Специално за Econ.bg

- Инж. Христов, кои са проблемните точки по веригата зърно-брашно-хляб?

Георги Христов:

- Проблемите могат да се разделят на общи и специфични. Общите проблеми са свързани с икономическото състояние на страната, с покупателните способности на българските граждани, с равнището на земеделието в България. Специфичните проблеми се отнасят до производството на качествени хлебни изделия. Основен проблем свързан с нашето земеделие е  качеството на зърното. Голяма част от произвежданото зърно у нас е с ниско качество и не отговаря на изискванията за производство на брашно с необходимите хлебопекарни качества, а оттам и на качествен хляб и хлебни изделия. Тревожното е, че тенденцията на спад на производство на качествено зърно продължава. През последните четири години производството на пшеница от I, II и IIB група (подходящи за производство на хляб) е намаляло с около 50%. През тази година едва 38-40% от произведеното зърно е от тези три групи. Рязко намаля и производството на ръж и ръжено брашно. В момента предлагането на пазара е по-малко от търсенето.

- Има ли нелоялна конкуренция в бранша?

Георги Христов:

- Основен проблем в бранша е сивата икономика, която съществува по всички елементи на веригата зърно-брашно-хляб. Голяма част от зърното и брашното се продава на пазара без документи, което влече и производство и продажба на хляб без документи. Има два основни момента в нелоялната конкуренция в хлебопроизводството. От една страна е конкуренцията между легитимните и нелегитимни производители. На пазара има много производители без никаква регистрация, които не спазват санитарно-хигиенните изисквания и предлагат продукция на по-ниски цени. Качеството и риска на тази продукция оронва престижа на легитимните производители. От друга страна е конкуренцията между легитимните производители, която в много случай също е деформирана. Тя се схваща единствено като конкуренция в цената, без има като резултат подобряване на качеството и разнообразяване на асортимента.

- Конкурентоспособна ли са българските хлебни и сладкарски изделия на световния пазар?

Георги Христов:

- Ние произвеждаме хляб и хлебни изделия основно за българските потребители. Контактите ни с производители от други страни, обаче, ни дават основание да направим извода, че нашите специалисти не изостават от изискванията. Федерацията ни организира специализирани курсове за запознаване на българските майстори с новите технологии и тенденции в бранша. Имаме добре подготвени кадри. Нашите производители на сладкарски изделия се представят много добре на балканските състезания. За съжаление не разполагаме с достатъчно финансов ресурс за участие в световните състезания в бранша.

В състояние сме да произвеждаме и по-качествени и по-разнообразни хлебни и сладкарски изделия. Предимството на България е, че тук става среща на два типа сладкарство – европейското и ориенталското и това прави предлагания набор от сладкарски изделия много богат. Ежегодното международно изложение БУЛПЕК, което Федерацията организира, е своеобразен преглед за достиженията на българските хлебопроизводители и сладкари.

- Нужни ли са промени в данъчните облагания в отрасъла?

Георги Христов:

- Един от основните ни проблеми е неравнопоставеността на данъчните субекти в България. Нашето предложение е всички хлебопроизводители да бъдат регистрирани по ДДС. Разчетите показват, че производител, който излиза ежедневно на пазара с над 350 килограма хляб, натрупва и необходимия оборот за регистриране по ДДС. А да се произвежда под това количество е неефективно. Около 60 % от хлебопроизводителите, обаче, не са регистрирани по ДДС и продават хляба на същите цени, като регистрираните. Това поставя останалите 40 % от производителите в неравнопоставени условия. Отдавна говорим по този проблем. С намаляването на прага за регистрация Правителството предприе една стъпка за 2003 година в тази насока. Ние настояваме за намаляване на  данъчната ставка по ДДС. Предложението, което сме направили пред Министерство на земеделието и горите и пред Комисията на НС е ставката по ДДС за хляба да е 50 % от действащата данъчна ставка, т.е. да е 10 %. Така е във всички европейски страни. При белия хляб сумата от ДДС се равнява на около 10-12 стотинки за килограм, която се плаща ежедневно от всеки гражданин. Това на практика е 40 % от стойността на преработката на брашното.

- Очаквате ли покачване цената на хляба?

Георги Христов:

- Нашето мнение е, че този въпрос се преекспонира. Производството на хляб има няколко слагаеми в цената – основната суровина е брашното, но заедно с него има разходи за подобрители, енергийни ресурси, заплати и осигуровки и т.н. Правили сме изследване, което доказва, че за последните 5 години цената на хляба е нараснала с 25 % в левово изражение, а в доларово, не се е променила. Преди две години се прие меморандум, подписан между правителството и браншовите организации, в който е записано, че ценовите пропорции по веригата зърно-брашно-хляб трябва да са 1:2:4. За миналата година това съотношение е 1:1.7:2.7, което ясно показва че най-ощетени са хлебопроизводителите. Цената на пшеницата при зърнопроизводителите се доближава до цените на Европейския пазар, докато цената на хляба е в пъти по-ниска. Ние отчитаме свития пазар, но не бива да се смята, че ниските цени на хляба са решение на въпроса. Ниските цени в момента устройват голяма част от потребителите, но от друга страна приходите в държавата са ниски и ограничават възможностите й за социални плащания. В същото време производителите не могат да отделят средства за обновление на производството.

Няма предпоставки за рязко увеличение на цената на хляба. Желанието ни е да се разнообрази предлагания асортимент, като се включат и по-висококачествани продукти на съответната цена.

- Какви мерки са необходими за разрешаване на проблемите пред хлебопроизводителите и сладкарите в България?

Георги Христов:

- Първата насока е усъвършенстване на законодателството и в частност на данъчното законодателство. Друга насока е оптимизиране на системата за контрол по цялата верига зърно-брашно-хляб-краен потребител. В момента регистрацията на предприятията в Министерство на икономиката е неефективна. Не е поставена крайната разграничителна линия за срока на регистрацията. Не се знае колко са регистрираните и как ще се постъпва с нерегистрираните, кой ще осъществява контрола.

В съответствие със синхронизацията на законодателството ни с европейското се предвижда внедряването на добрите производствени практики, които да осигуряват производството на безопасни хранителни продукти. Ние проучихме опита на другите страни, ангажирахме експерти и подготвихме добри производствени практики в хлебопроизводството и сладкарството. В момента провеждаме обучителни семинари с нашите фирми, където ги запознаваме с изискванията на добрите производствени практики и етапите на внедряване. Държавата трябва да изрази позицията си по този въпрос – подкрепя ли и как конкретно ще подкрепи тези, които ще започнат да внедряват добрите производствени практики. В другите страни в преход държавата дава и данъчни облекчения и преференциални кредити на фирмите, които внедряват такива практики. Целта е браншът да достигне по-бързо европейските изисквания. Навлизането на стимули за по-бързо внедряване на добрите практики ще издигне престижа на нашата страна по практическо прилагане на европейските нормативи.

Другата насока е ролята на браншовите организации. В условията на пазарна икономика е естествено държавата да се оттегля от конкретните производства и да се занимава с макроикономическите процеси. В бизнеса, обаче, има правила и етика на взаимоотношенията и някой трябва да следи за спазването им. Браншовите организации биха могли да се намесят и да намират най-точните решения, ако имат съответните правомощия от държавата. За съжаление, закона за браншовите организации е внесен в НС от две години, но все още не е влязъл в пленарна зала. Браншовите организации продължават да съществуват без да са дефинирани взаимоотношенията им с държавата. Нашата федерация, например, съществува вече 10 години, доказали сме мястото си като браншова структура в общественото пространство и желанието за конструктивен диалог с държавните органи за регулиране на въпросите в хлебопроизводството и сладкарството. Ние бяхме инициаторите за разработването и приемането на Стратегия за развитието на веригата зърно-брашно-хляб до 2010 година. Стратегията е разработена и се надяваме, че препоръките в нея ще бъдат спазвани.

- Един от основните ни проблеми е неравнопоставеността на данъчните субекти в България. Нашето предложение е всички хлебопроизводители да бъдат регистрирани по ДДС. Разчетите показват, че производител, който излиза ежедневно на пазара с над 350 килограма хляб, натрупва и необходимия оборот за регистриране по ДДС. А да се произвежда под това количество е неефективно. Около 60 % от хлебопроизводителите, обаче, не са регистрирани по ДДС и продават хляба на същите цени, като регистрираните. Това поставя останалите 40 % от производителите в неравнопоставени условия. Отдавна говорим по този проблем. С намаляването на прага за регистрация Правителството предприе една стъпка за 2003 година в тази насока. Ние настояваме за намаляване на  данъчната ставка по ДДС. Предложението, което сме направили пред Министерство на земеделието и горите и пред Комисията на НС е ставката по ДДС за хляба да е 50 % от действащата данъчна ставка, т.е. да е 10 %. Така е във всички европейски страни. При белия хляб сумата от ДДС се равнява на около 10-12 стотинки за килограм, която се плаща ежедневно от всеки гражданин. Това на практика е 40 % от стойността на преработката на брашното.

- Очаквате ли покачване цената на хляба?

Георги Христов:

- Нашето мнение е, че този въпрос се преекспонира. Производството на хляб има няколко слагаеми в цената – основната суровина е брашното, но заедно с него има разходи за подобрители, енергийни ресурси, заплати и осигуровки и т.н. Правили сме изследване, което доказва, че за последните 5 години цената на хляба е нараснала с 25 % в левово изражение, а в доларово, не се е променила. Преди две години се прие меморандум, подписан между правителството и браншовите организации, в който е записано, че ценовите пропорции по веригата зърно-брашно-хляб трябва да са 1:2:4. За миналата година това съотношение е 1:1.7:2.7, което ясно показва че най-ощетени са хлебопроизводителите. Цената на пшеницата при зърнопроизводителите се доближава до цените на Европейския пазар, докато цената на хляба е в пъти по-ниска. Ние отчитаме свития пазар, но не бива да се смята, че ниските цени на хляба са решение на въпроса. Ниските цени в момента устройват голяма част от потребителите, но от друга страна приходите в държавата са ниски и ограничават възможностите й за социални плащания. В същото време производителите не могат да отделят средства за обновление на производството.

Няма предпоставки за рязко увеличение на цената на хляба. Желанието ни е да се разнообрази предлагания асортимент, като се включат и по-висококачествани продукти на съответната цена.

- Какви мерки са необходими за разрешаване на проблемите пред хлебопроизводителите и сладкарите в България?

Георги Христов:

- Първата насока е усъвършенстване на законодателството и в частност на данъчното законодателство. Друга насока е оптимизиране на системата за контрол по цялата верига зърно-брашно-хляб-краен потребител. В момента регистрацията на предприятията в Министерство на икономиката е неефективна. Не е поставена крайната разграничителна линия за срока на регистрацията. Не се знае колко са регистрираните и как ще се постъпва с нерегистрираните, кой ще осъществява контрола.

В съответствие със синхронизацията на законодателството ни с европейското се предвижда внедряването на добрите производствени практики, които да осигуряват производството на безопасни хранителни продукти. Ние проучихме опита на другите страни, ангажирахме експерти и подготвихме добри производствени практики в хлебопроизводството и сладкарството. В момента провеждаме обучителни семинари с нашите фирми, където ги запознаваме с изискванията на добрите производствени практики и етапите на внедряване. Държавата трябва да изрази позицията си по този въпрос – подкрепя ли и как конкретно ще подкрепи тези, които ще започнат да внедряват добрите производствени практики. В другите страни в преход държавата дава и данъчни облекчения и преференциални кредити на фирмите, които внедряват такива практики. Целта е браншът да достигне по-бързо европейските изисквания. Навлизането на стимули за по-бързо внедряване на добрите практики ще издигне престижа на нашата страна по практическо прилагане на европейските нормативи.

Другата насока е ролята на браншовите организации. В условията на пазарна икономика е естествено държавата да се оттегля от конкретните производства и да се занимава с макроикономическите процеси. В бизнеса, обаче, има правила и етика на взаимоотношенията и някой трябва да следи за спазването им. Браншовите организации биха могли да се намесят и да намират най-точните решения, ако имат съответните правомощия от държавата. За съжаление, закона за браншовите организации е внесен в НС от две години, но все още не е влязъл в пленарна зала. Браншовите организации продължават да съществуват без да са дефинирани взаимоотношенията им с държавата. Нашата федерация, например, съществува вече 10 години, доказали сме мястото си като браншова структура в общественото пространство и желанието за конструктивен диалог с държавните органи за регулиране на въпросите в хлебопроизводството и сладкарството. Ние бяхме инициаторите за разработването и приемането на Стратегия за развитието на веригата зърно-брашно-хляб до 2010 година. Стратегията е разработена и се надяваме, че препоръките в нея ще бъдат спазвани.