояния, ограничени възможности за въвеждане на технологични новости.

Тази ситуация накара голяма част от крупните чужди фирми като испанските Mango и Indoico, Canda-Германия, да напуснат България и да се преместят в Китай. След един сезон те обаче се върнаха отново у нас заедно с поръчките.

Няма ли фирми, фалирали заради китайското нашествие?

Магдалена Стоянова:

Ако погледнем само Русе, ще видим, че преди 10 години е имало над 300 шивашки фирми. Сега техният брой е над 100. Повечето работиха и работят на ишлеме, тъй като покупателната способност на българите намаля. Останаха големите фирми, които инвестираха в сгради, машини, а от няколко години се стремят да наложат собствена марка. Такива са Маркам, Арда, Аристон, Антоан вилл, Месалина. Те успяват вече да пробият не само на вътрешния пазар, но и в страни от Балканите, Европа и ОНД.

Все повече се говори за дефицит на работна ръка в различните браншове. Как стои въпросът при шивачите?

Магдалена Стоянова:

Източник на кадри в началото бяха Арда и ТПК Съгласие - оттам към частните фирми тръгнаха технолози, техници и изпълнителен персонал. За съжаление малък процент от възпитаниците на ПГ по облекло в града продължават да работят по специалността си. Затова повечето фирми са принудени да провеждат вътрешнофирмени курсове и да обучават новите работници. Но и в момента повечето фирми продължават да изпитват остър глад от кадри със средно техническо образование. До известна степен този проблем се решава чрез обучение, организирано на национално ниво.

Напоследък често ставаме свидетели на конфликти между работодатели и работници, свързани с трудовото законодателство.

Русенските конфекционери вече преболедуваха този проблем. През последните 2-3 години рядко са фирмите, при които са установени сериозни нарушения.

Инициатива на съюза бе при напускане всяка работничка да получава трудова характеристика. Има ли ефект? 

Магдалена Стоянова:

За съжаление това се прави от 5-6 фирми. Но когато работничките знаят, че няма да бъдат назначени на новото работно място, ако не представят подобен документ, то те сами ще го изискват...

Кой е най-сериозният проблем, който стои извън компетенциите на отделните фирми?

Магдалена Стоянова:

Това е въпросът с болничните. Масово работничките получават безконтролно болнични. В тези случаи те получават повече, отколкото онези, които са на работа. Освен това често се вземат болнични, за да се работи в друга фирма през това време.

Съществува ли реален диалог между работодател и работник?

Магдалена Стоянова:

Няма как да няма, тъй като естеството на работата е доста специфична. Много често се налага да се правят компромиси и от двете страни, тъй като някои от поръчките и експедицията им налагат екстремни условия. Така определени ситуации ни принуждават да бъдем на ръба на закона.

Реално ли се оценява трудът на шивачките?

Магдалена Стоянова:

Нещата стоят така - възложителят, най-често външна фирма, за която работим на ишлеме, плаща по-малко от това, което реално струва поръчката. Ако тази разлика от 15-20 процента бъде компенсирана, т. е. успеем да получим дължимото, то и шивачките ще получават по-високи заплати... Освен това все още не се поощряват достатъчно социалните придобивки, които се дават на работниците - служебен транспорт, храна, лекарства...

Къде сме ние по отношение заплащането на труда в световен мащаб?

За 2005 г. стойността на един работен час в бранша в Китай е бил 1 USD, в САЩ - 23 USD, и в Европа - 25 USD, в България - 6-7 USD на час. За да се увеличат заплатите, нашите работнички трябва да си създават трудови навици. За съжаление при голяма част от тях такива липсват. 

• Повечето фирми продължават да изпитват глад за кадри. До известна степен този проблем се решава с обучение на национално равнище
• Често се вземат болнични, за да се работи в друга фирма през това време.
• Оцеляха фирмите, които инвестираха в сгради, машини и наложиха собствени марки 
• Фирмите, които напуснаха България заради Китай, сега отново се връщат заедно с поръчките